№ 46241
гр. София, 27.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Частно гражданско
дело № 20231110171516 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2,т. 2 и т.3 от ГПК.
Образувано е по заявление на А.П.Б ЕООД, с ЕИК: ..., срещу П. В. К., с ЕГН:
**********, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
суми дължими по Договор за паричен заем от 22.03.2021г.
В заявлението се претендира срещу длъжникът да се издаде заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК освен за неплатена главница по договора, възнаградителна лихва и законна
лихва за забава и т.нар „договорна неустойка“ представляваща такса за експресно
разглеждане в размер на 314,96 лв. и разходи за събиране на вземането поради забава в
плащането т.нар „неплатени дължими такси“ в размер на 331,16 лв.
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта за
посоченото вземане на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК.
В процесния договор за потребителски кредит е уговорено заплащането на такса за
експресно разглеждане, като същата не представлява неустойка, както я претендира
заявителя. Само на това основание заявлението в тази му част следва да бъде отхвърлено,
тъй като в чл. 6.2 от договора не е предвидена неустойка, като в заявлението не е посочено
дори и основанието за възникване на неустоечната отговорност.
Въпреки горното съдът счита, че не се дължи и такса за експресно разглеждане в
размер на 314,96 лв., дори да бъде претендирана като такава. Съгласно чл. 10а, ал. 2 от
Закона за потребителският кредит /ЗПК/, кредиторът не може да изисква заплащане на такси
и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. От съдържанието
на чл. 31 „Допълнителни услуги“ от представените Общи условия на „Сити Кеш“ ООД към
договор за потребителски кредит /ОУ/ се установява, че уговорените допълнителни услуги
имат следното съдържание: заемодетелят да разгледано подаденото искане приоритетно,
като обяви своето становище в срок до един час, считано от подаването на всяко конкретно
искане..“
Следователно тази допълнителна услуга се явява услуга свързани със сключването на
договора за кредит и отпускането на потребителския кредит, т.е свързана с усвояването на
кредита. Услуга приоритетно разглеждане е свързана с отношенията между страните по
1
сключването на договора и отпускането на кредита, поради което попада в обхвата на
посочената забрана, тъй като не представлява допълнителна услуга свързана с договора, а
касае действията по отпускане на сумата по кредита. Същевременно в договора за
потребителски кредит и общите условия към него не се съдържа клауза, изясняваща
характера на дължимата насрещна престация при заплащане на услугата - неясен остава
въпросът в какво се изразява приоритетното разглеждане на искането, какъв е редовният
срок за разглеждане на документите и какъв – приоритетният, респективно какво
преимущество получава кредитополучателят срещу заплащане на таксата. Така се приема и
в Решение от 21.03.2024г. по дело C‑714/22 по описа на СЕС.
Относно претендираното вземане за т.нар „неплатени дължими такси“
представляващи всъщност неустойка за забава и разходи за събиране на вземането поради
забава в плащането, следва да се отбележи, че съдържанието на тези такси и техните
размери не се съдържа в договора за потребителски кредит. Единствено в чл. 37, ал. 1
„Разваляне и прекратяване на договора за заем. Неустойки“ от Общите условия се съдържа
отбелязване, че „ в случай, че заемателят не изпълни задълженията си за погасяване на
сключения договор, същият дължи разходите, съгласно Тарифа на заемодателя“. Липсват
данни за ясно уточнение на съдържанието на таксите за извънсъдебно събиране и техния
размер във формуляр, съдържащ дължимата преддоговорна информация, и в самия договор
за кредит. Това се явява в противоречие с императивните норми на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗПК и
чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Наред с това задължението за плащане на такси за събиране на вземането
в предварително установен размер, който не е обвързан със стойността на реално
извършените от кредитора разходи в тази насока, има характера на допълнително
обезщетение за забавено изпълнение в нарушение нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Ето
защо цитираната клауза на чл. 37 от ОУ е нищожна поради противоречие със закона.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заявлението за
издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено по отношение на претенциите
за договорна неустойка в размер на 314,96 лв. и т.нар „неплатени дължими такси“ в размер
на 331,16 лв.
Съобразно отхвърлената част от вземанията, заявлението следва да бъде отхвърлено
и в частта за разноските над сумата от 39,99лв. (общо държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер).
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с вх. №
372375/28.12.2023г. подадено от „ А.П.Б“ ЕООД, с ЕИК: ..., срещу П. В. К., с ЕГН:
**********, В ЧАСТТА за сумата от 314,96 лв., представляваща договорна неустойка и
331,16 лв., представляваща такса по Тарифа за разходи за събиране на вземането поради
забава в плащането, дължими по Договор за паричен заем от 22.03.2021г., както и в частта
за разноските за разликата над сумата от 39,99 лв.
2
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3