№ 289
гр. Пещера, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Атанаска Ст. Павлова-
Стоименова
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова
Гражданско дело № 20225240101246 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове от Д. С. Ч., ЕГН: **********,
от град ***, чрез адв. М. М., против КРЕДИСИМО ЕАД ЕИК ********* ,
със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. Витоша“№146/сграда А/
,ет.4,Бизнес център България , представлявано от Сокол Янков, и АЙ
ТРЪСТ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.
София, бул. Витоша “ № 146 / сграда А/ ,ет.4,Бизнес център България с
управител Ива Шаламанова, с предмет чл.26 ал.1 от ЗЗД.
В исковата си молба твърди, че е страна по Договор за
потребителски кредит № 2609423 / 21.07.2022г. с ответното дружество
КРЕДИСИМО ЕАД Съгласно Договора за ищецът получава заемната сума
от 5000,00 лева.
Съгласно чл.4 от Договора, ищецът е следвало да сключи с АЙ
ТРЪСТ ЕООД , Договор за поръчителство, с който да бъде обезпечен
сключеният Договор за кредит. Ищецът е сключил договор за поръчителство
21.07.2022г. Възнаграждението което следва да заплати по сключения
договор за поръчителство е в размер на 5081,58 лева.
Счита Договор за потребителски кредит 2609423 / 21.07.2022г.
сключен с ответното дружество КРЕДИСИМО ЕАД за нищожен на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от
ЗПК,
Счита Договор за предоставяне на поръчителство от 21.07.2022г. за
нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1
пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.
1
Твърди че Договор за потребителски кредит № 2609423 /
21.07.2022г.е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 и чл. 19,
ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от
ЗПК налага договорът да съдържа годишния процент на разходите по кредита
и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, което не било така в процесния договор. Не
били ясни условията по прилагането на ГЛП. Твърди и че не било ясно
годишната лихва в договор за паричен заем, как точно се съдържа и как е
изчислена по отношение на общия ГПР. Не било ясно годишната лихва как е
изчислена в ГПР и каква част от него. Наред с това посочването в кредитния
договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията
между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла
на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите.
Твърди и че едноличен собственик на капитала на " АЙ ТРЪСТ
ЕООД е КРЕДИСИМО ЕАД , т.е са свързани лица. Основен предмет на
дейност на ответника е гаранционни сделки, каквато е процесната. С договора
за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит,
сключен с , КРЕДИСИМО ЕАД , доколкото плащайки задължението на
потребителя в полза на , КРЕДИСИМО ЕАД кредиторът плаща вземането
си сам на себе си. Сочи практика.
Твърди, че е нищожен договора за поръчителство сключен с АЙ
ТРЪСТ ЕООД поради нарушаване на принципа на добрите нрави. Налице
била изключителна нееквивалетност на престациите. Твърди че
възнаграждението по договора за поръчителство не е отразено в ГПР по
договора за кредит. Последното нарушавало разпоредбата на чл. 19 ал 4 от
ЗПК. Твърди и че договорът бил неразбираем , водещ до неравновесие в
правата на страните , като по този начин бил в ущърб на ищеца.
Формулира петитум да се признае за установено че Договор за
потребителски кредит № 2609423 / 21.07.2022г., сключен с ответника
КРЕДИСИМО ЕАД ЕИК ********* е нищожен на основание чл. 26 ал. 1
от ЗЗД, а в условията на евентуалност че клаузата на чл. 4 т.1 Договор за
потребителски кредит № 2609423 / 21.07.2022г е нищожна.
Формулира петитум да се признае за установено че Договор за
предоставяне на поръчителство от 23.02.2022г. , сключен с ответното
дружество АЙ ТРЪСТ ЕООД ЕИК ********* е нищожен на основание чл.
26 ал. 1 ЗЗД .
Прави доказателствени искания и претендира разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответниците по делото
КРЕДИСИМО ЕАД и АЙ ТРЪСТ ЕООД .
Ответникът КРЕДИСИМО ЕАД оспорват иска по основание.
Излагат подробни съображения и сочат практика. Не се оспорва сключването
на договора за кредит, сумата от 5000 лева била усвоена от ищеца, при
лихвен процент от 27,32 %, и ГПР 31,03 %, както и че сумата не е погасена .
2
Твърдят че клаузите не били нищожни, както и че не било нужно да се
сключва възнаграждението по договор за поръчителство в ГПР. Твърди че
клаузите касаещи поръчителството не са били нищожни. Твърди че
възнаграждението по договора за поръчителство не попада в обхвата на
ГПР. Ето защо молят исковете да се отхвърли като неоснователен,
претендира разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца, правят доказателствени искания.
Предявява насрещен иск в размер на 890,04 лева представляваща
неплатена главница за периода от 31.08.2022- до 31.01.2023г. , ведно със
законната лихва, а в условията на евентуалност чистата стойност на кредита в
размер на 5327,84 лева. Ищецът КРЕДИСИМО ЕАД обявява договора за
потребителски кредити за предсрочно изискуем на основание неплащането на
погасителните вноски от страна на Д. Ч., както и на основание чл. 2 раздел X
„Забава“ от ОУ.
В срока за отговор ответника по насрещния иск Д. Ч. не оспорва
дължимостта на процесните суми, като твърди че не е дал повод за
претендирането им. Моли да се разсрочи изпълнението им.
Ответникът АЙ ТРЪСТ ЕООД оспорват иска по основание.
Излагат подробни съображения и сочат практика..Твърдят че клаузите не
били нищожни, както и че не било нужно да се сключва договор за
поръчителство. Твърди че клаузите касаещи поръчителството не са били
нищожни. Твърди че възнаграждението по договора за поръчителство не
следвало да бъде включено в обхвата на ГПР и погасителния план към
договора за кредит. Ето защо молят исковете да се отхвърли като
неоснователен, претендира разноски, прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца, правят доказателствени искания.
В съдебно заседание страните не се явяват , депозират становище по
хода на делото.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа следното:
С проекта си за доклад е обявил за безспорно по делото - че между
страните са налице права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят
от доказване- а именно сключения договор за потребителски кредит №
2609423 / 21.07.2022г., размерът на усвоената заемна сума в размер на 5000,00
лева и застрахователна премия от 657,84лв. , както и че сумата не е погасена.
В съдебно заседание е направено следното уточнение от
КРЕДИСИМО ЕАД , а именно размерът на главницата по предявения
насрещен иск е 5 657,84 лева, от които 5000,00 лева са предоставени за
потребителски цели и 657,84 лева са предоставени за покупка на услуга –
3
застраховка. Ответникът „Кредисимо“ ЕАД твърди, че ищецът Д. Ч. е
направил плащания към 04.01.2023 г. - на 08.10.2022 г. в размер на 200 лева,
на 09.11.2022 г. в размер на 130 лева, и на 08.02.2023 г. в размер на 100 лева, и
в тази връзка прави оттегляне частично на предявения насрещен осъдителен
иск, като оттегля претенцията си за сумата от 100 лв., и претенцията да се
счита за предявена за сумата от 5227,84 лв., представляваща чистата стойност
на кредита на основание чл. 23 ЗПК.
Производството е било спряно на дата 03.05.2023 г. на основание
чл.633 във вр. чл.631 ал.т.1 ГПК, като след обявяване на решението по дело
№ С-714/22 на СЕС на 21.03.2024 г., настоящето производство е възобновено
на 25.03.2024г.
От представения Договор за потребителски кредит № 2609423 /
21.07.2022г се установява, че между страните е сключен договор за паричен
заем, по силата на който ответникът „„Кредисимо“ ЕАД, е предоставил на
ищеца сумата от 5 000,00 лв. срещу насрещното задължение на ищеца -
заемател, да върне заема, като при лихвен процент от 27,32 %, и ГПР 31,03 %
. Съгласно предоставения погасителен план задължението се погасява на 24
месечни погасителни вноски в размер за периода от 31.08.2022г. до
31.07.2024 г. Сумата , която е следвало да бъде върната само по договора за
паричен заем е в размер на 7 452,31 лева.
В чл. 4 от Договор за потребителски кредит № 2609423 / 21.07.2022г
г.е уговорено задължение заемателят да предостави на заемодателя едно от
следните обезпечения: 1) банкова гаранция или 2) да сключи договор за
поръчителство одобрено от заемодателя дружество - поръчител.
Видно от чл.4 ал. 2 от Договора за потребителски кредит, в случа че
кредитополучателят, т.е. ищецът Ч., не предостави съответното обезпечение,
заявлението му за отпускане на паричен заем , се счита за НЕОДОБРЕНО и
договорът не пораждал действие.
В чл. 2 от раздел Х „Забава“ към общите условия /ОУ/ към договора
за кредит е предвидено, че всички вземания по договора за кредит стават
предсрочно изискуеми при следните посочени по долу обстоятелства, едно от
които е при неплащане на 6 погасителни вноски.
Видно от чл. 1 от Договор за предоставяне на поръчителство
21.07.2022г., сключен между „АЙ ТРЪСТ " ЕООД и ищеца Д. С. Ч.,
ответникът „АЙ ТРЪСТ" ЕООД поел задължение да гарантира плащане в
полза на „Кредисимо" ЕАД с цел гарантиране изпълнение на задълженията по
Договор за паричен заем.
Съгласно чл. 4 ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство
потребителят дължи възнаграждение, платимо съгласно погасителен план
идентичен с погасителния план и падежа на вноските на договора за паричен
заем. Вноската съгласно погасителния план 24 месечни погасителни вноски в
размер различен всеки месец за периода от 31.08.2022г. до 31.07.2024 г.
4
Сумата , която е следвало да бъде върната само по договора за паричен заем е
в размер на 5 081,58 лв.
Съгласно чл. 8 ал. 5 Кредисимо ЕАД било овластено да приеме
вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане
на възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство.
Ответникът Кредисимо ЕАД е дал справка, в която е посочил, че
ищецът Ч. е извършил следните плащания към 04.01.2023 г. - на 08.10.2022 г.
в размер на 200 лева, на 09.11.2022 г. в размер на 130 лева, и на 08.02.2023 г. в
размер на 100 лева.
Няма спор и че задължението по договора за паричен заем не е
погасено.
При така установените правнорелевантни факти, съдът намира от
правна страна следното:
Безспорно е по делото, че между ишецът и ответника „Кредисимо "
АД е сключен Договор за потребителски кредит № 2609423 / 21.07.2022г., по
силата на който „ Кредисимо " АД е предоставило на Д. С. Ч. сумата от от
5000,00 лв. срещу насрещното задължение на ищеца - заемател, да върне
заема, при лихвен процент от 27,32 %, и ГПР 31,03 % като не е извършено
погашение. Съгласно предоставения погасителен план задължението се
погасява на 24 месечни погасителни вноски в размер за периода от
31.08.2022г. до 31.07.2024 г. Сумата , която е следвало да бъде върната само
по договора за паричен заем е в размер на 7 452,31 лева.
Било е уговорено предоставянето на едно от следните обезпечения:
банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество - поръчител, което
предоставя гаранционни сделки.
Съгласно чл. 3 ал. 2 от ЗКИ ответникът „Кредисимо" ЕАД е
финансова институция, поради което може да отпуска заеми със средства,
които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Дружеството предоставя кредити, което го определя
като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Ищецът е физическо лице,
което при сключване на договора е действало именно като такова.
Сключеният между страните Договор за паричен заем по своята
правна характеристика и съдържание е такъв за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон - Закона за потребителския кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1,
т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените
разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и
съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на
потребителите.
Императивна норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвижда, че
договорът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
5
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално
ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.Според чл.
19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
В ГПР следва да са включени всички разходи, които ще извърши
потребителя и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. По
силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя " са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси.
В Договора за потребителски кредит 2609423 / 21.07.2022г.,., г., е
посочен процент на ГПР от 31,03 %.Този размер на ГПР обаче не отразява
действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а
именно - възнаграждението на гаранта по Договора за предоставяне на
поръчителство, сключен от потребителя с „АЙ ТРЪСТ " ЕООД,
обстоятелство което се признава от ответниците. Възнаграждението в полза
на поръчителя е разход, свързан с предмета на Договора за паричен заем,
доколкото касае обезпечение на вземанията по договора и следва да се
включва в общите разходи по заема по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Разходът по договора за поръчителство е по – голям от самата главница,
потребителят дължи и възнаграждение за гаранта в размер на 5 081,58 лева ,
или цялата дължима сума по договора за кредит става 12 533,89 лева. , т.е.
едно и половина пъти самата главница.
Въпреки че всеки един от процесните договори - този за паричен
заем и този за предоставяне на поръчителство, формално представляват
самостоятелни договори, двата договора следва да се разглеждат като едно
цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за необходимост от
6
предоставяне на обезпечение чрез сключване на договор за поръчителство от
заемателя с одобрено от заемодателя юридическо лице - гарант, сключването
на договора за поръчителство в деня, в който е сключен самият договор за
заем, както и с изричната уговорка за изплащане на възнаграждението за
предоставяне на поръчителство ведно с основното задължение по заема.
Видно и от справка в Търговския регистър се установява, че
„Кредисимо " ЕАД е едноличен собственик на капитала на „АЙ ТРЪСТ"
ЕООД, т.е. налице е хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 ДР на
ТЗ . А съгласно чл. 8 ал. 5 от Договора за предоставяне на поръчителство ,
„Кредисимо" АД е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението
по Договора за предоставяне на поръчителство. Безспорно е в случая , че
разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя
към момента на сключване договора за паричен заем. Уговореното
възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство всъщност
представлява скрита възнаградителна лихва за предоставения заем по
Договора за паричен заем. По този начин се постига скрито увеличаване на
възнаграждението на търговеца, предоставил заем на потребителя, което е
забранено от разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и води до заобикаляне на
императивните разпоредби на ЗПК за максималния размер на дължимите от
кредитополучателите разходи по кредита.
Освен това потребителят няма право на избор, доколкото, че за да
бъде потребителят одобрен за отпускане на заема, следва да сключи още и
Договор за предоставяне на гаранция с конкретно посочено от кредитора
юридическо лице гарант. Договорът за предоставяне гаранция има за цел да
обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа
неплатежоспособност на длъжника, което противоречи на чл. 16 от ЗПК
изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на
заетите средства, съответна на получените гаранции.
По делото безспорно се установи възнаграждението за гаранция не е
отразено като разход при формирането на оповестения ГПР, обстоятелство
което изрично се признава от ответниците в отговорите им.
Възнаграждението на гаранта се явява разход по заема и е следвало да бъде
включено в ГПР, доколкото сключеният Договор за предоставяне на
поръчителство и разходите по него са пряко свързани с Договора за паричен
заем. Посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна
информация и следва да се определи като нелоялна и заблуждаваща
търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива
2005/29/ЕО. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.
19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически
последици от сключването на договора. Посочването на стойност на ГПР по-
малка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК. По този начин потребителят е бил въведен в заблуждение относно
действителния размер на сумата, която следва да плати по Договора за
паричен заем и реалните разходи по заема. Като не е оповестил действителен
7
ГПР в Договора за паричен заем заемодателят е нарушил изискванията на
закона и не може да се ползва от уговорената сделка.
Умишленото невключване на възнаграждението на гаранта в ГПР по
Договора за паричен заем обуславя санкцията по чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК, а именно недействителност на целия Договор за паричен заем.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят връща единствено и само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
От събраните по делото доказателства и извършени признания за
платена сума , се установява, че по Договора за потребителски кредит ищецът
е заплатил за главница – 430 лева, при усвоена сума от 5 000, 00 лева, то
следва да върне на заемодателя сума в размер на 4 570 лева предвид и
предсрочната изискуемост на кредита обявена от заемодателя и предвидена в
чл. 2 от раздел Х Забава към ОУ.
В чл. 22 от ЗПК е предвидено,че потребителят връща чистата
стойност по кредите, поради което заплащането на други такси и разноски е
недопустимо, последното е в аспекта на претендираната застрахователна
премия.
Последиците от недействителността на Договора за потребителски
кредит рефлектират върху Договора за предоставяне на поръчителство,
поради естеството на правоотношенията. Договорът за предоставяне на
поръчителство е нищожен, тъй като се явява лишен от основание, предвид
недействителността на Договора за паричен заем, който той обезпечава и във
връзка, с който е възникнало правоотношението по предоставянето на
гаранция. Ето защо последния също се явява нищожен.
Безспорно се установи след анализ на доказателствената съвкупност,
че по силата на подписаното на 21.07.2022г. договорно съглашение ищецът по
насрещният иск е дал в заем на ответника по насрещния иск сумата от
5000,00лв. като няма спор между страните, че сумата по кредита е усвоена от
кредитополучателя. Установи се, че договорът е сключен при общи условия.
Ищцовото дружество се позовава на чл.2 Раздел Забава от Общите условия
към договора, даваща му право да обяви кредита за предсрочно изискуем при
просрочие на 6 вноски.Установи се, че ответникът не е заплатил цялото си
задължение. Поради забава ищцовото дружество е обявило настъпването на
предсрочната изискуемост, считано от 20.03.2023г. от датата на получаване на
насрещната искова молба на дължимото и непогасено вземане по договора.
Когато обаче договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, какъвто е настоящия случай съгласно чл.23 от ЗПК
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. Чистата сума в конкретния случай е 5000,00 лева,
като няма данни за пълно погашение.Ето защо така предявения насрещен иск
е основателен за сума в размер до 4 570 лева, поради което следва да бъде
осъден Д. Ч. да заплати на „КРЕДИСИМО“ЕАД сумата от 4 570 лева,
дължима по Договор за потребителски кредит 2609423 / 21.07.2022г. ведно
8
със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещния иск -
09.02.2023г. до окончателното изплащане на сумата, като следва да се
отхвърли до претендирания размер от 5 227,84 лв.
Ищецът Ч. е направил искане за разсрочване на плащането. При
липсата на доказателства за наличието на обстоятелства, обосноваващи
исканото разсрочено изпълнение по реда на чл.241 ал.1 от ГПК, съдът
приема, че не са налице основания за уважаване на искането.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците Кредисимо ЕАД и
АЙ ТРЪСТ ЕООД следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата в
размер на 200,00 лв. - разноски за държавна такса за предявените
установителни искове.
В производството по делото ищецът е представляван, на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), от адв. М. М. от ПАК -,
видно от представения договор за правна защита и съдействие (л. 11 и л. 135
). Следва да се посочи и че делото е завършило с едно съдебно заседание, като
нито ищецът, нито процесуалният му представител са присъствали в съдебна
зала, предвид и депозирания списък , че следва да присъди за двата иска по
440 лева с ДДС.
В подкрепа на извода за прекомерност на адвокатското
възнаграждение предвид предмета на делото е и установената вече
европейска практика на страните членки на ЕС. С решение на СЕС от
25.01.2024 г. по дела С‑427/16 и C‑428/16, EU:C:2017:890, е предвидено че
минимумите в Наредба №1 не важат за съда, дори и да отговарят на
пазарните цени „…тъй като член 101 ДФЕС е основна разпоредба,
необходима за изпълнението на задачите, възложени на Съюза, и по-
специално за функционирането на вътрешния пазар, авторите на Договора
изрично са предвидили в член 101, параграф 2 ДФЕС, че споразуменията или
решенията, които са забранени в съответствие с този член, са нищожни“.
И подчертава, че нищожността има абсолютен характер и може да засегне
всички минали или бъдещи последици на съответното споразумение или
решение.
Предвид на което в полза на Кредисимо ЕАД следва да бъдат
присъдени разноски съобразно уважената част от насрещния иск, а именно да
бъде осъден Д. Ч. да заплати на Кредисимо ЕАД сумата в размер на 150,00
лева, съобразно уважената част от насрещния иск.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за потребителски кредит №
2609423 / 21.07.2022г. между Д. С. Ч., ЕГН: **********, от град ***, и
КРЕДИСИМО ЕАД ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление :
гр. София, бул. Витоша“№146/сграда А/ ,ет.4,Бизнес център България, поради
9
противоречие с добрите нрави на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.22
от ЗПК.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за предоставяне на
поръчителство от 21.07.2022г., сключен между Д. С. Ч., ЕГН: **********, от
град ***, и Ай Тръст“ ЕООД , ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша“ 146, (сграда А), ет.4, Бизнес център
България, поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26, ал.1 от
ЗЗД във вр.с чл.22 от ЗПК.
По предявения от КРЕДИСИМО ЕАД ЕИК ********* , със седалище
и адрес на управление : гр. София, бул. Витоша“№146/сграда А/ ,ет.4,Бизнес
център България, срещу Д. С. Ч., ЕГН: **********, от град *** , насрещен
иск: ОСЪЖДА Д. С. Ч., ЕГН: **********, от град ***, да заплати на
КРЕДИСИМО ЕАД ЕИК *********, сумата от 4 570,00./ четири хиляди
петстотин и седемдесет/, съставляваща чиста стойност на кредита по
обявения за недействителен Договор за потребителски кредит 2609423 /
21.07.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
09.02.2023г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за
сумата до 5227,84 лв.
ОСЪЖДА КРЕДИСИМО ЕАД ЕИК ********* , със седалище и
адрес на управление : гр. София, бул. Витоша“№146/сграда А/ ,ет.4,Бизнес
център България, да заплати на Д. С. Ч., ЕГН: **********, от град ***, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 200,00лв. - разноски за
държавна такса по делото.
ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД , ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ 146, (сграда А), ет.4, Бизнес
център България, да заплати на Д. С. Ч., ЕГН: **********, от град ***, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на на 200,00лв. - разноски за
държавна такса по делото.
ОСЪЖДА КРЕДИСИМО ЕАД ЕИК ********* , със седалище и
адрес на управление : гр. София, бул. Витоша“№146/сграда А/ ,ет.4,Бизнес
център България, да заплати на адв.М. М. от ПАК, сумата в размер на 440.00
лв. - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА „ Ай Тръст“ ЕООД , ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ 146, (сграда А), ет.4, Бизнес
център България да заплати на да заплати на адв.М. М. от ПАК, сумата в
размер на 440.00 лв. - адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по делото.
ОСЪЖДА Д. С. Ч., ЕГН: **********, от град ***, да заплати на
КРЕДИСИМО ЕАД ЕИК *********, сумата от 150,00 лв. разноски по
делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. С. Ч., ЕГН: **********,
от град *** за разсрочване изпълнението на решението.
ОСЪЖДА „ КРЕДИСИМО ЕАД ЕИК ********* , със седалище и
адрес на управление : гр. София, бул. Витоша“№146/сграда А/ ,ет.4,Бизнес
10
център да заплати в полза на РС Пещера държавна такса в размер на
132,80лв. за насрещния иск.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
11