Р Е Ш
Е Н И Е
№ 92 13.06.2012г. град Стара Загора
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, ІV състав, в съдебно заседание на шестнадесети май
през две хиляди и дванадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар Петка М.
и с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА
административно дело № 575 по описа за 2011г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 171 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на
РБългария /ЗОВСРБ/.
Образувано
по жалба на Г.М.Я. – главен сержант на батальон във военно формирование 44200 –
Стара Загора, против Заповед І707/09.12.2011г. на Командира на военно
формирование 44200, с която е прекратен договора за военна служба на Я., същият
е освободен от длъжност и от военна служба и е зачислен в мобилизационния
резерв считано от 15.12.2011г. Заповедта е издадена на основание чл. 165 т.7 от
Закона за отбраната и въоръжените сили в Република България – поради отнемане
на разрешението за достъп до класифицирана информация.
С
жалбата и в пледоарията по същество се твърди, че производството по отнемане на
достъпа до класифицирана информация е проведено в условията на дискриминация
спрямо Я., предвид на факта, че срещу десетки други военно служещи са
образувани досъдебни производства за използване на документи с невярно
съдържание с цел предоставяне на средства за квартирни разходи. Жалбоподателя
счита, е досъдебното производство образувано срещу него по обвинение за
извършване на същото престъпление е с цел да му бъде отнет достъпа до
класифицирана информация и да бъде отстранен от длъжност на това основание.
Спрямо другите военнослужещи, подведени под наказателна отговорност не е
проведена такава процедура. Навежда се като оплакване и не връчването на
длъжностната характеристика за длъжността „Главен сержант на батальон” по
силата на която се изисква достъп до класифицирана информация ниво „Секретно”.
Излагат
се и съображения относими към въпроса за наличието на основание за носене на
наказателна отговорност.
Ответника
– Командира на военно формирование 44200, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Господинов оспорва жалбата и иска от съда да бъде отхвърлена.
Административен
съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно
доказателствата и закона, намира за установено следното:
Жалбата
е подадена от лице с правен интерес, в срока по чл. 149 ал.1 от АПК, приложим
на основание чл.171 от ЗОВС и срещу акт, за който изрично е предвиден съдебен
контрол за законосъобразност, а разгледана по същество е неоснователна.
Предмет
на контрол за законосъобразност в настоящото съдебно производство е Заповед №707/09.12.2011г.,
с която Командира на военно формирование 44200 – подполковник Тошев, редовно
оправомощен по силата на Заповед № ОХ-392/28.06.2011г. на Министъра на
отбраната на РБ/ т.6 от същата/, прекратява договора за военна служба, освобождава
от длъжност и от военна служба и зачислява в мобилизационния резерв Г.М.Я. на
служба - главен сержант на батальон в същото военно формирование. Правното и
фактическо основание, между които има пълно съответствие е отнемането на
разрешението за достъп до класифицирана информация №ІІ-00004-АД-1210/15.12.2010г.,
извършено от ТДНС – Сливен. Отнемането е
потвърдено с решение № 70-ІІ-9 на Комисията по сигурността на информацията с
решение от 01.11.2011г. Следователно от тази дата е налице основание и
задължение за Командира на военното формирование да прекрати договора за военна
служба на Я., при това в условията на обвързана компетентност. Това е
единствения факт, чието наличие или липса обуславят съответно
законосъобразността или порочността на оспорения акт. Съдът преценява
валидността и материалната законосъобразност на административните актове към
момента на тяхното издаване, което означава, че фактическото и правно основание
посочено в мотивите им следва е било част от обективната и правна
действителност към датата на постановяването им. В случая и двете условия са
изпълнени, а въпроса дали военнослужещия е бил запознат с длъжностната си
характеристика или не, е без правно значение, защото фактическия състав при
който се прекратява договора за военна служба не изисква знание у служителя за
необходимостта да притежава достъп до класифицирана информация. Достатъчно и
задължително условие за прекратяване на договора за военна служба е липсата на
достъп, поради някое от трите алтернативно посочени причини в чл. 165 т.7 от
ЗОВСРБ.
Съдът,
както и оправомощения да прекрати договора орган, не разполагат с
компетентността да извършат контрол за законосъобразност върху процедурата по
отнемане на достъпа, както и да преценяват наличието на основание да бъде
провеждана. Поради това и съдът не може да обсъжда доводите на жалбоподателя за
липса на равнопоставеност, за невиновност в извършване на престъплението, в
което е обвинен, както и за липсата на подпис, който да удостоверява
запознаването с длъжностната характеристика. Знанието за служебните задължения
е изискуемо условие, когато се ангажира дисциплинарната отговорност на
служителя за неизпълнението им. В случая обаче, се касае за обективна
невъзможност да се изпълнява военната служба, поради липса на необходимо
условие за заемането й. Жалбоподателя поддържа, че отрицателното условие да продължи да
изпълнява военната служба е създадено умишлено и ангажира доказателства в
подкрепа на тезата си, но съдът няма право да ги обсъжда, поради посочените по –
горе причини.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК, Старозагорският административен
съд,
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Г.М.Я. против
Заповед №707/09.12.2011г. на Командира на военно формирование
44 200 - гр. Стара Загора, за прекратяване на договор за военна служба,
освобождаване от длъжност и от военна служба и зачисляване в мобилизационния
резерв на военнослужещ, като
неоснователна.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: