Решение по дело №204/2023 на Административен съд - Пазарджик

Р     Е     Ш   Е    Н     И     Е

 

№ 336 /23.5.2023г.

 

В       И  М  Е  Т  О           Н  А           Н  А  Р  О  Д  А

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, Х административен състав, в открито съдебно заседание на 26.04.2023г. в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселка Златева

                                                        ЧЛЕНОВЕ: Ева Пелова

                                                                                     Мария Хубчева

 

при секретаря Антоанета Метанова и с участието на прокурора Тихомир Гергов, като разгледа докладваното от съдия Златева КАХД №204 по описа на съда за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 14 от ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Началника на Общинска служба „Земеделие“ - гр.Пещера против решение №1308 от 30.11.2022г., постановено по гр. дело № 2557/2022г. по описа на Районен съд -Пазарджик.

С обжалваното решение е отменено решение № 1707-1/28.08.2020г. на  Общинска служба „Земеделие“ - гр.Пещера и преписката е върната на административния орган да се произнесе по заявление вх.№1707 от 27.03.1992г. на С. А. Н. при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Моли се да бъде отменено. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата Ю.Т.Н. поддържа, че същата е неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд гр. Пещера е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С решение №1308 от 30.11.2022г., постановено по гр. дело № 2557/2022г. по описа на Районен съд –Пазарджик е отменено решение №1707-1/28.08.2020г. на  Общинска служба „Земеделие“ - гр.Пещера и преписката е върната на административния орган за произнасяне по заявление вх.№1707 от 27.03.1992г. на С. А. Н..

Съдът е приел, че при издаване на обжалваното решение административният орган не е изпълнил указанията,  дадени му с решение №938/17.12.2019г. по к.а.х. дело №659/2019г. по описа на Административен съд - Пазарджик. Не били изяснени релевантните за разрешаване на искането факти, включително дали процесният имот е бил действително отчужден. Няма данни, нито изложени обстоятелства да е бил изискан от компетентния административен орган акт за държавна собственост на процесния недвижим имот, съответно да е получен друг документ за липсата на съставен такъв.

Решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон.

По заявление №1707/27.03.1992г. от С. Д. К. и в изпълнение на съдебно решение №938 от 17.12.2019г. по адм.д.№659/19г. по описа на АС-Пазарджик с решение №1707-1/28.08.2020г. на  Общинска служба „Земеделие“ - гр.Пещера е отказано да се признае правото на собственост на наследници С. С. в съществуващи възстановими стари реални граници на ливада от 31дка в м.“Казаните“ в землището на гр.Батак със следните мотиви:

С разпореждане на Министерски съвет №1862 от 17.09.1956г. за отчуждаване на частни земи в чашката на язовир Батак се отчуждава срещу заплащане имот – ливада от 11.000 дка в местност „Казаните“ на братя Б. и С. С.и; имот – ливада от 11.000 дка в местност „Казаните“ на Д. С.; имот – ливада от 11.000 дка в местност „Казаните“ на Н. С.. Общо са отчуждени 33.000 дка в местност „Казаните“ от наследници на С. С.. Собствеността им върху описаните имоти е доказана с данъчна книга от 1936г. на гр.Батак – партида №240, които факти доказвали, че претендираните площи си попаднали в обхвата на разпореждането на МС. Няма данни имотите да са били включени в блокове на ТКЗС-гр.Батак, което е основната предпоставка за възстановяването им. Съгласно разпореждането за площите е получено парично обезщетение. Комисията е счела, че заявените площи са идентични с попадналите в чашката на язовир Батак. От друга страна имотът, собственост на С. С., е включен в делбен протокол от 27.09.1961г. по гр. дело №744 от 1957г. Имотът е в част първа от протокола и е изключен от делбата, тъй като е залят от водите на Баташки водносилов път. За изясняване на фактите по преписката е изискано разпореждане на Министерски съвет №1862 от 17.09.1956г. за отчуждаване на частни земи в чашката на язовир Батак. От документите отново се установява, че заявената площ е отчуждена и платена на наследниците. Общинска служба по земеделие - гр.Пещера е приела, че приложените към заявление с вх.№1707 от 27.03.1991г. документи не установява и не доказват, че на С. С. следва да се възстанови ливада от 31.000 дка, местност „Казаните“ в землището на гр.Батак. Приела е, че не са налице предпоставките за възстановяване, подробно описани от законодателя в чл.10 от ЗСПЗЗ.

Решението на Общинска служба „Земеделие“ - гр.Пещера е обжалвано и с решение №260002/20.01.2022г., постановено по гр. дело № 997/2020г. по описа на Районен съд – Пещера жалбата е оставена без уважение.

Против решението на РС-Пещера е постъпила жалба от Ю.Н. и с решение №608 от 14.07.2022г. по КАХД №518/22г. то е отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Пещера.

Поради невъзможност да се формира съдебен състав, делото е изпратено на Районен съд – Пазарджик за разглеждане.

Установява се по делото, че с решение №938/17.12.2019г. по КАХД №659/2019г. по описа на Административен съд – Пазарджик е указанона Община служба „Земеделие“ - гр.Пещера при произнасяне по заявление вх.№1707 от 27.03.1992г. на С. Н. следва да: установи и формира конкретен извод за това дали административният орган счита процесният имот или част от него за отчужден или не, или пък счита, че имотът не е бил съсобствен между всички наследници на С. С.. Нито било ясно, нито пък безспорно, че процесният имот е бил действително отчужден, като че изясняването на този факт не би следвало да съставлява някаква особена трудност за ответния административен орган, като например се изиска съответния акт за държавна собственост. Със съдебния акт е указано на административния орган след като установи релевантните за разрешаване на искането факти, включително дали процесният имот е бил отчужден или не и в каква конкретно негова част, да се произнесе по искането за възстановяване на собствеността върху него въз основа на представените от заявителя доказателства.

Постановеното решение на административния орган, предмет на обжалване пред районния съд, обаче, не е съобразено с дадените указания от касационната инстанция. Общинска служба „Земеделие“ - гр.Пещера не е изяснила релевантните за разрешаване на искането факти, включително дали процесният имот е бил действително отчужден. Не е изискан акт за държавна собственост, няма данни нито изложени обстоятелства да е бил получен друг документ за липсата на съставен акт за държавна собственост. Разпореждане на Министерския съвет №1862 от 17.09.1956г. е било част от доказателствения материал по преписката, респ. в съдебното производство, вкл. и към момента на постановяване решението по КАХД №659/19г. по описа на Административен съд – Пазарджик и е обсъдено в мотивите. Именно въз основа на разпореждането на Министерския съвет №1862 от 17.09.1956г., административният орган приема, че за площите е получено парично обезщетение. Върху този акт /разпореждането/ липсват данни за такова отразяване - за получаване на парично обезщетение от правоимащите лица. Такива доказателства - за реално получени суми за обезщетение - не са открити и от вещите лица, работили по двете допуснати експертизи. Освен това административният орган е приел, че няма данни имотите да са били включвани в блокове на ТКЗС - гр.Батак, което било основна предпоставка за възстановяването им.

В тази насока районният съд е изложил изключително подробни мотиви, който касационната инстанция приема изцяло и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях.

Разноски не са претендирани от ответника по жалбата.

    По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1308 от 30.11.2022г., постановено по гр. дело № 2557/2022г. по описа на Районен съд -Пазарджик.

Решението е окончателно.

  

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: (п)

 

 

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. (п)

 

 

                                                                                      2. (п)