РЕШЕНИЕ
№ 202
гр. Девня, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20223120100430 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 49 ал. 1 от СК от И. Д. И.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. П*****, чрез проц. представител – адв. Р. И.
против Д. Е. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. Д****, с която се иска да бъде
прекратен сключения между страните граждански брак, поради дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, без съдът да се произнася по въпроса за
вината.
Ищцата твърди, че страните са сключили граждански брак през
2016 г., за което бил съставен Акт за граждански брак № *** от ***г. От
брака си страните нямали родени деца. Сочи, че от самото начало брака им не
вървял добре поради различие в характерите им. Съвместното им
съжителство продължило едва година, след което ищцата заминала да живее
и работи в чужбина, а ответникът останал да живее в гр. Д.. Излага, че от
тогава, до настоящия момент страните са във фактическа раздяла, не живеят
заедно и не поддържат контакт един с друг. След раздялата си не са се
събирали да живеят заедно, не са поддържали общо домакинство, не са имали
отношения като съпрузи, като всеки от тях в личен план е установил свой
собствен начин на живот, изключващ изцяло другия. Всеки от тях е изградил
свой живот с нов партьор, като ищцата към настоящия момент очаква дете от
1
мъжа, с когото живее на семейни начала. Предвид изложеното, ищцата счита,
че брачните отношения със съпруга й са дълбоко и непоправимо разстроени, а
брачната връзка им връзка е изгубила предписаното от закона и добрите
нрави съдържание, като продължава да съществува само формално, поради
което моли съдът да постанови решение, с което да прекрати сключения
между тях граждански брак поради дълбоко и непоправимо разстройство, без
съдът да се произнася по въпроса за вината. Моли също след развода да носи
предбрачното си име М.. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК отговор от ответницата не е постъпил.
В с.з. ищцата н есе се явява поради напреднала бременност,
представлява се от процесуален представител, упълномощен изрично да я
представлява по брачното дело. Същият заявява, че поддържа иска и моли за
допускане на развода.
Ответникът, редовно призован не се явява, не се представлява.
След преценка на събраните доказателства, съдът установи от
фактическа страна следното:
Видно от представеното заверено копие на удостоверение за
сключен граждански брак страните по делото са съпрузи на основание
сключен граждански брак, за което е съставен Акт за граждански брак №
0014 от 28.05.2016 г, съставен в гр. Девня, обл. Варна При сключване на
брака ищцата е приела фамилно име И..
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява,
че страните са съжителствали като семейство в период от около една година,
след което са се разделили. Ищцата заминала да живее в чужбина, където
срещнала друг мъж, от когото всеки момент очаква дете. Свид. Д. Я. заявява,
че съпрузите не са се виждали повече от шест години, като от раздялата си не
поддържат каквито и да било отношения и не са правили постъпки да се
съберат и да заживеят заедно.
Съдът кредитира показанията на свидетелите въпреки близката
връзка на същите със страна по делото в частите, където информацията,
излагана от същите, съвпада с твърденията на ищцата, така както са
обективирани в исковата молба. Предвид пасивното поведение на ответника
съдът намира за доказани твърдените в исковата молба факти.
2
Въз основа на така установената и възприета фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е за развод поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство в брачната връзка с правна клалификация чл. 49 от
СК. Като главно основание за разстройството на брака се сочи трайната
фактическа раздяла между съпрузите. Анализът на събраните по делото
доказателства сочи, че брачната връзка между съпрузите е изпразнена от
съдържание, което налага нейното прекратяване. Страните живеят разделени
от години, като ищцата е започнала свой самостоятелен живот с друг мъж, от
когото очаква дете. При това състояние на брачната връзка, същата трудно би
била заздравена. В отношенията между страните липсва взаимност,
разбирателство и обща грижа за семейството. Изложеното дава основание на
съда да приеме, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен,
което налага прекратяването му.
Прекратяването на СИО е последица от прекратяване на брака и
настъпва по силата на закона –чл. 27 ал.1 от СК, а не вследствие акта на съда
/така проф. Л. Ненова, “Семейно право на Република България“ , второ
основно и преработено издание, СОФИ –Р , 1994 г., стр. 207/, поради което не
е налице необходимост от произнасяне на съда с диспозитив за тази
последица на съдебното решение по отношение на придобития по време на
брака недвижим имот в режим на СИО.
Съгласно чл. 53 от СК, съпругът може да възстанови фамилното си
име от преди брака. Правото на иск принадлежи на съпруга, който е
променил името си при сключване на брака и носи това име. В настоящото
производство ищцата е направила искане, след прекратяване на брака да носи
предбрачното си фамилно име М.. С разпоредбата на чл. 53 от СК
законодателят е предоставил възможността на съпруга, който при
сключването на гражданския брак е приел фамилното име на другия съпруг
както да възстанови предбрачното си фамилно име, така и да запази брачната
си фамилия, като в случая съгласието или противопоставянето на другия
съпруг е ирелевантно. Доколкото възстановяването на предбрачната фамилия
е субективно право на съпруга, който при сключването на брака е приел
новата фамилия, съдът намира искането на ищцата в тази насока за
основателно, поради което и следва да бъде постановено на основание чл. 53
3
от СК жената след прекратяването на брака да носи предбрачното си фамилно
име - М..
Съгласно чл. 6 т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК при решаване на делото за развод се събира държавна
такса в размер до 50 лева, но не по – малко от 20 лева. Съдът определя по
настоящото дело държавна такса в размер на 40 лева, която да бъде заплатена
от страните поравно съгласно чл. 329 ал. 1 изр. 2 от ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА между И. Д. И., ЕГН: ********** и Д. Е. И.,
ЕГН: **********, сключен ан 28.05.2016 г. в гр. Девня, обв. Варна, за което е
съставен Акт за граждански брак №*** от ***г. от длъжностно лице по
гражданското състояние при Община Девня, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, без да се произнася по въпроса за вината,
на основание чл. 49 ал.1 от СК.
ПОСТАНОВЯВА след развода И. Д. И., ЕГН: ********** да носи
предбрачното си фамилно име М., на основание чл. 53 от СК.
ОСЪЖДА И. Д. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. П***ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС – Девня
сумата от 20 лева /двадесет лв., 00 ст/, представляваща държавна такса при
решаване на делото, на основание чл. 6 т. 2 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Д. Е. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. Д*** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС – Девня
сумата от 20 лева /двадесет лв., 00 ст/, представляваща държавна такса при
решаване на делото, на основание чл. 6 т. 2 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – Варна в
4
двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
5