Решение по адм. дело №297/2025 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба на В. М. Б. от [населено място], [улица], подадена чрез пълн. адв. И. И. от АК-Видин, съд. адрес: [населено място], [улица], против заповед за прилагане на ПАМ № GPAM-1295123/03.09.2025 г. на мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Видин, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца“, на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП.

Твърди се от оспорващия, че заповедта е незаконосъобразна. Иска се от съда да отмени оспорваната заповед. Претендира присъждане на съдебни разноски за производството по делото.

Ответникът по делото, редовно уведомен, не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата. Прилага административната преписка.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: от приложения по делото акт за установяване на административно нарушение, на 03.09.2025 г. в 16:44 ч., в [населено място], жалбоподателят, като водач на лек автомобил „Ауди А3”, рег.№ [рег. номер], собственост на Й. Я. Б., е изпробван за употреба на наркотични вещества и техни аналози с техническо средство „Drug Test 5000”, фабр. № АRRC-0020, проба № 00253, който отчел наличие на амфетамин. На водача е връчен талон за медицинско изследване и същият е дал кръв и урина за изследване. Съставеният на водача АУАН е за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП: управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Въз основа на съставения АУАН на водача е издадена процесната заповед за прилагане на ПАМ, като при установената с АУАН фактическа обстановка, на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП му е отнето временно свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

По делото е представен протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и наркотични вещества и протокол за приемане на биологична проба, удостоверяващи обстоятелството, че водачът е дал кръвна проба, като прокурор в Районна прокуратура-Видин е предоставил информация, че назначената по досъдебното производство химическа експертиза все още не е изготвена към датата на справката: 27.10.2025 г.

По делото като свидетел на страната на оспорващия е разпитана К. М. И., която установи, че познава жалбоподателя от около 5 години, като от 4 години и 8 месеца живее с него на съпружески начала. Посочва, че той работи като шофьор на стоки и пътници в страната и чужбина. Заявява, че в деня, в който му е извършена проверката от ответника не е била с него, но са били заедно предишния ден, където в [населено място] той също е бил спиран от органите на полицията, като направените тестове за употреба на алкохол и наркотици са били с отрицателен резултат. Твърди, че никога не е виждала жалбоподателя да употребява наркотични вещества.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: жалбата е допустима, като подадена от лице, което има правен интерес да обжалва оспорения административен акт и в рамките на преклузивния четиринадесет дневен срок за оспорване.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Заповедта е издадена от компетентен орган: мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Видин. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 368з-362/13.02.2025 г. на директор на ОДМВР-Видин са оправомощени посочените в заповедта служители, в т.ч. полицейските инспектори в Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Видин, да прилагат принудителни административни мерки, вкл. процесната, при нарушения по ЗДвП, извършени на територията на цялата ОДМВР-Видин.

Заповедта е издадена в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона.

Съгласно чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителните административни мерки, една от които е временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Съгласно посочената разпоредба при наличие на изследване от кръвна проба по реда на чл.174, ал.4, установените стойности са определящи.

От събраните по делото доказателства се установява, че водачът е управлявал МПС след употреба на наркотично вещество амфетамин, поради което са налице материалноправните предпоставки за налагане на процесната ПАМ. Констатациите в съставения акт за административно нарушение, като редовно съставен, се ползват с материална доказателствена сила, на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП, и се подкрепят от събраните по делото доказателства, в частност показанията на теста за наркотици. Материалната доказателствена сила на акта, предвидена в закона, не е оборена с резултати от кръвната проба и е обвързваща за съда.

Предвид изложеното са налице предвидените в чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП предпоставки за прилагане на процесната ПАМ: управление на МПС след употреба на наркотични вещества от жалбоподателя. В заповедта са изложени фактическите и правни основания за издаването ѝ и същата съдържа необходимото съгласно чл.59, ал.2 от АПК съдържание, като възражението за противното е неоснователно.

При спазване на чл.170, ал.1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДП. В тежест на жалбоподателя е да установи факти, от които черпи права, като обори констатациите относно употребата на наркотични вещества (амфетамин). В съставения АУАН, на който се позовава административният орган в заповедта, е посочено че жалбоподателят управлява МПС след употреба на наркотично вещество амфетамин, установена след проверка с техническо средство. На настоящия жалбоподател е издаден талон за медицинско изследване, като последния е извършил указаното такова. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП съставения АУАН има доказателствена сила до доказване на противното, а в случая фактическата обстановка не е оборена от лицето, за което е доказателствената тежест.

С изменението на ЗДвП (в сила от 21.01.2017 г., изм., бр. 54 от 2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г., бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.), е въведена защита на регулираните обществени отношения със засилен интензитет. Срокът на действие на посочената временна ПАМ е дефиниран в закона и се прилага пряко по силата на правна норма. Именно поради непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение, мярката се прилага под прекратително условие: до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца. При произнасяне на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативноопределения срок следва, че е настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието на ПАМ. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се прилага под посоченото прекратително условие. По аргумент от чл.172, ал.3 от ЗДвП, в хипотезата на чл.171, т.1, б.”б” ЗДвП, СУМПС на водача се изземва със съставянето на АУАН и следователно ПАМ се счита приложена от този момент. За разлика от реализирането на административнонаказателната отговорност за извършено административно нарушение, приложената ПАМ цели да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява наказание. Именно за това се прилага под прекратително условие: до решаване на въпроса за отговорността.

Съгласно чл.23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ и в частност според чл.171, ал.1 от ЗДвП. Принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което са от вида на преустановяващите ПАМ. ПАМ се прилага без оглед на вината и не съставлява административнонаказателна санкция, вкл. не се подчинява на режима на ЗАНН и на НК. ПАМ се налага при обективно извършване на нарушение. Принудителната мярка не е насочена към личността на дееца: да санкционира неправомерното му поведение, а към правните последици от неправомерното поведение - да се предотврати и преустанови административното нарушение (чл.22 от ЗАНН). Съгласно правната теория съществено е нарушението, което създава вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени и които са от значение за издаване на разпореждането. Данните по делото не водят до извод в тази насока, тъй като фактическите основания за издаването на заповедта не са разколебани или опровергани (резултатът от съдебната токсикохимична експертиза). В ЗДвП не е посочено изрично, че при издаване на талон за медицинско изследване компетентният административен орган за издаване на ЗППАМ е длъжен да изчака определен в закона срок, в който да бъде извършено изследване и да му бъдат изпратени Протоколът за медицинско изследване и Протоколът за химическо изследване. Талонът за изследване съдържа задължение за изпращане на съответната структура на МВР, както протокол за медицинско изследване, така и протоколът за химическо изследване, което задължение е за медицинските заведения (по вземане на проба и по извършване на химическо изследване) - чл.27 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Способът за опровергаване на фактическото основание за издаване на заповедта, а именно управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози при направен полеви тест, е провеждане на медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, резултатът от което да е отсъствие на наркотични вещества или техни аналози, при издаден талон за изследване. Способът цели проверка с резултат, поради което явяването в медицинско заведение в изпълнение на указанията в издаден талон не е отрицателна предпоставка за издаване на ПАМ. Възможността да бъде опровергано основанието за издаване на заповедта е отрицателен резултат от изследването на кръвна проба, тъй като при осъществена предпоставка: положителна проба при проверка с техническо средство в полеви тест, административният орган е длъжен да издаде заповед при условията на обвързана компетентност.

Настоящият съдебен състав намира за доказана фактическата обстановка, установена с акт за установяване на административно нарушение серия GА № 3482528/03.09.2025 г. Безспорно са възникнали материалноправните предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил принудителната административна мярка. Доводите на жалбоподателя за нарушение на принципа на съразмерност при действията на административния орган са неоснователни, тъй като оспорения административен акт е издаден при обвързана компетентност, при правилно изяснени факти за прилагане на принудата и съобразена с целта на закона, поради което няма нарушение на чл.6 от АПК. Оспореният административен акт съгласно чл.4, ал.2 от АПК е издаден в съответствие с целите и на основанията на закона. Заповедта е съобразена изцяло с предвидения от законодателя срок за прилагане административна принуда, временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Предвид изложеното, при липса на резултати от кръвните изследвания не са налице основания за отмяна на наложената на жалбоподателя ПАМ, тъй като същата е наложена при наличие на нормативните предпоставки.

Продължителността на мярката е разписана в закона: до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, поради което развитите доводи, че е наложен максимален срок на мярката не съответстват на законовата разпоредба, пренесена и в приложената спрямо жалбоподателя мярка, която не е административно наказание по своето естество. Не съществува законова възможност срокът да бъде определян или изменян от съда.

Неоснователно е твърдението за незаконосъобразност на мярката с оглед липсата на резултати от изследването в продължителен период, недопустимо в една правова държава. Именно с оглед посочените съображения законодателят е предвидил мярката да се прилага до 18 месеца, независимо от обстоятелството дали е решен въпросът за отговорността, като прилагането на мярката е в съответствие с основната цел за опазването на живота и здравето като най-висши ценности, което оправдава ограниченията за конкретния индивид.

Неоснователно е твърдението, че тестът, с който е установена употребата на наркотично вещество от оспорващия, реагира на опиати, които се съдържат в множество медикаменти, предлагани в аптечната мрежа. В случая тестът е реагирал положително на амфетамин, а не на т.нар. „опиати“. Следва да се посочи, че законът установява забрана за управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, независимо от формата (напр. лекарства) или целта, за която са приети (напр. медицинска цел), дори да се предлагат в аптечната мрежа под някаква форма. Достатъчно е да се касае за наркотично вещество по смисъла на Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите и Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, която съдържа в списъци наркотичните вещества, вкл. такива които се използват в медицината. Конкретно установеното с теста вещество амфетамин се съдържа в Списък I на Приложение № 1 към Наредбата: растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина.

Предвид гореизложеното жалбата е неоснователна. Оспорената заповед е законосъобразна, издадена от компетентен орган, в съответствие с материалния закон, при спазване на административнопроизводствените правила, в предвидената форма, като са изложени правни основания за издаването ѝ и относимите обстоятелства, поради което липсват основания по чл.146 от АПК за нейната отмяна.

При този изход на производството и липсата на своевременно направено искане за присъждане на разноски от ответната страна, такива не следва да бъдат присъждани.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Видин

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. М. Б. от [населено място], [улица], против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1295123/03.09.2025 г., издадена от мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Видин, като неоснователна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.