№ 1499
гр. Перник, 12.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Съдия:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20251700500781 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 865/25.09.2025 г., постановено по гр.д. № 1595/2025 г., Районен
съд - П. е признал за нищожен на основание 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с. чл. 22, във вр. с
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК договор за потребителски кредит №
**********/16.09.2021 г., сключен на 16.09.2021 г. между И. В. С., ЕГН ********** от
гр. П., ул. *** и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Димитър Хаджикоцев № 52-54, представлявано от Николай
Георгиев Спасов и Александър Чавдаров Димитров – изпълнителни директори, поради
противоречие със закона.
С решението на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 23 от ЗПК съдът е
осъдил „Ти Би Ай Банк“ ЕАД да заплати на И. В. С. сумата от 11741.20 лв. /единадесет
хиляди седемстотин четиридесет и един лева и двадесет стотинки/, претендирана като
част от сумата от 11788.58 лв., заплатена без основание по недействителен договор за
потребителски кредит № **********/16.09.2021 г., сключен между страните на
16.09.2021 г.
С решението съдът се е произнесъл и относно разноските по делото.
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от „Ти Би Ай Банк“
ЕАД, чрез юрк. К. З., с която се обжалва изцяло постановеното от първата инстанция
решение, като се сочи, че същото е неправилно и следва да бъде отменено. Навеждат
се твърдения, че първоинстанционният съд е достигнал до неправилен извод, че
процесния договор е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК. В продължение се излага, че в депозирания от страна на дружеството отговор на
1
исковата молба, подробно са развити аргументи, че сключването на застраховка не е
задължително условие за получаване на кредита, както и, че кредитополучателя сам е
пожелал ползването на допълнителна услуга – застраховка. Допълва, че решаващият
съд изобщо не е подложил на обсъждане изложените от Банката аргументи за
характера на застрахователната премия. На следващо място се твърди, че съдът не е
обсъдил изложените в отговора на исковата молба обстоятелства, застъпващи тезата,
че застрахователната премия не е част от общите разходи по кредита, тъй като
сключването на застрахователен договор не е условие за получаване на кредита. С
въззивната жалба се излагат съображения, че неправилно районният съд е достигнал
до извода, че реалния размер на ГПР е различен от този посочен в договора. Въз
основа на изложените аргументи за неправилност на постановеното от Районен съд –
П. решение, се моли съда за неговата отмяна, като се постанови ново, с което
предявените искови претенции да бъдат отхвърлени изцяло. Прави се искане за
присъждане на сторените по делото разноски, включително юрисконсулско
възнаграждение и претендира такова в размер на 360 лева. В условията на
евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на процесуалния представител на ответната страна. С въззивната жалба не се
представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответната страна – И. В. С., чрез адв. Б. Б., с който същата се оспорва изцяло като
неоснователна и недопустима. Твърди се, че И. С. е изпълнил изцяло задълженията си
по процесния договор за потребителски кредит, като е заплатил всички 48 месечни
вноски. За правилен се сочи извода на решаващия съд, че потребителския паричен
кредит е недействителен съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. На следващо място
се сочи, че в процесния договор е отразено само процентното изражение на ГПР, без
да са посочени разходите, които са взети предвид при изчисляването му и отбелязва,
че отсъствието на яснота в договора относно формирането на ГПР представлява
неизпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което по силата на чл. 22 от
ЗПК има за последица недействителност на целия потребителски кредит. В
продължение твърди, че договорът нарушава и императивното изискване заложено в
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а именно ГПР да не надвишава повече от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута
определена с постановление на Министерски съвет на Република България. Счита, че
разходите на потребителя за заплащане на застрахователна премия, както и
начисляваната от кредитора възнаградителна лихва върху тях представляват общи
разходи, които следва да бъдат включени при формирането на ГПР. По изложените
съображения за правилност и законосъобразност на атакуваното решение се моли
същото да бъде потвърдено, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение като
неоснователна. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски, като
се представя списък по чл. 80 от ГПК. Не се представят и не се сочи необходимост от
събирането на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за
2
редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговора от страните не е поискано събиране на нови
доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК,
поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в
процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за
спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната
инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на
окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 14.01.2026 г. от 10,40
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
разпореждане, а на жалбоподателя - и препис от отговора на въззиваемия.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3