Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 626 11 юни 2020 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, осми състав, в открито заседание на трети юни, две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия Златина Бъчварова
Секретар В.С.
като
разгледа административно дело номер 768 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.64 от Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на „Китартас“ЕООД, ЕИК/Булстат
*********, със седалище и адрес на управление - гр.Бургас, ул. „Странджа
планина“ №15А, представлявано от А.Д.С., против решение за верификация на
постъпило искане за окончателно плащане, рег.№ВG05М90Р001-1.023-0089/2
от 30.03.2020 г. на заместник министър на труда и социалната политика и
ръководител на управляващия орган/УО/ на
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020, с което, на
основание чл.62, ал.3 ЗУСЕСИФ, е определен общ размер на неверифицирани
средства 82 401.57 лева, като жалбоподателят оспорва последните в размер на
78 031.75 лева.
Жалбоподателят, редовно уведомен, чрез процесуалния си
представител, поддържа сезиращата съда жалба. Твърди, че решението на
управляващия орган на оперативната програма е неправилно; незаконосъобразно и
немотивирано. Счита, че не са били налице основания за неверифициране на
средства в посочения размер. Излага подробни съображения. Иска да се отмени
решението и преписката да се върне на административния орган за ново
произнасяне по искането за плащане. Не ангажира доказателства. Претендира
разноски. Представена е писмена защита.
Ответникът - заместник министър на труда и социалната
политика и ръководител на управляващия
орган/УО/ на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020,
редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, Счита
същата за неоснователна. Представя административната преписка по издаване на
решението. Не ангажира допълнителни доказателства.
Административен съд Бургас, като взе предвид
изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от
лице, което има правен интерес от оспорването, съдържа необходимите форма и
реквизити, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
По делото няма спор по фактите, които се установяват
от административната преписка, както следва:
Между страните е сключен административен договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до
191 748.70 лева, по Оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси“/ОПРЧР/ 2014-2020, приоритетна ос №1 „Подобряване достъпа до заетост и
качеството на работните места“, процедура № ВG05М90Р001-1.023
„Подкрепа за предприемачество“ за изпълнение на проект ВG05М90Р001-1.023-0089
„Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места чрез
осигуряване на подкрепа за предприемачеството „Гейм чейнджър“, със срок на
изпълнение на проекта -15 месеца, считано от 11.08.2018 г./л.126-146 от
делото/.
Във връзка с постъпило искане за плащане №2 от ИСУН
2020, с отчетен период 11.08.2018 г.-11.11.2019 г., по проект „Подобряване
достъпа до заетост и качеството на работните места чрез осигуряване на подкрепа
за предприемачеството „Гейм чейнджър“ № ВG05М90Р001-1.023-0089-С01, е извършена проверка на
документи, представени към искането за плащане и е установено, че част от
участниците не попадат в обхвата на целевата група по процедура ВG05М90Р001-1.023
„Подкрепа за предприемачество“, тъй като, към датата на включването им в
проекта, са самонаети и упражняват стопанска дейност; изплатени са дневни пари
на командировани лица в по-висок размер от максимално допустимия, съгласно
Наредбата за командировки в страната и чужбина; не са спазени принципите за
добро финансово управление, икономичност, ефективност на разходите относно
наемане на помещения и доставени канцеларски материали и консумативи. По
отношение изпълнение на индикатора за изпълнение „Безработни и неактивни
участници“, е констатирано, че по проекта е заложена стойност 25 лица, а
бенефициерът е отчел изпълнение на 31 лица. След проверка за допустимост на
лицата в търговския регистър и правно-информационната система „Сиела“ за
упражняване на стопанска дейност от лицата УО верифицира 23 лица, което
представлява 92% изпълнение /23/25*100=92%/. А по отношение на индикатора за изпълнение
„Участници в самостоятелна заетост при напускане на операцията“ е констатирано,
че по проекта е заложена целева стойност 18 лица, а бенефициерът е отчел
изпълнение на 21 лица. След проверка за допустимост на лицата в търговския
регистър и правно-информационната система „Сиела“ за упражняване на стопанска
дейност от лицата УО верифицира 9 лица, което представлява 50% изпълнение /9/18*100=50%/.
На 30.03.2020 г., административният орган е издал,
оспореното в настоящото производство решение, с което, на основание чл.62
ЗУСЕСИФ, по т.2 от решението, е определил общ размер на неверифицираните
средства по постъпилото искане за плащане - 82 401.57 лева, а именно:
3 316.20 лева по бюджетно перо 1.2 „Разходи за трудови възнаграждения и
възнаграждения, определени по реда на ЗДСл, на лицата, наети за осъществяване
на дейности 2 и 3, вкл., всички дължими вноски за сметка на работодателя върху
договореното възнаграждение, съгл. изискванията на КТ и КСО“, за проведени
консултации от консултанти по дейност 3 на участници, определени като
недопустими представители на целевата група; 70.00 лева по бюджетно перо 2.1
„Разходи за командировка/дневни, пътни и квартирни/ на лицата, получаващи
възнаграждение по дейност 1“, за изплатени дневни пари и командировъчни
заповеди на част от експертите, в размер на допустимия, съгласно чл.19, ал.2 от
Наредба за командировките в страната.; 75.00 лева по бюджетно перо 2.2 „Разходи
за командировки/дневни, пътни и квартирни/ на лицата, получаващи възнаграждение
по дейност 2 и 3, за изплатени дневни пари за командировъчни заповеди на част
от експертите, в размер на допустимия, съгласно чл.19, ал.2 от Наредба за
командировките в страната; 19 665.73 лева по бюджетно перо 3.2 „Разходи за
материали и консумативи, необходими за осъществяване на дейности 2 и 3“;
4 370.00 лева по бюджетно перо 4.1 „Разходи за наем на зали, оборудване и
други, пряко свързани и необходими за осъществяване на дейност 1“;
45 768.00 лева по бюджетно перо 4.2 „Разходи за наем на зали, оборудване и
други пряко свързани и необходими за осъществяване на дейности 2 и 3“; 71.50
лева по бюджетно перо 5.2 „Разходи, произтичащи от договори за изработка/услуги
или договори за поръчка по реда на ЗЗД, неквалифицирани другаде, за извършване
на дейност 2 и 3“ и 9 065.14 лева по бюджетно перо 6.1 „Непреки разходи в
размер на 10 на сто от допустимите преки разходи на проекта“.
Жалбоподателят оспорва неверифицираните разходи в общ
размер на 78 031.57 лева, като е изключен от общата сума на
неверифицираните средства от 82 401.57 лева, разходът в размер на
4 370.00 лева по бюджетно перо 4.1 „Разходи за наем на зали, оборудване и
други, пряко свързани и необходими за осъществяването на дейност 1“.
При тези факти се налагат следните правни изводи:
На първо място, решение № рег.№ВG05М90Р001-1.023-0089/2
от 30.03.2020 г., е издадено от компетентен орган- заместник министър на труда
и социалната политика и ръководител на управляващия
орган/УО/ на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020,
съобразно чл.4, т.7 от Устройствения правилник/УП/ на Министерство на труда и
социалната политика/обн.ДВ, бр.91/17.11.2009 г./; чл.29, ал.1 УП, чл.9, ал.5
ЗУСЕСИФ и заповед №РД-01-268 от 04.04.2018 г. на министъра на труда и
социалната политика/л.28 и 29 от делото/.
На второ място обаче, решението е издадено при
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, материалния
закон и неговата цел, като съображенията за това са следните:
Няма спор, че между страните е сключен административен
договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до
191 748.70 лева, по Оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси“/ОПРЧР/ 2014-2020, приоритетна ос №1 „Подобряване достъпа до заетост и
качеството на работните места“, процедура № ВG05М90Р001-1.023
„Подкрепа за предприемачество“ за изпълнение на проект ВG05М90Р001-1.023-0089
„Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места чрез
осигуряване на подкрепа за предприемачеството „Гейм чейнджър“, със срок на
изпълнение на проекта -15 месеца, считано от 11.08.2018 г./л.126-146 от
делото/.
Не се спори, че във връзка с постъпило искане за
плащане №2 от ИСУН 2020, с отчетен период 11.08.2018 г.-11.11.2019 г., по
проект „Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места чрез
осигуряване на подкрепа за предприемачеството „Гейм чейнджър“ № ВG05М90Р001-1.023-0089-С01,
е извършена проверка на документи, представени към искането за плащане и е
установено, че част от участниците не попадат в обхвата на целевата група по
процедура ВG05М90Р001-1.023 „Подкрепа за предприемачество“, тъй като, към датата на
включването им в проекта, са самонаети и упражняват стопанска дейност;
изплатени са дневни пари на командировани лица в по-висок размер от максимално
допустимия, съгласно Наредбата за командировки в страната и чужбина; не са
спазени принципите за добро финансово управление, икономичност, ефективност на
разходите относно наемане на помещения и доставени канцеларски материали и
консумативи.
Спорът се свежда до това дали административният орган
е извършил коректна преценка на представените към искането за плащане
документи, за да не верифицира сумата от 78 031.57 лева.
Уредбата
на производството по верификация на разходи се съдържа в чл. 60 - чл. 68 ЗУСЕСИФ. Съгласно цитираните разпоредби междинни и
окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване
допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов
напредък на проекта. Чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само
допустими разходи, верифицирани от управляващия орган.
Според
правилото на чл. 62, ал. 3 ЗУСЕСИФ, УО извършва верифициране на разходите въз
основа на проверка на документите, представени към искането за плащане и на
проверки на място, когато това е приложимо. Общите условия за допустимост на
разходите са регламентирани в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕСИФ. Конкретно изброените условия за допустимост са
посочени в нормата на чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ, общо за всички оперативни програми. Приети
са и подзаконови нормативни актове, регламентиращи допустимост на разходите по
програмите.
Съобразно
цитираната разпоредба на чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ, разходите се считат за допустими, ако са налице
едновременно следните условия: 1.
разходите са за дейности, съответстващи на критериите за подбор на операции и
се извършват от допустими бенефициенти съгласно съответната програма по чл. 3, ал. 2; 2. разходите попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи; 3. разходите
са за реално доставени продукти, извършени услуги и строителни дейности; 4.
разходите са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на
Европейския съюз и българското законодателство; 5. разходите са отразени в
счетоводната документация на бенефициента чрез отделни счетоводни аналитични
сметки или в отделна счетоводна система; 6. за направените разходи е налична одитна
следа съгласно минималните изисквания на чл. 25 от Делегиран регламент (ЕС) № 480/2014 на Комисията от 3 март 2014 г. за допълнение
на Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета за
определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално
развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски
фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и
рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално
развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за
морско дело и рибарство (ОВ, L 138/5 от 13 май 2014 г.) и са спазени
изискванията за съхраняване на документите съгласно чл. 140 от Регламент (ЕС) № 1303/2013; и 7. разходите са съобразени с приложимите
правила за предоставяне на държавни помощи.
В
атакуваното решение не са верифицирани средства в размер 82 401.57 лева,
като жалбоподателят оспорва тези средства в размер на 78 031.57 лева.
По
отношение на оспорените средства, съдът съобрази следното:
За сумата
от 3 316.20 лева - отчетени разходи по бюджетно перо 1.2 „Разходи за
трудови възнаграждения и възнаграждения, определени по реда на ЗДСл, на лицата,
наети за осъществяване на дейности 2 и 3 вкл. всички дължими вноски за сметка
на работодателя върху договореното възнаграждение, съгл. КТ и КСО“, за
проведени консултации от консултанти по дейност 3 за участници, определени като
недопустими представители на целевата група. УО не е верифицирал тези разходи
на основание чл.57, ал.1, т.2 ЗУСЕСИФ, във връзка с т.15 от условията за кандидатстване
по процедура ВG05М90Р001-1.023 - „Подкрепа на
предпиемачество“.
Срещу
имената на лицата, на които са предоставени консултантски услуги, УО е посочил
часове, без да е конкретизирал период от време, през който са били предоставени
консултантските услуги на всяко от посочените
като недопустими представители на целевата група лица. Липсата на
посочен период в мотивите на решението препятства съдебния контрол по отношение
на всяко от изброените лица и съответствието им с изискванията им за
принадлежност към целевата група. От представените по делото доказателства за
част от лицата, съдът констатира, че Георги Митков Дженков е регистриран
земеделски производител на 07.05.2015 г., като на 10.11.2015 г. е прекъснал
дейността си. На 24.09.2019 г. същият започва дейност като собственик на ЕООД
„Яси трейд“. През периода от 10.11.2015 г. до 23.09.2019 г. не е упражнявал
трудова дейност, съгласно „Справка за история на осигуряването на
самоосигуряващото се лице към 18.02.2020 г.“ /л.1211 от делото/. Поради непосочване
на конкретен период в решението, не е възможно да се установи и да се провери,
посочените общо четиридесет часа на лицето, дали не са през период, през който
Дженков е отговарял на условието да не бъде самонает и да упражнява стопанска
дейност. Тези съображения се отнасят до
всички посочени в решението лица. Отделно от това, не става ясно по какъв начин
е формиран размерът на неверифицираните разходи по бюджетно перо 1.2 „Разходи
за трудови възнаграждения и възнаграждения, определени по реда на ЗДСл, на
лицата, наети за осъществяване на дейности 2 и 3 вкл. всички дължими вноски за
сметка на работодателя върху договореното възнаграждение, съгл. КТ и КСО“ в посочения
размер.
Изложеното
води до извода, че при издаване на оспореното решение, УО не е изпълнил
задължението си да обсъди всички релевантни обстоятелства, а се е ограничил до
посочване на обобщени изводи по отношение на неверифицираната сума. Липсата на
конкретни мотиви по отношение на всяко от лицата, както и информация за начина
по който е формирано стойностното изражение на неверифицирания разход, поставя
съда в невъзможност да осъществи съдебен контрол. Налице е фактически
необосновано твърдение на УО, поради което преписката в тази част следва да се
изпрати на УО за ново произнасяне, като съобрази мотивите на настоящото
решение.
За сумите
от 70.00 лева- отчетени разходи по бюджетно перо 2.1 „Разходи за
командировки“/дневни, пътни и квартирни/ на лицата, получаващи възнаграждение
по дейност 1“ и 75.00 лева по бюджетно перо 2.2 „Разходи за командировки/ дневни,
пътни и квартирни/ на лицата, получаващи възнаграждение по дейности 2 и 3“, за
изплатени дневни пари по командировъчни заповеди на част от експертите, в
размер на допустимия, съгласно чл.19, ал.2 от Наредба за командировките в
страната. УО не е приел доводите на бенефициера за извършените разходи над
допустимия размер, тъй като размерът на минималната работна заплата и нейният
ръст нямали отношение за начина на определяне на полагаемия размер на дневни
пари. Тази сума не е верифицирана на основание чл.57, ал.1, т.4 ЗУСЕСИФ.
За сумата
от 19 665.73 лева- отчетени разходи по бюджетно перо 3.2 „Разходи за
материали и консумативи, необходими за осъществяване на дейности 2 и 3“, както
следва:
-4 077.89
лева- отчетени разходи за 17 броя материали за специализирано обучение по
предприемачество, дейност 2, тъй като същите са раздадени на лица, определени
като недопустими представители на целевата група, както и на лица, които,
според представените присъствени списъци от обученията и издадените
сертификати, не са преминали обучение по дейност 2 на проекта. Тази сума не е
верифицирана на основание чл.57, ал.1, т.2 ЗУСЕСИФ, във вр. с т.14 от условията
за кандидатстване по процедура ВG05М90Р001-1.023
- „Подкрепа на предпиемачество“.
-3 275.43
лева-отчетени разходи за 22 броя учебни материали по дейност 3, тъй като,
съгласно представените описи към фактурата са доставени 60 бр., а в дейността
са включени 58 лица, а 20 от включените лица, са определени за недопустими
представители на целевата група. Тази сума не е верифицирана на основание
чл.57, ал.1, т.2 ЗУСЕСИФ, във вр. с т.14 от условията за кандидатстване по
процедура ВG05М90Р001-1.023 - „Подкрепа на предпиемачество“.
- 886.21
лева-отчетени разходи за 20 броя учебни материали по дейност 3, тъй като същите
са раздадени на лица, определени като недопустими представители на целевата
група. Сумата не е верифицирана на основание чл.57, ал.1, т.2 ЗУСЕСИФ, във вр.
с т.15 от условията за кандидатстване по процедура ВG05М90Р001-1.023 - „Подкрепа на предпиемачество“.
-11 426.20
лева-отчетени разходи, поради
завишени количества и видове на доставени канцеларски материали и консумативи
по дейност 2 „Предоставяне на обучения, свързани с развитието на
предприемачески, управленски и бизнес
знания и умения и разработване на бизнес идеи и бизнес планове за
управление на самостоятелна стопанска дейност“. По отношение на този разход,
бенефициерът е посочил, че в изпълнение
на дейността са осигурени условията и ресурсите за постигане на заложените цели
и че реализирането на дейността, съответства на заложеното на етап
кандидатстване. Според бенефициера, разходването на ресурсите, изцяло в
изпълнението на дейността и в полза на включените в дейността лица. УО обаче е
счел, че за включените в обучения лица 47 лица, от които 14 лица-недопустими,
необосновано са доставени завишени количества и видове канцеларски материали и
консумативи. Приел е, че не са спазени принципите за добро финансово
управление, икономичност и ефикасност на разходите, съгласно чл.3.24 от
административния договор; чл.4 от Регламент 1303/2013 г. и чл.33 от Регламент
1046/2018 г., при доставянето на количествата канцеларски материали и
консумативи по дейност 2. Разходът не е верифициран на основание чл.57, ал.1,
т.4 ЗУСЕСИФ.
Тъй като
изброените по-горе разходи касаят същите лица, посочени в бюджетно перо 1.2
„Разходи за трудови възнаграждения и възнаграждения, определени по реда на
ЗДСл, на лицата, наети за осъществяване на дейности 2 и 3 вкл. всички дължими
вноски за сметка на работодателя върху договореното възнаграждение, съгл. КТ и
КСО“, то тяхното допълнително уточняване от страна на УО е определящо и по
отношение на бюджетни пера 2.1 „Разходи за командировки“/дневни, пътни и
квартирни/ и 3.2 „Разходи за материали и консумативи, необходими за
осъществяване на дейности 2 и 3“. По отношение на последното, следва да се
допълни, че посочването от страна на УО на мотив - завишени количества,
предполага предварително зададени такива по видове материали, каквито в раздел II Разходи за материали на Проектното предложение
липсват.
Изложеното
води до извода, че при издаване на оспорения административен акт, УО не е
изпълнил задължението си да обсъди всички релевантни обстоятелства, а се е
ограничил до посочване на обобщени изводи по отношение на неверифицираната
сума. Липсата на конкретни мотиви по отношение на всяко от лицата, както и липсата
на информация за начина по който стойностно е формирана сумата на неверифицирания
разход, поставя съда в невъзможност да осъществи съдебен контрол. Налице е
фактически необосновано твърдение на УО, поради което преписката в тази част
следва да се изпрати на УО за ново произнасяне, като бъдат съобразени мотивите
в настоящото решение.
За сумата
от 45 768.00 лева- отчетени разходи по бюджетно перо 4.2 „Разходи за наем
на зали, оборудване и други, пряко свързани и необходими за осъществяването на
дейност 2 и 3“, както следва:
-5 840.00
лева- за наем на обучителен център с площ от 70 кв.м., с месечен наем
1 460.00 лева, поради завишена стойност на сумата за платен наем на
помещение за изпълнение на дейност 2. УО
е извършил пазарно проучване на цените на отдадените под наем подобни
помещение в гр.Бургас, чрез преглед на обяви в интернет. Установил е, че има
достатъчно предлагане на оборудвани помещения/офиси, отговарящи на условията за
изпълнението на дейност 2, на цени, по-ниски от наетото помещение. Прието е, че
наетото помещение е с ненужно големи размери, спрямо броят на лицата, включени
във всяка група/макс.брой - 7 лица/ и налично оборудване. УО е счел, че не са
спазени принципите за добро финансово управление, икономичност, ефективност и
ефикасност на разходите, съгласно чл.3.24 от административния договор; чл.4 от
Регламент 1303/2013 г. и чл.33 от Регламент 1046/2018 г. при изпълнението на
дейност 2.
-15 000.00 лева- за наем на недвижим имот по
договор от 11.01.2019 г. с „Технопромстрой“ЕООД, с обща площ на помещението от
120.00 кв.м. и наемна месечна цена в размер на 1500.00 лева. УО е извършил пазарно проучване на цените на
отдадените под наем подобни помещение в гр.Бургас, чрез преглед на обяви в
интернет. Установил е, че има достатъчно предлагане на оборудвани
помещения/офиси, отговарящи на условията за изпълнението на дейност 3, на цени,
по-ниски от наетото помещение. Прието е, че наетото помещение е с ненужно
големи размери, спрямо броят на лицата, включени във всяка група/макс.брой - 7
лица/ и налично оборудване. УО е счел, че не са спазени принципите за добро
финансово управление, икономичност, ефективност и ефикасност на разходите,
съгласно чл.3.24 от административния договор; чл.4 от Регламент 1303/2013 г. и
чл.33 от Регламент 1046/2018 г., при доставянето на количествата канцеларски
материали и консумативи по дейност 2. Разходът не е верифициран на основание
чл.57, ал.1, т.4 ЗУСЕСИФ.
Във
връзка с неверифицираните разходи по бюджетно перо 4.2 „Разходи за наем на
зали, оборудване и други, пряко свързани и необходими за осъществяването на
дейност 2 и 3“, съдът намира, същите за недоказани и също непозволяващи
извършването на съдебен контрол. Позоваването от страна на УО на обяви в интернет
не е достатъчно да обоснове извод, че платените от дружеството цени са завишени.
Това е така, първо защото цените по обяви в интернет са офертни и не са цени на
реално сключени сделки и следователно, не могат да служат за аналози. Второ, за
да се направи извод, че наетите помещения са с ненужно големи размери е
необходимо УО да посочи, какви точно е следвало да бъдат достатъчните размери на помещенията, за да не
се считат същите за ненужно големи. Отделно от това, при извършени пазарни
проучвания е необходимо УО да посочи конкретни имоти и техните конкретни
характеристики и локации. Липсата на точно описание на сравняваните имоти и
техните наемни цени, отново поставя съда в невъзможност да извърши съдебен
контрол.
Освен изложеното
по-горе, следва да се има предвид, че изводите направени от страна на УО,
отново са обусловени от броя на лицата, посочени в бюджетно перо 1.2 „Разходи
за трудови възнаграждения и възнаграждения, определени по реда на ЗДСл, на
лицата, наети за осъществяване на дейности 2 и 3 вкл. всички дължими вноски за
сметка на работодателя върху договореното възнаграждение, съгл. КТ и КСО“ и тяхното
допълнително уточняване от страна на УО, отново се явява определящо и по
отношение на бюджетни пера 4.2„Разходи за наем на зали, оборудване и други,
пряко свързани и необходими за осъществяването на дейност 2 и 3“.
Налице е
фактически необосновано твърдение на УО, поради което преписката в тази част
следва да се изпрати на УО за ново произнасяне, като бъдат съобразени мотивите
в настоящото решение.
-24 928.00
лева - разход за наем на
офис-оборудване по договор от 11.01.2019 г. с „Технопромстрой“ЕООД.
Бенефициерът е посочил, че наемането на посоченото оборудване е необходимо за
изпълнението на дейността и провеждането на заложените в нея консултации с
представителите на целевите групи по проекта. УО е приел, че от включените 58
лица, 20 лица са недопустими представители на целевата група, затова
бенефициерът не е следвало да ги включва дейността на проекта и фактически от
наетото помещение са се възползвали 38 допустими лица за период от 10 месеца.
УО е счел, че УО е счел, че не са спазени принципите за добро финансово
управление, икономичност, ефективност и ефикасност на разходите, съгласно
чл.3.24 от административния договор; чл.4 от Регламент 1303/2013 г. и чл.33 от
Регламент 1046/2018 г., при доставянето на количествата канцеларски материали и
консумативи по дейност 2. Разходът не е верифициран на основание чл.57, ал.1,
т.4 ЗУСЕСИФ.
-71.50
лева-разходи по бюджетно перо 5.2 „Разходи, произтичащи от договори за
изработка/услуга или договори за поръчка по реда на ЗЗД, неквалифицирани
другаде, за извършване на дейности 2 и 3“, за 22 изработени формуляри по
дейност 3, тъй като са изработени 60 бр. формуляри, а в дейността са включени 58
лица, от които 20- недопустими представители на целевата група. Сумата не е
верифицирана на основание чл.57, ал.1, т.2 ЗУСЕСИФ, вр. с т.15 от условията за
кандидатстване по процедура ВG05М90Р001-1.023 - „Подкрепа на предпиемачество“.
За сумата
от 9 065.14 лева - отчетени разходи по бюджетно перо 6.1 „Непреки разходи
в размер на 10 на сто от допустимите преки разходи по проекта“ не са
верифицирани на основание чл.57, ал.1, т.4 ЗУСЕСИФ. УО е верифицирал разходи по
това бюджетно перо в размер на 10% от допустимите преки разходи за персонал,
съгл. чл.55, ал.1, т.4 ЗУСЕСИФ, във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от ПМС №189 от
28.07.2016 г. и чл. 68, пар. 1 от Регламент №1303/2013 г.
Тъй като
изброените по-горе разходи касаят същите лица, посочени в бюджетно перо 1.2
„Разходи за трудови възнаграждения и възнаграждения, определени по реда на
ЗДСл, на лицата, наети за осъществяване на дейности 2 и 3 вкл. всички дължими
вноски за сметка на работодателя върху договореното възнаграждение, съгл. КТ и
КСО“, то тяхното допълнително уточняване от страна на УО е определящо и по
отношение на бюджетни пера 4.2 „Разходи за наем на оборудване и други, пряко
свързани и необходими за осъществяването на дейност 2 и 3“, бюджетно перо 5.2 „Разходи, произтичащи от
договори за изработка/услуга или договори за поръчка по реда на ЗЗД,
неквалифицирани другаде, за извършване на дейности 2 и 3“ и бюджетно перо 6.1 „Непреки
разходи в размер на 10 на сто от допустимите преки разходи по проекта“. По
отношение на последното, следва да се допълни, че посочването от страна на УО
на мотив - завишени количества, предполага предварително зададени такива по
видове материали, каквито, както бе посочено вече, в раздел II Разходи за материали на Проектното предложение
липсват.
Изложеното
води до извода, че при издаване на оспореното решение, УО не е изпълнил
задължението си да обсъди всички релевантни обстоятелства, а се е ограничил до
посочване на обобщени изводи по отношение на неверифицираната сума.
Предвид липсата
на конкретни фактически основания по отношение на всяко от лицата, неясни
остават конкретните причини за неверифицирането на всеки един от разходите.
Липсата на информация по отношение начина на формиране общата сума на
неверифицираните разходи по бюджетни пера, също поставя съда в невъзможност да
осъществи съдебен контрол за материална законосъобразност. Тъй като съдът не
може да излага мотиви и да събира доказателства вместо административния орган,
преписката следва да се изпрати на УО за ново произнасяне, като съобрази мотивите
на настоящото решение.
Процесуалният
представител на ответника е направил своевременно възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от
жалбоподателя в настоящото производство. Съгласно разпоредбата на чл.78,
ал.5 ГПК, за да намали размера на платеното адвокатско възнаграждение, съдът
трябва да установи, че фактическата и правна сложност на делото не съответства
на размера на заплатеното адвокатско възнаграждение. В случая възнаграждението,
което е заплатено реално за настоящото производство, предвид направените
доказателствени искания и проведените две съдебни заседания, отговаря на
фактическата и правна сложност на делото и неговия обем/8 тома/, поради което
не е прекомерно и следва да се присъди в цялост.
При този
изход на спора и предвид направеното искане, в полза на жалбоподателя следва да
се присъдят направените по делото разноски, които са общо в размер на
3 651.00/три хиляди шестстотин петдесет и един/ лева, представляващи
781.00/седемстотин осемдесет и един/ лева, дължима и заплатена за
производството държавна такса и 2 870.00/две хиляди осемстотин и седемдесет/
лева адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така и
на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Бургас, осми състав,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение за верификация на постъпило искане за
окончателно плащане, рег.№ВG05М90Р001-1.023-0089/2 от 30.03.2020 г. на заместник
министър на труда и социалната политика и ръководител на управляващия орган/УО/ на Оперативна програма
„Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020, с което, на „Китартас“ЕООД,
ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление - гр.Бургас, ул.
„Странджа планина“ №15А, представлявано от А.Д.С., в оспорената част по
отношение на неверифицирани средства в размер на 78 031.75 лева.
ИЗПРАЩА преписката на ръководителя на УО на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“
2014-2020 за ново произнасяне по искане за плащане №2 от ИСУН 2020, с отчетен
период 11.08.2018 г.-11.11.2019 г., на „Китартас“ЕООД, ЕИК/Булстат *********,
със седалище и адрес на управление - гр.Бургас, ул. „Странджа планина“ №15А,
представлявано от А.Д.С., при съобразяване на указанията по тълкуване
и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение, по отношение на неверифицирани средства в размер на
78 031.75 лева.
ОСЪЖДА Министерството на труда и социалната политика да заплати на „Китартас“ЕООД, ЕИК/Булстат
*********, със седалище и адрес на управление - гр.Бургас, ул. „Странджа
планина“ №15А, представлявано от А.Д.С., разноски в размер на 3 651.00/три
хиляди шестстотин петдесет и един/ лева.
Решението може да се обжалва, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му, пред Върховен административен съд на
Република България.
СЪДИЯ :