Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260920
гр. Пловдив, 19.10.2020 г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно
заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди и двадесета година
Председател: Димитрина
Тенева
при секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 5054 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по обективносъединени
искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 228, вр. 236
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД предявени от К.П.З., с ЕГН: **********,***
чрез адв. М. срещу Н.Г.М. с ЕГН: ********** ***, за осъждане ответника да
заплати на ищеца сумата от 2910 лв. /две хиляди и деветстотин и десет лева/,
представляваща неплатени месечни наеми от по 350 лева на месец за периода от
януари 2019 до август 2019 г. включително, както и 110 лева неплатен наем за
месец март 2020 г за ползването на С.О.С. с идентификатор: ..............,
находящ се в област ....., община ....., гр. ......, район ....., бул. ..... №
.., ет. .., ап. ....., с площ: 57.13 кв.м., с прилежаща изба №13 и 0.920% ид.
ч. от общ. ч. на сградата, съгласно договор за наем от 14.03.2017г., ВЕДНО със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на
главницата. Претендира разноски.
В исковата молба
се твърди, че между страните е сключен на 14.03.2017г. в писмена форма договор
за наем, по силата на който ищецът
предоставил за временно възмездно ползване на ответника свой собствен
недвижим имот - СОС с идентификатор: .............., находящ се в област .....,
община ....., гр. ......, район ....., бул. ..... № .., ет. .., ап. ....., с
площ: 57.13 кв.м., с прилежещи изба № 13 и 0.920% ид. ч. от общ. ч. на сградата
срещу месечен наем в размер на 350лв. за срок от шест месеца, считано от
14.03.2017г. След изтичането на срока на договора, ответникът продължил да
ползва имота без противопоставянето на наемодателя в периода от 14.03.2017г. -
14.04.2020г, когато е преустановено това. Към 14.04.2020г не са заплатени месечни наеми от по 350 лева на месец за
януари, февруари, март, април, май, юни, юли и август 2019г, както и 110 лева
от дължимия наем за месец февруари 2020 г. Общият размер е 2910 лева.
Задължението е признато.
В предоставения
срок за отговор ответника оспорва иска. Признава се сключването на договора за
наем и момента на прекратяването му. Твърди се, че уговореният наем се заплаща
еднократно при сключване на договора - 2100 лв. съставен е запис в самия
договор. Изплатен е, за което е съставен запис в договора. Оспорва
достоверността на дата на признанието за заплащане на сумата от 2910 лв.
Притендира разноски.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От представените писмени
документи-НА № .., том .., рег. № .., дело № ../2017 г.; договор за наем от
14.03.2017 г.; приемо-предавателен протокол от 14.04.2020 г. е видно, че ищеца
е придобил чрез покупко-продажба от ответницата собствеността върху заявения
недвижим имот на 14.03.2017 г. На същата дата между страните е сключен договор
за наем на имота, по силата на който М. е предоставила ползването на имота на З.
срещу месечна наемна цена от 350 лв. за срок от 6 месеца, като наемната цена от
2100 лв. се заплаща еднократно в деня на подписване на договора. На 14.04.2020
г. М. е предала на З. имота като е декларирала, че дължи наем до 15.08.2019 г.
в размер на 2800 лв. и 110 лв. за м. март 2020 г.
Предвид установените факти съдът
намира от правна страна следното.
Уважаването на предявения иск съобразно чл. 228
от ЗЗД, предполага установяване от страна на
ищеца постигане на съгласие между страните за предоставяне от ищеца на
ответника ползването на заявения имот срещу месечна наемна цена от 350 лв.,
ползване в периода 14.03.2017-14.04.2020 г. и липса на осъществено плащане на пълната
уговорена цена за периода м. януари-
август вкл. на 2019 г. и м. март 2020
г.
С оглед заявените от страните
твърдения в исковата молба и отговора, както и събраните по делото писмени доказателства
съдът намира за безспорно, че ищеца е собственик на заявения имот от 14.03.2017
г., че той се явява наемодател по сключеният между него и ответницата на
14.03.2017 г. договор за наем на имота, който е прекратен на 14.04.2020 г.,
както и, че от нея е заплатена при подписване на договора сума от 2100 лв.
Видно от клаузите на договора
първоначално постигнатото съгласие между страните е за предоставяне ползването
на имота за определен срок от шест месеца, като общата наемна сума за този
период възлизаща на 2100 лв. е предварително платена при подписване на
договора. С оглед твърденията на ищеца и признанието на ответницата, че
ползването е продължило и след изтичане на срока-14.09.2017 г., а именно до
14.04.2020 г., когато е настъпило предаване на имота, при липса на изразено противопоставяне
от страна на наемодателя за продължаване ползването на имота от наемателя по
аргумент на чл. 236 от ЗЗД съдът намира, че договорът се е превърнал в
безсрочен. Следователно наемателя дължи уговорената цена от 350 лв. месечно за
целия период на ползването, т. е. до 14.04.2020 г. От страна на наемателя не се
ангажират доказателства за заплащане на други суми по договора и в частност за
притендирания период от девет месеца-от м. 01-м.09. включително на 2019 г, който
касае обща сума от 3150 лв., както и за м. март 2020 г.-350 лв. поради което следва
да се приеме, че притендираната за заплащане сума от 3020 лв. попада в рамките
установената за дължима такава и иска следва да се уважи.
Уважаването на главния иск е
предпоставка за уважаване и на обективносъединения с него такъв по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава за периода от предявяване на иска до
окончателното плащане.
Поради изхода на делото на ищеца се
дължат разноски съобразно представения списък и ангажирани доказателства в
размер от 116,40 лв. за държавна такса, 500 лв. за адвокатско възнаграждение.
На ответника разноски не се
дължат.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.Г.М. с ЕГН: ********** ***, да заплати
на К.П.З., с ЕГН: **********,*** сумата от 2910 лв. /две хиляди и деветстотин и
десет лева/, представляваща неплатени месечни наеми от по 350 лева на месец за
периода от януари 2019 до август 2019 г. включително, както и 110 лева неплатен
наем за месец март 2020 г за ползването на С.О.С. с идентификатор: ..............,
находящ се в област ....., община ....., гр. ......, район ....., бул. ..... №
.., ет. .., ап. ....., с площ: 57.13 кв.м., с прилежаща изба №13 и 0.920% ид.
ч. от общ. ч. на сградата, съгласно договор за наем от 14.03.2017г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на
главницата, като и сумата
от 616,40 лв.(шестстотин и шестнадесет лева и 40 ст.) за раноски за
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п./
ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
Вярно с
оригинала!
ММ