Решение по КНАХД №1693/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „Г-БИЛД КОНСТРУКШЪН“ ЕООД, [ЕИК], чрез адв.С. П., против Решение № 780/23.06.2025г. на ВРС, 37-ми състав, постановено по АНД № 446/2025г. по описа на същия съд, с което е потвърдено НП № 03-2400507/27.12.2024г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ /ДИТ/ – Варна, с което за нарушение на чл.7, ал.1 Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/, вр. чл.62, ал.3 и чл.16, ал.1, буква „б“ от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи /Наредба № 2/, на основание чл.416, ал.5 и чл.413, ал.2 КТ на дружеството е наложена имуществена санкция, в размер на 2000,00лв. С обжалваното решение в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ са присъдени разноски.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за липса на мотиви и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК. Конкретно твърди, че нарушението не е доказано от субективна страна, както и че ВРС неправилно е приел, че АУАН и НП отговарят на изискванията на чл.57 ЗАНН. В тази връзка сочи, че според АУАН и след направените ръкописни корекции от актосъставителя, се касае за деяние, реализирано на „тяло вход 4“, „крило вход 4“, а в НП е посочено различно място на деянието – „вход 2.1“, „крило 4“, които неясноти по отношение на мястото на нарушението са пренесени и в съдебното решение. На следващо място сочи, че във въззивното решение неправилно е прието, че на 10.10.2024г. работници на „Г-БИЛД КОНСТРУКШЪН“ ЕООД са полагали труд на 7-ма плоча, т.к. на посочената дата на обекта са констатирани единствено служители на главния изпълнител и на строителя. Отделно, от приобщените доказателства е видно, че на обекта четири дружества са извършвали дейности като подизпълнители – „СМА груп“ ЕООД, „Д. 74“ ЕООД, „ДИНЕСО“ ЕООД и „Г-БИЛД КОНСТРУКШЪН“ ЕООД. Според обясненията на главния изпълнител, същият е сключил договори за извършване на СМР част „груб строеж“ с две дружества, като проверка е извършена само на „Г-БИЛД КОНСТРУКШЪН“ ЕООД, не и на „СМА груп“ ЕООД. Съгласно чл.16 от Наредба № 2 за МИЗБУТСМР задължение на строителя е да осигури комплексни ЗБУТ за всички работещи, вкл. и на подизпълнителите на строежа. По изложените съображения иска отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.П., която поддържа касационната жалба и моли въззивното решение да се отмени като постановено в нарушение на материалния закон. Сочи, че вмененото нарушение е привързано към чл.16 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, която вменява задължение на строителите, а според приложените по делото договор за изработка и анекс по ЗБУТ, „възложител“ и „строител“ на обекта е „ДИНЕСО“ ЕООД, чието задължение, както по наредбата и ЗЗБУТ, така и по т.4 от договора за изработка, е да осигури материалите и кофража за своя сметка, вкл. и на подизпълнителите.

Ответната страна – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, оспорва касационната жалба по подробни съображения в писмен отговор вх.№ 65554/23.07.2025г. Относно твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения сочи, че поправките в АУАН са извършени в присъствието на представител на дружеството, който е положил подпис срещу корекцията. Противно на твърденията в жалбата, има безспорни доказателства, че на 10.10.2024г. на „крило вход 4“ са извършвали СМР само работници на „Г-БИЛД КОНСТРУКШЪН“ ЕООД. Същите не са установени на 10.10.2024г. т.к. непосредствено след злополуката са напуснали обекта, но са дали писмени сведения на 21 и 23.10.2024г. Според обясненията на възложителя „ДИНЕСО“ ЕООД, строителят на „крило вход 4“ до фаза „груб строеж“ е именно касаторът. Сочи, че в този смисъл е и допълнителното споразумение към договора за възлагане на СМР, с което в тежест на изпълнителя изрично се вменява задължение при извършване на договорените строителни работи да осигурява здравословни и безопасни условия на работните площадки.

В съдебно заседание ответната страна се представлява от юрк.Т. Х., която оспорва жалбата, поддържа отговора и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай че касационната жалба бъде уважена, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на касационната жалба. Сочи, че в обжалваното решение по същество не се съдържа анализ на установените факти и на събраните доказателства, както и отговор на възраженията във въззивната жалба. От съдържанието на решението изобщо не става ясно дали касаторът е бил участник в строителството, ако е бил – в какво качество, и кое е нарушеното от негова страна задължение, разписано в ЗБУТ и Наредба № 2. По изложените съображения счита, че обжалваното решение и потвърденото с него наказателно постановление подлежат на отмяна.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че на 10.10.2024г., по повод сигнал за смъртен случай с работник – С. С. А., [ЕГН], служители на ДИТ – Варна извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на територията на строителен обект – „жилищна сграда с четири входа, специализиран рехабилитационен център, спортно развлекателен комплекс с басейни, спа, център за търговия и услуги, гаражи, подземни гаражи, басейни и ограда“ – крило вход 4, находящ се в УПИ IV „за жилищно строителство“, кв.5, 26 м.р., [ПИ], изпълняван от „Г- БИЛД КОНСТРУКШЪН“ ЕООД, съгласно договор за изработка и споразумение от 19.02.2024г. сключени с „ДИНЕСО“ ЕООД. Със същите за строителния обект на „Г-БИЛД КОНСТРУКШЪН“ ЕООД било възложено изпълнението на „СМР, част архитектура до груб строеж“. При проверка по работните места в обекта било установено, че работните места на излята 7-ма етажна плоча на кота +20,25, където работници на „Г-БИЛД КОНСТРУКШЪН“ ЕООД са извършвали СМР, не отговарят на минималните изисквания за осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд /ЗБУТ/, като „Г-БИЛД КОНСТРУКШЪН“ ЕООД е допуснало експлоатация на изградените работни платформи на „крило вход 4“, монтирани на западната фасада, където по сведения от работниците на дружеството, извършващи СМР, С. С. А., [ЕГН] е изпълнявал възложената му дейност по поставяне на кофражни платна подавани му от друг работник, върху изградена дървена платформа за строителни материали на източната фасада на тяло вход 4, на кота +20,25. В процеса на работа А. паднал от изградената платформа заедно с част от кофражните платна на земята, водещо до летален за него изход. Прието било, че работодателят не е осигурил средства за колективна защита от падане на хора и продукти, около и под изградената платформа за складиране на кофражни платна, като липсват монтирани предпазни козирки, проходи, ограждения и предпазни мрежи – нарушение на чл.7, ал.1 ЗЗБУТ, вр. чл.62, ал.3 и чл.16, ал.1, буква „б“ от Наредба № 2 за здравословни и безопасни условия на труд, извършено на 10.10.2024, за което срещу дружеството е съставен АУАН № 03-2400507/13.11.2024г., а въз основа на него било издадено НП № 03-24005007/27.12.2024г., с което на основание чл.416, ал.5 КТ, вр. чл.413, ал.2 КТ на „Г-БИЛД КОНСТРУКШЪН“ ЕООД е наложена имуществена санкция, в размер на 2000,00лв.

За да потвърди наказателното постановление ВРС е приел, че административнонаказателното производство е проведено в съответствие с изискванията на процесуалния закон, при спазване на сроковете и съобразяване с изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН. По същество е прието, че събраните доказателства обосновават единствения възможен извод за извършено административно нарушение на чл.7, ал.1 ЗЗБУТ, вр. чл.62, ал.3 и чл.16, ал.1, буква „б“ от Наредба № 2. От показанията на св.Н. – кредитирани изцяло като безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, ВРС е приел за безспорно установено, че на излятата плоча са липсвали работни платформи за придвижване на работници и материали, за които има инструкция от производителя за монтажа, експлоатацията, допустимите натоварвания, демонтажа и изисквания за безопасна работа или са оразмерени по индивидуален проект в съответствие с преназначението им така, че да имат достатъчно здравина, да са безопасни и да се използват така, че да предпазят хората от падане или от падащи предмети. Прието е и че правилно АНО е определил размера на санкцията, при отчитане на факта, че нарушението е извършено за първи път и от него са настъпили обществено опасни последици – смърт на работника.

За неоснователни са приети оплакванията в жалбата за наличие на основания за приложението на чл.54 ЗАНН, за неправилно отразена фактическа обстановка и за липса на извършено административно нарушение. Прието е за безспорно установено, че на строителния обект е извършвана работа от работниците именно на височина – 7 етажна площадка, поради което за работодателя е възникнало задължение да обезопаси извършваната от работниците работа на височина, като изгради съоръжения за защита от риск от падане от височина, съобразени с изискванията на ЗЗБУТ и Наредбата. Фактическата обстановка по случая е изяснена по безспорен и категоричен начин посредством писмени доказателства относно лицата, полагали труд на обекта в деня на инцидента, мястото на полагане на труд на всяко едно от тях, както и обстоятелствата на настъпване на инцидента с летален изход за работника. Липсва каквото и да било съмнение кое е дружеството – строител, извършило СМР на посочената етажна площадка, което е установено посредством декларираното от работниците и приложените договор и споразумение. Обстоятелството, че не са били възприети възраженията срещу АУАН не представлява неизпълнение на задължението на наказващия орган по чл.52, ал.4 ЗАНН и в този смисъл не е допуснато съществено процесуално нарушение. Установените по делото факти не припокриват хипотезата на маловажен случай на административно нарушение, тъй като конкретния случай не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид – нещо повече – настъпилият летален изход за работника завишава степента на обществена опасност на нарушението и в този смисъл правилно дружеството е било санкционирано за извършеното административно нарушение, предмет на разглеждане по делото.

Така постановеното решение е неправилно.

Същото е постановено при неправилна интерпретация на събраните по делото доказателства и неправилно приложение на материалния закон. Фактическите и правни изводи на ВРС не кореспондират със събраните по делото доказателства, поради което изводът, че „Г-БИЛД КОНСТРУКШЪН“ ЕООД е субект на вмененото нарушение е неправилен.

Отговорността на „Г-БИЛД КОНСТРУКШЪН“ ЕООД е ангажирана за нарушение на чл.7, ал.1 ЗЗБУТ, вр. чл.62, ал.3 и чл.16, ал.1, буква „б“ от Наредба № 2 за здравословни и безопасни условия на труд, за това, че в качеството на работодател не е осигурило средства за колективна защита от падане на хора и продукти, около и под изградената платформа за складиране на кофражни платна, като липсват монтирани предпазни козирки, проходи, ограждения и предпазни мрежи.

Съгласно чл.7, ал.1 и ал.2 ЗЗБУТ, работните места трябва да отговарят на минимални изисквания за осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, определени с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването.

По силата на тази законова делегация от Министерство на труда и социалната политика и Министерство на здравеопазването е приета Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване /Наредба № 7/. Със наредбата се въвеждат разпоредбите на: 1. Директива 89/654/ЕИО на Съвета от 30 ноември 1989г. относно минималните изисквания за безопасност и здраве на работното място (първа специална директива по смисъла на член 16, ал.1 от Директива 89/391/ЕИО); 2. Директива 89/655/ЕИО на Съвета от 30 ноември 1989г. относно минималните изисквания за безопасността и здравето на работниците при използването на работно оборудване по време на работа (втора специална директива по смисъла на член 16, ал.1 от Директива 89/391/ЕИО, изм. и доп. с Директива на Съвета 95/63/ЕИО, изм. и доп. с Директива на Съвета 2001/45/ЕО) - § 1а от ДР на Наредба № 7.

Съгласно чл.1, ал.2 от Наредба № 7, същата се прилага във всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност съгласно чл.2 ЗЗБУТ. Наредба № 7 се прилага при съобразяване със специфичните нормативни актове за безопасност и опазване на здравето при работа, регламентиращи изисквания за следните работни места, в т.ч. на временни или подвижни работни площадки – чл.1, ал.3, т.2.

Специфичните изисквания за осигуряване на ЗБУТ по отношение на временните и подвижните строителни площадки са регламентирани с Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Съгласно § 3 от ПЗР на Наредба № 2, същата е издадена на основание чл.276, ал.1 КТ и в Раздел ІІ детайлно разписва правата и задълженията на участниците в строителството.

Съгласно чл.5, ал.1 от Наредба № 2, възложителят или упълномощеното от него лице определя координатори по безопасност и здраве: 1. за етапа на проектирането – когато възлага проектирането на повече от един проектант, в т.ч. когато проектантът на инвестиционния проект е различен от проектанта на плана по чл.156б, ал.1, т.2 от Закона за устройство на територията; 2. за етапа на изпълнението на строежа – когато възлага изпълнението на строежа на повече от един строител или на строител, който наема подизпълнител/и.

Възложителят или упълномощеното от него лице не се освобождава от отговорност по отношение на осигуряването на ЗБУТ независимо от това, че в процеса на договаряне са определени един или повече координатори за изпълнение на задачите по чл.7 и 11 – чл.6.

Възложителят или упълномощеното от него лице възлага на проектанта или на координатора по безопасност и здраве за етапа на проектирането изготвянето на план по безопасност и здраве и го предоставя на строителя преди откриването на строителната площадка – чл.9, ал.1 от Наредбата.

Съгласно чл.9, ал.2, т.1, буква а) от Наредба № 2, планът за безопасност и здраве по ал.1 се разработва когато СМР са свързани със специфични рискове за безопасността и здравето на работещите, при извършване на работи, при които работещите са изложени на рискове от затрупване от свличащи се земни маси, от потъване във вода или от падане от височина; тези рискове се увеличават в зависимост от вида на дейностите, прилаганите технологии или заобикалящата среда на работното място, респ. на строителната площадка.

Съгласно чл.16, т.1 от Наредба № 2, строителят осигурява извършването на СМР в технологична последователност и срокове, определени в плана за безопасност и здраве (буква „а“), както и комплексни ЗБУТ на всички работещи, вкл. на подизпълнителите и на лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност, при извършване на СМР на изпълняваните от него строежи, в съответствие с минималните изисквания на тази наредба (буква „б“).

Съгласно чл.60, ал.1 от Наредба № 2, работи на височина се извършват при осигурена безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства (напр. ограждения, скелета, платформи и/или предпазни (защитни) мрежи).

Паданията от височина се предотвратяват чрез приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение – чл.61.

За предотвратяване на риск от падане при работа на височина (вкл. на скатни покриви) се осигуряват средства за колективна защита от падане на хора, инструменти, продукти и др. – чл.62, ал.1. Около и под съоръжения за работа на височина (платформи, люлки, скелета и др.) се монтират предпазни козирки, проходи, ограждения и предпазни мрежи. – чл.62, ал.3.

Легалните дефиниции за „възложител“, „строител“, „проектант“, „консултант“, „технически ръководител“ и „подизпълнител“, са дадени в § 1 от ДР на Наредба № 2, както следва: т.1. „Възложител“ е всяко физическо или юридическо лице, за което се изготвя и изпълнява инвестиционният проект и има качеството на възложител по смисъла на ЗУТ; т.2. „Строител“ е лицето, определено в ЗУТ, което самостоятелно наема работещи по трудово правоотношение; т.3. „Проектант“, „консултант“ и „технически ръководител“ са лицата, определени в ЗУТ; т.7. „Подизпълнител“ е всяко физическо или юридическо лице, на което е възложено от строителя да извършва част от задълженията му.

Съгласно чл.160, ал.1 ЗУТ, участници в процеса на строителството са възложителят, строителят, проектантът, консултантът, физическото лице, упражняващо технически контрол за част „Конструктивна“, техническият ръководител и доставчикът на машини, съоръжения и технологично оборудване. Взаимоотношенията между участниците в строителството се уреждат с писмени договори (ал.2).

Съгласно чл.161, ал.1 ЗУТ, възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. Възложителят или упълномощено от него лице осигурява всичко необходимо за започване на строителството.

Съгласно чл.163, ал.1 ЗУТ, строителят е физическо или юридическо лице, включващо в състава си физически лица, притежаващи необходимата техническа правоспособност, което по писмен договор с възложителя изпълнява строежа в съответствие с издадените строителни книжа. Строителят носи отговорност за изпълнението на строежа в съответствие с издадените строителни книжа и с изискванията на чл.169, ал.1 и 3, както и с правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и на мерките за опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка (ал.2). Строителят може да възложи на подизпълнител извършването на отделни видове строителни и монтажни работи или на части (етапи) от строежа (ал.4). Неизпълнението на задълженията по чл.163, ал.2 ЗУТ се санкционира по реда на чл.232, ал.8 ЗУТ.

Съгласно чл.18 ЗЗБУТ, когато един обект, работно помещение или оборудване, работна площадка или работно място се използват от няколко предприятия или организации, работодателите съвместно по писмена договореност осигуряват здравословни и безопасни условия на труд, информират се взаимно за рисковете при работа и координират дейностите си за предпазване на работещите от тези рискове.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че санкционираното дружество не е субект на вмененото административно нарушение, т.к. не е нито възложител на строежа по смисъла на чл.161, ал.1 ЗУТ, вр. § 1, т.1 от ДР на Наредба № 2, нито строител по смисъла на чл.163, ал.1 ЗУТ, вр. § 1, т. 2от ДР на Наредба № 2, а е само подизпълнител по смисъла на § 1, т.7 ДР от Наредба № 2.

Съгласно чл.3, ал.1 ЗЗБУТ, осигуряването на ЗБУТ се извършва съобразно спецификата на провежданата дейност и изискванията на техническото, технологичното и социалното развитие с цел защитата на живота, здравето и работоспособността на работещите лица. Според ал.2 от същата разпоредба, здравословните и безопасните условия на труд в обекти, производства, процеси, дейности, работни места и при работното оборудване се осигуряват с проектирането, изграждането, реконструкцията, модернизацията, въвеждането им и процеса на тяхната експлоатация, както тяхното поддържане, ремонт и извеждане от действие.

Всеки, който проектира строителни обекти и дейности, производства, конструкции, технологии и работно оборудване, е длъжен да съобрази проекта с всички правила и норми за здравословни и безопасни условия на труд – чл.5, ал.1 ЗЗБУТ. В процеса на проектирането, строителството и въвеждането в експлоатация на обектите възложителят е отговорен и изисква, а съответните контролни органи контролират спазването на правилата и нормите за здравословни и безопасни условия на труд от проектанта и от строителя (чл.5, ал.2 ЗЗБУТ).

В този контекст и по арг. от чл.163, ал.2 ЗУТ, задълженията и отговорностите по чл.62, ал.3 и чл.16, т.1, буква „б“ от Наредба № 2 са възложени на възложителя и на строителя, а в случая е безспорно, че „Г-БИЛД КОНСТРУКШЪН“ ЕООД е само подизпълнител на главния изпълнител „ДИНЕСО“ ЕООД. Като подизпълнител, касаторът е задължен само за дейностите по споразумението по чл.18 ЗЗБУТ, сред които не фигурира задължението за „монтиране на предпазни козирки, проходи, ограждения и предпазни мрежи“, което в случая е прието, че не е изпълнено.

Отделно следва да се съобрази и че част от дейностите не са отнесени в задължение нито на главния подизпълнител /не става ясно кое е това лице/, нито на подизпълнителя – както например тази по т.19 – да се обезопасят всички отвори и контури с необходимите парапети и покрития, способни да понесат съответното натоварване и се означат и/или сигнализират по подходящ начин, поради което остава задължение на възложителя.

Неправилно качеството „работодател“ се смесва с качеството „строител“ и задълженията по чл.62, ал.3 и чл.16, т.1, буква „б“ от Наредба № 2 са вменени на касатора в качеството му на „работодател“ на починалото лице, съобразно задълженията му, поети със Споразумението по чл.18 ЗЗБУТ.

Съгласно разпоредбата на чл.18 ЗЗБУТ, когато един обект, работно помещение или оборудване, работна площадка или работно място се използват от няколко предприятия или организации, работодателите съвместно по писмена договореност осигуряват здравословни и безопасни условия на труд, информират се взаимно за рисковете при работа и координират дейностите си за предпазване на работещите от тези рискове.

Разпоредбата на чл.18 ЗЗБУТ дава само възможност за съвместяване на част от задълженията, свързани със ЗБУТ и не освобождава задължените субекти от вменените им по закон отговорности. В този контекст и в приложеното по преписката споразумение по ЗБУТ към договора за строителство не възлага на касатора, в качеството му на подизпълнител, нищо по-различно от общите му задължения и отговорности на работодател по чл.4 ЗЗБУТ, детайлизирани с Наредба № 7, но не тя е приложена в случая (вж. чл.199, ал.1 от Наредба № 7, според която при извършване на работа на височина се осигуряват необходимите помощни средства - площадки, платформи, скелета, стълби, въжета, люлки и др. за безопасно изпълнение на работата.).

От разпоредбите на чл.1, ал.1 и ал.2 от Наредба № 7 и дефинициите за „работно място“, и „предприятие“ в § 1, т.2 и т.3 от ДР на Наредбата, вр. § 1, т.2 ДР на КТ, тълкувани в съответствие с дефиницията за „работно място“ в чл.2 от Директива 89/654/ЕИО, недвусмислено следва, че разпоредбите й се прилагат (т.е. разписаните задължения за работодателя се отнасят) само за работните места на територията на неговото предприятие. За временните и подвижните площадки се прилагат разпоредбите на Наредба № 2, която – както изрично е посочено и в чл.1, ал.3 от Наредба № 7, в случая се явява специална по отношение на общите изисквания към работодателите по Наредба № 7.

Отговорностите и задълженията по ЗБУТ на всички юридически и физически лица, които самостоятелно наемат или ползват работещи, и които работят сами или в съдружие с други (чл.14, ал.1 ЗЗБУТ) са разпределени по нормативен ред – чл.1, ал.3 от Наредба № 7, и носят отговорност за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд независимо от задълженията на работещите по този закон, както и от това дали тази дейност се осъществява от техни органи или е възложена на други компетентни служби или лица – чл.14, ал.2 ЗЗБУТ.

По изложените съображения ответната страна неоснователно се позовава на Решение № 6242/09.06.2025г. по КАД № 811/2025г. и Решение № 6763/19.06.2025г. по КАД № 989/2025г. на Административен съд – Варна. Настоящият тричленен състав на Адм.съд – Варна не споделя даденото в тях разрешение на спора. Двете решения са постановени във връзка със същият инцидент, станал на 10.10.2024г. и във връзка с наказателни постановления за нарушения на чл.7, ал.1 ЗЗБУТ, вр. чл.61 и чл.16, т.1, буква „б“ от Наредба № 2 МИЗБУТСМР, съответно НП № 03-2400498/27.12.2024г. – за необезопасяване срещу риск падане от височина, чрез приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение, и НП № 03-2400499/27.12.2024г. – за необезопасяване срещу риск за работници от падане от височина по периметъра на излята осма етажна плоча чрез защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце. С решението по КАД № 811/2025г. Адм.съд – Варна, VII-ми тричленен състав, позовавайки се на Решение на ВАС № 2885/24.02.2020г. по адм.д. № 9871/2019г., е приел, че без съмнение „Г-БИЛД КОНСТРУКШЪН“ ЕООД има качеството на строител по смисъла на чл.163, ал.1 ЗУТ и субект на задълженията по чл.16 от Наредба № 2/22.03.2004г., а с решението по КАД № 989/2025г. Адм.съд – Варна, IV-ти тричленен състав е приел, че отговорността на „Г-БИЛД КОНСТРУКШЪН“ ЕООД правилно е ангажирана предвид споразумението по чл.18 ЗЗБУТ.

Качеството на „строител“ по смисъла на Наредба № 2 обаче не се свързва с фактическата дейност по извършване на СМР, а е легално определено понятие съгласно § 1, т.2 ДР на Наредба № 2, вр. чл.163, ал.1 ЗУТ и това е единствено и само лицето, което има договор за строителство с възложителя на строежа по смисъла на чл.161 ЗУТ. Доказателствата по преписката недвусмислено сочат, че „Г-БИЛД КОНСТРУКШЪН“ ЕООД не е строител по чл.163, ал.1 ЗУТ, а само негов подизпълнител. Фактът, че между участниците по веригата на изпълнение е сключено споразумение по чл.18 ЗЗБУТ не води до различен извод, т.к. от една страна в съвместените задължения не фигурира вмененото по чл.16, т.1, буква „б“, вр. чл.62, ал.3 от Наредба № 2, а от друга, не изключва действието на общия принцип по чл.14, ал.2 ЗЗБУТ, според който задължените лица носят отговорност независимо от превъзлагането на дейности по ЗБУТ на други лица.

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление.

Предвид изхода на спора и своевременно заявеното искане, на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН на касатора следва да се присъдят сторените в производството пред ВРС разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600,00лв., което съгласно договор за правна защита и съдействие от 20.01.2025г. е изплатено изцяло в брой.

Водим от горното и на основание чл.222, ал.1 АПК, Варненският административен съд, I-ви тричленен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 780/23.06.2025г. на ВРС, 37-ми състав, постановено по АНД № 446/2025г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-2400507/27.12.2024г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което за нарушение на чл.7, ал.1 Закона за здравословни и безопасни условия на труд, вр. чл.62, ал.3 и чл.16, ал.1, буква „б“ от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, и на основание чл.416, ал.5 и чл.413, ал.2 КТ, на „Г-БИЛД КОНСТРУКШЪН“ ЕООД, [ЕИК] е наложена имуществена санкция, в размер на 2000,00лв.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да заплати на „Г-БИЛД КОНСТРУКШЪН“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Варна, [улица] А, представлявано от управителя Й. К. В., разноски за производството в размер на 600 (шестстотин) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване!