№ 72
гр. гр.Велинград, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Лилия Г. Терзиева Владимирова
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Лилия Г. Терзиева Владимирова Гражданско
дело № 20225210100648 по описа за 2022 година
Образувано е по искова молба, депозирана от “Угренова естейт“ ЕООД, ЕИК
*********, с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД, представлявано от М. А.
Угренова, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 81,
против Ф. С. Х., с ЕГН **********, с адрес 4633, гр. Сърница, Ул. *****, с която са
предявени искове с правно основание чл.415 вр с чл.422 ГПК, вр. чл. 99 вр. чл. 79, ал.1
ЗЗД, с който се иска да бъде установено по отношение на ответника, че дължи на
ищцовото дружество сумата в размер на 84.78 лв. (Осемдесет и четири лева и 78 ст.),
представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга, за период на потребление от
дата 15.03.2019 г. до дата 14.08.2019 г., във връзка с договор с клиентски номер
**********, сключен между ответника и мобилния оператор ,.Българска
телекомуникационна компания" ЕАД, за което са издадени фактури №
**********/15.04.2019 г.; **********/15.05.2019 г.; **********/15.06.2019 г.;
**********/15.07.2019 г.; **********/16.08.2019 г., за която сума е издадена заповед
за изпълнение № 270/03.06.2022 г., по гр.д. № 487, по описа ВРС за 2022г..
Ищцовото дружество твърди, че подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение № 270/03.06.2022 г., по гр.д. № 487, по описа ВРС за 2022г., като в срок
постъпило възражение, поради което е налице правен интерес от предявяване на
настоящия установителен иск. Излага, че между „БТК“ ЕАД и ответника e сключен
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер **********
от дата 09.09.2015 г., с който е уговорена за ползване мобилна услуга за номер
**********, при условията на тарифен план „VIVACOM Net&Call L“, с месечна
абонаментна такса 23.99 лева /с ДДС/, като срокът на договора бил 24 месеца - до дата
09.09.2017 г.. Въз основа на сключения договор за предоставянето на електронни
съобщителни услуги с индивидуален клиентски номер ********** между ответника и
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: ********* са издадени
фактури, както следва: 1. Фактура № **********/15.04.2019 г., с начислена за отчетен
1
15.03.2019 – 14.04.2019 г. сума в размер на 26.98 лв /с ДДС/, от които: за Месечен
абонамент Smart Е - 19.99 лева, за допълнителен пакет Допълнителни 100МВ /Збр./ -
2.49 лева, ДДС ставка 20% - 10.33 лева, платима в срок 02.05.2019 г., 2. Фактура №
**********/15.05.2019 г., с начислена за отчетен 15.04.2019 – 14.05.2019 г., сума в
размер на 23.99 лв /с ДДС/, от които: за Месечен абонамент Smart L - 19.99 лева, ДДС
ставка 20% - 4.00 лева, платима в срок 01.06.2019 г. ; 3. Фактура №
**********/15.06.2019 г., с начислена за отчетен 15.05.2019 -14.06.2019 г. сума в
размер на 23.99 лв /с ДДС/, от които: за Месечен абонамент Smart L - 19.99 лева ДДС
ставка 20% - 4.00 лева, платима в срок 02.07.2019 г. ; 4. Фактура №
**********/15.07.2019 г., с начислена за отчетен 15.06.2019 – 14.07.2019 г. сума в
размер на 23.99 лв /с ДДС/, от които: за Месечен абонамент Smart L - 19.99 лева, ДДС
ставка 20% - 4.00 лева, платима в срок 01.08.2019 г. и 5.Фактура № №
**********/16.08.2019 г., с начислена за отчетен 15.07.2019 -14.08.2019 г. сума в
размер на 6.11 лв /с ДДС/, платима в срок 01.09.2019 г.. Към фактурите са приложени
извлечения. Издадените фактури са за потребени от електронни съобщителни услуги за
период на потребление от дата 15.03.2019 г. до дата 14.08.2019 г. Поддържа се, че
абонатът е потребил и не е заплатил услуги, фактурирани за четири последователни
отчетни месеца 04/2019, 05/2019, 06/2019. 07/2019 и 08/2019 на обща стойност от
105.06 лева, от които ищецът претендира за частта, за която е издадена заповедта за
изпълнение на парично за задължение сумата от 84.78 лв. (Осемдесет и четири лева и
78 ст.), формирана от месечните абонаменти, съгласно посочения договор и в която не
е включена неустойка или обезщетение за забава. Твърди се, че е сключен договор за
цесия от дата 01.10.2019 г., с цедент ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК *********, което
дружество, от своя страна, е цесионер по договор за цесия от 16.10.2018 г., с цедент
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД, по силата на който „БТК” ЕАД е
прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в
Приложение № 1 от договора. С Анекс към договора за цесия от 01.10.2019 г., на
05.10.2020 г., ”С.Г. Груп“ ООД е прехвърлило вземането си на „ЮБЦ“ ЕООД. Излага,
че съгласно чл. 6, ал.2 от договора за цесия от дата 01.10.2019 г., считано от
подписването му има качеството освен на цесионер и на пълномощник на цедента във
връзка с уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания. Сочи
се, че към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии, подписано от
законния представител на „С.Г. Груп“ ООД, с което дружество уведомява длъжника от
името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си
на цесионер от 01.10.2019 г.. Предвид изложеното се моли съдът да уважи предявеният
иск. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Ответникът в срок по чл. 131 ГПК, депозира отговор, в който счита иска за
процесуално недопустим и неоснователен. Твърди, че не е уведомена, че дългът е
прехвърлен на „С.Г.Груп“ ЕАД, а след това е прехвърлен на „Угренова естейт“ ЕООД,
която я уведомява за прехвърлянето с исковата молба, която й е връчена на 15.08.2022
г.. Релевира възражение за погасяване на вземането по давност. Ангажира
доказателства.Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по
делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено следното от
правна и фактическа страна:
По иска с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл. 99, ал. 1 вр. чл.79, ал.1
ЗЗД
За основателността на предявения иск с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.
99, ал. 1 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД в тежест на ищцовото дружество е било да установи, че
2
между цедента „БТК" ЕАД и ответницата е налице валидно облигационно отношение,
по Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
********** от дата 09.09.2015 г. при условията на тарифен план VIVACOM Net&Call
L, с месечна абонаментна такса 23.99 лева, по силата на което са предоставени на
ответницата процесните далекосъобщителни услуги, а за нея е възникнало задължение
за заплащане в претендираните размери и настъпилата изискуемост на вземанията.
Между страните по делото не е спорна, а и от приетите и неоспорени
двустранно подписани писмени доказателства- Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер ********** от дата 09.09.2015 г.,
между „БТК" ЕАД и ответницата, общи условия към него, допълнителни споразумения
към него; фактури № **********/15.04.2019 г.; **********/15.05.2019 г.;
**********/15.06.2019 г.; **********/15.07.2019 г.; **********/16.08.2019 г.,
безспорно се установява, че между „БТК“ ЕАД и ответницата е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер ********** от дата 09.09.2015 г., по силата на което
ответницата е потребила далекосъобщителна услуга на обща стойност от 105.06 лв.. От
посочените писмени доказателства се установява, че изискуемостта на вземанията е
настъпила след изтичането на 18 дни от посочената във всяка една фактура дата на
издаването й. Следователно задължението по фактура № **********/15.04.2019 г. е
станало изискуемо на 02.05.2019 г.; задължението по фактура № **********/15.05.2019
г. е станало изискуемо на 01.06.2019 г.; задължението по фактура №
**********/15.06.2019 г. е станало изискуемо на 02.07.2019 г.; задължението по
фактура № **********/15.07.2019 г. е станало изискуемо на 01.08.2019 г.;
задължението по фактура № **********/16.08.2019 г. е станало изискуемо на
01.09.2019 г..
При доказано съществуване процесните вземания следва да се разгледа
правоизключващото възражение на ответницата за погасяването им по давност.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД срокът по чл. 111 ЗЗД започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Съдът, след като съобрази разпоредбата на чл. 3, т. 2 от
ЗАКОН за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците,
че за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти. Сроковете, спрели да текат по време на извънредното
положение, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването в
„Държавен вестник“ (13 май 2020 г.) на Закона за изменение и допълнение на Закона за
здравето, следователно, считано от 20.05.2020 г. са продължили да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти. При съобразяване изложеното следва да се приеме, че за периода от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. не е текла погасителна давност за процесните вземания
или за задължението по фактура № **********/15.04.2019 г., по която вземането е
станало изискуемо на 02.05.2019 г., давностния срок изтича на 09.07.2021 г.. Според
чл. 422, ал. 1 ГПК настоящият иск се смята за предявен от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която дата в случая
е 01.06.2022 г.. Следователно към тази дата не е изтекъл тригодишният срок по чл. 111
ЗЗД за претендираното задължение по първата процесна фактура с №
**********/15.04.2019 г., а на по- голямо основание за последващите, поради което
възражението като неоснователно следва да се отхвърли. По делото не се твърди, нито
доказва процесните вземания да се погасени чрез плащане, поради което искът следва
да бъде уважен изцяло.
Само за пълнота следва да се посочи, че възражението на ответницата, че
извършената цесия няма действие по отношение на нея е неоснователно, тъй като в
настоящия случай се установява, че ищцовото дружество е придобило вземания на
”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК ********* г., по силата на Договор за прехвърляне на вземания
от 01.10.2019 г., Анекс № 2 от 05.10.2020 г. към договор за цесия от 01.10.2019 г. и
извлечение от Приложение № 1 към него с цедент "С.Г. Груп“ ООД и цесионер
ищцовото дружество. От представено приложение към договора се установява, че в
3
предметния обхват на процесния договор за цесия се включва вземането на ”С.Г. Груп“
ООД към ответника. Въз основа на приетия и неоспорен договор за цесия от
16.10.2018 г., с цедент „Българска телекомуникационна компания" ЕАД и цесионер
"С.Г. Груп“ ООД по силата на който вземанията по процесния договор били
прехвърлени от „Българска телекомуникационна компания” ЕАД на ”С.Г. Груп“ ООД,
се установява, че ”С.Г. Груп“ ООД преди сключване на горепосочения договор е
придобил вземането на „Българска телекомуникационна компания” ЕАД към
ответника в качеството си на цесионер по договора от 16.10.2018 г..
Установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника
за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу изпълнение на лице, което
не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от
правоотношение между длъжника и цедента, напълно логично е въведеното от
законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде
извършено именно от стария кредитор. Само това уведомяване ще създаде достатъчна
сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще
обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т. е. изпълнение спрямо лице, което
е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. От друга страна, няма пречка това
правно действие да бъде извършено от новия кредитор по силата на изрично
упълномощаване от цедента (чл. 36, ал. 1 ЗЗД). След като длъжникът бъде уведомен за
учредената в полза на цесионера представителна власт, съобщението, изпратено от
новия кредитор, е достатъчно, за да обвърже длъжника с последиците на
прехвърлянето.
Получаването на уведомлението по чл. 99, ал. 4 ЗЗД е факт от значение за
спорното право (завършва фактическия състав на придобиването на вземането от
страна на цесионера срещу длъжника), поради което настъпването му в хода на
процеса следва да бъде съобразено при решаването на делото с оглед императивното
правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Доколкото законът не поставя специални изисквания за
начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото
в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не
може да бъде игнорирано, като в този смисъл е и постановената по реда на чл. 290 ГПК
съдебна практика – Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о.,
Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т.о.
От представеното по делото пълномощни се установява, че цедентът е
упълномощил цесионерът сам да извърши съобщаването от негово име на длъжниците
за извършената цесия по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗ. Договорът за цесия, заедно с
писменото пълномощно и извлечението от стария кредитор, установяващи
прехвърлянето на процесното вземане и правото на цесионера – ищец по делото да
съобщи за него на длъжника, са връчени на ответника като приложения към исковата
молба, поради което следва да се приеме, че последният е бил уведомен надлежно в
хода на процеса за цедирането на вземането срещу него. Следователно, сключеният
договор за цесия има действие спрямо длъжника – ответник и той дължи на цесионера
– ищец плащане на прехвърлените процесните вземания, независимо от
обстоятелството, че до получаване на исковата молба цесията не му е била съобщена.
Дори обаче да се приеме, че такова уведомяване не е настъпило, при липса на
твърдения длъжникът да е изпълнил надлежно на стария кредитор, то се явява
ирелевантно, тъй като безспорно се установява в лицето на цесионера да съществуват
цедираните вземания до установения в настоящото производство размер.
По разноските:
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК,
съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал.1 ГПК на ищцовото
дружество се следват разноски съобразно уважената част от исковете или ответникът
следва да бъде осъден да му заплати сумата от 410 лв., представляваща държавна такса
и адвокатско възнаграждение в исковото и заповедното производство, съобразно
представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от “Угренова естейт“ ЕООД,
ЕИК *********, с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД, представлявано от М.А.У.,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 81, против Ф. С.
Х., с ЕГН **********, с адрес 4633, с постоянен адрес: гр. Сърница, Ул. *****, иск с
правно основание чл.422 ГПК, вр. чл. 99 вр. чл. 79 ЗЗД, че Ф. С. Х., с ЕГН **********,
ДЪЛЖИ на “Угренова естейт“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата 84.78 лв.,
представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга, за период на потребление от
дата 15.03.2019 г. до дата 14.08.2019 г., във връзка с договор с клиентски номер
**********, сключен между ответника и мобилния оператор ,.Българска
телекомуникационна компания" ЕАД, за което са издадени фактури №
**********/15.04.2019 г.; **********/15.05.2019 г.; **********/15.06.2019 г.;
**********/15.07.2019 г.; **********/16.08.2019 г., за която сума е издадена заповед
за изпълнение № 270/03.06.2022 г., по гр.д. № 487, по описа ВРС за 2022г..
ОСЪЖДА Ф. С. Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Сърница, Ул.
***** ДА ЗАПЛАТИ на “Угренова естейт“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 410 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
5