Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 158
гр. Севлиево, 27.05.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
при секретаря Виктория
Драголова, като разгледа докладваното от съдията
Христов гражданско дело № 159/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл.
439 ГПК.
Постъпила е искова молба от „СЕВКО" АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Севлиево, ул. „***" №
1, представлявано от ***М.Н.Б.срещу „ИЗГРЕВ 90 С" ООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Севлиево, ул. „Стара
планина" № 150,
представлявано от *** С.В.Б.,
като правоприемник на СД „Изгрев - 90 -Бояджиев и сие", с ЕИК *********.
Ищеца твърди, че по два броя изпълнителни листове от 2003 г., издадени от PC -
Севлиево, „Севко" АД е осъдено да заплати на СД „Изгрев - 90 - Бояджиев и
сие" /сега „Изгрев 90 С" ООД/ следните суми: по изпълнителен лист от
20.06.2003г., по гр.д. № 173/2003г. сумата от 6 726 лв. по данъчни фактури за
периода 2000-02г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
12.03.2003г. до окончателното й заплащане, както и направени разноски в размер
на 372,48 лв., както и 1 559,16 лв. - обезщетение за забава на парично
задължение; по изпълнителен лист от 01.04.2003г., по гр. д. № 24/2003г. сумата
7 846,20 лв. по фактури за извършени услуги за 2000 и 2001 г. и обезщетение за
неизпълнение на парично задължение в размер на 2 103,80 лв., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 14.01.2003г. до окончателното й изплащане,
както и направени разноски в размер на 449 лв.; или общо и по двата
изпълнителни листа - сума в размер на 19 056,64 лв.. За събиране на вземанията
кредиторът образувал при ДСИ при PC - Севлиево изпълнително дело № 380/2003 г..
Поради неизвършване на изпълнителни действия за период повече от 2 години и на
осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК било постановено прекратяване на производството
- съобщение на ДСИ от 14.11.2013 г.. „Изгрев 90 С" ООД получил обратно
изпълнителните си листове и образувал на 27.11.2013 г. ново изпълнително дело
при ДСИ при PC - Севлиево под № 20134230400305. Предвид факта, че считано от
07.10.2004 г. /датата на последното изпълнително действие за събиране на
вземанията/ до 27.11.2013 г. /датата, на която било образувано ново
изпълнително дело/, изминал период повече от 9 години, „Севко" АД
депозирал по делото, възражение с вх. № 1183/12.11.2014 г. за изтекла погасителна
давност на вземанията на кредитора, предмет на принудително изпълнение. С
постановление от 02.12.2014 г., без да се позовава на конкретна правна норма,
съдебният изпълнител отказал да прекрати производството, обосновавайки се
единствено с обстоятелството, че възражението не е направено непосредствено
след ПДИ на длъжника, връчена на 04.12.2013 г.. По искане на кредитора от
05.05.2016 г. изпълнително дело № 20134230400305 било прехвърлено по описа на ***
Г.Н., peг. № 733, с район на действие ОС - Габрово, за продължаване на висящия
изпълнителен процес, където било образувано под нов № 20167330400121 от
18.05.2016 г.. Наложени били запори на банкови сметки и предприет опис на
недвижим имот, чието изпълнение било осуетено след представена от страна на
длъжника информация, че имуществото било реализирано на публична продан. С
молба вх. № 1484/16.06.2016 г. „Севко" АД възразило пред *** Г.Н. срещу
провежданото принудително изпълнение, като отново се позовало на изтекла
погасителна давност на вземанията, предмет на производството. По направеното
възражение частният съдебен изпълнител отказал да се произнесе с мотив, че
същото вече било разгледано от ДСИ при PC - Севлиево, докато делото е висящо
при него, и оттогава не били настъпили нови обстоятелства. Отказът от
произнасяне бил направен след писмено запитване до „Изгрев 90 С" ООД и
изложено становище на взискателя, представено по делото като възражение вх. №
1668/29.06.2016 г.. В него се сочело, че съдебният изпълнител няма възможност
да се произнася по възражение за изтекла погасителна давност, а изпълнителното
производство се прекратява съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК само, когато
бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен иск по чл. 439 или 440
от ГПК, т.е. чрез защита по исков ред по успешно проведен отрицателен
установителен иск за погасяване на вземането. Кредиторът се позовавал на
Постановление № 3/1980 г. на Пленума на ВС, съгласно което чл. 115, б. „ж" ЗЗД обхваща и двете части на съдебния процес, в т.ч. изпълнителния процес, в
хода на който погасителната давност спира да тече. Не било взето предвид обаче
задължителното за съдилищата TP № 2/26.06.2015 г., по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, в т. 10 от което Постановление № 3/1980 г. на Пленума на ВС било
обявено за изгубило сила. За „Севко" АД възникнал правен интерес от
предявяване на искова претенция за установяване на обстоятелството, че
дружеството не дължи сумите, по посочените по – горе изпълнителни листове,
издадени от PC - Севлиево, поради изтекла погасителна давност, на която
осъденото лице се позовало чрез надлежно подадени 2 броя възражения в
изпълнителното производство по принудително събиране на вземанията. Доколкото
целта на погасителната давност била своевременното упражняване на субективни
граждански права, чрез нея на кредитора се отнемала възможността да иска
принудително изпълнение, поради бездействието му да реализира гарантираната му
от закона защита. Съгласно задължителната съдебна практика, когато взискателят
не поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години и
изпълнителното производство било прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова
погасителна давност за вземането започвала да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В процесния
случай, законовата перемция по изп. дело № 380/2003г., образувано по описа на
ДСИ Севлиево, настъпила 07.10.2006 г., като новият давностен срок течал от
07.10.2004 г. - датата на последното изпълнително действие. СД
„Изгрев-90-Бояджиев и сие" /сега „Изгрев 90 С" ООД/ считано от
07.10.2009 г. изгубило правото си на принудително събиране на вземанията си от
„Севко" АД, поради изтекла 5 годишна погасителна давност. Едва на
27.11.2013 г., въз основа на същите изпълнителни титули кредиторът образувал
изпълнително дело № 20134230400305 по описа на ДСИ при PC -Севлиево, продължено
като изп. дело № 20167330400121 по описа на *** Г.Н., с район на действие ОС -
Габрово, висящо и понастоящем. Погасителната давност, за да породи правно
действие, можела да се предяви само по съдебен ред, поради което длъжникът имал
правен интерес да упражни субективното си право чрез отрицателен установителен
иск и чрез него да оспори изпълнението, основавайки претенцията си само на
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание, като се позове на изтекла
погасителна давност за вземанията, предмет на принудително събиране по висящото
изп. дело № 20167330400121 по описа на *** Г.Н., с район на действие ОС -
Габрово. С оглед гореизложеното се иска постановяване на решение, с което със
силата на присъдено нещо да се приеме за установено, че „Севко" АД не
дължи на „Изгрев 90 С" ООД, сумите, обективирани в изп. лист от 20.06.2003г.,
издаден по гр.д. № 173/2003г. по описа на PC - Севлиево и сумите по изп. лист
от 01.04.2003г., издаден по гр.д. № 24/2003г. по описа на PC - Севлиево, поради
изтичането на предвидената в закона 5 годишна обща погасителна давност, на
която ищецът се позовава. Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от
исковата молба с доказателствата, ответника не е подал писмен отговор.
В съдебно заседание ищеца, чрез своя процесуален
представител поддържа предявените искове по заявените в исковата молба доводи.
В съдебно заседание ответника, чрез законния и упълномощения
си представител, заявява становище за неоснователност на исковете. Твърди, че спора
по делото е дали по време на висящността на изпълнително дело № 380/2003 г. по
описа на съдебния изпълнител при Районен съд - Севлиево е настъпило начало на
погасителната давност, на 07.10.2004 г.. Заявява, че по посоченото изпълнително
дело е имало наложена възбрана върху недвижими имоти на ищеца „СЕВКО“ АД, която
служела за удовлетворяване, както на вземането по това изпълнително дело, така и
на още десетки изпълнителни дела, които били съединени в едно общо
производство. В хода на това изпълнително производство били предприемани
многобройни изпълнителни действия.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от изпълнително дело № 380/ 2003 г.,
по описа на СИ при РС – Севлиево, че по молба от 07.10.2003 г. на СД „ИЗГРЕВ -
90 - БОЯДЖИЕВ И СИЕ" и въз основа на два изпълнителни листи: 1. изпълнителен
лист, издаден от РС – Севлиево на 20.06.2003 г., по гр. д. № 173/2003 г., за
сумата от 6 726,00 лева, по данъчни фактури за периода 2000 г. – 2002 г., на основание чл. 79 ЗЗД, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 12.03.2003 г. до окончателното й изплащане,
както и за направени разноски в размер на 372,48 лева, а също и за 1 559,16
лева - обезщетение за забава на парично задължение, на основание чл. 86 ЗЗД; 2.
изпълнителен лист, издаден от РС – Севлиево на 01.04.2003 г., по гр. д. №
24/2003 г., за сумата 7 846,20 лева, дължима сума по фактури за извършени
услуги за 2000 г. и 2001 г. и обезщетение за неизпълнение на парично задължение
в размер на 2 103,80 лева, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
14.01.2003 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, както и направени разноски в размер на 449,00 лева, е образувано
посоченото изпълнително дело, срещу длъжника „СЕВКО" АД. С молбата за
образуване на изпълнителното дело взискателят СД „ИЗГРЕВ - 90 - БОЯДЖИЕВ И
СИЕ" е поискал налагане на запор върху барабан за дъблене на кожи, находящ
се в цеха на длъжника „СЕВКО" АД и запор върху банкови сметки на длъжника,
след служебното им изискване от Данъчна служба – Севлиево. С молба от 11.12.2003
г., уточнена с молба от 26.01.2004 г., взискателят СД „ИЗГРЕВ - 90" е поискал налагане
на възбрана върху имот № 3406 от 1562 кв. м., на ул. „***“ в гр. Севлиево, при съседи: УПИ – 659, УПИ –
656, ул. „***“ и ул. „***“, ведно с построената в имота сграда, представляваща
магазин от 100 кв. м., включен в активите на длъжника, като незавършено
строителство. С молба от 02.03.2004 г., взискателят е поискал налагане на запор върху вземането
за наемна цена на длъжника от „Евромиг“ ООД, като със запорни съобщения от 07.04.2004
г., искания запор е наложен, но с възражение, подадено по делото на 09.04.2004
г. съществуването на запорираното вземане е оспорено от третото задължено лице.
С молба от 26.07.2004 г., взискателят е
поискал налагане на възбрана върху имоти на длъжника, а именно: недвижим имот, находящ се в кв. 15, парцел №
1, в гр. Севлиево, от 1562 кв. м.,
ведно с построените в имота: магазин от 21 кв. м., навес велогараж от 21 кв. м.
и спортна площадка, асфалтирана от 761 кв. м., като исканата възбрана е наложена,
с писмо до Служба по вписвания при РС – Севлиево, същата е вписана на 01.10.2004 г., като за възбраната са уведомени от съдебния
изпълнител и страните с писма изпратени на 07.10.2004 г.. Предвид, че взискателят не е поискал
извършване на изпълнителни действия в продължение на период надхвърлящ две
години, с постановление от 14.11.2013 г. изпълнително дело № 380/ 2003 г., по
описа на ДСИ при РС – Севлиево е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. С молба от 26.11.2013 г. взискателя
е поискал връщане на изпълнителните листи, приложени по делото, като връщането
е разпоредано на същата дата от ДСИ.
Установява се от изпълнително дело №
20167330400121 по описа на *** Г. Николова, че същото първоначално е образувано
като изпълнително дело № 20134230400305 по описа на ДСИ при Районен съд –
Севлиево, по молба от 26.11.2013 г. на „ИЗГРЕВ - 90 С" ООД, срещу длъжника „СЕВКО" АД и въз основа на същите
два изпълнителни листа, по които е образувано и изпълнително дело № 380/ 2003 г., по описа на СИ при РС – Севлиево. По
изпълнителното дело са налагани възбрани върху недвижими имоти и запори върху
банковите сметки на длъжника.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна
страна:
Уважаването на предявените обективно съединени отрицателни установителни искове, с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 ГПК, предполага установяването от
ищеца на изгодните за него твърдени в исковата
молба положителни факти, на които основава доводите си, включително, че от
датата, на която е поискано от ответника или е предприето последното валидно
изпълнително действие въз основа на процесните два издадени от РС – Севлиево
изпълнителни листи: изпълнителен лист от 20.06.2003 г., по гр. д. № 173/2003 г.
и изпълнителен лист от 01.04.2003 г., по гр. д. № 24/2003 г., е изтекъл
предвиденият в закона срок и вземанията са погасени по давност.
С т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015
г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, което е задължително за съдилищата,
ВКС прие, че давността се прекъсва по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД с
предприемането на изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ, между които са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Със същото тълкувателно
решение, ВКС прие, че не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.. Прие се със същото тълкувателно решение, че в изпълнителния процес давността не спира,
защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни
способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови
изпълнителни способи), поради което бе прогласено, че Постановление на Пленума
на Върховния съд № 3/1980 г. следва да се счита за изгубило сила.
Не бе оспорено в срока
за отговор по делото, а същото се установи и от изпълнително дело № 380/ 2003
г., по описа на СИ при РС – Севлиево, че последното изпълнително действие е налагане на
възбрана, по посоченото изпълнително дело, като за дата, на която е предприето това
действие следва да се приеме вписването на възбраната - 01.10.2004 г.. След
посочената дата и до образуването през 2013 г. на изпълнително дело №
20134230400305 по описа на ДСИ при Районен съд – Севлиево не е искано от
ответника, нито е предприемано от съдебния изпълнител изпълнително действие, което
по смисъла на тълкуванието в посоченото – по горе тълкувателно решение би могло
да прекъсне давността на процесните вземания. Не са твърдени в срока за отговор
други обстоятелства, които биха били основание за прекъсване или спиране на
давността, поради което наличието или липсата на такива не следва да се
обсъжда. По отношение заявените едва в съдебно заседание, доводи от ответника,
същите дори и да не бяха преклудирани, би следвало да се приемат за неотносими,
недоказани и затова неоснователни. Ирелевантно по делото е обстоятелството, че
през периода след 2004 г. процесната възбрана не е била вдигната, както и за
обезпечаване вземанията по колко изпълнителни дела е служила същата, тъй като гореобсъденото тълкувание на ВКС свързва
прекъсването на давността именно с момента на налагане на възбраната, а за други действия, които
да прекъсват давността в процесния период не се събраха доказателства по
делото, не бяха и предявени искания за събиране на такива доказателства, дори и
след изтичане срока за отговор, при доказателствена тежест на ответника за
това. Не се събраха доказателства по делото и за заявените предприемани многобройни изпълнителни действия по други изпълнителни дела,
които да са били съединени с процесното в общо производство, като не бяха и
конкретно посочени тези изпълнителни действия, дори и след изтичане срока за
отговор на ответника, поради което неоснователно би било и това възражение, в
случай, че същото не бе преклудирано.
Установи се по делото,
че ответника - взискател
не е поискал извършване на изпълнителни действия и такива не са извършвани след 01.10.2004 г. в продължение на период надхвърлящ пет години, като с изтичането на петгодишния
срок през 2009 г. и предвид липсата на основания за прекъсване или спиране на
давността, погасителната давност по чл. 110 ЗЗД е изтекла, като с оглед
разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, с погасяване на главните вземания са се погасили и
произтичащите от тях допълнителни вземания, дори и давността за тях да не е
изтекла.
Предвид всичко изложено
се налага извод, че вземанията
по издадените от РС – Севлиево изпълнителен лист от 20.06.2003 г., по гр. д. №
173/2003 г. и изпълнителен лист от 01.04.2003 г., по гр. д. № 24/2003 г., са
погасени по давност, поради което процесните парични суми са недължими, а предявените
искове, с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 ГПК са основателни и следва да се уважат.
С оглед
изхода на делото и направеното от ищеца искане в този смисъл, ответника следва
да бъде осъден да му заплати, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, направените
съдебни разноски за заплатена държавна такса, в размер на 762,30 лева и за
заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на 2000,00 лева, или общо разноски в размер на сумата 2
762,30 лева.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените от „СЕВКО"
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Севлиево, ул. „***"
№ 1, представлявано от *** М.Н.Б. срещу „ИЗГРЕВ 90 С" ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Севлиево, ул. „Стара
планина" № 150,
представлявано от *** С.В.Б., като
правоприемник на СД „Изгрев - 90 - Бояджиев и сие", с ЕИК *********, искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 ГПК, че „СЕВКО" АД, с
ЕИК *********, НЕ ДЪЛЖИ на „ИЗГРЕВ 90 С" ООД, с ЕИК *********, следните суми: сумата от 6 726,00 лева, главница, по данъчни фактури за периода 2000
г. – 2002 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 12.03.2003 г. до окончателното й изплащане, направени разноски
в размер на 372,48 лева, сумата от 1 559,16 лева - обезщетение за забава на
парично задължение, за които е издаден изпълнителен лист на 20.06.2003 г., по гр. д. № 173/2003 г. на РС – Севлиево; сумата от 7 846,20 лева, главница, дължима по фактури за извършени
услуги за 2000 г. и 2001 г., обезщетение за неизпълнение на парично задължение
в размер на 2 103,80 лева, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
14.01.2003 г. до окончателното й изплащане, разноски в размер на 449,00 лева,
за които е издаден изпълнителен лист на 01.04.2003
г., по гр. д. № 24/2003 г. на РС –
Севлиево, въз основа на които е образувано изпълнително
дело № 20167330400121, по описа на *** Г.Н., с peг. № 733.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „ИЗГРЕВ 90 С" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Севлиево, ул.
„Стара планина" №
150, представлявано от *** С.В.Б., да заплати на „СЕВКО"
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Севлиево, ул. „***"
№ 1, представлявано от *** М.Н.Б., разноски в размер на сумата 2 762,30 лева, за заплатена държавна такса и за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: