Р Е Ш Е Н И Е
№ІІІ-679 , 29.07.2019 г. гр.Бургас
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, трети въззивен състав в закрито
заседание на двадесет и девети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Росен
Парашкевов
Членове: Калина
Пенева
мл. съдия Красен В.
като разгледа
докладваното от младши съдия В. ч.гр.д.№
1100 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 – чл. 437 от ГПК.
Образувано
е по жалба вх.№7841/18.06.2019 г. от П.А.Д., ЕГН ********** срещу действия на
държавен съдебен изпълнител Мая Синкова по изп.д. №201421120400460.
С
жалбата се иска отмяна на всички действия на ДСИ по изпълнителното дело-
насочване на изпълнение върху имущество, което се счита за несеквестируемо,
както и отмяна на наложените от съдебния изпълнител запори. Възразява се, че в
изпълнителното дело с оглед разпоредбите на чл. 430 и чл. 46, ал. 6 и ал. 7 от ГПК не е назначен особен представител. Направено е искане за спиране на
действието на наложените запори по чл. 438 от ГПК до произнасяне по съществото
на спора. Жалбоподателката П.Д. излага съображения, че същата е лице с трайно
намалена работоспособност на 72 %, издържа се от лична пенсия за инвалидност в
размер на 217,98 лева и добавка за транспортни услуги, диетично хранене,
лекарства и наем на общинско жилище в размер на 43,90 лева. Твърди, че
месечният ѝ доход в общ размер от 261,88 лева е в размер по-нисък от минималната работна
заплата в Република Българя и поради това същият е несеквестируем.
Въззиваемата
страна – взискател в изпълнителния процес е получила препис от жалбата и в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не са постъпили писмени възражения.
ДСИ
е изложил мотиви по обжалваните действия съобразно разпоредбата на чл. 436, ал.
3 от ГПК. Счита оплакванията в жалбите за неоснователни. Излага доводи, че
вземането по делото е за издръжка на деца и не намират приложение разпоредбите
за несеквестируемост на чл. 446 и чл. 446а от ГПК.
Настоящият
състав, при проверка законосъобразността на обжалваното действие във връзка с
оплакванията и исканията на жалбоподателя, при преценка на обстоятелствата и
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намери за
установено следното:
Изпълнително
дело №201421120400460 е образувано пред държавен съдебен изпълнител Мая Синкова
по молба на В. С. П., ЕГН ********** като **** и законен представител на децата
В.В.П., ЕГН ********** и П.В.П., ЕГН ********** срещу П.А.Д., ЕГН ********** и
приложен изпълнителен лист от 29.09.2014 г. на Бургаски районен съд по гр.д.
№2074/2014 г. по описа на БРС, с който П.А.Д. е осъдена да заплаща на двете си
деца месечна издръжка в размер на 85 лева за всяко дете и за сумата от 390,54
лева разноски по делото.
Държавният
съдебен изпълнител е разпоредил връчването на Покана за доброволно изпълнение
на длъжника и извършването на справки в НАП, БНБ, НОИ, Агенция по вписванията и
ОДМВР Бургас – Сектор Пътна Полиция.
Изпратени
са 5 покани за доброволно изпълнение, като на всички адреси е залепено
уведомление по чл. 47 от ГПК.
След получаване на
справката за банковите сметки от БНБ, ДСИ е разпоредил изпращането на запорно
съобщение до кредитните институции, в които длъжникът П.А.Д. има открити
сметки- „Банка ДСК“ АД, „Уникедит Булбанк“ АД, „Юробанк България“ АД и
„Инвестбанк“ АД.
В изпълнение на
наложените запори на банкови сметки по посочената в запорните съобщения банкова
сметка на ДСИ Мая Синкова са постъпила сума в размер на 82, 70 лева от
„Инвестбанк“ АД с платежни нареждания от 01.03.2019 г. и от 07.03.2019 г. ,
както и сума в размер на 818 лева от „Уникедит Булбанк“ АД с платежни
нареждания от 06.03.2019 г.
На взискателя е
преведена сумата от 735,40 лева, а с
остатъкът от събраните суми са покрити държавни такси по делото.
Жалбата, по която е
образувано настоящото производство е депозирана на 18.06.2019 г. от
легитимирано лице-длъжник по изпълнителното производство и доколкото няма данни за уведомяването му за
извършваните от ДСИ действия, същата е подадена в срок.
Запорът като самостоятелно
изпълнително действие не подлежи на обжалване, но на обжалване подлежи
насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Насочването на
изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на
несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано имущество за събирането на
определено парично вземане. Длъжникът може да обжалва насочването на
изпълнението върху имущество, което счита за несквестируемо дори и преди да му
е съобщен наложеният запор. Следователно, и доколкото в жалбата се навеждат
възражения за несеквестируемост на вземанията върху които е наложен запор, то
същата е допустима на основание чл. 435, ал.2, т. 2 в частта, с която се
обжалва насочването върху изпълнение, което се смята за несеквестируемо.
Редовното връчване на
поканите за доброволно изпълнение не може да бъде обжалвано по реда на чл. 435,
ал. 2 ГПК, тъй като не е сред изрично посочените действия на съдебен
изпълнител, които длъжникът може да обжалва. Ето защо възраженията за
неназначаване на особен представител не могат да бъдат разглеждани в настоящото
производство, а доколкото жалбата в частта, в която се обжалва насочването
върху изпълнение, което се смята за несеквестируемо е приета за допустима не се
накърняват правата на длъжника.
По правило изпълнението на парично вземане се насочва върху имуществени
права, които длъжникът притежава към деня на запора или възбраната, и то права,
които законът позволява да бъдат осребрени. Несеквестируемостта е забрана за
принудително изпълнение върху определени имуществени права на длъжника, която
лишава съдебният изпълнител от процесуална власт да ги възбранява, запорира,
осребрява. Изпълнителният процес върху несеквестируемо право е недопустим и
нормите, които уреждат несеквестируемостта са императивни.
Частично несеквестируемо/т. е. секвестируемо при определени условия и в
определени размери/ поради изричната забрана на закона /чл. 446, т. 1 от ГПК/ е
трудовото възнаграждение на длъжника или всяко друго възнаграждение за труд,
както и пенсията на длъжника. Изцяло несеквестируеми са възнаграждение или
пенсия, които са в размер под минималната работна заплата /т. 3 от Тълкувателно
решение №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС /
По данни на ищцата, а и спрямо приложена по изпълнителното дело справка от
НОИ изх. №1030-02-227 от 16.01.2019 г. длъжникът П.А.Д. получава лична пенсия за
инвалидност в размер на 217,98 лева. Тази сума безспорно е под размера на
действащата в страната минимална работна заплата, както към датата на
образуване на изпълнителното дело, така и в целия последващ период и
следователно се явява несеквестируема. /Минималната работна заплата в Република
България за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014
г е в размер на 340 лева - определен с ПМС
№ 249/31.10.2013 г. Същата периодично се увеличава като към настоящия момент тя
е в размер на 560 лева- определен с ПМС
№ 320/20.12.2018 г./
Според чл. 446а ал. 2 от ГПК обаче запорното
съобщение не поражда действие по отношение на пенсията до размера на минималната
работна заплата изцяло, освен за задължения за издръжка.
Именно за задължения за издръжка обаче е образувано изп.д. №201421120400460
на държавен съдебен изпълнител Мая Синкова, доколкото длъжникът П.Д. е осъдена да
заплаща издръжка на двете си малолетни деца с Решение №1672 от 18.08.2014 г. по
гр.д. №2074/2014 г. на Районен съд Бургас.
Именно за това задължение за издръжка са запорирани банковите сметки на П.А.Д. и е събрана
сумата от 735,40, която е преведена от държавния съдебен изпълнител на
взискателя по изпълнителното дело. Следователно това действие представлява
изпълнение върху секвестируемо имущество и жалбата в тази част се явява
неоснователна.
По делото има данни за наличност по банковите сметки на П.А.Д. в размер
по-голям от постъпленията от пенсия от преди повече от
един месец преди налагането на запора, т. е. имащи характер на спестявания, респ.
представляващи секвестируемо имущество.
Секвестируема е наличността по сметката преди постъпването на последното по ред
„плащане”, тъй като това са спестявания на длъжника / в този смисъл е т. 13 от
Тълкувателно решение 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. По сметката на длъжника Д. в „Уникедит Булбанк“ АД е била налична
сумата от 818 лева. Разликата между получавания от Д. последен месечен доход от
261,88 до наличните по банковата ѝ сметка 818 лева, а именно сумата от
556,12 лева представлява спестявания, които са секвестируемо имущество.
Ето защо
разпореждането с остатъкът от събраните от държавния съдебен изпълнител суми от
Уникедит Булбанк“ АД, и „Инвестбанк“ АД след превеждане на сумата от 735,40 лева на взискателя, а именно
покриването на такси по изпълнителното дело също представлява изпълнение върху секвестируемо
имущество и жалбата и в тази част също се явява неоснователна.
С оглед на
изложеното, жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Предвид произнасяно
по съществото на спора искането за спиране на действията по изпълнение по чл.
438 от ГПК се явява безпредметно.
Ето защо и във връзка
с горното Окръжен съд Бургас
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 7345/18.06.2018 г
срещу действия
на държавен съдебен изпълнител Мая Синкова по изп.д. №201421120400460, с която
длъжникът е оспорил насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.