Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. К., 22.10.2019 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – гр. К., II - ри
състав в публично съдебно заседание проведено на двадесет и четвърти септември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АКСИНИЯ АТАНАСОВА
при съдебния – секретар Д.М., като разгледа докладваното от съдия Атанасова
гражданско дело № 93 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното :
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 92 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба вх. № 565 / 08.02.2019 година подадена от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК : ************, със седалище и адрес на управление : гр. С.,
ж. к. „М. 4”, Б.П.С.., сграда 6, представлявано от Д.К.К.и М.С., чрез юрк. Р.Р. против ответника С.К.К., ЕГН ********** ***, с която
ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че последният
дължи сумата в общ размер на 3 330.90 / три хиляди триста и тридесет лева и деветдесет стотинки /
лева, от които 2 851.63 / две хиляди осемстотин петдесет и един лева и
шестдесет и три стотинки / лева – главница и сумата от 479.27 / четиристотин
седемдесет и девет лева и двадесет и седем стотинки / лева – мораторна лихва,
за периода от 03.08.2016 г. до 30.03.2018 г. ведно със законната лихва от дата на подаване на
заявлението – 05.04.2018 г. до изплащане на вземането.
В исковата молба ищецът твърди, че в
законопредвидения срок е предявен иска по чл. 422 ГПК, след като по ч.гр.д. № 815
/ 2018 г.по описа на РС – гр. К. лицето не е намерено на адреса, залепено е уведомление
по чл. 47 ал. 1 от ГПК и е указано на заявителя, че на основание чл. 415 ал. 1
т. 2 от ГПК може
да предяви иск в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата
държавна такса.
Сочи се, че
ищецът е предявил исковата си претенция въз основа на подписан от ответника на 23.03.2015
г. Договор за мобилни услуги, с предпочетен номер +************** за срок от 24 / двадесет и
четири / месеца.
Същият ден между
страните е подписан и договор за лизинг, с който на потребителя е предоставен
мобилен апарат “S.G.“ за обща лизингова цена 519.67 лева, разделени на 23
месечни вноски по 22.59 лева.
Сочи се още в
исковата молба, че ответникът сключва договор на 15.05.2015 г., с който му е
предоставен за ползване мобилен номер +359*********, за срок от 24 месеца,
считано от датата на подписването или до 15.05.2017 г. Същият ден между
страните е подписан и договор за лизинг, с който на потребителя е предоставен
мобилен апарат “S.G.“ за обща лизингова цена 542.57 лева, разделени на 23
месечни вноски по 22.59 лева.
На 11.06.2015 г.
е подписан нов договор, с който му е предоставен за ползване мобилен номер ************, за срок от 24 месеца, считано
от датата на подписването му, като изтича на 11.06.2017 г. Същият ден между страните
е подписан и договор за лизинг, с който на потребителя е предоставен мобилен
апарат “S.G.“ за обща лизингова цена 887.57 лева, разделени на 23 месечни
вноски по 38.59 лева.
На 13.06.2015 г.
е подписан друг договор, с който му е предоставен за ползване мобилен номер *****************, за срок от 24 месеца, считано
от датата на подписването му, като изтича на 13.06.2017 г. Същият ден между
страните е подписан и договор за лизинг, с който на потребителя е предоставен
мобилен апарат “S.G.“ за обща лизингова цена 726.57 лева, разделени на 23
месечни вноски по 31.59 лева.
На 28.09.2015 г.
е подписан друг договор, с който му е предоставен за ползване мобилен номер ***************, за срок от 24 месеца, считано
от датата на подписването му, като изтича на 13.06.2017 г. Същият ден между
страните е подписан и договор за лизинг, с който на потребителя е предоставен
мобилен апарат “S.G.“ за обща лизингова цена 887.57 лева, разделени на 23
месечни вноски по 38.59 лева. Ответникът сключва и допълнително споразумение
към Договора за мобилни услуги от 29.10.2015 г., с който продължава ползването
на номер **************.
Ищецът издава
обща фактура по шестте сключени договора от ответника, на клиентски номер ***********, за мобилни номера : **************, ***********, *************, *************** и ***************.
Твърди се, че
първата неплатена от ответника фактура е № **************** на стойност 552.93 лева, с краен срок на
плащане 03.05.2016 г. След извършено частично плащане от ответника, остатък от
фактурата възлиза на 182.31 лева. Следващата неплатена от ответника фактура е №
************* издадена на 18.05.2016 г., на
стойност 186.81 лева, срок на плащане 02.06.2016 г., постъпило е плащане и
остатъка по фактурата възлиза на 182.31 лева. Ищецът издава по другия клиентски
номер ************* на ответника нова фактура № ************* на стойност 302.36 лева.
постъпило е частично плащане и остатъка по фактурата е 286.82 лева
След като
ответникът не е заплатил дължимите до момента фактури в срок, ищецът е
прекратил така сключените договори. По този начин по двата клиентски номера ********************* общата дължима сума от страна
на ответника възлиза на 2 851.63 / две хиляди осемстотин петдесет и един
лева и шестдесет и три стотинки / лева, като крайният срок на плащане е бил
02.08.2016 г., след което ответникът е изпаднал в забава и дължи сумата от
479.27 / четиристотин седемдесет и девет лева и двадесет и седем стотинки /
лева – мораторна лихва, за периода от 03.08.2016 г. до 30.03.2018 г.
С оглед на
гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че същият дължи сумата от 3 330.90 / три хиляди триста и тридесет лева и деветдесет стотинки /
лева, от които 2 851.63 / две хиляди осемстотин петдесет и един лева и
шестдесет и три стотинки / лева – главница и сумата от 479.27 / четиристотин
седемдесет и девет лева и двадесет и седем стотинки / лева – мораторна лихва,
за периода от 03.08.2016 г. до 30.03.2018 г. ведно със законната лихва от дата на подаване на
заявлението – 05.04.2018 г. до изплащане на вземането, както и направените от
заявителя разноски по делото, а именно: разноските по заповедното производство
и по настоящото производство.
Ищецът редовно
призован не се явява, не изпраща представител. Същият е депозирал молба вх. №
3558 / 27.08.2019 г. чрез адв. K. - САК, с която моли съдът да постанови
неприсъствено решение по настоящото производство, тъй като ответникът не е
депозирал отговор в установения едномесечен срок.
Ответникът
редовно призован не се явява, вместо него се явява назначения му особен
представител – адв. М. – САК, която оспорва исковете, като сочи, че спрямо
същите е изтекъл погасителния план.
Районен съд – гр. К.,
като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна :
От
приложения като доказателство заварен препис от Договор за мобилни услуги от 23.03.2015 г. сключен между страните е видно,
че ответникът е абонат на
дружеството, доставчик на мобилни услуги и титуляр на предпочетения мобилен
номер +**************. Към делото е приложен и договор за лизинг, с който на
потребителя е предоставен мобилен апарат “S.G.“ за обща лизингова цена 519.67
лева, разделени на 23 месечни вноски по 22.59 лева.
Като доказателство към делото са
приложени и шест договори за мобилни услуги / от 11.06.2015 г., с който му е предоставен за
ползване мобилен номер +359*********, от 13.06.2015 г., с който му е предоставен за ползване мобилен номер *************, от 28.09.2015 г., с който му е
предоставен за ползване мобилен номер *************** и др. /.
Като доказателство
към делото е приложена обща фактура по шестте сключени договора от ответника, на
клиентски номер ***************,
за мобилни номера : ****************, *******************, ***************, ********* и ******************.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна
страна :
Ищецът е предявил срещу ответника иск с правно основание 422, ал.1, вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Не е спорно между страните по делото
обстоятелството, и се доказва от приложените по делото писмени доказателства,
че между страните са сключени няколко Договори за мобилни услуги от и ответникът
е абонат на дружеството, доставчик на мобилни услуги и титуляр на предпочетените мобилни номера +**********, ***************, ************, *************** и др., като потреблението за посочените мобилни номера е фактурирано под абонатен номер № ************** и № **************.
С оглед събраните
по делото доказателства съдът приема, че искът е основателен и доказан,
ответникът не представи доказателства, че е заплатил на ищеца дължимата сума в
общ размер 3 330.90 / три хиляди триста и тридесет лева и деветдесет стотинки /
лева.
Възражението
на особения представител на ответника за изтекъл погасителен план по отношение
на вземанията на ответника, съдът намира за неоснователно. Ако се приеме, че
особеният представител е имал в предвид изтичане на погасителна давност, без да
се конкретизира размер или период, възражението е неоснователно. Съгласно
разрешението дадено с ТР № 3 / 2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията на дружествата
за мобилни услуги представляват „периодично плащане“ по смисъла на чл. 111 б.
„в“ от ЗЗД, поради което същите се погасяват с изтичане на тригодишна давност.
В настоящия случай заявлението, въз основа на което е образувано ч. гр. д. №
22585 / 2018 г. по описа на СРС е подадено на 05.04.2018 г., поради което към
тази дата не е бил изтекъл тригодишният давностен срок по отношение на
процесните вземания, чиято изискуемост е настъпила на 02.08.2016 г.
С оглед горното
съдът намира искът за основателен и доказан, поради което следва да постанови
решение, с което да приеме за установено съществуването на вземането на ищеца
по отношение на ответника в общ размер на 3 330.90 / три хиляди триста и тридесет лева и деветдесет стотинки / лева, от
които 2 851.63 / две хиляди осемстотин петдесет и един лева и шестдесет и
три стотинки / лева – главница и сумата от 479.27 / четиристотин седемдесет и
девет лева и двадесет и седем стотинки / лева – мораторна лихва, за периода от
03.08.2016 г. до 30.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от
05.04.2018 г. / датата на подаването на заявлението в СРС / до окончателно изплащане на вземането.
Относно
разноските :
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски / не е приложен списък по чл. 80 от ГПК /, а именно : сумата от 173.65 / сто седемдесет и три лева шестдесет и пет стотинки / лева – заплатена ДТ, сумата от 150.00 / сто и петдесет / лева – юрисконсултско възнаграждение и сумата от 300.00 / триста / лева – възнаграждение за особен представител / за заповедното и исковото производство /.
Мотивиран от изложеното Районен съд – гр. К., II - ри състав
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
отношение на С.К.К., ЕГН **********
*** вземането на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и
адрес на управление : гр. С., ж. к. „М. 4”, Б.П.С.., сграда 6, представлявано
от Д.К.К.и М.С., в общ размер на 3 330.90 / три хиляди триста и тридесет лева и деветдесет стотинки /
лева, от които 2 851.63 / две хиляди осемстотин петдесет и един лева и
шестдесет и три стотинки / лева – главница и сумата от 479.27 / четиристотин
седемдесет и девет лева и двадесет и седем стотинки / лева – мораторна лихва,
за периода от 03.08.2016 г. до 30.03.2018 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 05.04.2018 г. до
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА С.К.К., ЕГН ********** *** да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр. С., ж. к. „М. 4”, Б.П.С.., сграда 6, представлявано от Д.К.К.и М.С. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдебни разноски в размер на 173.65 / сто седемдесет и три лева шестдесет и пет стотинки / лева – заплатена ДТ, сумата от 150.00 / сто и петдесет / лева – юрисконсултско възнаграждение и сумата от 300.00 / триста / лева – възнаграждение за особен представител.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. С. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :