Решение по дело №33/2021 на Районен съд - Кубрат

Номер на акта: 23
Дата: 24 юни 2021 г. (в сила от 22 ноември 2021 г.)
Съдия: Албена Дякова Великова
Дело: 20213320200033
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 март 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Кубрат , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Административно
наказателно дело № 20213320200033 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят Р. Р. К., ЕГН ********** с адрес в ***, моли съдът да
постанови решение, с което да отмени изцяло Наказателно постановление
(НП) № 210/19.02.2021 г. на директора на Регионална дирекция по горите гр.
Русе, с което на основание чл. 96, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча
(ЗЛОД) му е наложена глоба в размер на 100 (сто) лв. и е лишен от право на
ловуване за срок от три години за нарушение на чл. 84, ал. 2 от ЗЛОД, като
незаконосъобразно и недоказано. Навежда доводи за допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон при съставяне на акта, като
твърди, че на процесната дата – 21.11.2020 г. се е връщал от ловен излет в
землището на с. Прелез; соченото място на извършване на нарушението
попада в ловното поле на ловната дружина с. Прелез и не е част от
територията на ДЛС „Воден–Ири Хисар“; длъжностното лице, съставило
акта, не е установило нарушението, за което го е съставило; описаното
нарушение в акта и наказателното постановление не отговаря на
действителните факти и обстоятелства, т. е. фактическата обстановка е
различна от описаната; не са описани обстоятелствата, при които е извършено
1
нарушението; липсват доказателства за извършване на нарушение; актът е
съставен от ловен надзирател от ДЛС „Воден–Ири Хисар“.
В съдебно заседание чрез процесуалният си представител релевира
доводи за допуснати нарушения и при издаване на наказателното
постановление, като сочи, че не е изпълнена нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН – не са описани точно мястото, където е извършено нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
потвърждават. Поради това пледира за отмяната му изцяло.
Ответникът Регионална дирекция по горите гр. Русе чрез процесуалният
си представител инвокира възражения срещу изложеното от жалбоподателя и
моли жалбата да бъде отхвърлена, а атакуваното наказателно постановление
да бъде потвърдено.
След преценка - поотделно и в съвкупност на събрания по делото
доказателствен материал, доводите и становищата на страните, ДРС намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
На 21.11.2020 г., събота, в тъмната част на денонощието около 20:30
часа, при извършване на обход по външната граница около гората на ДЛС
„Воден–Ири Хисар“ служители на цитираното ловно стопанство – св.Г. А. Х.
– ловен надзирател и П. Г. – ловен надзирател, в местността „Майдана“ в с.
Прелез, установили МПС – джип „Мицубиши“ с рег. № ***, което се
движело като с т. нар. боен фар осветявало гората на стопанството.
Служителите се насочили към МПС, последвало преследване, при което след
като спукал гума, джипът „Мицубиши“ бил застигнат от ловните
надзиратели.
Поради това, че било тъмно и не знаели какви са хората пътуващи в
процесното МПС, които видимо се опитали да осуетят проверката,
служителите на ловното стопанство слезли от служебния си автомобил със
зачисленото им служебно оръжие. Констатирали, че в автомобила били три
лица, които отказали да се легитимират, както и да представят разрешително
за лов, билет за лов, разрешително за подборен отстрел. При проверка в
джипа открили ловна карабина Sauer S100, кал. 300WM с № *** с оптически
мерник Nikko Stirling. която била извадена от калъфа, сглобена и заредена с
2
два патрона. Ловните надзиратели се обадили в полицията, за да им бъде
оказано съдействие да осъществят възложените им функции. При
пристигането на полицейският служител св. Х. Х. от участък Завет при
РУМВР–Кубрат, било установено, че ловната карабина е на Р. Р. К..
След установяване на лицата е съставен констативен протокол за
резултатите от проверката, подписан само от двамата ловни надзиратели,
съгласно който протокол е констатирано ловуване с МПС и с боен фар, който
осветявал гората на ТП ДЛС „Воден–Ири Хисар“ в 20:30 часа на 21.11.2020 г.,
като ловуването се извършва в забранено за лов време и средства, без
разрешително за лов, с извадено от калъф и сглобено оръжие. В доклад с вх.
№ вк16078/23.11.2020 г. ловният надзирател св. Г. Х. описва фактическата
обстановка по извършване на проверката и резултатите от нея.
Нарушителят бил поканен първоначално на 24.11.2020 г., а
впоследствие – на 10.12.2020 г. в административната сграда на ТП ДЛС
„Воден–Ири Хисар“ за съставяне на акт за установяване на административно
нарушение, видно то приложениете по делото писмени доказателства (л.40 и
41).
На 10.12.2020 г. е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 128, с който се констатира, че Р. Р. К. ловува
извършвайки движение с МПС с рег. № ***, извън населено място, с извадено
от калъф и сглобено оръжие – карабина Sauer S100, кал. 300WM с оптически
мерник, което е заредено с 2 патрона, без надлежно разрешително, без да е
убил или уловил дивеч, в забранено за лов време – 20:30 часа, повече от един
час след залеза на слънцето, със забранени средства и МПС, квалифицирано
като нарушение по чл. 84, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗЛОД, , чл. 43, ал. 2 от
ЗЛОД, вр. с чл.65, т. 10 от ЗЛОД, във вр. с чл. 66, ал. 3 от ППЗЛОД. В акта се
сочи, че нарушението е извършено на 21.11.2020 г. в 20:30 часа в тъмната
част на денонощието в местност „Майдана“, ТП ДЛС „Воден–Ири Хисар“, с.
Прелез.
Така съставения АУАН в отсъствието на нарушителя и в присъствието
на свидетел при съставяне – инж. К. Г., е бил изпратен в Кметство с. Прелез
за връчването му на нарушителя. Последният след като се запознал със
съдържанието му, посочил, че има възражения, тъй като не е написано вярно
3
и се е подписал.
Въз основа на акта е издадено атакуваното Наказателно постановление
за санкциониране на извършителя на твърдяното нарушение, квалифицирано
по чл. 84, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗЛОД.
Гореизложеното и така изяснената и възприета фактическа обстановка и
формулираните въз основа на нея изводи от правна страна от
административно наказващия орган се потвърждават и от съвпадащата част
на показанията на разпитаните свидетели Г. Х. и Х. Х., както и на Т. и А.,
които са били заедно с жалбоподателя по време на извършването ѝ.
Съдът не кредитира заявеното от полицейския служител Х., че мястото
на извършване на нарушението е местност „Баламата“, тъй като същият
заявява, че не си спомня. В тази насока съдът изцяло кредитира показанията
на св. Г. Х., че нарушението е извършено в местността „Майдана“ в с. Прелез.
Полицейският служител е пристигнал много по-късно, поради което и не е
видял оптическият мерник, но категорично заяви, че е видял сглобеното и
извадено от калъф оръжие. Безспорно се установи, че при установяване на
нарушението от служителите на ДЛС „Воден–Ири Хисар“ нарушителят не е
носил разрешително и билет за лов. В тази насока са и показанията на св. Хр.
Х., че когато отишли в селото, жалбоподателят представил документите си
доказващи правоспособността му. Такива обаче на св. Г. Х. не са представени.
Съдът не кредитира показанията на св. ЮМ. ЮЗ. А., че пушката била
разглобена, тъй като това твърдение се оборва категорично от показанията на
св. Г. Х., Х. Х. и от показанията на св. Т..
Съдът не дава вяра и на твърденията на свидетелите А. и Т., че са
отивали да закарат Т. към с. Севар. Тези техни твърдения се оборват от
показанията на св. Г. Х., който е възприел лично, че джипът който се е движел
по периферията на ловното стопанство е осветявал с боен фар гората, както и
от самите действия на нарушителя и неговите приятели, тъй като същите се
опитали да осуетят проверката, в това число и да представят исканите
документи.
В хода на съдебното производство безспорно се установи, че
горецитираното нарушение е консумирано виновно от лицето, посочено като
4
нарушител, който извод кореспондира и със съвпадащата част показанията на
разпитаните свидетели по делото. Жалбоподателят е ловувал без да
притежава писмено позволително за целта, през тъмната част на
денонощието, повече от един час след залез слънце, с МПС с рег. № ***, със
сглобено и извадено от калъф оръжие, заредено с 2 патрона, в землището на с.
Прелез, в м. „Майдана“, в териториалния обхват на ТП ДЛС „Воден–Ири
Хисар“.
В разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД се съдържа легална
дефиниция на понятието „ловуване“ – престой или движение на лица извън
населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо
дали е заредено или не.
Съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗЛОД, за провеждане на лов се издава писмено
разрешително, освен това чл. 80, ал. 1 от ППЗЛОД предвижда ловуването във
всички ловностопански райони да се извършва с писмени разрешителни за
лов, а К. не е разполагал по време на извършване на деянието с такова.
Групово ловуване се извършва само през деня, което е визирано в чл. 66, ал.
3 от ППЗЛОД, а извършеното от жалбоподателя е през нощта, т. е. в тъмната
част на денонощието.
Ловуването без писмено разрешително за ловуване, в забранено за лов
време - в тъмната част от денонощието (в 20:30 часа), извън населено място,
със забранено средство –МПС, с извадено от калъф и сглобено оръжие,
заредено с 2 патрона, е административно нарушение по смисъла на чл. 84, ал.
2 вр. с ал. 1 от ЗЛОД, което в случая е установено от конкретно овластено
длъжностно лице по смисъла на чл. 96, ал. 1, предл. 1 от ЗЛОД.
От друга страна, противно на твърденията на обжалващия,
административното нарушение е индивидуализирано, съгласно изискванията
на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Съдът не споделя наведените от жалбоподателя
доводи за наличието на съществени процесуални нарушения, допуснати в
хода на административно-наказателното производство, които евентуално да
са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице.
Освен това, дори и да се приеме, че в съдържанието на акта не са налице
всички необходими реквизити, изискуеми от чл. 42 от ЗАНН, съгласно чл. 53,
5
ал. 2 от ЗАНН, наказателно постановление се издава и когато е налице
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването
на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
Извършеното от жалбоподателя нарушение е съставомерно, т. е.
съставлява фактическия състав на визираната в НП законова норма. От
обективна страна, осъщественото деяние съдържа признаците на
административно нарушение на ловното законодателство в частта му за
спазване на законоустановения режим за лов. Извършеното деяние съставлява
нарушение на чл. 84, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗЛОД от страна на жалбоподателя
и е основание за реализирането на неговата административнонаказателната
отговорност, като по делото не съществува спор относно личността на
административнонаказателно отговорното лице – Р. Р. К..
Съпоставяйки съдържанието на посочените разпоредби може да се
направи извод, че алинея първа на чл. 84 от ЗЛОД обхваща основния състав
на нарушението - ловуване без притежание на редовно заверен билет за лов
или с билет за лов, но без писмено разрешително за лов, или ловуване извън
определените в разрешителното места, без да е убит или уловен дивеч, а
алинея втора съдържа квалифициран състав на това нарушението в случай, че
същото е извършено в забранено за лов време, в забранено за лов място или
със забранени средства, като съответно предвижда и налагането на по-тежка
санкция за нарушителя. Ето защо административнонаказващият орган
правилно е квалифицирал извършеното нарушение. Нормата на чл. 65 от
ЗЛОД от своя страна регламентира използването на кои средства и методи са
забранени при ловуване, като в т. 10 от тази разпоредба са посочени
моторните превозни средства. От субективна страна, деянието е извършено
виновно при пряк умисъл.
При определяне на административното наказание, наказващият орган не
е излязъл от рамките на установеното с акта нарушение, като е наложил
санкция в пределите, предвидени от закона, равняваща се на установения в
него минимум, като при индивидуализирането на наложеното наказание
глоба, определена в минималния размер, предвиден в чл. 84, ал. 2 от ЗЛОД, е
преценил правилно тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както
6
и имотното състояние на нарушителя.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 210/19.02.2021 г. на
Директора на Регионална дирекция по горите гр. Русе, с което на Р. Р. К., ЕГН
********** с адрес в ***, за извършено нарушение на чл. 84, ал. 2 вр. с ал. 1
от ЗЛОД, на основание чл. 96, ал. 1 от ЗЛОД му е наложено наказание глоба в
размер на 100 (сто) лв. и е лишен от право на ловуване за срок от три години.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд –Разград в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
7