Решение по дело №93/2019 на Районен съд - Костинброд

Номер на акта: 268
Дата: 22 октомври 2019 г. (в сила от 3 декември 2019 г.)
Съдия: Аксиния Борисова Атанасова
Дело: 20191850100093
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………

 

гр. К., 22.10.2019 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          Районен съд – гр. К., II - ри състав в публично съдебно заседание проведено на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : АКСИНИЯ АТАНАСОВА

 

при съдебния – секретар Д.М., като разгледа докладваното от съдия Атанасова гражданско дело № 93 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното :

 

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 92 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

          Производството е образувано по искова молба вх. № 565 / 08.02.2019 година подадена от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК : ************, със седалище и адрес на управление : гр. С., ж. к. „М. 4”, Б.П.С.., сграда 6, представлявано от Д.К.К.и М.С., чрез юрк. Р.Р. против ответника С.К.К., ЕГН ********** ***, с която ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че последният дължи сумата в общ  размер на 3 330.90 / три хиляди триста и тридесет лева и деветдесет стотинки / лева, от които 2 851.63 / две хиляди осемстотин петдесет и един лева и шестдесет и три стотинки / лева – главница и сумата от 479.27 / четиристотин седемдесет и девет лева и двадесет и седем стотинки / лева – мораторна лихва, за периода от 03.08.2016 г. до 30.03.2018 г. ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението – 05.04.2018 г. до изплащане на вземането.

 В исковата молба ищецът твърди, че в законопредвидения срок е предявен иска по чл. 422 ГПК, след като по ч.гр.д. № 815 / 2018 г.по описа на РС – гр. К. лицето не е намерено на адреса, залепено е уведомление по чл. 47 ал. 1 от ГПК и е указано на заявителя, че на основание чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК може да предяви иск в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса. 

Сочи се, че ищецът е предявил исковата си претенция въз основа на подписан от ответника на 23.03.2015 г. Договор за мобилни услуги, с предпочетен номер +************** за срок от 24 / двадесет и четири / месеца.

Същият ден между страните е подписан и договор за лизинг, с който на потребителя е предоставен мобилен апарат “S.G.“ за обща лизингова цена 519.67 лева, разделени на 23 месечни вноски по 22.59 лева.

Сочи се още в исковата молба, че ответникът сключва договор на 15.05.2015 г., с който му е предоставен за ползване мобилен номер +359*********, за срок от 24 месеца, считано от датата на подписването или до 15.05.2017 г. Същият ден между страните е подписан и договор за лизинг, с който на потребителя е предоставен мобилен апарат “S.G.“ за обща лизингова цена 542.57 лева, разделени на 23 месечни вноски по 22.59 лева.

На 11.06.2015 г. е подписан нов договор, с който му е предоставен за ползване мобилен номер ************, за срок от 24 месеца, считано от датата на подписването му, като изтича на 11.06.2017 г. Същият ден между страните е подписан и договор за лизинг, с който на потребителя е предоставен мобилен апарат “S.G.“ за обща лизингова цена 887.57 лева, разделени на 23 месечни вноски по 38.59 лева.

На 13.06.2015 г. е подписан друг договор, с който му е предоставен за ползване мобилен номер *****************, за срок от 24 месеца, считано от датата на подписването му, като изтича на 13.06.2017 г. Същият ден между страните е подписан и договор за лизинг, с който на потребителя е предоставен мобилен апарат “S.G.“ за обща лизингова цена 726.57 лева, разделени на 23 месечни вноски по 31.59 лева.

На 28.09.2015 г. е подписан друг договор, с който му е предоставен за ползване мобилен номер ***************, за срок от 24 месеца, считано от датата на подписването му, като изтича на 13.06.2017 г. Същият ден между страните е подписан и договор за лизинг, с който на потребителя е предоставен мобилен апарат “S.G.“ за обща лизингова цена 887.57 лева, разделени на 23 месечни вноски по 38.59 лева. Ответникът сключва и допълнително споразумение към Договора за мобилни услуги от 29.10.2015 г., с който продължава ползването на номер **************.

Ищецът издава обща фактура по шестте сключени договора от ответника, на клиентски номер ***********, за мобилни номера : **************, ***********, *************,  *************** и ***************.

Твърди се, че първата неплатена от ответника фактура е № **************** на стойност 552.93 лева, с краен срок на плащане 03.05.2016 г. След извършено частично плащане от ответника, остатък от фактурата възлиза на 182.31 лева. Следващата неплатена от ответника фактура е № ************* издадена на 18.05.2016 г., на стойност 186.81 лева, срок на плащане 02.06.2016 г., постъпило е плащане и остатъка по фактурата възлиза на 182.31 лева. Ищецът издава по другия клиентски номер ************* на ответника нова фактура № ************* на стойност 302.36 лева. постъпило е частично плащане и остатъка по фактурата е 286.82 лева

След като ответникът не е заплатил дължимите до момента фактури в срок, ищецът е прекратил така сключените договори. По този начин по двата клиентски номера ********************* общата дължима сума от страна на ответника възлиза на 2 851.63 / две хиляди осемстотин петдесет и един лева и шестдесет и три стотинки / лева, като крайният срок на плащане е бил 02.08.2016 г., след което ответникът е изпаднал в забава и дължи сумата от 479.27 / четиристотин седемдесет и девет лева и двадесет и седем стотинки / лева – мораторна лихва, за периода от 03.08.2016 г. до 30.03.2018 г.

С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи сумата от 3 330.90 / три хиляди триста и тридесет лева и деветдесет стотинки / лева, от които 2 851.63 / две хиляди осемстотин петдесет и един лева и шестдесет и три стотинки / лева – главница и сумата от 479.27 / четиристотин седемдесет и девет лева и двадесет и седем стотинки / лева – мораторна лихва, за периода от 03.08.2016 г. до 30.03.2018 г. ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението – 05.04.2018 г. до изплащане на вземането, както и направените от заявителя разноски по делото, а именно: разноските по заповедното производство и по настоящото производство.

Ищецът редовно призован не се явява, не изпраща представител. Същият е депозирал молба вх. № 3558 / 27.08.2019 г. чрез адв. K. - САК, с която моли съдът да постанови неприсъствено решение по настоящото производство, тъй като ответникът не е депозирал отговор в установения едномесечен срок.   

          Ответникът редовно призован не се явява, вместо него се явява назначения му особен представител – адв. М. – САК, която оспорва исковете, като сочи, че спрямо същите е изтекъл погасителния план.

          Районен съд – гр. К., като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна :

          От приложения като доказателство заварен препис от Договор за мобилни услуги от 23.03.2015 г. сключен между страните е видно, че ответникът е абонат на дружеството, доставчик на мобилни услуги и титуляр на предпочетения мобилен номер +**************. Към делото е приложен и договор за лизинг, с който на потребителя е предоставен мобилен апарат “S.G.“ за обща лизингова цена 519.67 лева, разделени на 23 месечни вноски по 22.59 лева.

          Като доказателство към делото са приложени и шест договори за мобилни услуги / от 11.06.2015 г., с който му е предоставен за ползване мобилен номер +359*********, от 13.06.2015 г., с който му е предоставен за ползване мобилен номер *************, от 28.09.2015 г., с който му е предоставен за ползване мобилен номер *************** и др. /.

Като доказателство към делото е приложена обща фактура по шестте сключени договора от ответника, на клиентски номер ***************, за мобилни номера : ****************, *******************, ***************,  ********* и ******************.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна :

Ищецът е предявил срещу ответника иск с правно основание 422, ал.1, вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

 Не е спорно между страните по делото обстоятелството, и се доказва от приложените по делото писмени доказателства, че между страните са сключени няколко Договори за мобилни услуги от и ответникът е абонат на дружеството, доставчик на мобилни услуги и титуляр на предпочетените мобилни номера +**********, ***************, ************, *************** и др., като потреблението за посочените мобилни номера е фактурирано под абонатен номер № ************** и № **************.

С оглед събраните по делото доказателства съдът приема, че искът е основателен и доказан, ответникът не представи доказателства, че е заплатил на ищеца дължимата сума в общ размер 3 330.90 / три хиляди триста и тридесет лева и деветдесет стотинки / лева.

Възражението на особения представител на ответника за изтекъл погасителен план по отношение на вземанията на ответника, съдът намира за неоснователно. Ако се приеме, че особеният представител е имал в предвид изтичане на погасителна давност, без да се конкретизира размер или период, възражението е неоснователно. Съгласно разрешението дадено с ТР № 3 / 2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията на дружествата за мобилни услуги представляват „периодично плащане“ по смисъла на чл. 111 б. „в“ от ЗЗД, поради което същите се погасяват с изтичане на тригодишна давност. В настоящия случай заявлението, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 22585 / 2018 г. по описа на СРС е подадено на 05.04.2018 г., поради което към тази дата не е бил изтекъл тригодишният давностен срок по отношение на процесните вземания, чиято изискуемост е настъпила на 02.08.2016 г.  

С оглед горното съдът намира искът за основателен и доказан, поради което следва да постанови решение, с което да приеме за установено съществуването на вземането на ищеца по отношение на ответника в общ размер на 3 330.90 / три хиляди триста и тридесет лева и деветдесет стотинки / лева, от които 2 851.63 / две хиляди осемстотин петдесет и един лева и шестдесет и три стотинки / лева – главница и сумата от 479.27 / четиристотин седемдесет и девет лева и двадесет и седем стотинки / лева – мораторна лихва, за периода от 03.08.2016 г. до 30.03.2018 г.,  ведно със законната лихва върху главницата от 05.04.2018 г. / датата на подаването на заявлението в СРС / до окончателно изплащане на вземането.

Относно разноските :

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски / не е приложен списък по чл. 80 от ГПК /, а именно :  сумата от 173.65 / сто седемдесет и три лева шестдесет и пет стотинки / лева – заплатена ДТ, сумата от 150.00 / сто и петдесет / лева –  юрисконсултско възнаграждение и сумата от 300.00 / триста / лева – възнаграждение за особен представител / за заповедното и исковото производство /.

Мотивиран от изложеното Районен съд – гр. К., II - ри състав

       

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.К.К., ЕГН ********** *** вземането на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр. С., ж. к. „М. 4”, Б.П.С.., сграда 6, представлявано от Д.К.К.и М.С.,  в общ размер на 3 330.90 / три хиляди триста и тридесет лева и деветдесет стотинки / лева, от които 2 851.63 / две хиляди осемстотин петдесет и един лева и шестдесет и три стотинки / лева – главница и сумата от 479.27 / четиристотин седемдесет и девет лева и двадесет и седем стотинки / лева – мораторна лихва, за периода от 03.08.2016 г. до 30.03.2018 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 05.04.2018 г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА С.К.К., ЕГН ********** *** да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр. С., ж. к. „М. 4”, Б.П.С.., сграда 6, представлявано от Д.К.К.и М.С. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдебни разноски в размер на 173.65 / сто седемдесет и три лева шестдесет и пет стотинки / лева – заплатена ДТ, сумата от 150.00 / сто и петдесет / лева –  юрисконсултско възнаграждение и сумата от 300.00 / триста / лева – възнаграждение за особен представител.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. С.  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                         

 

                                        

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :