№ 103
гр. Разград, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на десети февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Гражданско
дело № 20243330102043 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415,
ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 и с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от „Банка ДСК“ АД, с която са предявени обективно
съединени искове срещу Т. А. Т. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумите: 8 390,51 лв. главница по договор за кредит за текущо потребление от 24.10.2018 г.,
ведно със законната лихва, считано от 08.07.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането, 143,88 лв. договорна лихва за периода от 07.11.2020 г. до 14.02.2021 г., 1,59 лв.
обезщетение за забава за периода от 07.12.2020 г. до 14.02.2021 г., 3232,24 лв. законна лихва
за периода от 15.02.2021 г. до 02.07.2024 г., 120 лв. дължими такси и разноски, както и
осъждане за разноските в заповедното производство – 237.76 лв. заплатена държавна такса и
150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, за които са издадени заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1173/2024 г. по описа на Районен съд Разград. Претендира
разноски и за настоящото производство.
Твърди, че на 24.10.2018 г. е сключен Договор за кредит за текущо потребление
между „Банка ДСК“ АД като кредитор и Ц.Д.А., като кредитополучател, за сумата 10 000 лв.
със срок на издължаване 120 месеца от датата на усвояване на сумата – 24.10.2018 г.
Съгласно изготвения и подписан погасителен план по т. 7 от договора, падежната дата на
вноските е 7-мо число, в т. 8 е договорен променлив лихвен процент от 6,6 %, а в т. 9 е
договорен ГПР от 7,87 %. Кредитът е усвоен чрез разплащателната сметка на
кредитополучателя. Съгласно т. 18 от договора за кредит и Общите условия,
кредитополучателят се задължил да заплаща на кредитора такси и комисионни по тарифа на
Банката. Кредитополучателят имал задължение, съгласно т. 13.1 от Общите условия, да
осигурява по разплащателната си сметка най-късно на падежната дата, сума най-малко в
размер на дължимата погасителна вноска, както и да погасява кредита при условията на
сключения договор за кредит.
На 23.11.2020 г. кредитополучателят Ц.Д.А. починала, а на 25.11.2020 г. Т. А. Т. се
явил в банката, представил удостоверение за наследници и заявил, че като наследник по
закон е приел наследството на починалата и поемал издължаването на нейните кредитни
задължения – кредит овърдрафт, изплатен от него на 30.11.2020 г. и процесният кредит за
текущо потребление.
Навежда, че с това си действие ответникът недвусмислено и в писмена форма изявил
желание да поеме задължението по двата кредита, подписвайки Заявление рег. №
1
1601/1001637 от 25.11.2020 г. и на 30.11.2020 г. погасил единия кредит. По този начин, на
25.11.2020 г. Т. А. Т. с конклудентни действия приел наследството, оставено от Ц.А.
Тъй като в представеното от ответника удостоверение за наследници фигурирали
двама по закон – Т. А. Т. (син) и Н.А.К. (дъщеря), банката инициирала производство по чл.
51 от ЗН и по образуваното ч. гр. д. № 1264/2021 г. по описа на РС Разград наследниците
представили две удостоверения. С удостоверение изх. № 2703/03.12.2020 г. по ч. гр. д. №
2001/2020 г. на РС Разград се удостоверявал вписан отказ от наследството на Ц.А.от
наследника Н.А.К., вписан под № 96/02.12.2020 г., а с удостоверение изх. № 2704/03.12.2020
г. по ч. гр. д. № 2002/2020 г. на РС Разград се удостоверявало приемането по опис на
наследството, оставено от Ц.А.от страна на Т. А. Т., вписано под № 97/02.12.2020 г.
Ищецът счита, че ответникът вече е упражнил приемането на наследството на
25.11.2020 г., поради което това право не може да бъде упражнено втори път, тъй като е
едностранно и неотменимо волеизявление, със строго личен характер, зависещи изцяло от
преценката на лицето, което е призовано към наследяване. Веднъж приел наследството с
всички негови тежести, макар и мълчаливо, с конклудентни действия, наследникът не можел
да оттегли приемането или да заяви приемане по опис. На това основание счита вписаното в
особената книга на РС Разград на 02.12.2020 г. приемане на наследството по опис от страна
на ответника, за недействително и лишено от предмет, защото наследството вече било
прието направо и в цялост с конклудентни действия – подаването на заявление пред Банка
ДСК на 25.11.2020 г. и погасяване на задължението по кредит овърдрафт на
наследодателката на 30.11.2020 г. Предвид вписания на 02.12.2020 г. отказ от наследство от
страна на Н.К., на основание чл. 53 от ЗН цялото наследство преминало в дял на
единствения останал наследник по закон – Т. Т., който го приел мълчаливо.
Твърди се, че в т. 18.2. от Общите условия било предвидено, че при допусната забава
в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от
главницата ставал предсрочно изискуем. Допуснати били нередовности в плащанията на
вноските по кредита, което довело до настъпване на предсрочната изискуемост на
вземането, считано от месечна вноска с падеж 07.12.2020 г. В тази връзка „Банка ДСК“ АД
предприела действия по обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез изпращане на
уведомление с изх. № 0050-20-00494/02.02.2021 г. до задълженото лице – Т. А. Т., за
предсрочната изискуемост, връчено чрез ЧСИ съгласно чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ.
Уведомлението било връчено лично на длъжника на 15.02.2021 г., с което ищецът счита, че е
спазил изискването за удостоверяване на изискуемостта на вземането по чл. 418, ал. 3 от
ГПК, като уведомяването предхожда по време подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК.
Горното дало основание на ищеца да инициира заповедно производство пред РС
Разград срещу наследника, като се ангажира отговорността му в пълен обем, чрез
издадените Заповед за незабавно изпълнение № 571/09.07.2024 г. и изпълнителен лист № 532
от 09.07.2024 г. за вземания на банката, произтичащи от Договор за кредит за текущо
потребление от 24.10.2018 г., сключен с Ц.Д.А. за процесните суми. Въз основа на издадения
изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 558/2024 г. по описа на ЧСИ
Драганов, рег. № 764 при КЧСИ с район на действие ОС Разград.
Заповедта е връчена на длъжника на 12.09.2024 г. и в едномесечния срок същият
депозирал възражение по чл. 414 от ГПК за недължимост на сумите, при което съдът е
указал на заявителя, в едномесечен срок от уведомяването да предяви иск за установяване на
вземането си.
Исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответника, който в
подадения в срока по чл. 131 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на
исковите претенции.
Признава, че на 24.10.2018 г. между ищеца и Ц.Д.А. е сключен Договор за кредит за
текущо потребление, като банката предоставила на кредитополучателя сума в размер на 10
000 лв. Твърди, че съгласно Удостоверение № 2704/03.12.2020 г. на РС Разград е приел
наследството на майка си под опис, като вещите били описани в девет пункта. Приемането
под опис било вписано в особената книга на съда под № 97/02.12.2020 г., поради което
отговарял до размера на стойността на вещите, които е приел под опис.
Оспорва истинността на подписаното от него и приложено към исковата молба
Заявление от 24.11.2020 г. или 25.11.2020 г. Твърди, че действителната му воля не била
изявление за приемане или неприемане на наследството на майка му. Твърди, че нито при
подписване на заявлението, нито впоследствие ищецът не изпълнил поетите при приемането
2
на заявлението задължения по т. 4 от заявлението, а именно: да предостави копия от
Договора за кредит, допълнителни споразумения към него (кредит овърдрафт), кредитна
карта и приложенията към договорите и допълнителни споразумения към тях, сключени
между кредитополучателя и Банка ДСК. Непредоставянето на задължителната и необходима
информация на ответника довело до подписване на частен документ – оспореното
заявление, като ответникът бил лишен от правото и възможността да вземе информирано
решение.
Счита, че по отношение възлагането върху ответника на кредитни задължения при
изпълнението на двата договора – Договор за кредит за текущо потребление от 24.10.2018 г.
и Договор за кредит овърдрафт, не били спазени принципите на добросъвестност, които се
изискват в облигационните отношения, с което се стигало до липса на защита за
кредитополучателя, в конкретния случай – за ответника.
Навежда наличие на „неравноправна клауза” в Договора за кредит от 24.10.2018 г.,
относно „погасителния план” в частта, с която се определял размерът на погасяваната
главница при изпълнение на договора, както и относно начина на определяне на ГПР. С тези
обстоятелства ответникът не бил запознат. Счита, че в договора следвало да е предвидена
възможност да бъдат съобразявани всички изменения на пазара и на съответните пазарни
индекси, а не както било в случая, те да се отчитат само, когато ползват една от страните по
сделката и то по-силната икономически, каквато била банката. Позовава се на Директива
93/13 ЕИО на Съвета и счита, че неравноправната клауза не следва да обвързва потребителя,
който да заплаща и едностранно определените от банката лихви.
Моли за отхвърляне изцяло на предявения иск, като неоснователен и недоказан и
обезсилване на издадените Заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен
лист по ч. гр. дело № 1173/2024 г. по описа на РС Разград.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
По силата на Договор за кредит за текущо потребление от 24.10.2018 г. и
приложимите към него Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление,
приемането и получаването на които кредитополучателят Ц.А.декларирала в чл. 12 от
договора, банката отпуснала кредит в размер на 10 000,00 лева. Кредитополучателят, от своя
страна, се задължила за 120 месеца, считано от усвояването му, да върне на кредитора
заемната сума и да заплати възнаградителна лихва от 3 627,07 лева, съгласно т. 8 от договора
при променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора за кредит е в
размер на 6,60 % годишно или 0,02 % на ден и е формиран от стойността на референтен
лихвен процент, представляващ индикатор „Среден лихвен процент по салда по срочни
депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“ 0,220 %, който при
отрицателна стойност се приема със стойност нула, и фиксирана преференциална надбавка в
размер на 6,380 %, при изпълнение на Условията по програма „ДСК Партньори плюс“
подробно описани в Приложение № 2 към договора. При нарушаване на условията
кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и
приложимият лихвен процент се увеличава чрез увеличаване на надбавката, като
максималният размер, който може да достигне в резултат от неизпълнение на условията, е
променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити, в размер
на референтния лихвен процент към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в
размер на 13,23 %.
Годишния процент на разходите по кредита е 7,87 %, като ГПР може да бъде
променян при предпоставките, предвидени в Общите условия. Годишният процент на
разходите изразява общите разходи като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, размерът му е посочен в погасителния план, неразделна част от
договора за кредит и включва: лихви; такси, които клиентът дължи на Банката, съгласно
Приложение – извлечение от тарифата на банката; такса за откриване и месечна такса за
поддържане на разплащателната сметка, чрез която се обслужва предоставения кредит;
такси за допълнителни услуги, ползването на които представлява изпълнение на условия за
получаване на преференциална лихва по кредита; такса за ползване на платежен пакет,
ползването на който представлява изпълнение на условия за получаване на преференциална
лихва по кредита.
Съгласно т. 18 от договора за кредит и Общите условия, кредитополучателят се
задължава да заплаща такси и комисионни, съгласно тарифа на Банката за лихвите, таксите
3
и комисионните, които тя прилага по извършваните услуги на клиенти и съгласно
погасителния план към договора за кредит, възлизат на 590 лв.
Кредитополучателят е имал задължение, съгласно т. 13.1 от Общите условия да
осигурява по разплащателната си сметка най-късно на падежната дата сума най-малко в
размер на дължимата погасителна вноска и да погасява кредита при условията на сключения
договор за кредит.
В т. 18. 1. и т. 18. 2. от Общите условия е предвидено, че при забава на месечната
вноска от деня, следващ падежната дата, частта от нея, представляваща главница, се
олихвява с договорната лихва, увеличена с надбавка от 10 процентни пункта, която не се
прилага при погасяване до седмия ден след падежния, а ако допуснатото закъснение
продължи над 90 дни, остатъкът от кредита става предсрочно изискуем и се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавката от 10 %. Тези последици настъпват
автоматично.
Ищецът може да превърне кредита в предсрочно изискуем и в следните случаи,
изброени в т. 19. 1. от Общите условия: при всяко просрочие; при предоставяне от
кредитополучателя на невярна информация преди разрешаването и по време на
обслужването на кредита; при нецелевото му използване; при неизпълнение на поетите от
него ангажименти за осигуряване на достъп и оказване на съдействие на кредитора при
извършване на проверки; при всяко друго неизпълнение на клаузите по договора и общите
условия, както и в други случаи, предвидени от закона; при непредоставяне на
удостоверение за погасено задължение при рефинансиране на кредит.
Видно от Удостоверение за наследници изх. № 6801/25.11.2020 г., издадено от
Община Разград (л. 46 от делото), Ц.Д.А. починала на 23.11.2020 г. и била наследена от
своите деца: дъщеря Н.А.К. и син Т. А. Т.. Последният подал до Банка ДСК кл. Разград
заявление рег. № 1601/1001637 от 25.11.2020 г., с което заявил, че като наследник е приел
наследството на починалия длъжник и поема издължаването на нейните задължения по
кредит овърдрафт № 10188165, съгласно договор за кредит овърдрафт и по кредит за текущо
потребление № 25663875, съгласно договор за кредит за текущо потребление от 24.10.2018 г.
Посочена е и разплащателната сметка, чрез която кредитът ще бъде погасяван, като
ответникът е дал съгласие за събиране на сумите от всички негови сметки в Банка ДСК, от
които кредиторът може да се удовлетвори. Декларирал е получаване на копия от договора за
кредит, допълнителни споразумения към него, кредит овърдрафт, кредитна карта и
приложенията към тях, сключени с банката.
В образуваното производство по реда на чл. 51 от ЗН наследникът Н.А.К. депозирала
удостоверение, видно от което е направила отказ от наследството на починалата си майка,
вписан под № 96/02.12.2020 г. в особената книга при РС Разград, а наследникът Т. А. Т.
представил удостоверение, видно от което е приел наследството на майка си по опис, вписан
под № 97/02.12.2020 г. в особената книга на съда.
Със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на
Извлечение от счетоводните му книги от 03.07.2024 г., удостоверяващо вземания по кредита
с настъпила на 15.02.2021 г. предсрочна изискуемост, ищецът сезирал Районен съд Разград и
по образуваното ч. гр. д. № 1173/2024 г. съдът издал Заповед № 571 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 09.07.2024 г. и
изпълнителен лист от същата дата, за следните суми: главница от 8 390,51 лева, ведно със
законната лихва, считано от 08.07.2024 г. до окончателно изплащане на сумата; 143,88 лева
договорна лихва за периода 07.11.2020 г. – 14.02.2021 г.; 1,59 лв. лихвена надбавка за периода
07.12.2020 г. – 14.02.2021 г.; 3 232,24 лв. законна лихва за периода 15.02.2021 г. – 02.07.2024
г., 120 лева такси и разноски, както и за разноските в заповедното производство. Заповедта и
изпълнителният лист били връчени на наследника на 12.09.2024 г. от ЧСИ с рег. № 762 с
район на действие ОС Разград, ведно с Покана за доброволно изпълнение по образуваното
ИД № 558/2024 г. и в законоустановения срок ответникът депозирал възражение по чл. 414
от ГПК. На банката-заявител е изпратено съобщение за възможността да предяви иск за
установяване на горните вземания срещу длъжника по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК и в
законоустановения преклузивен едномесечен срок кредиторът е предявил разглежданите
искове.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което се кредитира
като обективно, компетентно и изчерпателно, се установява, че Ц.Д.А. към датата на
смъртта си 23.11.2020 г. е имала непогасено задължение към Банка ДСК АД по отпуснат в
4
размер на 10 000 лв. кредит от 24.10.2018 г., усвоен изцяло на същата дата по посочена от
нея банкова сметка. След смъртта й е постъпило само едно плащане по кредита на
07.12.2020 г. от Т. Т. в размер на 4.70 лв. и до датата на предсрочната изискуемост е
допусната забава от 97 дни. Просрочените задължения по кредита към датата на
извлечението от счетоводните книги по чл. 417, т. 2 от ГПК са: главница 8 390,51 лв.,
договорна лихва за периода 07.11.2020 г. – 14.02.2024 г. в размер на 143.88 лв., обезщетение
за забава за периода 07.12.2020 г. – 14.02.2021 г. в размер на 1,59 лв., обезщетение за забава
след настъпване на предсрочната изискуемост на 15.02.2021 г. до 02.07.2024 г. в размер на 3
232,24 лв. Допълнително изтеклата законна лихва от 03.07.2024 г. до датата на подаване на
исковата молба 11.11.2024 г. е в размер на 419,33 лв., а дължимите такси са в размер на 25
лв. за производството по чл. 51 от ЗН и 120 лв. за дължими разходи при изискуем кредит.
При така установените фактически положения съдът намира от правна страна
следното:
С предявените искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК се цели установяване
съществуването на подлежащи на принудително удовлетворяване вземания, за които са
издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК и изпълнителен лист, поради което исковете са допустими. Спорните права
произтичат от Договор за кредит за текущо потребление от 24.10.2018 г., който по смисъла
на чл. 430, ал. 1 от ТЗ се определя като договор за банков кредит. С него банката се
задължава да отпусне парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а
заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане
на срока, а според ал. 2 – и да плаща лихва по кредита, уговорена с банката. Процесният
договор е сключен между страните в изискуемата от чл. 430, ал. 3 от ТЗ писмена форма, по
ясен и разбираем начин. Същият отговаря на изискванията на Закона за потребителския
кредит и на Закона за защита на потребителя, като в него са посочени чистата стойност на
кредита, ГПР, годишният лихвен процент по кредита, общият размер на всички плащания
по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата
стойност на кредита, ден на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата
погасителна вноска. Размерът на договорната лихва и ГПР също не надвишават законовите
ограничения по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Чл. 143 от ЗЗП определя като неравноправна всяка
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните, като наред с
тези признаци, възпроизвеждащи чл. 3, § 1 от Директива 93/13/ЕИО, текстът на чл. 143 от
ЗЗП систематизира примерен списък на различни хипотези на неравноправност. Прочитът
на тези правни постановки, в контекста на фактическата установеност по делото, води до
извод, че уговорките за договорна, законна лихва и обезщетение за забава не накърняват
добрите нрави. В този смисъл, съдът намира за неоснователни възраженията на ответната
страна относно наличие на неравноправни клаузи в договора и счита, че между „Банка ДСК“
ЕАД и Ц.А.е сключен действителен реален, двустранен и възмезден договор за кредит за
текущо потребление от 24.10.2018 г.
Въз основа на назначената съдебно-счетоводна експертиза се изяснява, че „Банка
ДСК“ ЕАД безспорно е изпълнила задължението си да предостави паричната сума, а по
силата на договора за кредитополучателя е възникнало задължението да върне тази сума,
ведно с лихвата, уговорена с банката. Това задължение е разсрочено във времето, като
отделните вноски и техните падежи са посочени в погасителния план и същите са плащани
до 07.12.2020 г., когато е направено последното плащане по кредита. Съгласно чл. 18. 2. от
Общите условия при допусната забава в плащанията над 90 дни, остатъкът от кредита става
предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавката
от 10 %, като тези последици настъпват автоматично. До ответника, като наследник на
кредитополучателя, е изпратена покана-уведомление, получена от него на 15.02.2021 г., с
която банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, с което е изпълнено условието на
чл. 18.2. от Общите условия за уведомяване на клиента. Налице са и предпоставките на чл.
418 от ГПК за постановяване на незабавно изпълнение, тъй като получаването на
волеизявлението за предсрочната изискуемост от страна на длъжника предхожда по време
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Основното възражение на ответника се свежда до липсата на процесуална
легитимация да отговаря за задълженията на своя наследодател, предвид въведения довод за
приемане на наследството по опис, вписано под № 97/02.12.2020 г., за което е представил
удостоверение по ч. гр. д. № 2002/2020 г. на РС Разград. В тази връзка съдът съобразява
представеното от ищеца заявление рег. № 1601/1001637 от 25.11.2020 г., с което ответникът е
5
заявил писмено, че е приел наследството на починалата Ц.Д.А. и поема задължението за
изплащане на задълженията й по договорите за кредит – процесния и кредит овърдрафт.
При подписване на заявлението е получил копия от съответните договори и приложенията
към тях, за което е подписал нарочна декларация, инкорпорирана в т. 4 от заявлението.
Същата се цени като извънсъдебно признание, по съображения че формалната й
доказателствена сила по чл. 180 от ГПК не е опровергана по законоустановения ред, а и
липсва нормативна пречка да се зачете доказателственото й значение. Отделно от горното, е
обстоятелството, че ответникът на 27.11.2020 г. е направил вноска по кредит овърдрафт, като
е платил изцяло същия и на 30.11.2020 г. сметката е закрита, видно от представеното от
ищеца извлечение с оглед разпределената му доказателствена тежест.
Съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗН наследниците, които са приели наследството, отговарят
за задълженията, с които то е обременено, съобразно наследствения си дял. Приемането е
едностранен акт, с който наследникът обективира воля за придобиването на наследството,
който съгласно чл. 48 от ЗН произвежда обратно действие от момента на откриването му и
се осъществява по реда на чл. 49, ал. 1 и ал. 2 от ЗН – изрично с писмено заявление до
районния съдия, в района на който е открито наследството, като се вписва в особена за това
книга, или мълчаливо, чрез конклудентни действия на наследника, които несъмнено
предполагат неговото намерение да встъпи в наследствените си права.
В случая единственият призован към наследяване правоприемник на починалата
заемателка е нейният син в лицето на ответника, предвид вписания под № 96/02.12.2020 г. в
особената книга на РС Разград отказ от страна на другия наследник – Н.А.К.. Ответникът
обаче е приел наследството под опис с изявление, което формално е изрядно и е вписано в
особената книга на Районен съд Разград с № 97/02.12.2020 г., но валидността му е атакувана
от ищеца с възражение, че това вписване се предхожда от конклудентно приемане на
наследството изцяло, в неговия пълен размер. Действително, с оглед характера на двете
противоположни волеизявления, приемането на наследството под опис като едностранна
сделка се явява лишено от предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД, ако е
предшествано от изрично или мълчаливо приемане. Изявленията по чл. 49, ал. 2, изр. 1 от
ЗН могат да бъдат различни правни или фактически актове, но следва по ясен, безспорен и
недвусмислен начин да демонстрират действително и непоколебимо намерение на
наследника за приемане на наследството, което се преценява конкретно и въз основа на
цялостен анализ на поведението му. Тези действия следва да са от естество, че да водят до
промяна в наследственото имущество – прехвърляне, изменение, ограничаване, погасяване
или прекратяване на права и задължения. От тази гледна точка предприетото от наследника
пълно плащане на кредит овърдрафт на 27.11.2020 г. и частично плащане на дълга по
кредита за текущо потребление на 07.12.2020 г., като част от наследството на починалата му
майка, несъмнено засяга пряко неговия обем и съответно манифестира желание за
приемането му изцяло.
Следователно, правата и задълженията на кредитополучателя по процесния договор,
с неговата смърт са преминали в пълен обем в патримониума на ответника с акта му по
приемане на наследството от момента на откриването му, а последващото му приемане под
опис, вписано на 02.12.2020 г. в особената книга на Районен съд Разград под № 97, се оказва
нищожно, поради невъзможен предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 1 във вр. с чл. 44 от
ЗЗД.
Съдът приема, че горните доводи са достатъчни, за да приеме така предявените
обективно съединени искове за основателни и доказани и същите следва да бъдат уважени.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските следва да се
възложи в тежест на ответника, които в исковото производство са в размер на 381,95 лева –
довнесена държавна такса за разглеждане на исковете и за възпроизвеждане на исковата
молба и доказателствата, 300 лева юрисконсултско възнаграждение и 700 лева
възнаграждение за вещо лице за изготвената съдебно-счетоводна експертиза. На ищеца се
дължат и разноските в заповедното производство – 237,76 лева държавна такса и 150 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. А. Т. с ЕГН ********** с
постоянен адрес в гр. **, че същият дължи на „Банка ДСК“ АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район Оборище, ул. „Московска“ № 19,
следните суми: 8 390,51 лв. (осем хиляди триста и деветдесет лева и 51 ст.) дължимата
главница по Договор за кредит за текущо потребление от 24.10.2018 г., сключен между
ищеца и наследодателя-кредитополучател Ц.Д.А., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 08.07.2024 г. до изплащане на вземането; 143,88 лв. (сто четиридесет и три
лева и 88 ст.) договорна лихва за периода от 07.11.2020 г. до 14.02.2021 г.; 1,59 лева (един лев
и 59 ст.) обезщетение за забава за периода от 07.12.2020 г. до 14.02.2021 г.; 3 232,24 лв. (три
хиляди двеста тридесет и два лева и 24 ст.) законна лихва за периода от 15.02.2021 г. до
02.07.2024 г., 120 лева (сто и двадесет лева) дължими разходи при изискуем кредит, за които
суми е издадена заповед № 571/09.07.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 1173/2024 г. по описа на Районен съд
Разград
ОСЪЖДА Т. А. Т. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ** да заплати на
„Банка ДСК“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Московска“ № 19, сумата 381,95 лв. (триста осемдесет и един лева и 95 ст.) държавна такса,
700,00 (седемстотин лева) възнаграждение за вещо лице и 300,00 лева (триста лева)
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, както и сумите 237,76 лв.
(двеста тридесет и седем лева и 76 ст.) държавна такса и 150,00 лева (сто и петдесет лева)
юрисконсултско възнаграждение по ч. гр. д. № 1173/2024 г. по описа на РС Разград.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Разград в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, същото да се докладва на съдията докладчик по ч.
гр. д. № 1173/2024 г. по описа на Районен съд Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
7