Решение по дело №399/2024 на Административен съд - Монтана

Производството по делото е по реда на чл. 284, във вр. с чл. 276 и сл. от ЗИНЗС, във вр. с чл. 203 и сл. от АПК.

Първоначално производството е образувано по искова молба на л/св Ч. Г. А., понастоящем в ЗООТ Враца, гр. Бойчиновци против юридическото лице ГДИН, гр. София, в която твърди незаконосъобразно бездействие на администрацията на Затвора, изразяващо се в несвоевременно осигуряване на лечение и неосигуряване на животоспасяваща операция на каротидна артерия в дясно, въпреки дадени предписания от медицински специалисти, както и непредоставяне на ТЕЛК за преосвидетелстване, от което бездействие търпи вреди, за които претендира справедливо обезщетение, без да посочва конкретен размер. Твърди, че не може да определи цена за здравето си, като целта му не е паричен еквивалент на страданията му, а ГДИН да упражни контрол върху съответните териториални поделения.

С Определение № 1173 от 13 09 2024 г. съдът е разделил от образуваното по чл. 276 от ЗИНЗС производство, по което е образувано адм.д. № 396/2024 г., същото приключило с влязло в сила Разпореждане № 1226 от 27.09.2024 г., с което на органа по изпълнение на наказанията е разпоредено, незабавно да прекрати безусловно бездействията, представляващи нарушение на чл. 3 като извърши подготовка на документи и конкретно извърши необходимото по издаване на Направление № 7 КП125, МКБ I 74.5 и АЛ от преглед на медицинския специалист издал Направление № 7 и ведно с всички необходими документи предостави лицето, на съответното здравно заведение за извършване на преценената съдова реконструкция, както и да извърши подготовка на документи, в който смисъл е писмо на РКМЕ Враца и ги предостави на този административен орган. Определен е 3 дневен срок за изпълнение на даденото Разпореждане. По същото адм. дело са постъпили доказателства, установяващи издаване на необходимите медицински документи от съответните медицински специалисти.

Предмет на настоящото производство е подадената против ГДИН, гр. София искова молба за претърпени вреди и присъждане на обезщетение в размер на 10000 лева, която сума е уточнена с молба от 23 10 2024 г. и за периода 26 12 2023 – 05 11 2024 г.

В с.з. ищецът поддържа исковата молба и моли да му бъде присъдено справедливо обезщетение, с което цели не получаването на паричен еквивалент за неговото здраве, а за да може някой да се замисли за ценността на здравето и за другите хора, както и за да започне да се упражнява съответен контрол.

Ответникът – ГДИН София, чрез ст.юрк Х. в писмен отговор /л. 35/ счита предявеният иск за неоснователен и недоказан по основание и размер, което е в тежест на ищеца. Моли за неговото отхвърляне.

Окръжна прокуратура - Монтана, чрез Прокурор Галя Александрова, дава мотивирано заключение, че с влязло в законна сила Разпореждане по адм.дело № 396/2024 година по описа на Административен съд Монтана, е установено бездействие на служители на администрацията на ГДИН, поради което е налице и силата на присъдено нещо на съдебните актове и непререшаемост на този въпрос. Отнасянето е “нечовешко” когато е умишлено, непрекъснато в продължение на часове и причиняващо действителна телесна повреда или силно физическо или психическо страдание. Счита, че с оглед отговорността на държавата за вреди причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, отнасянето е “унизително”, когато предизвиква у пострадалите такива чувства на страх, безпокойство и малоценност, които да ги унижат и подтиснат. Преценявайки дали конкретна форма на третиране е “унизителна”, трябва да определи дали целта й е да унижи и потисне съответното лице и дали, що се отнася до последиците, е засегнала неблагоприятно неговата личност по несъвместим със закона начин. Понесеното страдание и унижение трябва да надхвърля неизбежния елемент на страдание или унижение, свързан със законното изтърпяване на наказването. Приема, че е налице първият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 284 от ЗИНЗС, както и причинно-следствена връзка между установеното незаконно бездействие на затворническата администрация и причинените неимуществени вреди, които съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗ се презумират, поради което и исковата молба на Ч. Г. А. се явява основателна. По отношение на претендирания размер на обезщетението, намира същият за прекалено завишен и следва да бъде определен от съда по справедливост.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след преценка на представените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Искът за обезщетение е предявен срещу юридическото лице, представлявано от органа, за което се твърдят незаконосъобразни действия или бездействия, което в случая е ГД „ИН“, гр. София, съгласно чл. 205, ал. 1 от АПК.

При така установената фактическа обстановка, Административен съд-Монтана, намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 284, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 от ЗИНЗС - Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. В случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. В случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС - Осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Втората алинея от чл. 3 гласи, че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Съгласно чл. 285, ал. 1, изр. първо и ал. 3 от ЗИНЗС - Искът за обезщетение се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс За исковете по тази част се внася проста държавна такса в размер, определен с тарифата по чл. 73, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс. Разноски по делата, както и разноски по изпълнението не се внасят предварително.

Съгласно член 3 от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи - Забрана на изтезанията - Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

Съгласно чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС - При изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. За всеки лишен от свобода се създава медицинско досие, което съдържа информация и постоянно поддържани данни за здравословното му състояние. При преместване на лишения от свобода в друг затвор медицинското досие се изпраща незабавно на приемащата териториална служба.

Видно от действащата правна уредба, основната цел преследвана от закона е да не се допуска лишените от свобода да бъдат подлагани на нечовешко или унизително отнасяне, както и да бъдат поставяни в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Наличието на такова отнасяне се преценява за всеки отделен случай съобразно всички относими факти и обстоятелства, ведно с тяхното кумулативно въздействие върху физическото и психическото състояние на л/св, което по своята същност надхвърля целите на ограничителния режим по изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“.

В случая е налице влязло в законна сила Разпореждане по адм.дело № 396/2024 година по описа на Административен съд Монтана, по което е установено незаконосъобразно бездействие на служители на администрацията на ГДИН, което бездействие нарушава текста на чл. 3 от ЗИНЗС. С оглед на така постановеното и влязло в сила Разпореждане, същото се ползва със сила на пресъдено нещо, а обстоятелствата установени по него не подлежат на пререшаване, поради което за настоящия предмет следва да бъде прието за установено по безспорен начин, без да е необходимо да бъдат събирани допълнителни доказателства това, че служители на ГДИН са допуснали нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС.

Само по себе си установяването на наличие на такова нарушение, до доказване на противното, предполага настъпването на неимуществени вреди за лицето. Самият факт на презумиране на вредите, което освобождава ищецът от задължението да обосновава какво точно е търпял като характер, тежест и интензитет на причиненото му/изживяно отношение/обстоятелства, навежда на извода, че самото нарушение изначално от закона е прието за достатъчно съществено и правно укоримо, което е в съответствие с високо цененият и защитаван обществен интерес на това право. По делото не са представени доказателства, които да оборват тази законово установена презумпция, поради което този състав приема безусловното им настъпване за ищеца, което води до основателност на исковата молба.

С оглед на така установената основателност на иска, съдът следва да определи размерът на дължимото обезщетение. Въпросът за това не е по-малко комплексен от самото установяване на незаконосъобразното действие или бездействие, тъй като към този въпрос правно значение имат различни обстоятелства, за които няма точно приложима мярка и/или измерими параметри. Същевременно засягането касае един от най-важните охраняеми приоритети спрямо лицата лишени от свобода, а и не само спрямо тези лица, а именно защита и опазване на тяхното здраве. При определяне конкретният размер на обезщетение съдът следва да намери справедливият баланс между вида/характера/естеството на нарушението и естеството/степента/времето на причиняваните вреди, респ. съответните на нарушението други последици. Значение за размера има и установената икономическа конюнктура в страната, като в случая като съответна база за сравнение може да бъде взет предвид определеният съгласно чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от ППЗСП диференциран доход, който за процесния период 2024 г. е в размер на 157,80 лева, предвид приетото Постановление № 212 на МС от 2.11.2023 г. за определяне размера на линията на бедност за страната за 2024 г., издадено на основание чл. 12, ал. 3 от ЗСП. В случа за лице, живеещо само, в която група попада ищецът, като база за социално подпомагане е предвиден процент от 165 % или за месеца това са 260,37 лв. Аналогията с този доход, този състав прави поради сходното положение на л/св с положението, в което се намират отделни физически лица, имащи право да получават месечна социална помощ, съгласно реда и условията на ЗСП. Жизненото положение и на двете групи лица остава под определения минимален стандарт.

В конкретния случай, по делото се установяват две отделни и самостоятелни нарушения, имащи своето кумулативно въздействие, което следва да бъде отчетено при определяне на конкретния размер, а именно: неосигуряване на документи за операция, както и неподготвяне на документи за представяне на ТЕЛК. В тази връзка не е без значение и самото състояние на ищеца, който е с установена 100 % трайно намалена работоспособност.

На следващо място съществено значение има не толкова периодът, който на фона на наложителността на въпросната операция, не може да бъде определен за кратък, а именно девет месеца, но така също, видът и характерът на засегнатите високо защитавани от законодателя ценности, а именно човешкото здраве или обезщетение в размер на 3600 лв. счита за съразмерно и съответно на допуснатите две нарушени, имащо възможност да обезщети причинените му вреди, който размер е в съответствие и с практиката на ЕСПЧ.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че всички наведени от ищеца обстоятелства, случили се след издаване на цитираното по-горе Разпореждане, се явяват неотносими към настоящия предмет на това производство.

С оглед изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с чл. 203 и сл. от АПК, вр. с чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС Съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ГДИН СОФИЯ ДА ЗАПЛАТИ на л/св Ч. Г. А., понастоящем в Затвора Враца, за периода 26 12 2023 – 12 09 2024 г., обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 3600 лева.

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на л/св Ч. Г. А., понастоящем в Затвора Враца против ГДИН СОФИЯ, В ЧАСТТА, с която се иска присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над уважения размер от 3600 лева до предявения такъв от 10000 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва чрез Административен съд-Монтана пред ВАС в 14 дневен срок от съобщението му до страните.

На основание чл. 138, ал.1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.