П Р
О Т О
К О Л
Гр. София, 26.08.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 12 състав в открито съдебно заседание на
двадесет и шести август, 2020 г., в следния състав:
|
Председател: |
ДАНИЕЛА ТАЛЕВА |
||
|
|
|
||
|
|
|
||
|
|
|
||
|
Секретар |
ТАТЯНА
ШУМАНОВА |
||
|
Прокурор |
ГЕОРГИ МИРЧЕВ |
||
сложи за
разглеждане докладваното от съдия ТАЛЕВА
НЧД № 2715 по описа за 2020г.
На именното повикване в 11.00 часа се явиха:
За началника на Затвора – редовно призовани, явява се
инспектор М. с днес представено пълномощно.
За СГП – редовно уведомени, явява се прокурор Мирчев.
ОСЪДЕНИЯТ П.Т.И. – редовно призован, участва в
съдебното заседание чрез видеоконферентна връзка, осъществена по Скайп от
Затвора – гр. София.
СТРАНИТЕ (поотделно) - Да се даде ход на делото.
ОСЪДЕНИЯТ И. - Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ като съобрази становищата на страните по хода на
делото и при отсъствие на процесуални пречки за това
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ОСЪДЕНИЯ:
П.Т.И., роден на *** ***, българин, български
гражданин, ЕГН **********, с основно образование, разведен, живее на семейни
начала с друга жена, осъждан.
Самоличността е снета по негови данни и проверена по
информация, съдържаща се в затворническото досие, в което има и снимка на
лишения от свобода.
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА правата на осъдения в настоящото
производство.
ОСЪДЕНИЯТ – Разбрах правата си. Запознат съм с
възможността да поискам служебен защитник, не желая такъв, ще се защитавам сам.
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА на осъдения и правото на отвод спрямо
съдебния състав, секретаря и прокурора.
ОСЪДЕНИЯТ И. – Нямам искания за отводи.
СТРАНИТЕ (поотделно) – Нямаме искания за отводи.
ПРОКУРОРЪТ – Нямам искания по реда на съдебното
следствие и по доказателствата.
ИНСП. М. – Нямам искания по реда на съдебното
следствие, освен предоставената справка – нямам искания по доказателствата.
ОСЪДЕНИЯТ И. – Имам едни, които съм пускал до
Административен съд, до Инспектората към МП. Имам четири жалби, подадени във връзка
с това, че е трудна срещата с ИСДВР и контакта с тях и работата с нас за
поправление, защото не е работено с мен, а аз съм имал силна мотивация поради
факта, че имам болно детенце навън, което има нужда от мен и грижите трябва да
ги полагам аз и съм искал час по-скоро да бъда в помощ на моето семейство и
заради това, понеже не е работено с мен, съм пускал до различни институции
жалби, за да може да ми се обърне внимание и да се работи с мен, но не съм
получил даже и правото на работа, то ако имах такава възможност даже сега
нямаше да го гледаме това дело и нямаше да имам това желание изобщо. Имам тук
четири молби, които сега ще ги прочета, ще ви кажа до къде съм пускал, понеже
няма как да ви ги покажа, ще ви кажа до къде съм направил, това са изходящи
номера до институции, до които съм се жалвал, че не ми се обръща внимание -
едната е подадена от мен до Административен съд, това е против г-н Н. за това,
че не е работил с мен, ходил съм при него доста пъти и ми е било отказано
работа, било ми е отказано да си изпълнявам плана на присъдата, не са ми
свалени рискови точки за времето, в което съм бил там. Другата е до началника на
Затвора София съм се жалвал до него за това, че, след като ходих при г-н Н. се
опитаха да ме набедят с телефон, че такова, взех наказание, но след това ми
беше отменено от началника на Затвора се доказа, че нямам нищо общо с
наказанието, защото моите съкилийници написаха, че нямам наистина нищо общо с
наказанието, другото ми е писмо до ГДИН началника, другото до Инспектора към МП,
а третото е до Министъра на правосъдието. Това са жалби и доказателства, че не
се е работило с мен. Аз съм имал голямо желание да се работи, както и в
поправителен план и т.н, имал съм го желанието, но не ми е била дадена възможност
от администрацията на затвора.
СЪДЪТ като съобрази, че страните нямат искания за
събиране на нови и допълнителни доказателства, както и по реда на съдебното
следствие намери, че са изпълнени изискванията на чл. 271 до чл.
275 от НПК и на основание чл. 276 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане на молбата на П.Т.И., с
която същият иска да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка
от наказанието „Лишаване от свобода“, което в момента изтърпява.
ОСЪДЕНИЯТ И. – Поддържам молбата.
ПРОКУРОРЪТ – Считам молбата за неоснователна.
ИНСП. М. – Считам молбата за допустима, но
неоснователна.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпили заедно с молбата писмени
документи, а именно: справка от ГДИН с № 232/28.07.2020 г., становище от и.ф. Началник
„Сектор“ при ЗО-Кремиковци, доклад за лишения от свобода, изхождащ от инспектор
СДВР при Затвора – гр. София, първоначален план на присъдата, затворническо
досие, копие от удостоверение за раждане, видно от което осъденият е баща на малолетно
дете, родено 2019 г., протокол от извършено ехографско изследване от МЦ „СМП-НКБ“
ЕООД, гр. София, епикриза от МБАЛ „Света София“, касаеща С.П.И. – малолетен син
на осъдения, удостоверение от фирма „М. 2002“ ООД, видно от което управителят
на фирмата гарантира, че в случай на условно-предсрочно освобождаване на лишения
от свобода, ще бъде назначен на работа във фирма „М. 2002“ ООД на длъжност „Общ
работник“, справка от ГДИН отново с рег. № 232/26.08.2020 г., установяваща изтърпяната
и оставаща част на наказанието „Лишаване от свобода“ към настоящия момент.
ОСЪДЕНИЯТ И. – Да се приемат докладваните от съда писмени
доказателства.
СТРАНИТЕ (поотделно) – Да се приемат.
СЪДЪТ като изслуша становищата на страните по
депозираните заедно с молбата писмени документи намери, че същите са относими
към предмета на разглеждане по делото и поради това следва да бъдат приети като
писмени доказателства.
Мотивиран от горното и на основание чл. 283 от НПК
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА като писмени доказателства, а именно:
справка от ГДИН с № 232/28.07.2020 г.,
становище от и.ф. Началник „Сектор“ при ЗО-Кремиковци, доклад за лишения от свобода,
изхождащ от инспектор при СДВР от Затвора – гр. София, първоначален план на
присъдата, затворническо досие, копие от удостоверение за раждане, видно от
което осъденият е баща на малолетно дете, родено 2019 г., протокол от извършено
ехографско изследване от МЦ „СМП-НКБ“ ЕООД, гр. София, епикриза от МБАЛ „Света
София“, касаеща С.П.И. – малолетен син на осъдения, удостоверение от фирма „М.
2002“ ООД, видно от което управителят на фирмата гарантира, че в случай на условно-предсрочно
освобождаване по на лишения от свобода, ще бъде назначен на работа в фирма „М.
2002“ ООД на длъжност „Общ работник“, справка от ГДИН отново с рег. №
232/26.08.2020 г., установяваща изтърпяната и оставаща част на наказанието „Лишаване
от свобода“ към настоящия момент
СТРАНИТЕ (поотделно) – Нямаме други искания за
доказателства.
ОСЪДЕНИЯТ И. – Нямам други искания за събиране на
доказателства.
СЪДЪТ като съобрази становищата на страните, че нямат
искания за събиране на нови и допълнителни доказателства, и като счете делото за
изяснено от фактическа страна
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА
СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ОСЪДЕНИЯТ И. – Обръщам се към Вас с голямо уважение, признавам
за извършеното от мен престъпление, бях в съучастие с мой приятел и извършихме
престъпление заедно, опитах се да го защитя, да поема цялата вина, осъзнах вината
си, грешката си, имах достатъчно време в затвора да помисля и разделянето от
моето семейство и това, че не можах да им бъда в помощ доста повлия върху мен
самия. Мисля, че повече няма да ми се налага да участвам в такива престъпления,
защото цената, която платих е безценна на този етап от живота ми, защото
загубих безценни моменти с моето детенце и не бях подкрепа и опора на моето семейство,
което изцяло разчиташе на мен. Сега ми се дава възможност да бъда нает на
работа в тази фирма като общ работник, имам шофьорска книжка, задържан съм за
шофиране без книжка, но се поправих в това отношение, защото бях осъден на
пробация, минах шест дела, беше ми дадена възможност от съда, обещах, че ще
изкарам шофьорска книжка, наех се и съм си изкарал, сега ще бъда нает в тази
фирма като общ работник, шофьор-доставчик, тя е на приятелка и съученичка на
моята съпруга, с която ще сключим граждански брак във времето.
Моето детенце не нуждае от операция на лявата ръчичка
и желая да бъда до тях, да помогна финансово и да разчитат изцяло на моята
подкрепа от тук нататък, да мога да се грижа за тях, каквото е и моето
задължение като баща и отговорен човек и не смятам повече да общувам с
контингенти и да се занимавам с престъпници и да участвам в такива дейности. Това
е, което мога да кажа на този етап. Имах разговори с психолога в затвора два
или три пъти, подавал съм молби, казах, че искам да се поправя, имаше отговори
от психолог, че те не могат да ми помогнат, аз сам трябва да си помогна, наистина
намерил съм грешките в себе си, сам съм си отговорил на доста въпроси, липсата
на моето семейство ме мотивира и ми казва, че повече така не трябва да се постъпвам
и трябва да гледам напред, единствено това желая, ако имате милост, да ме
освободите по-рано да бъда опора на моето семейство, да можем да извършим тази
операция, да помогна на моята жена, да не се притеснява тя.
ИНСП. М. – Становището на началника на затвора е отрицателно
по отношение на молбата на осъденият И.. Смята, че е налице само първата
предпоставка, изтърпяно повече от 2/3 от наложеното му наказание, т. к. деянието,
за което е осъден, е извършено при условията на опасен рецидив.
По отношение на втората предпоставка, доказателства за
поправяне и превъзпитаване на лицето, от наличните такива към момента, не може
да се направи извод за трайното поправяне и превъзпитаване на лицето, като
основанията за това са следните: установените проблемни зони в началото на
изпълнението на наказанието, те наистина, не са кой знае колко, две са, но
дефицитите по тях не са преодолени и работата по тях би следвало да продължи,
независимо от малкия остатък. Рисковете от рецидив и от вреди са с непроменени
първоначални стойности към момента. Прогресивната система изобщо не е започнало
нейното изпълнение също, с оглед на което смятам, че целите и задачите,
заложени в плана на присъдата не са изпълнени и моля да се произнесете със
съдебен акт, с който да оставите молбата без уважение.
ПРОКУРОРЪТ – Намирам за неоснователна молбата на П.И. предвид
депозираните по делото отрицателни становища, както от началника на затвора,
така и от инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“ от ЗО-Кремиковци,
от които може да се направи обоснован извод, че И. безспорно е изтърпял повече
от 2/3 от наложеното му наказание, но не са налице каквито и да е било
доказателства за поправянето на лицето. Същият декларира формална мотивация за
промяна на криминалното си поведение, но към настоящият момент не са отчетени
промени, както в риска от рецидив, така и на риска от вреди към обществото и не
е изпълнена в цялост прогресивната система при изпълнение на наказанието,
налице са проблемни зони, по които корекционната работа следва да продължи.
СЪДЪТ ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА на осъдения.
ОСЪДЕНИЯТ И. – Мога да кажа, че за 11 месеца с мен изобщо
не е работено, аз съм подал над 20 молби за срещи с ИСДВР да бъде работено с
мен. Срещите с ИСДВР са много трудни в затвор Кремиковци, тъй като се срещаме
от трети лица, ИСДВР се запознава с нас от кметове и ОРД на групи, изобщо не
съм правил никакви срещи, желанието ми е било огромно да се срещна с ИСДВР и да
се работи с мен, молил съм да ми се свалят рисковите точки, молил съм за
работа, молил съм се какво ли не. Единственото нещо, което ми беше дадено като
възможност да отида три пъти на психолог по мое желание и то след 7 молби да
отида при психолог. Последният път, когато бях при психолога на затвора, ми
каза: „Ела при мен след два месеца“, аз отидох при него след 4 месеца, защото
молбата и ми казва „защо не дойде, нали ти казах преди два месеца да дойдеш,
сега идваш след четири месеца“ и аз казах „защото съм подал още четири молби
след това, но не знам защо не са стигнали. Не ни дават възможност ние да си
изпълняваме плана на присъда, почти всеки един от нас иска да си изпълнява
плана на присъдата, но на нас не ни се дава възможност, именно заради това съм
подал 4 жалби до Административен съд, до министъра на правосъдието, до
Инспектората към МП и т.н., да не задълбавам, просто не ни се дава шанс да се
работи с нас. Те 11 месеца не са работили с мен, на мен ми остава, по мои
сметки един месец и нещо, за да си изляза навън, 11 месеца не са работили с
мен, сега съм придобил това право да си изляза навън и за един месец ще ме
поправят и ще работят с мен ли, ми нека хубаво да работят, да видим какво ще работят
един месец с мен, аз ще желая да работят с мен, но искам да видя след това как
ще изпълнят плана на присъдата ми за един месец, по какъв критерий ще го
изпълнят, като 11 месеца не са ми дали възможност да отида при ИСДВР да се видя
с него. Единствено и само, ако аз самия искам да се променя, ще се променя,
никой друг не може да ме промени – това съм го коментирал с психолога на
затвора и той ми е казал, че всички грешки и всички отговори трябва сам да си ги
намеря и съм стигнал единствено сам до този извод, че който и каквото да ми
говори, който и накъдето да ме направлява, изборите в тоя живот си ги правя аз
и сам си ги поемам и аз тръгвам по тези избори и много съжалявам за грешките и
за последствията и мога да се сърдя само на себе си, но съм имал голямо желание
да се поправя заради мотивацията на моето бебе, което е в нужда, има проблем
със сърчицето, има проблем с лявата ръчичка, имал съм голяма мотивация да се
поправя, но не ми е била дадена възможност за това, ако можете ме разберете.
СЪДЪТ след като изслуша становищата на страните,
запозна се с материалите по делото и след съвещание, намери следното:
Осъденият П.Т.И.
към момента изтърпява наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 1 година,
наложено му с определение, с което е одобрено споразумение, постановено по НОХД №17990/19г. на СРС, влязло в сила на
10.12.2019 г. От така наложеното наказание „лишаване от свобода“, към днешна
дата осъденият е изтърпял фактически 10
месеца и 16 дни, от които 2 месеца са зачетени от предварителен арест, като има
остатък за изтърпяване в размер на 1
месец и 14 дни.
В приетите по
делото доказателства – справка от ГД „ИН“, ведно със становище от началника на
затвора, становище от началник сектор при ЗО –Кремиковци, доклад за лишения от
свобода, изхождащ от инспектор СДВР при Затвора – гр.София, се изразява
становище, че целите на наказанието не са постигнати, налице са проблемни зони,
отчетени са дефицити в отношението към правонарушението, рискът от рецидив е
непроменен от първоначалния такъв и към момента продължава да е в средни
стойности – 52 т., осъденият не е награждаван, не е и наказван. От
доказателствата по делото се установява, че осъденият е приобщен към среди с
асоциален, паразитен начин на живот, манипулативен, с криминални нагласи, не
умее да разрешава проблемите си по адекватен начин, не осъзнава в пълна степен
последиците от криминалното си поведение,
не се стреми да изпълнява заложените в плана за изпълнение на присъдата
цели и задачи. Във време на изтърпяване на наказанието не е полагал труд, не се
е включвал в регламентираните социални дейности, като показва привидно
позитивно отношение към корекционния процес.
Видно от справката от
ГД „ИН“, към момента осъденият е
изтърпял фактически повече от 2/3 от наложеното му наказание „лишаване от
свобода“, доколкото същото е за деяние, извършено при условията на опасен
рецидив. От доказателствата по делото се установява обаче, че при осъдения се
констатират редица дефицити – частично разпознаване на проблемите, липса на
умения за тяхното разрешаване по законосъобразен начин, неосъзнаване на последиците от криминалното
си поведение, деклариране само на
формална мотивация за промяна в криминалното си поведение, без да е налице
действителна такава. Всичко това сочи, че при осъдения е налице само първата
предпоставка – изтърпяно е повече от 2/3 от наложеното му наказание, но не е постигнато
неговото трайно поправяне, няма промяна в начина му на мислене и на поведение,
което сочи, че осъденият не е подготвен за живот на свобода, респ.
корекционната работа с него трябва да продължи до изтърпяване на наказанието.
За да бъде приложен института на УПО, е необходимо
осъденият да е дал доказателства за своето поправяне и да е изтърпял фактически
не по-малко от 2/3 от наложеното наказание, когато е осъден за деяние,
извършено при условията на опасен рецидив. При наличие и на двете, предвидени кумулативно
в закона предпоставки, разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК, дава възможност на
съда да направи преценка дали да освободи осъдения от изтърпяване на остатъка
от наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
Наличието на малко дете със сериозни здравословни
проблеми не е сред предвидените в закона основания, предпоставящи
постановяването на предсрочно освобождаване от изтърпяване на наложеното
наказание лишаване от свобода. Предпоставките за приложение на УПО са две и те
бяха посочени по-горе, като при осъдения е налице само формалната такава –
изтърпял е повече от 2/3 от наказанието, но липсва втората – не е дал
доказателства, че се е поправил.
С оглед установените факти посредством посочените
по-горе доказателства, съдът намира, че молбата на П.И. за УПО се явява
неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 440, ал. 1 от НПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П.Т.И. с ЕГН **********, за
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част
от наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, наложено му с определение, с което е
одобрено споразумение, постановено по
НОХД №17990/19г. на СРС, влязло в сила на 10.12.2019 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в
7-дневен срок от днес пред САС по реда на глава ХХІІ от НПК.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 441 от НПК, нова молба или
предложение за УПО не могат да бъдат направени по-рано от шест месеца от деня на влизане в сила на настоящото определение.
Препис от определението да се изпрати на Затвора –
гр.София за сведение и изпълнение, след влизането му в сила.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което
приключи в 11.28 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: