№ 10081
гр. София, 06.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕБОРА М. ВЪЛКОВА
ТЕРЗИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕБОРА М. ВЪЛКОВА ТЕРЗИЕВА
Гражданско дело № 20201110157013 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на търговско дружество "Е. е.."
ЕООД, с ЕИК: .., срещу Е. И. З. и Е. Г. З.. Предявени са обективно
кумулативно съединени искове при разделна отговорност: по чл. 79 ЗЗД, вр.
чл. 51 ТЗ за сумата от 7960 лв., представляваща нанесени вреди -
неизплатено възнаграждение по Договор за поръчка от 05.05.2020 г., както и
дължимата лихва от 21.08.2020 г. до окончателното изплащане; по чл. 92 ЗЗД
за сумата от 27 088 лв., представляваща дължима неустойка, дължима
съобразно уговореното по Договор за поръчка от 05.05.2020 г.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 05.05.2020 г. ищцовото
дружество "Е. е.." ЕООД с предишно наименование "М.." е сключило с
ответниците договор за посредничество за продажба на недвижим имот.
Ищцовото дружество е намерило купувач на имота - Ю. Д.. На същата дата -
05.05.2020 г. е подписан и тристранен договор между "Е. е.." ЕООД,
ответниците и Ю. Д.. По силата на този договор се е депозирала сумата от
1022.58 евро, като гаранция за закупуване на недвижимия имот, предмет на
договора за посредничество. Посочва се, че впоследствие ответниците са
отказали да продадат имота на Ю. Д., тъй като междувременно са наели друга
посредническа агенция и чрез нея са осъществили покупко-продажба.
Претендира се неустойката по сключения на 05.05.2020 г. договор, както и
възнаграждението, което е трябвало да се изплати от Ю. Д. на ищцовото
1
дружество, в случай, че същият придобие недвижимия имот. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба. Твърди се, че
исковата молба е редовна и допустима, но по същество е неоснователна.
Посочва се, че ответникът Е. З. е имал сключени два договора за
посредничество при продажба на недвижим имот - първият от 28.11.2019 г.
със срок на действие до 01.01.2020 г. и цена на имота от 209 000 евро и
вторият от 05.05.2020 г. без определен срок на действие и цена на имота от
163 000 евро. Пояснява се, че и двата договора касаят продажба на един и същ
имот, като страна по тях е единствено ответникът Е. З., а не и Е. З.. Излагат се
твърдения, че и двата договора са сключени с "М.." ЕООД, като в Търговския
регистър такова юридическо лице не е вписано, а посочените в договора ЕИК
и адрес на управление са на "Агенция за недвижими имоти "Е. Е..", каквото
според ответниците е и .ното наименование на ищцовото дружество. Излагат
се предположения, че това е направено с цел заблуждение на лицата, с които
ищцовото дружество сключва договори. Твърди се още, че след изтичане на
срока на първия договор с ищеца, на 22.01.2020 г. ответникът З. е сключил
договор за посредничество и с друго дружество, за което обстоятелство
представляващият ищцовото дружество е бил уведомен. При подписване на
втория договор с ищцовото дружество ответникът З. се е доверил, като му
казали, че условията във втория договор за същите като в първия, стандартни,
и не е обърнал внимание, че е въведена неустойка. Моли се предявените
искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разпределение на доказателствената тежест:
По иска с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 51 ТЗ ищецът трябва да
докаже валидно договорно отношение между страните в рамките на исковия
период, че ищецът е из.нил задълженията, произтичащи от договора, както и
че ответниците не са из.нили своите задължения, произтичащи от договора,
както и размера на вземането си.
По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД - ищецът следва да докаже наличие
на уговорена между страните неустойка; неиз.нение на задължението, което
неустойката обезпечава; размер на неустойката.
В тежест на ответника и по двата иска е да докаже, че е погасил задълженията
си към ищеца, както и всички факти на които основава своите искания и
възражения.
На основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 ГПК ОТДЕЛЯ за безспорно между
2
страните, че помежду им е бил подписан процесния договор за
посредничество от 05.05.2020 г.
По доказателствените искания:
Съдът счита, че следва да бъдат приобщени като доказателства по делото
приложените към исковата молба и отговора документи.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад съобразно мотивната част на определението,
като УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по същия и да
релевират доказателствени искания най-късно в първото по делото открито
съдебно заседание, като в противен случай губят възможността да сторят това
по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с
исковата молба и отговора на исковата молба документи.
ОТДЕЛЯ като безспорно, че между страните е бил подписан процесния
договор за посредничество от 05.05.2020 г.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и
ефективно приключване на спора помежду им и ще благоприятства
процесуалните и извънпроцесуалните им взаимоотношения, както и че при
постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат
съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
19.04.2024 г. от 14:00 часа , за когато да се призоват страните, чрез
процесуалните им представители.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на страните, а на
ищеца и препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3