№ 563
гр. София, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. МИЛЧОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20241110208006 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба на Р. С. С., чрез упълномощения процесуален представител –
адв. Й. Н. срещу наказателно постановление № КПК-НП-82/15.05.2024г. на Председател на
КПК, с което на основание чл. 115, ал.1 от ЗПК за извършено нарушение на чл. 52, ал.1, т. 1,
вр. чл. 49, ал.1, т. 2 от КПК е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
1600 лева.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на издаденото
постановление. Твърди се, че в АУАН и в НП са посочени различни основания за ангажиране
на отговорността на жалбоподателя, което води до невъзможност на санционираното лице
да разбере според АНО коя от посочените разпоредби го прави задължено лице. Макар
констатираното нарушение да е било отстранено по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН,
жалбоподателя намира, че е допуснато съществено нарушение, още повече, че липсва
описание по какви съображения се приема едната или другата хипотеза. Посочва, че в
атакуваното наказателно постановление по никакъв начин не е изяснено защо
жалбоподателя е задължено лице, а това сторено бланкетно, в нарушение на чл. 57, ал.1, т. 5
от ЗАНН. Излага доводи, че не всички членове на управителните органи на изброените в т.
51 на чл. 6, ал. 1 от ЗКП са представители на държавата. На самостоятелно основание
твърди, че процесното дружество не разходва бюджетни средства, а се самоиздържа.
Посочва още, че не е взето предвид изпратеното от МОН писмо, че жалбоподателя не е
задължено лице, в противоречие с посоченото и в АУАН и в НП първоначално писмо, в
което погрешно е било посочено, че е такова. Намира, че АНО не е изпълнил задължението
си да прецени в цялост направените в срока по чл. 44 от ЗАНН възражения срещу
съставения против него АУАН. Прави подробен анализ на фактологията, като твърди, че
1
пълномощията на С. се прекратяват след изтичане на посочения в сключения с него договор
и обстоятелството кога ще бъде направено заличаването в ТР не е неговите правомощия и не
зависи от неговата воля. На самостоятелно основание изтъква, че наложената санкция е
определена над минималния размер, като не са изложени никакви мотиви на АНО, които да
обуславят тази преценка. Моли за съдебен акт в тази насока.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява. Представлява се от
упълномощен процесуален представител – адв. Милева, която поддържа жалбата и пледира
за отмяна на атакуваното наказателно постановление по подробно изложените в жалбата
съображения. Акцентира, че в изпратеното до КПК от МОН писмо не фигурира името на Р.
С., поради което незаконосъобразно е била ангажирана отговорността му. Прави искане в
тази насока. Алтернативно иска приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН или
намаляване на размера на наложената санкция до предвидения в закона минимум.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована се представляват от юрк. Киримова, която оспорва
жалбата и пледира атакувания акт да бъде потвърден изцяло като правилен и
законосъобразен. Излага пространствени съображения, че въззивнкът е задължено лице,
което се потвърждавало от извършена справка в ТР. Посочва, че „Образование и наука“
ЕАД е търговско дружество , правата върху което се упражняват от Министерство на
образование и науката. Претендира юриконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, като се запозна с доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
„Образование и наука“ е еднолично акционерно дружество с държавно имущество,
като едноличен собственик на капитала е Министерство на образованието, младежта и
науката.
Съгласно приетия устав органите на управление на дружеството са Общото
събрание на акционерите и Съвета на директорите.
В чл. 10 от Устава е посочено, че Съветът на директорите се избира за срок от 3
години.
На 09.09.2020г. бил сключен договор № Д01-235/09.09.2020г. за управление на
еднолично акционерно дружество с държавно участие „Образование и наука“, с който Р. С.
С. приел да упражнява правата и да изпълнява задълженията на член на Съвета на
директорите в дружеството. В чл. 2 било договорено, че срокът на така сключения договор е
3 годишен от датата на вписване на вписването в търговския регистър на решението.
В раздел VI, чл. 12 били посочени хипотезите, при които договорът може да бъде
прекратен, като алинея 2 на посочената разпоредба изрично предвиждала, че „ Доверителя
изпълнява възложените му с настоящия договор задължения до вписването в търговския
регистър на решението на доверителя за освобождаването му като член на Съвета на
директорите“.
2
На 25.09.2020г. било извършено вписване на това обстоятелство в партидата на
дружеството в Търговския регистър.
На 28.11.2023г. било свикано общо събрание, на което било взето решение за
прекратяване на договора за управление на Р. С. С. и неговото освобождаване като член на
Съвета на директорите, като диспозитива на решението бил обективиран в изготвения
протокол № 0718-17/28.11.2023г. от заседание на едноличния собственик на капитала на
„Образование и наука“ ЕАД.
Заличаването на С. като член на Съвета на директорите и извършените промени в
органите на управление на дружеството били вписани на 17.01.2024г.
На 06.10.2023 г. влязъл в сила Закон за противодействие на корупцията /ЗПК/. В така
приетия нормативен акт бил разширен обхвата на лицата, заемащи публични длъжности по
чл. 6, ал.1 от ЗПК, които са задължени да подават декларации за имущество и интереси по
чл. 49, ал.1, т.2 и т. 4 от ЗПК пред КПК.
В тази връзка, с писмо вх. № КПК-ПР-128 Н17/02.11.2023г. Министерство на
образование и науката уведомили КПК за данните на лицата, които се явяват задължени по
смисъла на КПК. В раздел V „Задължени лица, попадащи в обхвата на чл. 6, ал1, т. т 51, под
№ 8 бил посочен Р. С. С..
На 23.01.2024г. св. Р. Д. на длъжност главен инспектор в дирекция "Публичен
регистър" на КПК, извършила проверка на получените и вписани в регистрационните
дневници декларации за имущество и интереси на лицата, задължени по ЗПК да подават
декларации за имущество и интереси. Констатирала, че жалбоподателят С. не бил подал
встъпителна декларация по образец на основание чл. 52, ал. 1, т. 1 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК в
едномесечен срок от влизане на ЗПК в сила - до 06.11.2023г.
Поради това до постоянния адрес на С. било изпратено писмо изх. № КПК
1163/22.01.2024г., с което бил поканен да се яви в сградата на КПК за съставяне на АУАН на
29.01.2024г.
На 26.01.2024г. св. Д. провела и телефонен разговор с жалбоподателя, за който
съставила констативен протокол, при който С. изявил желание АУАН да бъде съставен в
негово отсъствие и да му бъде изпратен за връчване чрез общинската администрация.
На 26.01.2024г. в КПК, с вх. № КПК-156-4/26.01.2026г. постъпило писмо от
Министерство на образованието, в което били внесени корекции по отношение на
задължение по ЗКП лица, в което жалбоподателя не фигурирал.
На 30.01.2024г. св. Д. в присъствието на двама свидетели и нарушителя съставила
АУАН № КПК-АУАН-ПР-252/30.01.2024г., в който приела, че в качеството на задължено
лице на основание чл. 6, ал. 1, т. 51 ЗПК, като не е подал встъпителна декларация за
имуществото и интересите си в КПК в срок до 06.11.2023 г., с което на 07.11.2023 г. в гр.
София П. е нарушила разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 1 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК.
АУАН бил връчен на нарушителя на същата дата, като същият се възползвал от
3
правото си и вписал в него своите възражения.
В срока по чл. 44 от ЗАНН постъпили писмени възражения срещу така съставения
АУАН.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично
фактическо описание на нарушението и при дадена му аналогична правна квалификация
съобразно разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 1 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК, наказващият орган
издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 115, ал. 1
ЗПК наложил на жалбоподателя С. глоба в размер на 1 600 лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, надлежно
приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
По делото не са налице противоречиви доказателства, поради което е безпредметно
обсъждането на отделните доказателствени източници.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни
лица в пределите на тяхната компетентност.
Актът за установяване на административно нарушение и последвалото наказателно
постановление са съставени в предвидените в чл.34 ЗАНН срокове. Независимо, че за
настоящия съдебен състав остава неясно как до жалбоподателя е изпратена покана за
съставяне на АУАН на 22.01.2024г., при положение, че се твърди, че проверката от св. Д. на
получените и вписани в регистрационните дневници декларации за имущество и интереси
на лицата е извършена на 23.01.2024г., респ. на тази дата е установено нарушението, то тази
констатация не влече след себе си нарушаване на срока по чл. 34 ЗАНН.
Съдът намира, че и в АУАН и в НП липсва описание на нарушението, доколкото бланкетно е
посочено, че С. попада в обхвата на чл. 6, ал.1, т. 51 от КПК, без обаче да са изложени
4
конкретни съображения, от които да е изводимо, на какво се градят тези изводи. Посочената
разпоредба визира отделни хипотези - представителите на държавата или на общините в
органите на управление или контрол на търговски дружества с държавно или общинско
участие в капитала. Обстоятелството, че С. е посочен като член на Съвета на директорите
на „Образование и наука“ ЕАД не е достатъчно, за да се приеме, че е налице описание на
нарушението и обстоятелствата по извършването му. Независимо, че по преписката са
налични писмени доказателства, от които може да се изведе подобен извод, АУАН и НП
задължително следва да съдържат в тях описание на всички относими към повдигнатото
обвинение факти и доказателства, а не те да се извличат по пътя на формалната логика от
доказателствата по делото. Функционално АУАН е актът, с който се повдига обвинение на
нарушителя и се приравнява на ОА, поради което и изискванията към неговото съдържание
са силно завишени, целейки защита на правото на нарушителя да знае срещу какви факти се
защитава. Те следва да са ясно посочени и поради факта, че нарушителя няма достъп до
материалите по делото, освен в случай, че не атакува санкционния акт, т.е едва във
въззивната фаза на производството да разбере срещу какви факти се защитава.
АНО не е изпълнил и задължението си подробно да обсъди и да даде отговор на
направените от страна на жалбоподателя възражения, като се е задоволил бланкетно и
лаконично, което е довело до издаването на един незаконосъобразен акт.
По приложението на материалния закон:
Настоящият съдебен състав намира, че атакуваното НП е незаконосъобразно от
материалноправна гледна точка.
По делото няма спор, че с приемането на ЗПК на 06.11.2023г. е бил разширен обхватът на
задължените да подават декларации за имущество и интереси лица пред КПК.
Категорично по делото е установено, че жалбоподателят С. е заемал посочената длъжност
„член на Съвета на директорите“ на „Образование и наука“ ЕАД още от 25.09.2020г., ерго,
той не е встъпил след влизане в сила на закона, а е заварено положение.
Възраженията на жалбоподателя, че не е адресат на посочената норма, съдът намира за
неоснователни. Няма спор, че посоченото дружество е търговско по смисъла на ТЗ и има
държавно участие в капитала, доколкото едноличен собственик на този капитал е
Министерство на образованието, младежта и науката. Ирелевантно е с какви средства се
издържа дружеството и дали те са бюджетни или не. Оборени от доказателствата по делото
се явяват твърденията на въззивника, че правомощията му са прекратени с изтичане на
срока на договора му за управление – 25.09.2023г., т. е преди влизане в сила на ЗКП, тъй
като изрично в сключения договор е посочено, че „ Доверителя изпълнява възложените му с
настоящия договор задължения до вписването в търговския регистър на решението на
доверителя за освобождаването му като член на Съвета на директорите“. Решение в тази
насока е взето по време на проведено общо събрание на едноличния собственик на
капитала, а вписването е направено на 17.01.2024г. Именно от тази дата С. не е член на
Съвета на директорите. Дали същият е изпълнявал вменените му с договора задължения не е
5
предмет на настоящото производство.
Основният момент, за преценка на това дали законосъобразно е била ангажирана
отговорността на С. е, че същият е заемал посочената длъжност много преди влизането в
сила на ЗПК и за нея не е възникнало задължение по чл. 52, ал. 1, т. 1 ЗПК.
Подаването на декларация по чл. 52, ал. 1, т. 1 ЗПК е дължимо в едномесечен срок от
заемането на съответната публична длъжност, а не от влизане в сила на ЗПК по отношение
на лицата, заемащи такива длъжности от предходен момент. Предвид това нарушение по чл.
52, ал. 1, т. 1 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК в случая не е извършено от жалбоподателя С. от
обективна, респективно от субективна страна.
Ноторно известно е, че законовите норми имат действие за напред, освен ако изрично не им
е придадено обратно такова. Тълкуването на закона от актосъставителя и АНО, че има
такова нещо като „новозадължени лица“ не намира опора в закона. Такова задължение не е
предвидено и в ПЗР на ЗПК. Напротив, § 4 ПЗР на ЗПК предвижда, че "задължените лица,
подали встъпителни декларации по реда на отменените разпоредби на Закона за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, не
подават нови встъпителни декларации след влизането в сила на този закон. Те подават
декларации при условията и по реда на този закон в сроковете по чл. 52".
Предвид това настоящият съдебен състав прие, че материалният закон е приложен
неправилно от актосъставителя и наказващия орган, което се явява основание за отмяна на
наказателното постановление като незаконосъобразно.
При този изход на делото, претенцията на жалбоподателя за присъждане на сторените от
него разноски за адвокатско възнаграждение се явява основателна. Претендираното
възнаграждение не се явява прекомерно, поради което следва да бъде присъдено в цялост, а
именно 552,00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № КПК-НП-82/15.05.2024г. на Председател на КПК,
с което на основание чл. 115, ал.1 от ЗПК за извършено нарушение на чл. 52, ал.1, т. 1, вр.
чл. 49, ал.1, т. 2 от КПК е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1600
лева.
ОСЪЖДА КПК да заплати в полза на Р. С. С. с ЕГН: ********** сумата от 552,00 лева,
представляваща сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7