№ 7238
гр. София, 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:П. В. Боснешки
при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от П. В. Боснешки Гражданско дело №
20251100106322 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на А. Ю. Ю., с
ЕГН:**********, с адрес: гр. Нови Пазар, ул. „********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
********, вляво, чрез адв. Д. З. - САК, срещу „ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Витоша” № 89 Б, с
която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.432 КЗ, с които се
иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца както следва:
-сумата от 150 000 лв. представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди под формата на понесени болки и страдания, вследствие на ПТП от 08.01.2024г.,
причинено при управление на застрахован при ответника л.а. марка „ Опел модел „ КОРСА“
с рег. № ******** ведно със законната лихва върху тази сума считано от 25.02.2025 г. (датата
на сезиране на Застрахователя на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ) до окончателно
изплащане на сумата;
-сумата от 5 615 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди под формата на разноски за лечение, направени вследствие на ПТП от 08.01.2024г.,
причинено при управление на застрахован при ответника л.а. марка „ Опел “, модел „ Корса
" с рег. № ******** ведно със законната лихва върху тази сума считано от 25.02.2025г.
(датата на сезиране на Застрахователя на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ) до окончателно
изплащане на сумата;
Ищецът твърди, че на 08.01.2024г., около 10:45 часа, в Нови Искър, по ул.
„Теменуга“ с посока на движение от с. Кътина към гр. Нови Искър се движел лек автомобил
марка „Опел“, модел „Корса“ с рег. № ******** управляван от П. С.М. с ЕГН **********.
Същият, в района на № 32 (пред бетонов възел „Батпел“), поради движение с несъобразена с
пътните условия и релефа на местността скорост излязъл вляво от пътя, ударил се в дърво, в
следствие на което самокатастрофирал.
По това време на задната седалка пътувал ищецът - А. Ю. Ю.. Относно инцидента е
съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-14 от 08.01.2024г., в който са
описани обстоятелствата около инцидента. По случая е било образувано ДП № 11003/24г. по
описа на СДВР и пр. пр. № 2318/24г. по описа на Софийска районна прокуратура.
След произшествието ищецът постъпил в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД - гр.
1
София с оплаквания от силни болки в областта на шията, без спомен за случилото се. След
извършени прегледи и консултации със съответните специалисти били са установени
следните травматични увреждания:
- левостранна фрактура - с дислокация на фасетите на ниво С4-С5 с авулзия на
задния лимб на апофизата на С4 и компрометиране на спиналния канал;
-лекостепенна деформация на предната част на горната дискална повърхност на С5;
-фрактура на задно-горния лимб на С7 с хоризонтална фрактурна линия и
нискостепенна дъговидна деформация на прешлена;
- травма на гръдния кош.
В болницата било предприето оперативно лечение с цел стабилизиране на
фрактурите на ниво С4-С5 чрез поставянето на титаниева плака и винтове. Ищецът престоял
в болницата 8 дни. Изписано е носене на шийна яка за поне един месец.
Поради получените от ищеца травматични увреждания, той е имал нужда от
постоянна грижа, която получавал основно от своите родители, се наложило баща му А.А.Х.
да ползва болничен за период от общо 25 дни. Получените от ПТП травматични увреди са
причинили силни болки и страдания на А. Ю.. Той е следвало да спазва щадящ режим на
покой без никакво натоварване и е бил сериозно затруднен сам да посреща своите
елементарни битови потребности. Трудно е стоял изправен, а поставената шийна яка е
създавала допълнително и интензивно напрежение и дискомфорт.
Към датата на ПТП А. Ю. е бил на осемнадесет години. Той твърди, че е преживял
неочаквана и рязка промяна в нормалното протичане на ежедневието си. Точно накрая на
своята последната учебна година, той не е можел да посещава учебните си занятия за период
от три месеца. Преди инцидента е прекарвал цялото си свободно време навън с приятели, но
поради претърпените от инцидента травми и лекарските предписания, е бил принуден да се
затвори у дома. Ограничил е социалните си контакти. Последиците от увреждането усещал
продължително. Започнал работа в бензиностанции „Шел“, но е трябвало да напусне
защото, че все още не може да стои в изправено състояние за дълъг период от време.
Освен това твърди, че е направил разходи за лечението в общ размер на 5 615 лева,
заплащането на които претендира с предявяването на настоящия иск.
Ищецът заявява, че виновният за ПТП водач е бил застрахован при ответника, до
когото предявил претенцията си, но по нея липсвало произнасяне в предвидения по закон 3-
месечен срок. Затова предявява исковете си пред съда. Претендира и направените за
производството разноски.
В законоустановения срок ответникът „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК
*********, е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил исковете по основание и
размер. Ответникът твърди, че по подадената претенция е образувана щета №
43072952400080, по която са изплатени 45 615 лв. с преводно нареждане от 04.06.25 г., от
които: 1/ 40 000 лв. представляват обезщетение за търпените неимуществени вреди; 2/ 5 615
лв. за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение. В случая претендираните с
ИМ имуществени вреди са изцяло признати и изплатени. „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД
смята, че е изпълнило всички задължения произтичащи от сключената полица за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Твърди, че
определеното обезщетение за неимуществени вреди представлява пълно и цялостно
възмездяване при съобразяване с принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД. Оспорва
търсеното от ищеца с исковата му молба обезщетение за неимуществени вреди като
прекомерно. Ответникът не оспорва сочения в исковата молба механизъм на ПТП, нито, че
виновния водач е застрахован при него. Не оспорва също, че А.Ю. е спазил извънсъдебната
процедура за предявяване на застрахователна претенция по КЗ.
Ищецът е признал извършеното от ответника плащане и е поискал съответно
изменение на исковете. Така с определение от проведеното по делото открито съдебно
заседание съдът е прекратил производството в частта му за сумата от 40 000 лева,
2
представляваща обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от 5 616 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди. Производството е останало висящо
единствено в частта му относно претендираното обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 110 000 лв.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Софийски градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявения иск е допустим и следва да се произнесе по
същество.
Между страните не се спори, а и от представената по делото писмена
застрахователна претенция на ищеца по чл. 380, ал. 1 от КЗ до ответното дружество от
25.02.2025г. се установява, че ищецът е предявил претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Не се
спори също, че застрахователят е определил размер на обезщетение, с което ищецът не се е
съгласил. Поради това съдът намира, че е спазена рекламационната процедура по чл.498,
ал.3 вр. ал.1 КЗ, която е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск по
чл.432, ал.1 КЗ от увреденото лице.
По основателността:
Не се спори между страните, поради което съдът с доклада си по делото е отделил
като безспорно и ненуждаещо се от доказване между тях, че 1/ е налице валиден договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключен между
собственика на лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“ с рег. № ******** и “ДЗИ-
Общо застраховане“ЕАД, с покритие към деня на процесното ПТП; 2/ на 08.01.2024г., около
10.45ч„ в гр. Нови Искър, в резултат на виновното и противоправно поведение на
застрахования при ответника водач е настъпило ПТП при което ищецът А.Ю. е пострадал
като пътник на задната седалка на лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“ с рег. №
********; 3/ на 25.02.2025 г. ищецът е предявил претенцията си пред застрахователя.
От приетите по делото документи от историята на заболяването на ищеца, както и
от заключението по СМЕ, неоспорено от страните, се установява, че вследствие на
процесния пътно-транспортен инцидент от 08.01.2024г. ищецът е получил следните
травматични увреждания:
Травма на шийния отдел на гръбначния стълб, състояща се от:
- Левостранна фрактура-дислокация на фасетите/ставите/ на ниво С4- С5/четвърти-
пети шиен прешлени/ с авулзия/откъсване на костен фрагмент/ от задния край на прешлена с
предна дислокация на тялото на С4 без фрагмента спрямо тялото на С5 с около 4мм. и
компрометиране на спиналния канал по компютъртомографски и магнитно-резонансни
данни;
- Лекостепенна маргинална деформация на предната част на горната дискална
повърхност на С5/пети шиен прешлен/ по магнитно-резонансни данни;
- Фрактура на тялото на С7/седми шиен прешлен/ с фрактурна хоризонтална линия
по хода на горната субдискална повърхност с фрагмент от задно-горния край и по-голям
фрагмент от задната част на тялото, който лекостепенно проминира към медуларния канал
по компютъртомографски и магнитно-резонансни данни;
- Без клинични и магнитно-резонансни данни за травма на гръбначния мозък
След инцидента на 08.01.2024г. А. Ю. Ю. е бил транспортиран до спешно отделение
на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ и настанен в спешен неврохирургичен кабинет. При
постъпването е бил в съзнание, контактен, адекватен, без спомен за случилото се.
Неврологичният статус при постъпване и през периода на болнично лечение е останал в
граници на нормата. От проведените невроизобразителни изследвания са диагностицирани
описаните травматични увреждания на шийния сегмент на гръбначния стълб. Извършени са
3
консултации с хирург и травматолог при които не са установени травматични увреждания на
гръдни, коремни органи и опорно- двигателния апарат.
Лечението на ищеца е било оперативно, каквото е следвало да е при наличните
данни. На 10.01.1024г. е извършена операцията, при която е отстранен костен фрагмент от
тялото на четвърти шиен прешлен/С4/ притискащ дуралния сак. След премахване на
интервертебралния диск на ниво С4-С5 е извършена стабилизация с поставяне на
кейдж/имплант/ и титаниева плака и 4 титаниеви винта. Последвал е гладък следоперативен
период. След проведено медикаментозно лечение ищецът е изписан на 16.01.2024 г. c
подобрение в съзнание, без двигателен дефицит. Дадени са му препоръки за ХДР и
домашно лечение при изписването. Назначено му е носенето на твърда шийна яка в
продължение на тридесет дни.
След произшествието А. Ю. Ю. е търпял болки и страдания за период от три месеца,
най- интензивни в първия. Той е търпял интензивни болки непосредствено след
произшествието, след оперативната интервенция, при превръзките на оперативната рана,
при свалянето на конците. Проведения преглед на ищеца е установил болки в шийния отдел
при по-дълго стоене прав, при физически усилия и при влажно и студено време. Освен това
все още при ищеца движенията в шийния отдел-при екстензия /навеждане главата назад/ и
ротация вдясно са с болка в крайната фаза. Оперативната интервенция е възстановила
механичната стабилност. Счупванията /фрактурите/ на телата на прешлените са зараснали.
Неврологичният статус е без отпадна неврологична симптоматика. Няма данни за други
трайни последици от претърпените увреждания.
От заключението на вещото лице се установява, че така описаните травматични
увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП от дата 08.01.2024 г.
По делото е разпитана свидетелката А.А.Х. – майка на ищеца. От показания й се
потвърждават вече установените обстоятелства за болничното лечение на ищеца. След
изписването му от болницата ищецът е продължил лечението си в домашни условия. Той не
можел свободно да се движи, а това ставало с помощта на неговата майка, която му
помагала, включително и за неговото обслужване. Това повлияло психически на А.Ю. и той
бил подтиснат поради зависимостта си от неговите близки.
От показанията на свидетелката се установява, че ищецът не е провеждал
рехабилитация след травматичните увреждания. Същевременно от заключението на вещото
лице е видно, че такава е била препоръчителна за подобряване тонуса на шийната
мускулатура и периодичен контрол на състоянието на импланта.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
По силата на чл.429, ал.1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ предоставя право на
увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл.45 от ЗЗД, да претендира
заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя, т.е. за да се ангажира
отговорността на застрахователя, следва да се установи наличието на валиден
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност" между делинквента и
застрахователя, настъпили вреди за третото лице, противоправно поведение на виновния
водач и причинна връзка между това поведение и причинените вреди.
От гореизложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установено,
че в резултат на процесното ПТП, причинено от поведението на застрахования при
ответника водач, на ищеца са причинени неимуществени вреди.
По отношение на търсеното обезщетение за неимуществени вреди:
Обезщетенията за неимуществени вреди вследствие на деянията следва да бъдат
4
определени по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Съгласно константната
съдебна практика справедливостта налага претърпелият вредата да бъде възмезден за нея,
като на обезщетяване подлежат не само физически изстрадани болки, но и такива, които се
търпят в духовната и интелектуална сфера на индивида. Болките, страданията,
ограниченията и неудобствата за различните индивиди при различни обстоятелства, са
различни. За да определи справедливия размер на обезщетението за деликт, съдът следва да
преценява установените от ищеца правнозначими обстоятелства по спора. Търпените от
лицето вреди в неимуществената сфера зависят не само от обективни фактори, каквито
например са болките от физическите увреждания предвид тяхната продължителност и
интензитет, но и начина, по който лицето е преживяло подобен случай и как това се е
отразило на поведението му, на социалните му контакти, на самочувствието му и пр.
вредата в неимуществената сфера не може да бъде ограничена в рамки, а съдът следва да
вземе предвид всички относими и доказани обстоятелства в тази връзка.
От приетата по делото експертиза, както и от показанията на свидетелката се
установяват болките и страданията на ищеца, както в периода на лечението му, така и
впоследствие до настоящия момент.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на
ищеца съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищеца към датата на ПТП (18 г.),
вида и характера на претърпените телесни повреди – няколко фрактури на шийните
прешлени. Възстановителният процес е продължил около 3 месеца, през първия един месец
болките са били интензивни. В този период пострадалият е имал нужда от чужда помощ в
обслужването си и това естествено е довело до ограничаване в ежедневието му в един иначе
активен период от живота му. Освен това следва да се отчете, че почти не са налице трайни,
невъзстановими ограничения в движението в резултат на произшествието.
Като съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и
стандарта на живот в страната към м. януари 2024 г., съдът намира, че справедливия размер
на обезщетението за неимуществени вреди е в размер на 50 000,00 лева. Отчитайки
извършеното плащане на 40 000 лева от застрахователя, искът е основателен за сумата от
10 000 лева. За разликата до пълния предявен размер на обезщетението за неимуществени
вреди от 110 000,00 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно лихвите:
На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1
КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава. В
този смисъл са Решение № 128 от 4.02.2020г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т. о., ТК,
Решение № 60112 от 1.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 1221/2020 г., I т. о., ТК, и др.
В случая ищецът претендира законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди от датата на завеждане на претенцията пред застрахователя
(25.02.2025 г.). С оглед основателността на главната претенция и предвид цитираната
практика на ВКС, обезщетението следва да се присъди заедно с лихва за забава, считано от
посочената дата.
По разноските:
С оглед на изхода от спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК имат и
двете страни.
Ищецът е бил освободен от заплащането на такси и разноски за производството. Той
е бил представляван безплатно от адв. Д. З. на основание чл.38, ал.1 от ЗА, въз основа на
договор за правна помощ от 27.03.2025 г. (л. 193). С оглед изхода на делото и на основание
чл.38, ал.2 ЗА на адв. Д. З. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за
осъщественото безплатно процесуално представителство в полза на ищеца.
5
В хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв адвокатите могат да предоставят безплатна
правна помощ на материално затруднени лица. При безплатна правна помощ, осъществена
по договор между страна по дело и адвокат, не намира приложение Законът за правната
помощ. Ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, съдът
определя възнаграждение на адвоката по правилата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Адвокатското
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв се дължи директно на адвоката и не представлява
разход на представляваната от него страна, но по своя характер задължението за неговото
заплащане от ответната страна е задължение за заплащане на разноски по смисъла на чл. 78,
ал. 1 ГПК - този извод се подкрепя от нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, приложима, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. В този смисъл е и
константната съдебна практика, намерила израз в Определение № 643 от 7.12.2022 г. на ВКС
по к. ч. т. д. № 2370/2022г.
С оглед на материалния интерес по делото минималното адвокатско възнаграждение
по НВАР е в размер на 10 860 лв. с ДДС.
Междувременно е постановено решение С-438/22г. на СЕС, съгласно което НМРАВ
е нищожна, като нарушаваща забраната по чл. 101, § 1 ДФЕС. Съгласно приетото от СЕС - В
тази хипотеза "националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална права
уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение", включително и в случаите, когато "предвиденото в тази наредба за
минималните размери отразява реалните пазарни цени на адвокатските услуги". В мотивите
си СЕС посочва, че "цената на услуга, която е определена в споразумение или решение,
прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена.
Напротив, съгласуването н цените на услугите от всички участници на пазара, което
представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС, е
пречка именно за прилагането на реални пазарни цени" /вж. § 60/. Затова подходът следва да
е конкретен, като съдът следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение въз
основа на цялостна преценка на релевантните за съответния случай обстоятелства.
Възражението за прекомерност е неприложимо, защото редът на чл. 78, ал. 5 ГПК е
приложим само при реално заплатено от страната възнаграждение, а настоящият случай не е
такъв. В този смисъл е и Определение № 1221 от 15.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. №
838/2024 г., III г. о., ГК.
В процесния случай предвид фактическата и правната сложност на делото съдът
намира, че следва да осъди ответника да заплати на адв. Д. З. сумата от 2 000 лв. с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от Закона за
адвокатурата. Не е налице фактическа и правна сложност, като почти всички подлежащи на
доказване обстоятелства не са били спорни между страните и делото е приключило в едно
съдебно заседание.
Ответникът не направил разходи за производството. Той е бил представляван от
юрисконсулт, като на основание чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на
правната помощ, съдът определя възнаграждение в размер на 300 лева, от което съразмерно
с отхвърлената част на исковете съдът му присъжда 272,73 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК застрахователят следва да бъде осъден да заплати
по сметка на Софийски градски съд съразмерно с уважената част от исковете дължимите
такси и разноски, от заплащането на които ищецът е бил освободен. Затова ответникът
следва да бъде осъден да заплати общо 463,64 лева, от които 400 лева за държавна такса и
63,64 лева - разноски за експертизи съразмерно с уважената част от исковете.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище
6
и адрес на управление: гр. София, ул. "Витоша” № 89 Б, да заплати на А. Ю. Ю.,
ЕГН:**********, с адрес: гр. Нови Пазар, ул. „********, чрез адв. Д. З., със съдебен адрес:
гр. София, ул. ********, вляво, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ следните суми,
представляващи обезщетения за вреди вследствие на ПТП от 08.01.2024г., причинено при
управление на застрахован при ответника л.а. марка „ Опел модел „Корса“ с рег. № ********
10 000 лева за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки и
страдания, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 25.02.2025г. до окончателно
изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за до пълния му
предявен размер от 110 000 лв.;
ОСЪЖДА А. Ю. Ю., ЕГН:**********, да заплати на „ДЗИ- ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. "Витоша” № 89 Б, сумата от 272,73 лева, представляваща направени по делото разноски в
съответствие с отхвърлената част от исковете, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, с ЕИК: *********, да заплати
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд, сумата от 463,64 лева,
от които 400 лева за държавна такса и 63,64 лева - разноски за експертизи съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, с ЕИК: *********, да заплати
на адв. Д. З. сумата от 2 000,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение при
условията на чл.38 от Закона за адвокатурата, съразмерно с уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в
двуседмичен срок от връчване на препис от решението на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7