РЕШЕНИЕ
№ 454
гр. Пловдив, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20215330114446 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от „Теленор България“ ЕАД срещу И. И. Т., в която са
предявени кумулативно обективни съединени установителни искове на основание чл.422,
ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД.за установяване
на парични притезания установени в Заповед № ******* за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по частно гражданско дело № *******. на Районен съд
– П. за сумите от 12.18 лева /дванадесет лева и осемнадесет стотинки/- главница,
представляваща месечни абонаментни такси и цена за ползвани услуги за периода
15.02.2019г.-15.04.2019 по договор от ********, изменен с допълнително споразумение от
******.; 58.41 лева /петдесет и осем лева и четиридесет и една стотинки/- главница,
представляваща месечни абонаментни такси и цена за ползвани услуги за периода от
10.02.2019г.-09.06.2019 по договор от *******, изменен с допълнително споразумение от
*******.; 45.62 лева /четиридесет и пет лева и шестдесет и две стотинки/- главница,
представляваща месечни абонаментни такси и цена за ползвани услуги за периода
15.02.2019г.-14.06.2019 по договор от ********; 73.15 лева /седемдесет и три лева и
петнадесет стотинки/- неустойка по договор за мобилни услуги от ********.
представляваща пропорционална част от отстъпка за устройство Sony Xperia XZ поради
предсрочно прекратяване на правоотношението; 15.60 лева /петнадесет лева и шестдесет
стотинки/- главница, представляваща месечни абонаментни такси и цена за ползвани услуги
за периода 05.02.2019г.-05.04.2019 по договор от *******.; 93.59 лева /деветдесет и три лева
и петдесет и девет стотинки/главница, представляваща лизингови вноски за периода
15.02.2019г.-14.03.2019 и 1684.62 лева /хиляда шестстотин осемдесет и четири лева и
1
шестдесет и две стотинки/предсрочно изискуеми лизингови вноски и двете суми по
договор за лизинг от *********; 67.96 лева /шестдесет и седем лева и деветдесет и шест
стотинки/главница, представляваща лизингови вноски за периода 10.02.2019г.-09.06.2019
по договор за допълнителен лизинг от ********.; 186.36 лева /сто осемдесет и шест лева и
тридесет и шест стотинки/- главница, представляваща лизингови вноски за периода
15.02.2019г.-14.06.2019 и 372.72 лева /триста седемдесет и два лева и седемдесет и две
стотинки/- предсрочно изискуеми лизингови вноски и двете суми по договор за
допълнителен лизинг от ********; 68.99 лева /шестдесет и осем лева и деветдесет и девет
стотинки/- главница, представляваща лизингови вноски за периода 05.02.2019г.-04.03.2019 и
965.86 лева /деветстотин шестдесет и пет лева и осемдесет и шест стотинки/- предсрочно
изискуеми лизингови вноски и двете суми по договор за лизинг от *********.;
Ищцовото дружество твърди да са сключени следните договори за мобилни услуги и
договори за лизинг, по които претендира процесните суми:
По Договор за мобилни услуги № ***** от ******., изм. с Допълнително споразумение
№ ******* от ******* г. към договор за мобилни услуги, с които се предоставя мобилен
номер ******* са начислени и се претендират следните задължения в общ размер на 12.18
лева - незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги и
допълнителни такси, начислени за периода 15.02.2019 — 15.04.2019 г. и обективирани във
фактура № *******, фактура № ********.
По Договор за мобилни услуги № ******** от *******., изм. с Допълнително
споразумение № ****** от ****** към договор за мобилни услуги, с който се предоставя
мобилен номер ******* са начислени и се претендират следните задължения в общ размер
на 58.41 лева - незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги и
допълнителни такси, начислени за отчетния период 10.02.2019г. – 09.06.2019г. и
обективирани във фактура № ******, фактура № ***********„ фактура № *************г.,
фактура № **********.
По Договор за мобилни услуги №******от *******., с който се предоставя мобилен
номер *******, са начислени и се претендират следните задължения в общ размер на 118.77
лева, от които: 45.62 лева - незаплатени задължения за месечни абонаментни такси,
ползвани услуги и допълнителни такси, начислени за отчетния период 15/02/2019-
14/06/2019 г. и обективирани във фактура № *******, фактура № *********, фактура №
********, фактура № ********* и 73.15 лева, - неустойка, представляваща пропорционална
част от отстъпка за устройство SONY Xperia XZ Premium Black поради предсрочно
прекратяване на правоотношението.
По Договор за мобилни услуги № *******от ******., с който се предоставя мобилен
номер **********, са начислени и се претендират следните задължения в общ размер на
15.60 лева - незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги и
допълнителни такси, начислени за отчетния период 05/02/2019 – 05.04.2019 г. и
обективирани във фактура № *******, фактура № **********.
2
По Договор за лизинг от *******., с който е предоставено ползването на мобилно
устройство APPLE iPhone XS 64GB Space Grey, са начислени и се претендират задължения в
общ размер на 1778.21 лв., от които: дължими незаплатени лизингови вноски за периода
15.02.2019 - 14.03.2019 г. в размер на 93.59 лв. с включено ДДС (една лизингова вноска в
размер от 93.59 лв. с вкл. ДДС), начислена във фактура № ********* и предсрочно
изискуеми лизингови вноски за периода 15.03.2019-04.09.2020 г. в общ размер на 1684.62 лв.
с вкл. ДДС, равняващ се на осемнадесет неначислени лизингови вноски, всяка от които в
размер на 93.59 лв. с вкл. ДДС, и начислени във фактура № ************.
По Договор за допълнителен лизинг от ********г., с който е предоставено
ползването на мобилно устройство ACCESSORIES APPLE Air Pods, са начислени и се
претендират задължения в размер на 67.96 лв., представляващи дължими незаплатени
лизингови вноски за периода 10.02.2019 - 09.06.2019 г. в общ размер на 67.96 лв. с вкл. ДДС
(четири лизингови вноски, всяка в размер от 16.99 лв. с вкл. ДДС), начислени във фактура
№ ********„ № ******, № ************., № ****************.
По Договор за допълнителен лизинг от *******., с който е предоставено ползването
на мобилно устройство SONY Xperia XZ Premium Black, са начислени и се претендират
задължения в общ размер на 559.08 лв., от които: дължими незаплатени лизингови вноски за
периода 15.02.2019 - 14.06.2019 г. в общ размер на 186.36 лв. с вкл. ДДС (четири лизингови
вноски, всяка в размер от 46.59 лв. с вкл. ДДС), начислени във фактура № ********. №
*********, № ******** № *******. и предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода
15.06.2019-14.02.2020 г., в общ размер на 372.72 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на осем
неначислени лизингови вноски, всяка от които в размер на 46.59 лв. с вкл. ДДС. и
начислени във фактура№ *********
По Договор за допълнителен лизинг от *******., с който е предоставено ползването
на мобилно устройство APPLE iPhone 8 64GB Product Red, са начислени и се претендират
задължения в общ размер на 1034.85 лв.. от които: дължими незаплатени лизингови вноски
за периода 05.02.2019 - 04.03.2019 г. в размер на 68.99 лв. с вкл. ДДС (една лизингова вноска
в размер от 68.99 лв. с вкл. ДДС), начислени във фактура № ********. и предсрочно
изискуеми лизингови вноски за периода 05.03.2019-01.05.2020 г. в общ размер на 965.86 лв.
е вкл. ДДС, равняващ се на четиринадесет неначислени лизингови вноски, всяка от които в
размер на 68.99 лв. с вкл. ДДС. и начислени във фактура № *********, ведно със законната
лихва върху всяко от вземанията, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
Ищцовото дружество твърди, че между страните са сключени договори за мобилни
услуги и договори за лизинг. Поддържа, че съгласно общите условия на „Теленор България“
за взаимоотношенията с кредиторите на електронни съобщителни услуги, които
представляват неразделна част на договорите сключени между страните, потребителят се
задължава да заплаща стойността на месечния абонамент срещу насрещното задължение на
оператора да осигурява достъп до услугите, за които е сключил индивидуален договор, в
това число и разходите за поддръжка на мрежата. Твърди че е сключен договор за лизинг,
3
като посочва, че ответникът не е изпълнил задълженията си по процесните договори.
В срока за отговор ответникът е депозирал такъв, като излага подробни съображения,
с които оспорва предявените искове и акцентира върху обстоятелствата, че никога не е
подписвал процесните договори, както и че не е получавал твърдените от ищеца услуги.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявените обективно, кумулативно съединени установителни искове са с правна
квалификация чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2
ЗЗД.
При така релевираните твърдения в исковата молба възникването на спорното право
се обуславя от осъществяване на следните материални предпоставки – наличието на
действително правоотношение по договора за предоставяне на мобилни услуги, по силата
на което изпълнителят се е задължил да предостави на възложителя срещу уговореното
възнаграждение достъп до своята далекосъобщителна мрежа за осъществяване на различни
по форма телекомуникационни връзки, мобилният оператор реално фактически да е
предоставил на ответника /клиент/ твърдените мобилни услуги в размер на твърдяното
възнаграждение за процесния период, както и възникналото парично вземане
представляващо твърдяното възнаграждения е за ползваните мобилни услуги. Тези
обстоятелства подлежат на установяване при условията на пълно и главно доказване от
страна на ищеца. Ответникът следва да установи че е заплатил насрещното си задължение
си по договора. В доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на валидно
правоотношение с ответника и по договора за лизинг, ищецът следва да установи, че е
предал на ответника процесната лизингова вещ и че за процесния период е обезпечил
потребителя да си служи с веща. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по
горепосочените обстоятелства.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването следва да
изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащи факти в
обективната действителност. В противен случай се прилагат неблагоприятните последици
от разпределение на доказателствената тежест, които задължават съда да приеме
недоказаното за неосъществено. В настоящия случай, съдът счита, че ищцовото дружество
не доказа по никакъв начин/още по-малко несъмнен и убедителен/, обстоятелството, че за
процесния период от време ответникът е ползвал далекосъобщителните услуги,
предоставяни от ищеца. В конкретиката на случая дори не се установява договорна връзка
между страните.
По делото е приета съдебнографологична експертиза, която установява, че
ответникът е автор на подписите само на два от общо седем представени от ищеца писмени
съглашения между страните и които ищецът твърди да са юридическите факти, от които
произтичат облигаторните отношения между страните и по-конкретно задълженията на
4
ответника.
Самият мобилен оператор не установи по никакъв начин, че в действителност са
предоставени на клиента/ответник/ такива услуги. Представена са единствено документи,
които изхождат изцяло от данни от информационната система на ищеца. За процесния
период липсват всякакви доказателства дали са били вярно отчетени от ищеца, както и дали
са правилно тарифирани услугите, а оттук – и дали са коректно фактурирани. Налице е
изрично възражение в тази насока от процесуалния представител на ответната страна,
предвид което ищецът е следвало да ангажира съответните информационни източници, за да
обоснове основателността на претендираните суми за далекосъобщителни услуги.
Следва да се посочи, че доказването е процес по установяване на истината относно
фактите, релевантни за спорното право и предопределя правните изводи на съда. Съдът
счита, че не се доказа наличие на облигационна връзка между страните, произтичаща от
договор за лизинг и общи условия към него, поради което и предявеният осъдителен иск,
досежно дължимостта на проценсите суми следва да бъде отхвърлен изцяло. Бидейки частни
свидетелстващи документи, едностранно съставените от дружеството документи/
обективиращите процесното вземане за лизингови вноски/, не се ползват с обвързваща съда
доказателствена сила, а се преценяват от съда, наред с всички останали доказателства по
делото. По делото обаче, както вече се посочи, не бяха ангажирани доказателства,
установяващи по един несъмнен и убедителен начин, че процесните устройства са
предадени за ползване от ответника- не съдържат подписи на ответника ( за предаване,
съответно получаване на устройството), които да са положени под индивидуално уговорена
клауза за предаване на процесните устройства. Те удостоверяват изгодни за издалия ги ищец
факти, поради което не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила. Предвид
изложеното съдът счита, че по делото не се доказа между страните да е възникнало валидно
облигационно правоотношение по повод сключен договор за лизинг, а оттук недоказано и в
противоречие с доказателствата е твърдението на ищеца за неизпълнение на договорните
задължения на ответника за заплащане на цената на предоставено по договор за лизинг
устройство. Отделно от това, дори да се приеме, че устройствата са предадени на ответника
остава неясно за потребителя как е формулирана тяхната цена, дали и по какъв начин
договорите за мобилни услуги влияят върху нея, защо лизингови вноски се претендират
като продажна цена на устройствата и как прекратяването на договора за мобилни услуги
поради неплащане на абонаментни вноски прави изискуеми евентуално дължими лизингови
вноски и то в по-висок размер.
Освен това следва да се подчертае, че ВКС приема в задължителната си практика, че
идеята за неизпълнение, което е съществено от гледна точка на интереса на кредитора, е
заложена и в чл. 71 ЗЗД, уреждащ правото му да иска изпълнение на срочно задължение
преди срока (Р 109-2019-II т.о.). Като се има предвид това, клаузата на чл. 12, ал. 2 от
общите условия на процесния договор за лизинг, не би била неравноправна само ако
съдържаше достатъчно ясни критерии за тежестта на договорното неизпълнение, при
проявлението на което настъпва предсрочна изискуемост на лизинговите вноски, а случаят
5
не е такъв. При него е несъстоятелно да се приеме, че във формулировката й – „месечните
лизингови вноски и дължимите възнаграждения стават предсрочно изискуеми в случай на
прекратяване на договора за мобилни услуги…, сключен от лизингополучателя, както и в
случай на забава в плащането на дължими съгласно същия договор плащания", е заложен
"ясно и недвусмислено обективен и безспорен критерий" за предсрочна изискуемост на тези
вноски. Не само защото същата клауза очевидно не съдържа указание нито за причината за
прекратяването на договора за мобилни услуги, сключен
с лизингополучателя (безвиновно или по негова вина), нито дали просрочието (забавата в
плащането на дължимите по него плащания) съгласно същия договор следва да обхваща
едно или няколко дължими „плащания“ по една или различни фактури по договора за
мобилни услуги или само част от тях, нито какво трябва да е естеството на тези плащания –
месечни абонаментни такси и/или мобилни услуги. Нещо повече- същата клауза обуславя
предсрочна изискуемост на лизинговите вноски за неизпълнение не на договора за лизинг, а
на друг договор/и за мобилни услуги, сключен/и от лизингополучателя. Освен това
формулировката й не държи и сметка за продължителността на срока на договора за лизинг.
А тези обстоятелства несъмнено имат значение за преценката дали прекратяването или
неизпълнението/неплащането на задължения по сключения от него в случая друг договор за
мобилни услуги, дори и в незначителен размер, е съществено за интереса на ищеца -
кредитор, за да може той добросъвестно да го лиши от преимуществото на срока и обяви за
предсрочно изискуеми на основание същата клауза оставащите до края на срока на договора
за лизинг месечни лизингови вноски с ненастъпил падеж. Липсата на ясни критерии в
съдържанието на същата клауза препятства възможността при възникналия и в случая
съдебен спор между страните съдът да прецени дали е осъществено предвиденото в тази
клауза основание, и то за автоматична предсрочна изискуемост на същите вноски. Поради
тази неяснота за тежестта на неизпълнението, и то по друг/и договор/и за мобилни услуги,
обуславящо тази автоматичната предсрочна изискуемост на лизинговите вноски с
ненастъпил падеж по процесния договор за лизинг, клаузата на чл. 12, ал. 2 от общите му
условия поставя ответницата – длъжник в значително по-неблагоприятно положение спрямо
ищеца - кредитор, който може да се позове на нея винаги, когато същата забави което и да е
плащане по договора за мобилни услуги или последният бъде прекратен/развален дори за
незначително неизпълнение, дори забавата да е частична или да касае само акцесорни и/или
незначителни с оглед интереса на кредитора задължения по същия договор. Същевременно
тази клауза е в разрез и с принципа за равнопоставеност на страните в договорното
правоотношение, от който произтича изискването за кредитора и да уведоми длъжника за
предсрочната изискуемост (аргумент и от чл. 71 ЗЗД). А предвиденото в чл. 12, ал. 2 от
общите условия на договора за лизинг автоматично настъпване на тази изискуемост, дори и
в случай на незначителна забава на дължими по договора за мобилни услуги плащания,
респективно независимо от причината за прекратяването му, без необходимост от
уведомяване на ответницата – длъжник за това, нарушава изискването за равновесие в
отношенията длъжник - кредитор и поставя ответницата в значително по-неблагоприятно
положение, включително като се имат предвид неблагоприятните за нея последици от
6
предсрочната изискуемост на лизинговите вноски с ненастъпил падеж. Ето защо съдът
намери, че клаузата на чл. 12, ал. 2 от общите условия на договора за лизинг, въз основа на
която в случая ищецът претендира с исковата си молба възникването и съществуването на
процесното вземане за предсрочно изискуеми лизингови вноски по същия договор, е
неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗПП. А тъй като не е уговорена индивидуално, а в чл.
12, ал. 2 от общите условия на процесния договор за лизинг, тя е и нищожна на основание
чл. 146, ал. 1 ЗЗП (чл. 146, ал. 2 ЗЗП). А след като е така и тази клауза, въз основа на която в
случая ищецът претендира с този си иск възникването и съществуването на негово вземане
предсрочно изискуеми лизингови вноски по процесния договор за лизинг, е неравноправна
и нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП (чл. 146, ал. 2 ЗЗП), за ищецът не е възникнало и
поради това не съществува към датата на приключване на съдебното дирене вземане за
същите вноски (чл. 79, ал. 1 ЗЗД).
Ето защо претенциите на ищеца са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени
изцяло. Други релевантни доказателства, които да навеждат на изводи, различни от
посочените, съдът намери, че няма представени по делото.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат в полза
на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, поради което Теленор България“ ЕАД, ЕИК
********* следва да заплати на И. И. Т. сумата в размер на 630 лева, сторени разноски в
производството.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк
София, сграда 6 против И. И. Т., ЕГН********** искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД за признаване за установено по отношение на И. И.
Т., ЕГН**********, че последния дължи на ищцовото дружество следните суми: сумите от
12.18 лева /дванадесет лева и осемнадесет стотинки/- главница, представляваща месечни
абонаментни такси и цена за ползвани услуги за периода 15.02.2019г.-15.04.2019 по договор
от *******, изменен с допълнително споразумение от *******г.; 58.41 лева /петдесет и осем
лева и четиридесет и една стотинки/- главница, представляваща месечни абонаментни такси
и цена за ползвани услуги за периода от 10.02.2019г.-09.06.2019 по договор от ********,
изменен с допълнително споразумение от ******г.; 45.62 лева /четиридесет и пет лева и
шестдесет и две стотинки/- главница, представляваща месечни абонаментни такси и цена за
ползвани услуги за периода 15.02.2019г.-14.06.2019 по договор от *******; 73.15 лева
/седемдесет и три лева и петнадесет стотинки/- неустойка по договор за мобилни услуги от
*******г. представляваща пропорционална част от отстъпка за устройство Sony Xperia XZ
поради предсрочно прекратяване на правоотношението; 15.60 лева /петнадесет лева и
7
шестдесет стотинки/- главница, представляваща месечни абонаментни такси и цена за
ползвани услуги за периода 05.02.2019г.-05.04.2019 по договор от *******г.; 93.59 лева
/деветдесет и три лева и петдесет и девет стотинки/главница, представляваща лизингови
вноски за периода 15.02.2019г.-14.03.2019 и 1684.62 лева /хиляда шестстотин осемдесет и
четири лева и шестдесет и две стотинки/предсрочно изискуеми лизингови вноски и двете
суми по договор за лизинг от ********; 67.96 лева /шестдесет и седем лева и деветдесет и
шест стотинки/главница, представляваща лизингови вноски за периода 10.02.2019г.-
09.06.2019 по договор за допълнителен лизинг от *********г.; 186.36 лева /сто осемдесет и
шест лева и тридесет и шест стотинки/- главница, представляваща лизингови вноски за
периода 15.02.2019г.-14.06.2019 и 372.72 лева /триста седемдесет и два лева и седемдесет и
две стотинки/- предсрочно изискуеми лизингови вноски и двете суми по договор за
допълнителен лизинг от *********; 68.99 лева /шестдесет и осем лева и деветдесет и девет
стотинки/- главница, представляваща лизингови вноски за периода 05.02.2019г.-04.03.2019 и
965.86 лева /деветстотин шестдесет и пет лева и осемдесет и шест стотинки/- предсрочно
изискуеми лизингови вноски и двете суми по договор за лизинг от *******., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – ********., до окончателното изплащане на сумата, за които
суми е издадена Заповед № ****** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по частно гражданско дело № ****** г. на Районен съд – П.
ОСЪЖДА „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на И. И. Т.
сумата в размер на 630 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8