Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2025г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на дванадесети февруари, през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Ива Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 10173 по описа за 2018г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 ГПК.
Образувано е по искове на С.Е.Д. и Ж.Г.Д. срещу З. „Б.И.“ АД, за присъждане общо на сумата 300000.00лв. или
за всеки от ищците по 150000,00лв,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат
на ПТП настъпило на 26,04,2018г., около 18.40ч,
по път SLV № 3089, км. 2, в с.Злати Войвода, причинено виновно от Б. И.И., при управление на л.а. марка „Рено Лагуна“, с рег. № СН
****КК, който движейки с в посока към с.Ковачите, в нарушение на правилата за
движение по ЗДвП се блъснал в каруца, управлявана от Т.М.А., където като пътник
пътувал Д.С.Е. – син на ищците, в резултат на което настъпила смъртта на
последния, чиято отговорност била застрахована по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” при З. „Б.И.“ АД, валидна към датата на ПТП, ведно със
законната лихва върху главницата считано от 28.05.2018г. - датата на отказа да
се изплати застрахователно обезщетение по извънсъдебната претенция на
ищците, до окончателното и изплащане.
В исковата молба ищците твърдят, че в резултат на ПТП и настъпилата смърт на синът си
претърпели, търпят към момента и ще търпят и в бъдеще болки и страдания с
изключителен интензитет. Внезапно, само на 35 годишна възраст загубили синът
си, с който имали силна връзка преживе, виждали се
ежедневно, подкрепяли се и си помагали взаимно.
Ответникът З. „Б.И.“ АД не оспорва факта на настъпване на ПТП и настъпилата смърт на Д.С.Е.
– син на ищците в резултат на същото, наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Б.И.“
АД, валидна към датата на ПТП, по отношение л.а. марка „Рено Лагуна“, с рег. №
СН ****КК, управлявано от Б. И.И., както и, че ищците
са предявили пред З. „Б.И.“ АД извънсъдебна претенция за обезщетение, по която
е постановен отказ за изплащане.
Оспорва механизма на ПТП и наличието на причинна връзка между действия на Б.
И.И. – водач на л.а. марка „Рено Лагуна“, с рег. № СН
****КК и твърдените вреди с възражението, че последният няма вина за
настъпването му. ПТП е настъпило изцяло по вина Т.М.А.– водач на каруцата, в
която като пътник пътувал Д.С.Е. – син на ищците. Същият - в нарушение на ЗДвП
изпреварвайки друга каруца се движел в лентата за насрещно движение и когато
конят се откъснал от каруцата загубил управление над нея. Тогава част от
пътниците, включително Д.С.Е. – син на ищците паднали от каруцата пред л.а. марка
„Рено Лагуна“, с рег. № СН ****КК. Водачът на автомобила бил в невъзможност да
реагира своевременно и ги блъснал, в резултат на което настъпила смъртта на Д.С.Е.
– син на ищците.
В отношение на евентуалност възразява, че е налице съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия Д.С.Е. – син на ищците, който
с поведението си, возейки се като пътник в каруцата движеща се в нарушение на
ЗДвП, допринесъл за настъпване на вредите.
В отношение на евентуалност оспорва претенциите по размер. Счита, че
достатъчни за да обезщетят вредите на ищците, като се приспадне сумата за съпричиняване на вредоносния резултат е за всеки по
20000.00лв.
Оспорва и претенцията за законна лихва поради неоснователност на главните
искове.
В допълнителната искова молба
постъпила в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК ищците не
оспорват, че между каруцата управлявана от Т.М.А.и л.а. марка „Рено Лагуна“, с
рег. № СН ****КК управляван от Б. И.И. не е имало
сблъсък, а вредите са настъпили по механизма изложен в отговора на исковата
молба – поради изпадане на Д.С.Е. – син на ищците и други лица, пътници в
каруцата от същата, при движението и. Оспорват възражението за съпричиняване на вредоносния резултат.
В допълнителният отговор депозиран в
срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК не са наведени нови твърдения и възражения.
Съдът, като взе предвид становището
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
От заключението по приетата САТЕ се
установява, че ПТП е осъществено при следният механизъм: Настъпило на
26,04,2018г., около 18.40ч, по път SLV № 3089, км. 2, в с.Злати Войвода, при добра видимост и суха пътна
настилка. Л.а. марка „Рено Лагуна“, с
рег. № СН ****КК управлявано от Б. И.И. се движело в
посока към с.ковачите. В насрещна пътна лента се движела каруца теглена от кон,
в която като пътник пътувал Д.С.Е. – син на ищците, която изпреварвала
движещата се в същата посока на движение, успоредно с нея втора каруца. В
момента, в който каруцата, в която като пътник пътувал Д.С.Е. – син на ищците
предприела прибиране в лентата си за движение, се скъсали каишките свързващи
двата ока на каруцата с хамута на коня или се разкъсала връзката на управление.
Движението на каруцата останало без теглителна сила и
възможност за управление. Каруцата е започнала да завива наляво. Поради
настъпилото рязко завиване наляво и високата скорост на движение на каруцата
центробежната сила е изхвърлила срещу движещият се насреща процесен
автомобил пътниците от каруцата, включително Д.С.Е. – син на ищците. Водачът на
л.а. марка „Рено Лагуна“, с рег. № СН ****КК виждайки движещите се насреща, с
висока скорост две каруци е предвидил опасност и затова е отклонил автомобила
си вдясно, близо до десния край на платното за движение, без да предприеме
спиране. Реагирал е на опасността непосредствено, след като каруцата е
започнала да завива наляво и към момента на разрушаване на връзката на коня с
каруцата, поради скъсване на каишките свързващи двете оки на каруцата с хамута
на коня. Спрямо този момент реакцията на водача на автомобила своевременна и
той е успял чрез спиране да предотврати удара с каруцата, но вече не е имал
техническа възможност да предотврати удара на пътниците от каруцата, защото те
са изпаднали от нея пред автомобила. Първият удар е бил в пътника от каруцата Д.С.Е.
– син на ищците. Вторият пътник е ударен по късно. Не е имало удар между
автомобила и каруцата, защото тя е преминала първа пред автомобила, завивайки
наляво.
Съгласно заключението причина за настъпване на ПТП е високата скорост на
каруцата с галопиращ кон, движението в лентата за насрещно движение, както и
възникналата техническа неизправност на
същата, поради разкъсване на връзката на коня и оката на каруцата, от което
движението на каруцата е останало без възможност за управление, каруцата е
влязла в бързо самоволно завиване наляво и напускане на пътя. Поради
настъпилото рязко завиване наляво и високата скорост на движение на каруцата
центробежната сила е изхвърлила срещу движещият се насреща процесен
автомобил пътниците от каруцата, включително Д.С.Е. – син на ищците.
Съгласно заключението разкъсването на механичната връзка на коня с каруцата
е неочаквана и непредвидима опасност за водача на автомобила. Ако не бе
настъпило разкъсването произшествието не би настъпило, т.к. водачът на каруцата
би управлявал коня така, че двете ППС да се разминат без удари и без да
изпаднат пътниците от каруцата.
Водачът на каруцата е имал техническата възможност да предотврати ПТП ако
се е движил в дясната си пътна лента с по ниска и безопасна скорост и управлява
адекватно коня.
За водача на л.а. марка „Рено Лагуна“, с рег. № СН ****КК ударът би бил
предотвратим, ако е предприел аварийно спиране към момента на откриване на
пряка видимост спрямо процесната каруца, на около
94,43м преди мястото на удара на първия пътник.
От заключението по приетата СМЕ се
установява следното:
Причина за смъртта на Д.С.Е. – син на ищците е получената като пряка,
непосредствена последица от удара на л.а. марка „Рено Лагуна“, с рег. № СН ****КК
при процесното ПТП съчетана травма с несъвместимите с
живота увреждания: кръвоизливи в мозъчния ствол, контузия на сърцето,
разкъсване на десния бял дроб и разкъсване на черния дроб.
От показанията на свидетеля Б. И.И. се установява следното:
При процесното ПТП управлявал л.а. марка „Рено
Лагуна“, с рег. № СН ****КК. Видимостта била отлична. Видял двете каруци
движещи се успоредно срещу него за първи път на около 250-300м, като и каруците
и той били в най високите точки на пътя – свидетелят откъм с.Злати воевода, а
каруците откъм с.Ковачите. В каруцата, която се движела в неговата лента имало
около- човека, които се возели голи до кръста, прави. Двете каруци се
надпреварвали, конете бягали в галоп, били разпенени. И друг път бил виждал надбягване
с каруци на този път, но като го видели каруците се прибирали. Този път се
движели така, като че ли него го няма на пътя. Когато видял каруците включил на
по ниска предавка и преминал да се движи в банкета на пътя, като освободил на
каруците цялото шосе, защото разбрал, че за него място на пътя няма. Когато
конят с каруцата, която била по близо до него се изравнил с неговата кола, се
изправил на задни крака, завъртял се леко на една страна към другата каруца и
тримата, които били в каруцата паднали точно пред неговата кола. Нямало удар
между автомобила и каруцата, защото тя е преминала пред автомобила завивайки
наляво, на около метър, метър и половина. Преди да
изпаднат телата от каруцата свидетелят бил намалил доста скоростта и в момента,
в който паднали пред колата заковал на място. Успял да спре, но въпреки това
застъпил телата. Нямало как да отбие надясно за да ги избегне, т.к. там, където
свършвал банкета имало нива на един метър под нивото на пътното платно и било
стръмно.
От показанията на свидетеля Е.С.Е.се
установява следното:
Свидетелката е дъщеря на ищцата и сестра на починалият Д.С.Е. – син на
ищците. Двамата имали още един брат и две сестри. Починалият имал съпруга и
четири деца. Майка им живеела с Д., жена му и децата дължи години, докато
починал. Д.бил най малкият и син и тя него най много обичала и му помагала –
гледала децата, грижела е за всичко. Заедно купили къщата. Баща им ги оставил
още, когато починалият бил пеленаче. Звънял да пита как е Д.,но не му помагал.
Като чула за смъртта на Д.майка им припаднала. Свидетелката била с нея когато
разбрала. Стресирана била и до сега и все плачела и говорела за Д.. Не дошла на
погребението. Тя бил по зле, баща им издържал.
При така установеното съдът формира
следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за изплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди основани на твърдението, че
при наличие на предвидените в закона предпоставки, ответникът дължи да заплати
застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ за причинените от застрахования водач вреди.
За да се приеме, че са основателни и се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, която е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента,
в тежест на ищците е да установят кумулативното наличие на следните
предпоставки: съществуването на валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя; настъпването на застрахователно
събитие механизмът на ПТП, всички кумулативни предпоставки от фактическия състав
на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител -
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – противоправно деяние, изразяващо се в управление на пътно
превозно средство в нарушение на правилата за движение по пътищата, вина, вреда
и причинна връзка между деянието и твърденият вредоносен резултат, вида на
вредите и тяхната стойност.
В тежест на ответника е да установи възраженията си по исковете, в т.ч.
главно и пълно и направеното възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат с поведението на пострадалия, респ., че същият има
значителен принос за настъпване на вредоносния резултат.
Не е спорно и съдът въз основа събраните доказателства приема за
установено, че отговорността на Б. И.И., водач на
л.а. марка „Рено Лагуна“, с рег. № СН ****КК, е застрахована със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при З. „Б.И.“ АД, валидна към датата на
ПТП, както и, че ищците са поискали от
застрахователя изплащане на обезщетение, но такова и до момента не е изплатено.
За процесното ПТП липсва влязла в сила присъда
или друг надлежен акт, въз основа която при условията на чл. 300 ГПК съдът да
приеме, че деянието, авторството и виновното поведение на водача Б. И.И. на л.а. марка „Рено Лагуна“, с рег. № СН ****КК и
настъпилите в причинно-следствена връзка от това поведение травматични
увреждания на Д.С.Е. – син на ищците, довели до смъртта му, за установени в
настоящия процес. Следователно противоправното
деяние, изразяващо се в управление на пътно превозно средство в нарушение на
превилата за движение по пътищата, вината, несъмнена причинна връзка между това
противоправно и виновно поведение и понесения от
пострадалото лице неблагоприятен резултат, вида на вредите и тяхната стойност,
са предмет на установяване в настоящото производство.
Съдът намира заключенията по приетите СМЕ и САТЕ за обективни и компетентно
дадени и като съответстващи на останалите доказателства по делото им дава вяра
изцяло. Дава вяра и на показанията на разпитаният свидетел Б. И.И., като дадени в резултат на преки, непосредствени
впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка останалите доказателства по
делото.
Въз основа СМЕ и САТЕ, както и гласните и писмените доказателства по делото
съдът приема, че ПТП се осъществил при механизма описан в САТЕ. При този
механизъм, въз основа събраните доказателства съдът приема, че причина за
настъпване на ПТП е високата скорост на каруцата с галопиращ кон, движението в
лентата за насрещно движение, както и възникналата техническа неизправност на същата, поради разкъсване на
връзката на коня и оките на каруцата, от което движението на каруцата е
останало без възможност за управление, каруцата е влязла в бързо самоволно
завиване наляво и напускане на пътя. Поради настъпилото рязко завиване наляво и
високата скорост на движение на каруцата центробежната сила е изхвърлила срещу
движещият се насреща процесен автомобил пътниците от
каруцата, включително Д.С.Е. – син на ищците.
Водачът на каруцата е имал техническата възможност да предотврати ПТП ако
се е движил в дясната си пътна лента с по ниска и безопасна скорост и управлява
адекватно коня.
За водачът на л.а. марка „Рено Лагуна“, с рег. № СН ****КК ПТП е било
непредотвратимо. Той е предприел адекватни действия в момента, в който е
възприел при откриване на пряка видимост двете насрещно движещи се каруци,
едната в неговата пътна лента, на около 94,43м преди мястото на удара на първия
пътник, като е намалил скоростта и предприел движение по банкета на пътя,
освобождавайки го за движение на каруците. Съгласно заключението ако в този
момент е предприел аварийно спиране ударът би бил предотвратим за него, но
липсата на това действие не обосновава извод за виновно, противоправно
деяние на водача на автомобила, довело до процесният
инцидент. Това е така, т.к. наличието на две каруци движещи се по пътното
платно дори при предприета от едната маневра изпреварване, на установеното
разстояние около 94,43м преди мястото на удара на първия пътник, не може да бъде преценена като възникнала
опасност, която да налага аварийно спиране. Не е установено и водачът на
автомобила да се е движел с несъобразена с пътните условия и съществуващите по
пътя препятствия скорост.
Поради изложеното съдът намира, че не е установена първата от
горепосочените кумулативни предпоставки на деликта,
при наличието на които следва да се ангажира отговорността на ответника -
застраховател по застраховката „Гражданска отговорност“, която е функционално
обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента, а именно: противоправно
деяние на водача на л.а. марка „Рено Лагуна“, с рег. № СН ****КК, изразяващо се
в управление на пътно превозно средство в нарушение на правилата за движение по
пътищата, респ. вината на деликвента.
Липсата и обезмисля обсъждане на останалите
предпоставки за основателност на иска и е достатъчна за да се приеме, че е
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Поради неоснователност на главният иск неоснователна е и претенцията за
присъждане на законна лихва.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски се дължат
в полза на ответника. Претендираните разноски
за защита от адвокат са в размер на 11250,00лв. с включен ДДС. Съдът намира претендираният размер на разноските за защита от адвокат за
адекватни на правната и фактическа сложност на спора и извършените процесуални
действия. Затова приема за неоснователно възражението за прекомерност на
възнаграждението за защита от адвокат сторено от ищцовата
страна. Поради изложеното разноските следва да се присъдят на ответника в пълен
размер.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на С.Е.Д., ЕГН ********** и Ж.Г.Д., ЕГН **********, двамата със
съдебен адрес: ***, адв. А.М. – САК, срещу З. „Б.И.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от С. Проданов, за присъждане общо на сумата
300000.00 /триста хиляди/лв. или за всеки от ищците по 150000,00 /сто и
петдесет хиляди/лв,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат
на ПТП настъпило на 26,04,2018г., около 18.40ч,
по път SLV № 3089, км. 2, в с.Злати Войвода, причинено виновно от Б. И.И., при управление на л.а. марка „Рено Лагуна“, с рег. № СН
****КК, който движейки с в посока към с.Ковачите, в нарушение на правилата за
движение по ЗДвП се блъснал в каруца, управлявана от Т.М.А., където като пътник
пътувал Д.С.Е. – син на ищците, в резултат на което настъпила смъртта на
последния, чиято отговорност била застрахована по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” при З. „Б.И.“ АД, валидна към датата на ПТП, ведно със
законната лихва върху главницата считано от 28.05.2018г. - датата на отказа да
се изплати застрахователно обезщетение по извънсъдебната претенция на
ищците, до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА С.Е.Д., ЕГН ********** и Ж.Г.Д., ЕГН **********, двамата със съдебен
адрес: ***, адв. А.М. – САК, ДА ЗАПЛАТЯТ на З. „Б.И.“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
С. Проданов, сумата 11250,00 /единадесет
хиляди двеста и петдесет/лв., представляващи сторените в производството
съдебни разноски по отхвърлените искове.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: