№ 15842
гр. София, 12.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110104410 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.248 от ГПК.
Постъпила е молба от адв. М. Д., като процесуален представител на В. С. С., за
изменение на решение №1550/28.01.2024г., постановено по гр.д. №4410/2023г. по
описа на СРС в частта за разноските. Излага, че съдът не се е произнесъл по
направеното от страната искане за присъждане за разноски – адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.1,т. 2 ЗАдв, което да определи.
Ответникът не е изразил становище в предоставения му срок.
Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК от правно легитимирано
лице, поради което е процесуално допустима.
Съдът, като разгледа молбата, и взе предвид становищата на страните, намира, че
същата е основателна по следните съображения:
В открито съдебно заседание на 27.10.2023г. страната В. С. е представила списък
по чл.80 ГПК, в който са посочени сторените от нея разноски и възнаграждение на
процесуалния й представител, което да бъде определено от съда с оглед сключения
договор за правна защита и съдействие на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв.
Съдът е уважил частично предявения иск, като не се е произнесъл по отношение
на възнаграждението на процесуалния представител на ищеца в решението си, поради
което същото следва да бъде допълнено в тази посока.
С оглед изложеното съдът намира, че следва да се произнесе по разноските в
производството, като ответникът бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на ищеца адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер на
700 лева на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв определя, съобразно чл.7, ал.2,т.2 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
1
възнаграждения, с оглед уважената част от исковата претенция в размер 4000 лева.
Действително съгласно актуалната практика на СЕС (решение на Съда на Европейския
съюз /първи състав/ от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 по
преюдициално запитване от български съд относно адвокатските възнаграждения, с
което е прието, че съдът не е обвързан от минималните прагове на възнагражденията,
приети от съсловната организация на адвокатите с Наредба и може да определи
разноски за възнаграждение под приетия минимум и Решение от 25 януари 2024 г. по
дело C-438/22 на СЕС), съдът не е обвързан от размерите на възнагражденията,
определени в Наредбата, но при определяне на възнаграждението съдът е съобразил
правната и фактическа сложност на делото, необходимостта от събиране освен на
писмени доказателства и на гласни такива, както и изготвянето на експертиза за
установяване на претенцията на ищцата, и намира, че същото е съответно и
справедливо.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА решение №1550/28.01.2024г., постановено по гр.д. №4410/2023г. по
описа на СРС в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА СО, ЕИК ..., с адрес: гр. София, ул. ...., ДА ЗАПЛАТИ на адв. М. Д.
Д., адрес гр. София, ..., сумата от 700 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2