№ 33022
гр. София, 06.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. И.А
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. И.А Гражданско дело №
20251110107442 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
При последваща служебна проверка за редовност на исковата молба съгласно чл. 129,
ал. 1 ГПК съдът намира, че същата не отговаря на изискванията за редовност по чл. 127, ал.
1, т. 4 и т. 5, поради което на ищеца следва да бъдат дадени указания да отстранят
нередовностите в нея.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок да посочи конкретните клаузи от процесния
договор, чиято недействителност оспорва в условията на евентуалност, както и да уточни
правния си интерес от предявяване на частичен иск за вземането си, доколкото в издадената
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК процесната сума не е претендирана като част от
вземане в по-голям размер.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза, доколкото обстоятелствата, за които е поискана, не се оспорват от ответника.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 28.10.2025 г. от 10:45 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца - и препис
от писмения отговор с приложенията.
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
А. Х. Т. е предявил срещу „...... ЕАД установителен иск с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2830,90
лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за потребителски кредит
от 30.03.2016 г., евентуално по нищожни клаузи за застраховка и за такса „оценка на риска“
по договор за потребителски кредит от 30.03.2016 г.
Ищецът твърди, че на 30.03.2016 г. сключил договор за потребителски кредит с
ответното дружество, по силата на който последното предоставило в заем на ищеца сума в
1
размер от 5000 лв. при следните условия: брой погасителни вноски – 36, размер на ГПР –
41,83%, размер на ГЛП – 27,09%, размер на застрахователна премия – 702 лв., еднократна
такса „оценка на риска“ – 684,24 лв., обща стойност на плащанията – 9396,93 лв. Твърди, че
изцяло погасил в полза на кредитора предоставената му с договора за потребителски кредит
сума в размер от 5000 лв., представляваща чистата стойност на заема, ведно със сумата от
2830,90 лв., която счита за платена без основание поради нищожност на сключения договор
за потребителски кредит, респ. поради нищожност на уговорените в него клаузи за
застраховка и за такса „оценка на риска“. Твърди, че процесният договор е нищожен поради
уговорения в противоречие с добрите нрави размер на ГЛП, който бил силно завишен.
Счита, че договорът е сключен и в нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като
не е спазен минималния размер на шрифта, както и в разрез с нормата на чл. 11, ал. 1, т. 6
ЗПК поради липса на посочен срок на договора като задължителен негов реквизит. Твърди,
че договорът е недействителен и поради сключването му в нарушение на разпоредбата на
чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК, тъй като липсва посочена методика за изчисляване на референтния
лихвен процент. Нарушена била и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, защото не са
взети предвид всички допускания и не са посочени компонентите, включени в размера на
ГПР. Договорът бил сключен и в разрез с нормата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като нито от
него, нито от приложения към него погасителен план, може да се извлече информация за
размера на включените в размера на месечната погасителна вноска суми, а именно каква
част от нея представлява главница, лихва и такса за обслужване на кредита. Не било ясно и
дали сумите по погасителния план са във фиксиран размер на всяка от вноските или първо
се заплащат таксата за обслужване и лихвата, а най-накрая – главницата. Счита договорът за
сключен в нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и поради това, че в размера
на ГПР не са включени разходите по кредита за застрахователни премии и за еднократна
такса „оценка на риска“, поради което размерът на ГПР следва да се счита за неточно
посочен, а оттам и че ГПР в договора липсва. Релевира недействителност на договора за
кредит и поради нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК – не съдържал клаузи
относно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срокът, в
който потребителят може да се откаже и другите условия по упражняването на това право,
вкл. информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата
съгласно чл. 29, ал. 4 и ал. 6 ЗПК. Липсвала информация за размера на лихвения процент на
ден. Не бил посочен редът за прекратяване на договора /чл. 11, ал. 1, т. 23 ЗПК/, както и
наличието на извънсъдебни способи за решаване на спорове и обезщетяване на потребители
във връзка с предоставяне на кредита /чл. 11, ал. 1, т. 24 ЗПК/. В условията на евентуалност
в случай че не се установи недействителност на договора за потребителски кредит, ищецът
релевира недействителност на отделни негови клаузи, а именно тези, уреждащи заплащането
на застрахователни премии и на такса „оценка на риска“. Твърди, че тези такси
представляват скрита възнаградителна лихва в полза на кредитора, чието отделяне в
самостоятелни уговорки цели единствено заобикаляне на закона. Посочва, че от договора не
ставало ясно дали тези такси са включени в размера на ГПР. По тези съображения ищецът
счита, че ответното дружество му дължи връщане на платената без основание по нищожен
договор за потребителски кредит, респ. по нищожни клаузи от договора, сума от 2830,90 лв.,
заплатена от ищеца над чистата стойност на кредита.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че максималният размер на
разходите, който може да се прилага за потребителските кредити, е до 5 пъти размера на
законната лихва. Посочва, че в клаузата на чл. 9.1 от договора е посочен размерът на
лихвения процент, в клаузата на чл. 9.2 – условията за прилагането му, а в клаузата на чл. 9.3
– размера на лихвата за един ден. Счита, че няма законово изискване размерът на
възнаградителната лихва да се посочва като сума в лева – същата следвало да се посочва
само в проценти по арг. § 1, т. 4, т. 5, т. 5а и т. 6 ДР ЗПК. Поддържа, че при уговорен
2
фиксиран размер на ГЛП липсва изискване в договора да се посочва информацията по чл.
11, ал. 1, т. 9а ЗПК, както и информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски. Счита договора за сключен в изпълнение на разпоредбата
на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, което нормативно изискване е изпълнено в клаузата на чл. 11.2 от
същия. Разбивката в погасителния план давала ясна информация на потребителя каква част
от дълга се погасява с внасянето на съответната месечна вноска. Оспорва се приложимостта
в настоящия случай на нормата на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, но въпреки това ответникът счита,
че клаузата на чл. 12 от договора е уговорена именно в съответствие с тази разпоредба.
Ответникът твърди, че това как е изчислен ГПР и кои разходи се включват в изчисляването
му е информация, която кредиторът не е задължен да предоставя на потребителя поради
липсата на такова изискване в закона, а и защото посочената информация не може да бъде
предоставена по ясен и разбираем за потребителя начин. Счита, че задължението на
кредитора да включи в съдържанието на договора за кредит взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР, не е абсолютно – такива се посочват само ако са били
използвани, което в случая не е налице. В процесния договор липсват неясноти, които да
обуславят използването на допускания при изчисляване на размера на ГПР. Твърди се, че
ищецът изрично е заявил желание чрез попълване на заявление-декларация да бъде
сключена застраховка. Поддържа, че предоставената на ищеца допълнителна услуга за
застраховка не е задължително условие за получаването на кредит, поради което не
представлява разход по договора и размерът на застрахователната премия не следва да бъде
включван в общия размер на ГПР. Твърди, че начислената такса „оценка на риска“ в размер
на 684,24 лв. не е свързана с управлението или усвояването на кредита, а е дължима
еднократно и предварително от кредитополучателя преди сключването на договора.
Размерът на същата била включена в размера на погасителните вноски, респ. била
разсрочена заедно с главницата и лихвата, единствено за удобство на потребителя. Сочената
такса била уговорена, за да покрива разходи, извършени от кредитора към момента на
сключване на договора и непосредствено след него. Счита, че процесният договор е сключен
в предвидения минимален размер на шрифта. Поддържа, че изискването за размер на
шрифта съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК не се отнася за клаузата за застрахователна премия,
доколкото същата представлява отделно застрахователно правоотношение, инкорпорирано в
кредитното, за което са приложими единствено изискванията за форма на застрахователния
договор, уредени в КЗ. На следващо място, счита, че клаузата на чл. 20 от договора отговаря
на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, който урежда право на отказ на потребителя от
договора. С отговора на исковата молба се твърди, че по процесния договор за
потребителски кредит ищецът е погасил сума в общ размер на 8217,43 лв. С тези
съображения моли за отхвърляне на предявения иск.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 в тежест на ищеца е да установи, че по
силата на сключения договор за потребителски кредит е заплатил на ответника процесната
сума, както и получаването от ответника.
В тежест на ответника е да установи, че е налице годно основание за имущественото
разместване, респ. за задържане на получената сума.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
3
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4