РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. Пловдив, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Елена Й. Захова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Николай Ст. Божилов
като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно наказателно
дело № 20255000600114 по описа за 2025 година
Производство по чл. 48 ЗЕЕЗА.
С обжалваното решение състав на Хасковския окръжен съд е допуснал
изпълнение на ЕЗА, издадена на 23.08.2024г. от Зам. Главен прокурор при
Апелативен съд – за изпълнение на остатък от 1 година, 1 месец и 12 дни от
наказание „Лишаване от свобода“, наложено му за * престъпление по чл.416
ал.2 от НК на Република *, с присъда издадена от Апелативен съд в * на
03.03.2016г. по дело с референтен № 716/2016г., влязла в сила на 27.05.2017г.
за предаване на * гражданин Ф. А. Л. /*/ и е взел мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ до фактическото му предаване на издаващата
държава.
Със същото решение съдът е отказал предаване на * гражданин Ф. А. Л.,
/*/ по Европейски заповеди за арест, издадени на 23.08.2024г. от Зам.Главен
1
прокурор при Апелативен съд – *, за изпълнение на остатък от наложено му
наказание „лишаване от свобода“ по присъди издадени от
Първоинстанционен съд в * от 14.04.2011г. в сила от 09.06.2014г. по по дело
референтен № 456/2011 г., Апелативен съд в *, от 04.07.2014г., в сила от
13.01.2015г. по дело с референтен № 2091/2014г. и Първоинстанционен съд в *
от 15.12.2011г. в сила от 25.09.2013г. по дело с референтен № 2047/2011г. В
тази си част решението не е обжалвано и протестирано и е влязло в законна
сила.
Срещу решението само в частта, с която е допуснато изпълнението на
ЕЗА е постъпила жалба от защитата на исканото лице, с която се предлага
атакуваният съдебен акт да бъде отменен. Според защитата първата инстанция
не е отчела, че допусната за изпълнение ЕЗА от 23.08.2024г. не отговаря на
формалните изисквания на закона. Отделно от това не е съобразила, че
наличната информация по делото не е достатъчна да се приеме, че правото на
защита на лицето и правото му на справедлив процес са били осигурени
ефективно и не е била гарантирана охраната на човешките му права. Предлага
се отмяна на решението в обжалваната част.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура –
Пловдив предлага жалбата да не бъде уважавана, а решението потвърдено.
Излага съображения, че ЕЗА отговаря на всички формални изисквания по
ЗЕЕЗА и липсват основания, които да доведат до отказ исканото лице да бъде
предадено на * компетентни власти.
Защитата на Л. поддържа жалбата си. Поддържат се и останалите
наведени в жалбата оплаквания и се иска първоинстанционното решение да
бъде отменено.
Исканото лице моли решението да бъде отменено.
Апелативният съд като съобрази становищата на страните в съдебно
заседание и като прецени обосноваността и законосъобразността на
обжалваното решение, за да се произнесе взе предвид следното:
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е
намерил, че Европейската заповед за арест отговаря по форма и съдържание
на изискванията на чл. 37, ал. 1 ЗЕЕЗА. Издадена е от компетентен съдебен
орган на държава - член на Европейския съюз.
2
Съдът е намерил, че в ЕЗА са посочени подробно обстоятелствата, при
които се твърди Л. да е извършил престъпленията, в които е обвинен, както и
вида и размера на наложеното наказание по * наказателен закон и
неизтърпяната част /остатъка/ от него. В ЕЗА достатъчно ясно е отразено, че
същата е издадена за изпълнение на определеното с изпълнителната присъда,
издадена от Апелативния съд в гр. * наказание.
Съдът е преценил наличието на положителните предпоставки по чл. 36
и чл. 41 ЗЕЕЗА и липсата на отрицателните предпоставки по чл. 39 и чл. 40
ЗЕЕЗА.
На базата на така приетите за установени факти, Окръжният съд е
заключил, че ЕЗА следва да бъде изпълнена и да се допусне въз основа на нея
предаване на компетентните съдебни власти в Република * на исканото лице
Ф. А. Л. /*/ за изтъпрпяване на остатъка от определеното му наказание.
Настоящият състав намира, че фактическата обстановка е установена в
пълен обем. Първоинстанционният съд обстойно е изследвал фактологията,
имаща значение за правилното решаване на делото.
Съдът е съобразил, че са налице всички условия за прилагане на ЕЗА
/положителни предпоставки/, визирани в чл. 36 и чл. 41 ЗЕЕЗА. Правилно
съдът е намерил, че формата на ЕЗА е спазена, както и е съобразил правилото
за двойната наказуемост по чл. 36, ал. 2 и ал. 3 ЗЕЕЗА.
Отделно от това внимателно е обсъдена и липсата на основания за отказ
да се изпълни ЕЗА, или т. нар. отрицателни предпоставки. Прието е, че
деянието, за което е издадена ЕЗА не е амнистирано в Република България,
исканото лице е пълнолетно и наказателно отговорно и не е осъждано за
същото престъпление в България или в друга държава - член на ЕС.
Всичко това обстойно и прецизно оценено и внимателно анализирано е
довело Окръжният съд до правния извод, че следва да бъде допуснато
изпълнение на процесната ЕЗА.
Изводите на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни.
Те са изградени на базата на закона и след внимателна преценка на
релевантната за решаването на делото фактология. Били са съобразени от
Окръжия съд всички изискуеми от закона предпоставки / наличие на
положителните и липса на отрицателните/, без преценката на които съдебния
3
акт, касаещ процесната ЕЗА би се явил незаконосъобразен.
При това положение изложените в съдебно заседание възражения от
защитата на исканото лице не могат да бъдат споделени и искането не може
да бъде уважени.
Несподелимо е възражението на защитата, че след като давностния срок
за изтърпяване на наказанието на Л. е изтекъл по българското
законодателство, то ЕЗА не следва да бъде изпълнявана и исканото лице не
следва да бъде предавано на компетентните * власти. Вярно е, че разпоредбата
на чл.40, ал.1, т.2 ЗЕЕЗА регламентира като основание за отказ да се изпълни
ЕЗА настъпилата погасителна давност за наказателно преследване или
изпълнение на наказанието съгласно българското законодателство, но само в
случаите, в които престъплението е подсъдно на български съд, в която
хипотеза очевидно не попада настоящият казус. Това е така, защото
производството се е развило пред компетентните съдебни власти на Република
* и давността за наказателно преследване на Л. по * наказателен закон не е
изтекла. От представеното от Прокуратурата в гр. * писмо, постъпило с вх. №
3054/08.04.2025г. в Апелативен съд Пловдив се установява, че
изпълнителската давност на наказанието, чийто остатък следва да изтърпи Л.
изтича на 27.05.2027г. Отделно от това, престъплението е извършено на
територията на Република*, Л. е * гражданин и поради това подсъдността не
може да бъде отнесена нито към разпоредбите на НПК, нито към принципа
заложен в чл.4, ал.1 НК. При това положение първата инстанция не е имала
основание да се позове на разпоредбата на чл.40, ал.1, т.2 ЗЕЕЗА, както е
сторил Апелативния съд в *, Република * и именно за различното основание
не са налице предпоставките, които да активират забраната „non bis in idem“ и
като не е сторила това правилно е приложила закона. Няма спор, че
жалбоподателя има право да се предвижва свободно в Шенгенското
пространство, но само това не променя извода за необходимост от предаването
му на * съдебни власти.
Неоснователно защитата възразява, че правото на защита на лицето и
правото му на справедлив процес не са били осигурени ефективно и с
предаването му биха били застрашени човешките му права. Л. е участвал в
процесите в * и дори е изтърпял част от присъдата, чийто остатък се иска да
изтърпи с процесната ЕЗА. По делото липсват каквито и да било данни, че при
4
уважаването на ЕЗА и предаването му на * съдебни власти той ще бъде
подложен на изтезания или нечовешко отношение. Отделно от това
престъплението, за което е наказан Л. е криминално, а не такова с
политически характер и съмнения, че ЕЗА има за цел преследването му заради
политически убеждения категорично липсват.
Поради всичко това решението в обжалвана част се явява обосновано и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
В останалата част решението не е обжалвано или протестирано и е
влязло в законна сила.
Предвид горното Пловдивският апелативен съд и
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 37/25.02.2025г. по чнд № 83/25г. на
Хасковски окръжен съд, с което е допусната изпълнение на ЕЗА, издадена на
23.08.2024г. от Зам. Главен прокурор при Апелативен съд – * за изпълнение на
остатък от 1 година, 1 месец и 12 дни от наказание „Лишаване от свобода“,
наложено му за престъпление по чл.416 ал.2 от НК на Р.*, с присъда издадена
от Апелативен съд в * на 03.03.2016г. по дело с референтен № 716/2016г.,
влязла в сила на 27.05.2017г. за предаване на * гражданин Ф. А. Л. /*/.
В частта, с която е отказано предаване на * гражданин Ф. А. Л., /*/ по
Европейски заповеди за арест, издадени на 23.08.2024г. от Зам.Главен
прокурор при Апелативен съд – *, за изпълнение на остатък от наложено му
наказание „лишаване от свобода“ по присъди издадени от
Първоинстанционен съд в * от 14.04.2011г. в сила от 09.06.2014г. по по дело
референтен № 456/2011 г., Апелативен съд в *, от 04.07.2014г., в сила от
13.01.2015г. по дело с референтен № 2091/2014г. и Първоинстанционен съд в *
от 15.12.2011г. в сила от 25.09.2013г. по дело с референтен № 2047/2011г.
решението е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6