№ 4158
гр. Варна, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20253110106374 по описа за 2025 година
Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба, с която са
предявени обективно съединени искове от Г. А. К. срещу „С.К.К.Г.“ АД, както следва:
1/ иск да се признае за установено в отношенията между страните, че сключеният
между тях договор за кредит от 28.07.2022 г. е нищожен поради противоречието му със
закона, на основание чл. 26, ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.22 ЗПК, във връзка с чл.11,
ал.1, т. 9 и т.10 ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на §7 на сключения между
тях договор за потребителски кредит от 28.07.2022 г., установяваща задължение за
заплащане на неустойка поради непредставяне на обезпечение, е нищожна поради
противоречието й с добрите нрави, на основание чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД;
2/ да се осъди, на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, ответника да заплати на ищеца
сумата от 884,00 лева, представляваща заплатена сума над главницата по сключения между
тях договор за кредит от 28.07.2022 г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.05.2025 г. до окончателното
изплащане на сумата, а в условията на евентуалност да се осъди, на основание чл.55, ал.1,
предл.1 ЗЗД, ответника да заплати на ищеца сумата от 599,96 лева, представляваща
неустойка поради непредоставяне на обезпечение по сключения между тях договор за
кредит от 28.07.2022г. г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 19.05.2025 г. до окончателното изплащане на
сумата.
В исковата си молба ищецът твърди, че е сключил договор за потребителски
микрокредит от 28.07.2022 г., по силата на който му е предоставен кредит в размер на 1 200
лева. Съгласно условията по кредита, на основание чл.7 от договора, дължи неустойка за
непредставяне на обезпечение. Заявява, че договорът за кредит е нищожен, тъй като в
договора не е пояснено как е изчислен ГПР, какви допускания съдържа.
Твърди, че неустойката представлява разход, който следва да бъде включен при
изчисляване на ГПР. Неустойката не е включена в ГПР, а ако беше включена, ГПР щеше да
надминава законово установения максимален размер. В условията на евентуалност твърди,
1
че клаузата, предвиждаща заплащане на претендираната неустойка е нищожна, поради
накърняване на добрите нрави. Счита, че неустойката се кумулира към погасителната
вноска, поради което е налице скрито оскъпяване на кредита и се създават условия за
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя.
Излага, че неустойката не изпълнява присъщата си обезпечителна функция, като
заемодателят е дал неизпълнимо кратък срок за осигуряване на поръчител. Неустойката,
така както е уговорена противоречи на Директива 2008/48 и на чл.16 ЗПК, а освен това
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция върху
потребителя. Счита, че клаузата е и неравноправна, поради противоречие с императивни
норми.
Твърди, че по кредита е заплатил сумата от 2 084,00 лева, поради което с оглед
нищожността на договора претендира връщане на сумата от 884,00 лева, платена при
начална липса на основание, а в условията на евентуалност сумата от 599,96 лева,
представляваща заплатена стойност на неустойката за непредставяне на обезпечение,
предвид нищожността на клаузата, с която е определена. Моли за уважаване на предявените
главни искове, а в условията на евентуалност – предявените евентуални такива, както и да се
присъдят сторените в производството разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът, представляван от А.С. – изпълнителен
директор, изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Твърди, че договорът напълно съответства на повелителната норма на чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК, въвеждаща изисквания каква минимална информация за потребителя задължително
трябва да съдържа, като в нея не попада какви точно разходи се включват в обхвата на
годишния процент на разходите, а какъв е той и общата сума, дължима от потребителя, с
посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му.
Излага, че невключването на разхода за заплащане на неустойката в годишния
процент на разходите не заобикаля забраната на чл.19, ал.4 от ЗПК, защото тя, наречена
така, е по начало вземане с определеност на обезщетение за имуществени вреди и то без да
необходимо да се доказват, предвидено да се дължи при неизпълнение на задължението на
ищеца да осигури обезпечението по §7 от договора, а такъв вид разход правилото на чл.19,
ал.3, т.2 от ЗПК изрично указва, че не елемент от ГПР, като при това особено съществено е
обстоятелството, че не уточнява, че в приложното му поле попадат само разходи, свързани с
неизпълнение на „основни“ задължения, а не и на „акцесорни“. Счита, че дори този вид
разход да трябва да се включи в обхвата на ГПК при изчисляването му, невключването му
няма да води до недействителност на целия договор, а до нищожност на самата клауза, щом
именно с добавянето й би се надвишил максимално допустимия му размер от 5 пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута.
Посочва, че неустойката има за цел обезпечаване на вреди, които могат да възникнат
като допълнителни разходи при събиране на неизпълнение на необезпечените кредитни
парични вземания за главница и лихва и няма никакъв конфликт с ограничението на чл.33,
ал.2 от ЗПК отнасящо се до максимално допустимия размер на правото на мораторна лихва
при неизпълнение на паричните задължения по договора за потребителски кредит.
Твърди, че ищецът е имал право на избор на свободния финансов пазар на
кредитиране и в тази връзка е сключил и друг договор за потребителски кредит, съдържащ
еднаква по фактически състав клауза за неустойка, като е придобил изчерпателна
информираност за задълженията му към ответника при всяко възможно развитие на
правоотношението им, т.е. бил е наясно при какви условия и последици на неизпълнение се
сключва договора, включително и за предоставеното му право и да се откаже от него в 14-
дневен срок от сключването му, щом е преценил, че няма възможност в предвидения 3-
дневен срок да осигури обезпечение чрез поръчител в изпълнение на поетото за това
задължение.
2
Излага, че с поведението си дружеството не е дало повод за завеждане на делото,
поради което моли разноските в производството да се възложат върху ищеца, на основание
чл.78, ал.2 ГПК.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните
правни изводи:
За уважаване на исковата претенция ищецът следва да докаже онези положителни
факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, в частност своите твърдения за
недействителност на процесния договор за кредит.
В тежест на ответникът пък е да проведе насрещно доказване по тези факти, респ.
при условията на пълно и главно доказване да установи, че получените суми са заплатени на
валидно правно основание – в случая наличието на валиден договор за кредит от
28.07.2022г..
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че е
възникнало валидно облигационно правоотношение по че между тях е възникнало валидно
облигационно правоотношение по Договор за потребителски микрокредит от разстояние от
28.07.2022 г. и Г. К. е заплатил на ответника сумата от 2 084 лв.
Това е видно още от представените с исковата молба писмени доказателства -
Договор за потребителски микрокредит от разстояние от 28.07.2022г., в което са посочени
конкретните условия на кредита.
От представени договор за потребителски кредит и погасителния план към него се
установява, че кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателят кредит в
размер на 1200 лева за срок от 12 месеца – представляващ размера на предоставената
главница към датата на сключване на договора при фиксиран лихвен процент от 41,16% и
годишен процент на разходите в размер на 49,89%. Установява се също така, че в § 6 от
Договора, кредитополучателят се е задължил да предостави на кредитодателя обезпечение в
една от следните форми: 1. Поръчителство на едно физическо лице, което да представи
служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение в
размер надвишаващ 90% от стойността на отпуснатия кредит, но не по нисък от 1.5
минимални работни заплати или 2. Поръчителство на две физически лица, които да
предоставят служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на трудовото
възнаграждение в размер надвишаващ 50% от стойността на отпуснатия кредит, но не по
нисък от 1.5 минимални работни заплати, като в § 7 е описано, че при непредставяне на
обезпечение, кредитополучателя ще трябва да заплати и обезщетителна неустойка в размер
на 840,60 лева, платима на 12 равни части в размер на 193,72 лева.
Видно от съдържанието на договора за кредит и погасителния план към него, сумата
от 840,60 лева – неустойка за непредоставяне на обезпечение, е включена в общата дължима
от потребителя сума като част от погасителната вноска по кредита, т. е. същата е дължима
наред с взетата на заем сума в размер на 1200 лева и възнаградителната лихва в размер на
284,04 лева. Предвидената неустойка е в размер на 840,604 лв. което е над половината от
предоставената сума по договора за заем, тя представлява разход, който произтича от и е
пряко свързан с договора за кредит и съобразно чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК,
следва да бъде включена при изчисляване на ГПР.
Това е така, доколкото неустойката за непредоставяне на обезпечение, обезпечава не
пряко изпълнението на задълженията за връщане на главницата и заплащане на
възнаградителната лихва по заема, а изпълнението на задължението за предоставяне на
обезпечение. Така уговорена неустойката се дължи независимо от своевременното
изпълнение на задълженията за главница и лихва съобразно уговорения погасителен план.
Така уговорената неустойка по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи
3
от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението (вкл. е предвидена
като размер от погасителните вноски), което се отклонява от обезпечителната и
обезщетителната си функция, което противоречи на принципа на добросъвестността. С оглед
обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по погасителния план
също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а представлява скрито
възнаграждение, без да е включено в ГПР. Доколкото самият ответник признава, че при
изчисляването на ГПР не е била взета предвид уговорената в договора неустойка за
непредоставяне на обезпечение, то в случай че същата бъде взета предвид при изчисляване
на ГПР, процентът на същия ще надхвърли посочения в договора за потребителски кредит
размер на ГПР.
Така въведените изисквания в § 4 от договора за вида обезпечение и срока за
представянето му, създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до
степен, че то изцяло да се възпрепятства. Непредставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за
представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на
договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита.
Видно е и, че кредиторът предполага, че поради краткият три дневен срок за
изпълнение на задължението и при условията на които трябва да отговоря поръчителят, за
потребителя е невъзможно да осигури исканото обезпечение. Това става явно и от § 5 от
Договора, от който става ясно, че неустойката е предварително разсрочена на равни вноски,
като е предвидено да се изплаща заедно с погасителната вноска.
С оглед на това настоящият състав намира, че процесният договор не отговоря на
изискванията на чл. 11, ал. 1 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т.
10 от нея води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази
разпоредба от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез
създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга – към
стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при
предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите
на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в
договора по см. на чл. 11, т. 10 от ЗПК не дава възможност на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от
законодателя съответни стандарти за защита. Поради това доводите на ответника, че ищецът
е имал възможност да прецени дали да сключи договора при посочените условия и
изисквания са неоснователни.
С оглед на гореизложеното, оспореният в настоящото производство Договор за
потребителски микрокредит от разстояние от 28.07.2022г. се явява недействителен на
основание чл. 22, вр. чл., 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – поради липса на посочване на реалния ГПР по
кредита, приравняващо се на непосочването му.
Предвид формирания извод за недействителност на целия договор за кредит съдът не
следва да се произнася по евентуално съединения иск за нищожност на клаузата за
неустойка по § 7 от Договор за потребителски микрокредит от разстояние от 28.07.2022г. на
осн. чл. 26, ал. 1 предл. 3 от ЗЗД.
С оглед на недействителността на Договора, съгласно чл. 23 ЗПК, заемателя дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите
разходи по кредита.
За извършеното плащане по договора, ищецът е представил извлечение от
плащания, чрез Изипей в полза на „С.К.К.Г.“ АД /л.15-19 от делото/, което не е оспорено от
ответника и е прието за безспорно. С оглед на което съдът приема, че Г. К. е заплатил в
полза на ответника за погасяване на кредита общо сумата от 2084 лв. С оглед
гореизложеното липсва основание за заплащане на сумата от 884 лв., представляваща
4
разлика между сумата от 2084 лв. - общо платена сума и 1200лв. - погасена главница. Съдът
намира, че не е налице основание за заплащане от ищеца на ответника сумата от 884 лв. –
сума, над главницата, платена по Договора за кредит, поради и и което искът по чл. 55. ал. 1,
пр. 1-во от ЗЗД следва да се уважи като основателен и доказан по размер.
Предвид основателността на вземането за главница, то основателна се явява и
претенцията за законна лихва върху уважената главница, считано от датата на депозиране на
исковата молба -19.05.2025 г. до окончателното й изплащане.
Предвид основателността на главния иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 –во ЗЗД за връщане
на сума по недействителен договор, то не е настъпило условието за разглеждане на
предявения при условията на евентуалност иск за връщане на платена сума по
недействителна клауза.
Разноски: С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
„С.К.К.Г." АД дължи на ищеца сторените разноски за държавна такса в размер на 113,36
лева и разноски за процесуално представителство.
От страна на ответника е направено възражение за прекомерност на
претендираното възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК , за сумата от 1080 лв., от
която 600 лв. по иска по чл.26 от ЗЗД и 480 лв. по иска по чл.55 от ЗЗД.
Съобразно посоченото с Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по
дело C-438/22 и предвид обвързващия му националните съдилища характер, предвиденото с
Наредба № 1/2004 г., не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на
адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на
възнагражденията от съда при своевременно релевирано възражение за прекомерност по чл.
78, ал. 5 ГПК, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни
случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на
предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и
количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на
делото /така Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908 по описа за 2022 г. на ВКС, I
ТО/.
Настоящият състав намира, че липсва фактическа и правна сложност на делото,
което ведно с ограничените процесуални действия представлява предпоставка за намаляване
размера на адв. възнаграждение при приложение на цитираното по-горе решение на СЕС. С
оглед наличието на многобройна и константна съдебна практика по сходни дела, предвид и
служебното задължение на съда да следи за наличие на неравноправни клаузи, прави
процесуалната защита стандартна и лишена от правна сложност и продължителни
процесуални действия.
В случая делото не е с правна и фактическа сложност, проведено е едно открито
съдебно заседание, съответно следва да се присъди адв. възнаграждение от 480 лв. по иска
по чл.26 от ЗЗД и 300 лв. по чл.55 от ЗЗД, общо 780 лв., като тази сума е достатъчна да
овъзмезди положения от адвоката труд по гражданското дело.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Г. А. К. с ЕГН
**********, с адрес гр. В. и „С.К.К.Г." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., че сключеният между тях Договор за потребителски микрокредит от
разстояние от 28.07.2022 г., е нищожен, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр.
чл., 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
5
ОСЪЖДА „С.К.К.Г." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.
да заплати на Г. А. К. с ЕГН **********, с адрес гр. В. на основание чл. 55, ал. 1,
предложение първо ЗЗД сумата от 884 лв. (осемстотин осемдесет и четири лева), платена
без основание сума по недействителен Договор за потребителски микрокредит от
разстояние от 28.07.2022 г., ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 19.05.2025г. до окончателното погасяване на
задължението.
ОСЪЖДА „С.К.К.Г." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.
да заплати на Г. А. К. с ЕГН **********, с адрес гр. В. сумата от 893,36 лв. (осемстотин
деветдесет и три лева и тридесет и шест стотинки), разноски по делото на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6