РЕШЕНИЕ
№ 1565
гр. Варна, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Тотева
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20213110103626 по описа за 2021 година
Ищецът „С“ АД излага, че на 16.06.2017г. между него, като наемодател, и
ответника„Т.Г." ЕООД, като наемател, е сключен Договор за отдаване под наем на
земеделска земя с обща площ от 136дка., находища се в землищата на с.Каниц,
общ.Бойница, обл.Видин и с.Делейна, общ.Брегово, обл.Видин, при годишна наемна цена от
42лв./дка или общо 5 712лв. Договорът за наем е сключен за стопанската 2019/2020г., като
уговореното наемно плащане се дължи в срок до 10.10.2020г. по посочена в договора
банкова сметка на наемодателя. В чл.18 от договора за наем страните са уговорили, че при
забава в плащането на наемната цена, наемателят дължи на наемодателя неустойка за забава
в размер на 0.1% дневно за първия месец от срока на просрочието, 0.2% дневно за втория
месец от срока на просрочието, 0.3% дневно за третия месец от срока на просрочието и 0.5%
дневно, считано от четъртия месец на просрочие до датата на окончателно заплащане на
дължимата сума. За дължимото по договора наемно плащане в общ размер на 5 712лв., „Сл"
АД е издало фактура № **********/01.10.2020г., която не е платена от наемателя. С оглед
изтичане на срока за плащане - 10.10.2019г., „Т.Г." ЕООД дължи на „Сл" АД и уговорената в
чл.18 от договора за наем неустойка за забава, която за периода от 10.10.2020г. до
14.12.2020г. е в размер на 582.62лв., формирана, както следва:-171.36лв. за първия месец от
просрочието - от 10.10.2019г. до 10.11.2019г. /30 дни забава по 0,1% дневно от размера на
дължимата сума/, 342.72лв. за втория месец от просрочието - от 10.11.2019г. до 10.12.2019г.
/30 дни забава по 0,2% дневно от размера на дължимата сума/ и 68.54лв. за третия месец от
просрочието - от 10.12.2019г. до 15.12.2019г. - датата на завеждане на молбата ни за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК /6 дни забава по
0,3% дневно от размера на дължимата сума/. Така общата сума, дължима от „Т.Г." ЕООД на
„Сл" АД по сключения между двете дружества договор за наем е в размер на 6 294.62лв. В
молбата за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е
поискал и осъждане на длъжника да заплати и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на молбата до окончателното й плащане. С оглед неизпълнението на
1
задълженията на наемателя по сключения договор за наем, по молба на „Сл" АД, по частно
гр.д.№16150/2020г., РС - гр.Варна е издал заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК №262381/16.12.2020г., с която е указал длъжникът да заплати на ищеца
претендираната сума по процесната фактура, заедно със законната лихва за забава, считано
от 15.12.2020г. до окончателно изплащане на задалжението, посочената неустойка за забава
и платената държавна такса за разглеждане на молбата. На 04.02.2021г. ответникът е подал
възражение срещу така издадената заповед за изпълнение на парично задължение, към която
е приложил банкови документи от същата дата, удостоверяващи извършени частични
плащания на задълженията му, както следва: за сума в размер на 5266.80лв. с основание за
плащане „плащане по ф-ра **********/1.10.20 дог 16.06.17 /без имот 20568.8.48/, за сума в
размер на 172.65лв. с основание за плащане „законна лихва за забава плащане на ф-ра
**********/1.10.20" и за сума в размер на 94.25лв. с основание за плащане „разноски по
ч.гр.д.№16150/2020". Счита, че с извършените от длъжника на 04.02.2021г. частични
плащания на задълженията му, които са постъпили същия ден по банковата сметка на
ищеца, процесиите задължения са се погасили, както следва: с плащенето на сумата в размер
на 5266.80лв. с основание за плащане „плащане по ф-ра **********/1.10.20 дог 16.06.17/без
имот 20568.8.48/", се е погасило частично задължението на длъжника по фактура
№**********/01.10.2020г. в размер на 5 712лв. и длъжникът остава да дължи разликата
между двете суми, която е в размер на 445.20лв. с плащането на сумата в размер на
172.65лв. с основание за плащане „законна лихва за забава плащане на ф-ра
**********/1.10.20", по аргумент от чл.76, ал.1, изр. първо от ЗЗД /длъжникът изрично е
посочил кое задължение погасява/ счита, че се погасява изцяло задължението му за
заплащане на законната лихва върху главницата /сумата по ф-ра **********/1.10.20/, която
считано от датата на подаване на молбата за издаване на заповед за изпълнение -
15.12.2020г. до датата на плащането - 04.02.2021г., е в размер на 82.51лв. С останалата част
от платената на посоченото основание сума в размер на 90.14лв., по аргумент от чл.76, ал.2
ЗЗД, счита, че се е погасила част от претендираната от ищеца неустойка за забава в размер
на 582.62лв. и същата остава в дължим размер на 492.48лв. с плащането на сумата в размер
на 94.25лв. с основание за плащане „разноски по ч.гр.д.№16150/2020" се погасява частично
задължението на длъжника за платената от доверителя ми държавна такса за разглеждане на
заявлението в размер на 114.24лв. Във връзка с подаденото от ответника възражение срещу
заповедта за изпълнение на парично задължение, съдът е дал едномесечен срок за завеждане
на иск за установяване на вземането.
Моли, съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на
ищеца „Сл" АД, че съществува и е дължимо вземането му срещу ответника „Т.Г." ЕООД,
произтичащо от сключения между страните по настоящото дело процесен договор за
отдаване под наем на земеделска земя, в общ размер на 937.68лв., формирано, както следва:
сума в размер на 445.20лв., представляваща разлика между дължимата сума за наемна цена,
посочена във фактура № **********/01.10.2020г. и направеното от ответника частично
плащане и сума в размер на 492.48лв., представляваща разлика между дължимата неустойка
за забава по чл.18 от процесния договор за наем за периода от 10.10.2020г. до 15.12.2020г. и
направеното от ответника частично плащане и да му бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е подал отговор в който сочи, че предявеният
иск е допустим, но неоснователен в частта, в която са претендирани като дължими следните
суми: Сума в размер на 445,20лв., представляваща разлика между претендираната от ищеца
сума за наемна цена, посочена във фактура №**********/01.10.2020г. и направеното от него
плащане и сума в размер на 51,85лв., представляваща разликата между търсената от ищеца
2
неустойка по договора за наем и действително дължимата такава. Действително на
16.06.2017г. между ищеца „Сл" АД, като наемодател и „Т.Г." ЕООД, като наемател, е
сключен Договор за отдаване по наем на земеделска земя, отнасящ се за стопанската
2019/2020г. Сред имотите, които се отдават под наем по договора е посочен и имот в
обл.Видин, общ.Брегово, с.Делейна, местност „Анфаса", ЕКАТТЕ 20568, имот №008048, с
площ от 10,600дка., категория на земята: V, начин на ползване „Нива". Видно от
приложените към настоящия отговор, нотариален акт и скица на поземлен имот, към датата
на сключване на договора за наем, както и към днешна дата посоченият имот не е
собственост на ищеца, а на търговско дружество „Д." ООД, ЕИК**. С оглед на това, че
ищецът не е собственик на имота, същият не може да го отдава под наем и да събира наемна
цена, поради което счита, че в тази си част договора за наем е нищожен и „Т.Г." ЕООД не
дължи плащане на претендираната наемна цена за описания имот в размер на 445,20лв. С
оглед на това, че ответникът не дължи плащане на наем за описания по-горе имот,
дължимото по договора наемно плащане не е в общ размер на 5 712лв., както твърди
ищецът, а в размер на 5 266,80лв. В тази връзка и търсената от ищеца неустойка не е в общ
размер на 582,62лв., а в размер на 537,20лв. и е формирана, както следва: 158лв. за първия
месец от просрочието - от 10.10.2020г. до 10.11.2020г. (30 дни забава по 0,1% дневно от
размера на дължимата сума 5 266,80лв.); 316лв. за втория месец от просрочието - от
10.11.2020г. до 10.12.2020г. (30 дни забава по 0,2 % дневно от размера на дължимата сума 5
266,80лв.); 63,20лв. за третия месец от просрочието - от 10.12.2020г. до 15.12.2020г. - датата
на завеждане на молбата за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК (4 дни забава по 0,3 % дневно от размера на дължимата сума 5 266,80лв.). Във
връзка промяната в размера на дължимото по договора наемно плащане, се променя и
размерът на лихвата за забава за периода от 15.12.2020г. до 04.02.2021г. от 82,51лв. на
76,08лв. На 16.12.2020г. РС - гр.Варна е издал заповед №262381 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по частно гр.д.№16150/2020г., с която е указал на „Т.Г."
ЕООД да заплати на „Сл" АД посочените в заповедта суми. На 04.02.2021г. „Т.Г." ЕООД е
извършило следните плащания по банковата сметка на ищеца: за сума в размер на 5
266,80лв., с която считаме, че е погасил изцяло задължението си за заплащане на наемната
цена по договора за наем и издадената фактура №**********/01.10.2020г.; за сума в размер
на 172,65лв., с която е погасена дължимата лихва за забава за периода от 15.12.2020г. до
04.02.2021г. в размер на 76,08лв. и с остатъка от 96,62лв. е погасена част от дължимата
неустойка в размер на 537,20лв. и същата остава в размер на 440,63лв. За сума в размер на
94,25лв., с която са платени разноските по ч.гр.д.№16150/2020г. в размера, посочен в
заповедта за изпълнение. На 04.03.2021г. с Разпореждане №268152/04.03.2021г. по гр.д.
№16150/2020г. е допълнено разпореждане №274880/16.12.2020г., постановено по същото
дело, и е издадена допълнителна Заповед №261694/04.03.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с която съдът е указал на „Т.Г." ЕООД да заплати на „Сл" АД
още 480лв. разноски по делото за процесуална защита и 19,99лв. останала неприсъдена част
от д.т. На 15.03.2021г. „Т.Г." ЕООД е извършило плащане на посочените суми. Поради
изложеното по-горе моли да се отхвърли като неоснователна претенцията на ищеца за
заплащане на: сума в размер на 445,20лв., представляваща разлика между претендираната от
ищеца сума за наемна цена, посочена във фактура №**********/01.10.2020г. и направеното
от нас плащане и сума в размер на 51,85лв., представляваща разликата между търсената от
ищеца сума в размер на 492,48лв. за остатък от неустойка по договора за наем и
действително дължимия остатък в размер на 440,63лв. и да му се присъдят сторените по
делото разноски.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание чл.422 от ГПК.
3
Страните по делото не спорят, че се намират в договорно наемно отношение за
земеделски земи с обща площ от 136дка. описани изчерпателно в сключения между тях на
16.06.2017г. договора за наем на земеделски земи чл.1. Същият договор представен по
делото и не оспорен като доказателство съдържа и уговорка за заплащане на сума от по
42лв. на декар от ответника в качеството му на наемател в полза на ищеца в качеството му
на наемодател, като при това положение общото годишно възнаграждение възлиза на
5 712лв. посочено в договора - чл.4 при договорен падеж на задължението до 10 октомври
2020г.
Страните не спорят, че ответника е извършил в полза на ищеца плащане след
завеждане и произнасяне на заповедното производство по реда на чл.410 от ГПК, като
сумата от 5 266.80лв. е преведена с изричното указание, че се плаща по договор 16.06.2017г.
без имот 20568.8.48.
Спорът е следва ли да се плати наем за имот 20568.8.48 в землището на с.Делейна, м-
ст „Анфаса“, общ.Брегово, обл.Видин при условие, че има спор относно собствеността му,
като от представените по делото два нот акта от 2006г. се установява, че едно и също лице е
продало имота първо на третото не участващо по делото ТД „Д.“ ООД на 20.11.2006г., а
после го е продало на ищеца на 11.12.2006г. Настоящия състав намира, че посоченият спор
поставен от ответника не променя наемното задължение поето от него. Безспорно е в
правната теория и практика, че кредитор по договор за наем е наемодателя, а не собственика
на веща като липсва нормативно закрепено изискване за идентичност между собственик ни
наемодател.
Предвид изложеното състава приема, че възражението на ответника е неоснователно
и той дължи претендираната от ищеца като главница сума възлизаща на 445.20лв. и
равняваща се на договорения наем от 42лв. на декар за нива имот 20568.8.48 в землището на
с.Делейна, м-ст „Анфаса“, общ.Брегово, обл.Видин с площ от 10.600дка. дължимо наемно
възнаграждение за стопанската 2019/2020г., а от друга страна падежа на това задължение
вече е настъпил.
Страните не спорят с отделни доводи относно другата претендирана сума от
492.48лв., тъй като тя е пряко обусловена от извода на съда за основателност или не на
претенцията за наем.
При това положение предвид приетото становище за основателност на претенцията за
главната сума следва да се приеме, че се дължи и сумата от 492.48лв. представляваща
неустойка за несвоевременно заплатено наемно възнаграждение за времето от 10.10.2020г.
до 15.12.2020г.
Предвид извода за пълна основателност на претенцията на ищеца ответника следва да
бъде осъден да заплати и претендираните разноски по заповедното и исковото производства
възлизащи съответно на 325лв. по исковото и 594.24лв. разноски по заповедното
производство.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „Сл“ АД, ЕИК** със
седалище и адрес на управление гр.София, у** и ответника „Т.Г.“ ЕООД, ЕИК** със
седалище и адрес на управление гр.Варна, **, че ответното дружество дължи на ищцовото
сумите от
4
445.20лв., представляваща разлика между дължимата сума за наемна цена, посочена
във фактура № **********/01.10.2020г. и 492.48лв., представляваща разлика между
дължимата неустойка за забава по чл.18 от договор за наем от 16.06.2017г. за периода от
10.10.2020г. до 15.12.2020г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на
сезиране на съда със заповедното производство-15.12.2020г. до окончателното и изплащане,
присъдени по заповедното ч.гр.д.№16150/2020г. на ВРС, на осн. чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА „Т.Г.“ ЕООД, ЕИК** със седалище и адрес на управление гр.Варна, ** да
заплати на Сл“ АД, ЕИК** със седалище и адрес на управление гр.София, ** съдебни
разноски в размер на сумите от 325лв. по исковото производство и 594.24лв. по заповедното
производство, на осн. чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
датата на уведомяването
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5