Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 24.02.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесет и четвърти
януари през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря М.Ц. като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело
№ 6213 по описа за 2017г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно
съединени искове с правно основание
чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.327, ал.1 ТЗ с цена на иска 5881,04
лв. и чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 385,85 лв.
Производството по делото е
образувано по подадена искова молба от ***, ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от ***- Председател на УС против ***, ***, със
седалище и адрес на управление: ***, в която твърди, че за периода 28.09.2015
год. - 28.03.2016 год. лицето ***, ЕГН ********** - Управител тогава на
ответното дружество/ починал на 28.03.2016 год./ е зареждал дизелово гориво в
бензиностанцията на ищеца на дати, както следва:1. На 28.09.2015 г. - 707,560 литра на стойност
1 429,27 лева с ДДС, за което е издаден и фискален бон; 2. На 02.10.2015 г.-61,31 литра на стойност
123,85 лева с ДДС, за което е издаден и фискален бон; 3. На 03.10.2015 г. - 180,00 литра на стойност
363,60 лева с ДДС, за което е издаден и фискален бон; 4. На 06.10.2015 г. - 1 204,76 литра на
стойност 2 554,09 лева с ДДС, за което е издаден и фискален бон; 5. На 11.10.2015 г. - 47,180 литра на стойност
95,30 лева с ДДС, за което е издаден и фискален бон; 6. На 28.03.2016 г. - 892,66 литра на стойност 1
580,01 лева с ДДС, закоето е издаден фискален бон. Твърди, че за зарежданията
по дати са издадени фактури с номера, както следва: 1. За зареденото на 28.09.2015 година 707,560
литра дизелово гориво, е издадена фактура № **********/30.09.2015 година;
2. За зареденото на 02.10. ЙОЗ.10.2015
година, общо 241,310 литра дизелово гориво, е издадена фактура №
**********/09.10.2015 година; 3. За
зареденото на 06.10.2015 тодина, 1 204,760 литра дизелово гориво, е издадена
фактура № **********/09.10.2015 година; 4.
За зареденото на 11.10.2015 година, 47,180 литра дизелово гориво, е
издадена фактура № **********/31.10.2015 година; 5. За зареденото на 28.03.2016 година, 892,660
литра дизелово гориво, е издадена фактура
№ **********/31.03.2016 година, тъй като до тогава служители на
кооперацията, не са били уведомени за смъртта на лицето. Твърди, че от всички
издадени фактури е налице частично плащане на 265,08 лв., по фактура с №
********** / 09.10.2015 год. за обща сума от 487,45лв. Твърди, че в тази връзка
в лихвения лист, представен по заповедното производство са отразени мораторна
лихва върху цялата сума за периода 10.10.2015 год. до 24.02.2016 год. за сума
от 17,23 лв., след което е отчетено частичното изпълнение и върху остатъка от
сумата - 222,37лв. мораторна лихва от 8,55 лв. до датата на завеждане
заявлението по чл.410 от ГПК. Твърди, че за това частично плащане е издаден
Приходен касов ордер. Твърди, че общата стойност на зареденото от ответника
гориво е в размер на 6 146,12 лв. с ДДС, обхванато в представените 5 бр.
фактури, като неплатената сума е в размер на 5 881,04 лв. Уточнява, че в част
от фактурите изрично е посочено, че следва да бъдат платени в брой и за всяко
плащане се издава ПКО, като единствено такъв е издаван за сумата от 265,08 лв.
Твърди, че в тази връзка твърденията на представляващия ответното дружество за
наличие плащане или подобно счетоводно оформяне не са обвързващи за ищеца, тъй
като следва да бъдат подплатени с достоверни доказателства, а твърди, че в
счетоводството на *** не са налице издадени и осчетоводени други ПКО по
посочените фактури, освен този за сума от 265,08лв. Твърди, че за последните
две фактури- от 31.10.2015 г. и 31.03.2016 г., същите е трябвало да бъдат платени
с платежни нареждания, а до момента в кооперацията, не са постъпили такива, и
съответно също не са платени. Твърди, че
за посочените вземания е издадена заповед за изпълнение по гр.д.5245/2016г. на
РС-Плевен, срещу която е постъпило възражение. Моли да бъде признато за
установено, че ответника „***, ЕИК *** дължи на ***" , ЕИК *** сумата от 5
881,04 лв., представляваща главница по неплатени фактури с номера, както
следва: № **********/30.09.2015 г.; № **********/09.10.2015 г.; №
**********/09.10.2015 г.; № **********/31.10.2015 г. и № **********/31.03.2016
г., лихва за забава в размер на 385,85 лв. за периода от 30.09.2015 г. до
11.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
12.07.2016 г. до окончателното изплащане на същата, както и направените в
настоящото производство деловодни разноски.
В
законовия срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. В
подаденото по ч.гр.д.№ 5245/2016г. възражение е посочено, че претендираните суми
са заплатени.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира
за установено следното от фактическа страна:
Видно от фактура № **********/30.09.2015г. *** е издала същата в качеството си на доставчик на *** в качеството си на получател за доставено дизелово гориво на обща стойност 1429,27 лв. Установява се от фискален бон от 28.09.2015г. че е заплатено в брой дизелово гориво на стойност 1429,27 лв.
Видно от фактура № **********/09.10.2015г. *** е издала същата в качеството си на доставчик на *** в качеството си на получател за доставено дизелово гориво на обща стойност 487,45 лв. Установява се от фискален бон от 02.10.2015г. и от 03.10.2015г. че е заплатено в брой дизелово гориво на стойност 123,85 лв. и 363,60 лв.- общо 487,45 лв.
Видно от фактура № **********/09.10.2015г. *** е издала същата в качеството си на доставчик на *** в качеството си на получател за доставено дизелово гориво на обща стойност 2554,09 лв. Установява се от фискален бон от 06.10.2015г. че е заплатено в брой дизелово гориво на стойност 2554,09 лв.
Видно от фактура № **********/31.10.2015г. *** е издала същата в качеството си на доставчик на *** в качеството си на получател за доставено дизелово гориво на обща стойност 95,30 лв. Установява се от фискален бон от 11.10.2015г. че е заплатено в брой дизелово гориво на стойност 95,30 лв.
Видно от фактура № **********/31.03.2016г. *** е издала същата в качеството си на доставчик на *** в качеството си на получател за доставено дизелово гориво на обща стойност 1580,01 лв. Установява се от фискален бон от 28.03.2016г. че е заплатено в брой дизелово гориво на стойност 1580,01 лв.
Установява се от ПКО от 24.02.2016г., че Крис Ауто 81 е внесло в брой в касата на *** сумата от 265,08 лв. частично за задължения на ГСМ.
При така установеното от фактическа страна,
съдът приема следното от правна страна:
По
искът с правно основание чл.79 ЗЗД, вр.чл.327, ал.1 ТЗ с цена на иска 3480,94
лв.:
Съгласно чл. 327, ал.1 от ТЗ,
купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите,
които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. Съгласно
чл.303а, ал.3 ТЗ Ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва
да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана
за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не
може да се установи или когато фактурата или поканата са получени преди
получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ
деня на получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или
поканата за плащане са отпреди това.
Общите предпоставки за уважаване
на иска с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ са следните: Да е налице
облигационно отношение (правомерен юридически акт, от който да възниква
задължение за изпълнение), Да е налице
неизпълнение (пълно или частично), Реалното изпълнение да е възможно. Те трябва
да са кумултативно налични, за да бъде уважен искът за реално изпълнение.
По делото се доказа наличието
между страните на валидно облигационно правооотношение по договор за търговска
продажба. Договора е неформален. От фактурите се установи, че те са съставени
за продажба на посоченото в тях дизелово
гориво. Фактурите се са оспорени от ответника по делото, както и твърденията на
ищеца за извършената доставка. Задължението на ответника-купувач да плати
цената става изискуемо след настъпване на уговорения срок. Тъй като в исковата
молба се твърди наличието на отрицателен факт - неплащането по фактурите,
задължението за доказване на това плащане е на ответника по аргумент на чл. 154
от ГПК. По делото са ангажирани доказателства за заплащане в брой на всяка една
от дължимите суми по фактурите- представени са фискални бонове за извършено
плащане в брой на точните суми по фактурите.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че предявения иск се явява неоснователен и доказан в предявения си размер
и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
По искът с правно основание и чл.86 ЗЗД с цена на иска 498,57 лв.:
Искът
с правно основаниечл.86 ЗЗД се явява акцесорен по отношение на предходния. С
оглед неговата неоснователност, неоснователен и недоказан се явява и акцесорния
иск за лихва за забава с правно основание чл.86 ЗЗД, поради което следва да
бъде отхвърлен изцяло в предявения си размер от 385,85 лв.
При този изход на делото и на основание чл.
78 ал. 3 от ГПК ответника има право на разноски, но по делото няма
доказателства за направени такива и няма искане за присъждане на разноски
поради което съдът не дължи произнасяне.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ***, ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***- Председател на
УС против ***, ***, със седалище и адрес на управление: *** иск с правно основание
чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.327, ал.1 ТЗ за признаване за установено, че ответника
дължи на ищеца сумата от 5881,04 лв., представляваща стойността на доставено
дизелово гориво по фактури с №
**********/30.09.2015г., № **********/09.10.2015г., № **********/09.10.2015г., № **********/31.10.2015г. и №
**********/31.03.2016г., за която е издадена заповед за изпълнение №
3355/12.07.2016г. по ч.гр.д.5245/2016г. по описа на РС-Плевен, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ***, ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***- Председател на
УС против ***, ***, със седалище и адрес на управление: *** иск с правно
основание чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД за признаване за установено, че ответника
дължи на ищеца сумата от 385,85 лв., представляваща лихва за забава върху
сумата от 5881,04 лв. за периода от 30.09.2015г. до 11.07.2016г., за която е
издадена заповед за изпълнение № 3355/12.07.2016г. по ч.гр.д.5245/2016г. по
описа на РС-Плевен, като неоснователен и
недоказан.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: