Присъда по дело №1368/2025 на Районен съд - Варна

МОТИВИ по НОХД № 1368 по описа за 2025 год. на Районен съд –
Варна, НО, ХХХVІІ състав.

От Районна прокуратура - Варна срещу подсъдимия В. В. Ц. ЕГН
********** е повдигнато обвинение: по чл.196, ал.1, т.2, във връзка с чл.195,
ал.1, т.4, във връзка с чл.194, ал.1 от НК :

ЗА ТОВА, ЧЕ: На 05.09.2024 г., в град Варна, в условията на опасен
рецидив, чрез използване на техническо средство - джобно ножче, отнел
чужди движими вещи - 1 брой пластмасова кутия за дарения с капак на
стойност 7.20 лв. и съдържащата се в кутията парична сума в размер на от
125.00 лв., всички вещи на обща стойност 132.20 лв. /сто тридесет и два лева и
двадесет стотинки/, от владението на В. К. П., собственост на Д. Т. А.,
представлявана от законния й представител Р. С. Й., без тяхно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои.

След провеждане на разпоредително заседание по въпросите по чл.
248, ал. 1 от НПК и липсата на възражения относно допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на ДП и предвид изявлението на подсъдимия
Ц. и неговият защитник, адвокат Василева, ВАК делото да се разгледа по реда
на съкратеното съдебно следствие, съдът даде ход на делото по реда на глава
27 от НПК.

Представителят на Районна прокуратура-Варна поддържа в с.з.
обвинението като доказано по несъмнен начин и предвид характера на
проведеното производство [по глава ХХVІІ от НПК] пледира за наказание,
1

определено по реда на чл. 58а, ал.1 НК, а именно ЛОС, което да бъде
ефективно изтърпяно при първоначален „строг“ режим, предвид законовата
забрана за приложение на чл. 66, ал.1 от НК. Моли съда да наложи наказание
за деянието по чл.196, ал.1, т.2, във връзка с чл.195, ал.1, т.4, във връзка с
чл.194, ал.1 от НК в размер на три години лишаване от свобода, което
съгласно разпоредбата на чл.58а. от НК да бъде редуцирано с една трета, като
същото бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим .

Пострадалите от деянието, редовно призовани за разпоредителното
заседание, не се явяват и не се представляват по делото.

Подсъдимият В. В. Ц. се явява в с.з., признава се за виновен, дава
съгласие за разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК-"съкратено
съдебно следствие пред първата инстанция". Предвид това, съдът, с две
отделни определения, както следва: 1.) На осн. чл. 372, ал.3, вр. с чл. 371, т.1
НПК прие, че действията по извършеното разследване в досъдебното
производство са съобразени изцяло с реда, предвиден в НПК, с оглед на което
одобри изразеното от подсъдимия и неговия упълномощен защитник адв.
Светла Василева, ВАК, изрично съгласие досежно това да не се провежда
разпит на свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата да се
ползва съдържанието на протокола за разпит на свидетел и писмените
експертни заключения по видео-техническа и лицево-идентификационна и
оценъчната експертиза; 2.) На осн.чл. 372, ал.4, вр.с чл. 371, т.2 от НПК прие,
че направеното в хода на съкратеното съдебно следствие самопризнание на
подсъдимия се подкрепя по несъмнен и категоричен начин от всички останали
доказателства по делото, поради което и обяви, че ще ползва същото при
постановяване на присъдата без да бъдат събирани доказателства, относно
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Защитникът на подсъдимия също намира, че са налице всички
обективни предпоставки за приключване на делото по реда на съкратеното
съдебно следствие и определяне на наказание ЛОС при условията на 58а., ал.4
и чл.55 от НК за деянието по чл.196, ал.1, т.2, във връзка с чл.195, ал.1, т.4 от
НК , чийто конкретен размер пледира да бъде определен от съда съобразно
тежестта на деянието, личността на подсъдимия и целите на наказанието.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, при отчитане
2

изискванията, вписани в нормата на чл. 373, ал.3 от НПК, прие за
установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият В. В. Ц., ЕГН **********, с завършено основно
образование, неженен, безработен, с постоянен адрес в гр.Варна, ул.“А. С.“ №
4, ет.1, понастоящем в Затвора – Варна.

Подсъдимият Венко Цолов бил наркозависим. Същият не работел.
Осъждан бил многократно за извършени престъпления от общ характер с
налагани наказания – „лишаване от свобода“.

На 05.09.2024 г. подсъдимия Ц. имал нужда от парични средства и
решил да си ги набави по престъпен начин. Същият ден преди 14.00 ч. с
намерение да открадне нещо влязъл в обект от търговска верига „300“ –
магазин „Марица“, стопанисван от „П. “ ЕООД, находящ се на ул.“Г. Ц.“ № 7 в
гр.Варна. По това време като продавач-консултанти в обекта били св.Т. Н. и
св.С. А. Управител на обекта бил св.В. П. и като такъв той се явявал
материално-отговорно лице за повереното му имущество. В изпълнение на
замисленото Ц. започнал да оглежда обстановката и забелязал, че на стелаж
на касата, посредством стягащи връзки тип „свински опашки“, била поставена
прозрачна пластмасова кутия с капак с размери 25х15х12 см. На нея имало
залепена снимка на дете – Д. Т. А., на 10 г. и надпис с големи букви „ЗОВ ЗА
ПОДКРЕПА И ДАРИ“. Същата била предназначена за събиране на дарения за
скъпоструващо лечение, като имало описание на заболяването на детето.
Кутията била предоставена от родителите на Д., като на определен период
кутията се изпразвала и сумата се предавала на майката на Д. – св.Р. Й., като
неин законен представител. След като възприел събраните парични средства,
подсъдимия решил да ги открадне заедно с кутията. Ц. използвал момента в
който служителите в магазина не била на касовата зона и отишъл до мястото,
където била поставена кутията. Видял снимката на детето и осъзнал, че
събраните вътре средства са за благотворителност. Извадил джобно ножче,
което носел в себе си и срязал с него връзките, с които кутията била
прикрепена към стелажа.След това я взел заедно с намиращите се в нея
парично средства и я скрил под якето си. След това без да бъде забелязан от
служителите в магазина подсъдимия излязъл от него и се отдалечил в
неизвестна посока.

3

На 07.09.2024 г. около обяд докато била на работа в магазина св.Н.
установила липсата на кутията с намиращи те се в нея парични средства. За
случилото се веднага бил уведомен св.П., а в последствие и органите на
полицията. С протокол за доброволно предаване от 11.09.2024 г. св.П. предал 1
бр. компактдиск, съдържащ видеозаписи от охранителните камери, монтирани
в магазин „М.“, находящ се на ул.“Г. Ц.“ № 7 в гр.Варна.

По случая било образувано ДП № 1367 /2024 год. по описа на Първо
РУ при ОД МВР – Варна.

От изготвеното заключение по допуснатата и изготвена видео-
техническа и лицево – идентификационна експертиза № 56/26.09.2024 г. е
видно, че на файловете се наблюдава – 05.09.2024 г. в 13:57 ч., лице от мъжки
пол, което влиза в магазин „М.“ и отива към касата. Там изважда от левия си
джоб на дрехата предмет наподобяващ джобно ножче. Прехвърля го в дясната
си ръка и извършва действия наподобяващи срязване на връв вързана за
правоъгален предмет наподобяващ кутия с оранжев капак върху който видимо
е залепена снимка на дете.След като отрязва връвта, лицето взема предмета,
поставя го в дрехата си и напуска търговския обект в 13.58 ч.

Резултатът от сравнителния анализ позволява да се направи извод, че
описаните в експертизата фотокопия е било заснето лицето – В. В. Ц., ЕГН
**********.

Видно от заключението на назначената по делото съдебно-
оценителна експертиза № 209/22.10.2024 г. към момента на деянието,
стойността на отнетите вещи – пластмасова кутия за дарения с капак и пари,
възлиза в общ размер – 132.20 лева.

На подсъдимия В. Ц. били изготвени две съдебно-психиатрични
експертизи от 17.10.2024 г. и 09.02.2025 г. от заключенията на които е видно,
че осв. не страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата – психоза.
При него са налице данни за психични и поведенчески разстрйоства,
дължащи се на комбинирана употреба или употреба на други психоактивни
вещества. Вредна употреба на канабиноидни и психостимуланти от
амфетаминовата група.

4

Към момента на извършването на деянието – 05.09.2024 г. В. Ц. е бил
в състояние на обикновено алкохолно опиване и е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. След
извършване на деянието и към настоящия момент Ц. не е бил и не е в
състояние на „краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието“
и е могъл и може да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Физическото и психичното му състояние му
позволяват да участва пълноценни в наказателното производство.

Така възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен и
категоричен начин от събраните в с.з. доказателства, посредством
приложените по ДП № 1367 /2024 год. по описа на Първо РУ при ОД МВР –
Варна, писмени доказателствени средства, както и чрез показанията на всички
свидетели, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им
по реда на чл. 283 от НПК. Установените обстоятелства се подкрепят изцяло и
от самопризнанието на подсъдимия в с.з., одобрено от съда по реда на чл. 372,
ал.4 във вр. с чл. 371, т.2 от НПК.

Ето защо и с оглед на установената в хода на съкратеното съдебно
следствие фактическа обстановка, и при отчитане на заложеното в чл. 373,
ал.3 от НПК съдът прие за доказано по безспорен и несъмнен начин, че
подсъдимия В. В. Ц., е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението "кражба" по смисъла на НК, описано в обвинителния акт,
за което е предаден на съд. Подобно престъпление може да бъде извършено
само с пряк умисъл, като освен него законът изисква деецът да действа с
намерение противозаконно да присвои вещта - обстоятелства, които са налице
предвид конкретните негови действия.

Съдът прие, че правилно деянието на подсъдимия е квалифицирано
като значително по-тежко наказуемо, тъй като е осъществено при условията на
опасен рецидив - квалификация по чл. 196, ал.1, т.2 НК, от НК. Видно от
приложената по делото справка за съдимост, същият е осъждан многократно с
отделни влезли в сила присъди, като анализирайки последните от тях - НОХД
№ 1413/2016 г. на ОС – Варна, НОХД № 4395/2020 г. на РС – Варна, съдът
направи извод за това, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки
за квалификация на настоящото му деяние, като извършено при условията на
„опасен рецидив“, тъй като: 1.) Подсъдимият е извършил престъплението,
след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление по см. на чл. 93, т.7
НК - например престъплението по чл. 199, ал.1, т.4 НК е наказуемо с ЛОС
от 5 до 15 г.; 2.) наложеното му наказание не е по-малко от една година
лишаване от свобода - наложено е наказание 4 г. ЛОС; 3.) изпълнението на
5

това наказание не е отложено по реда на чл. 66 от НК.
Налице е и квалифициращото деянието на подсъдимия обстоятелство
по чл. 195, ал.1, т.4 НК – техническо средство.Използваните от подсъдимия
джобно ножче, с което е срязал връв вързана за кутия за дарения, несъмнено
представляват предмет, създаден от човека, който по своето обичайно
предназначение служи за осъществяване на техническа операция. В
конкретният случай визираният предмет съществено е улеснил подсъдимия
при осъществяване на престъплението, тъй като използването му е бил
единственият начин, по който е могъл да го осъществи.

Поради така изложеното, отчитайки трайната и непротиворечива
съдебна практика в тази насока (виж напр.т.11,пр.2 от ППВС № 6/1971 г. по
н.д.№ 3/1971 г., изм. с ППВС № 7/1987 г., Сб., стр. 198 и р.№ 528/2003 г. на
ВКС по н. д. № 349/2003 г., I н. о., БВКС, бр.10/ 2003 г.,стр. 13), съдът прие, че
посоченият по-горе предмет, представлява вещ, послужила за извършване на
деянието и използването й безусловно предопределя квалификацията на
същото по този по-тежко наказуем състав по чл. 195, ал.1, т.4 НК.

Отделно, налице е и последното формално изискване по чл. 30 от НК,
тъй като не са изтекли 5 години от изтърпяване на последното наказание ЛОС.

При индивидуализацията на наказанието, при спазване на
императивните изисквания на чл. 373, ал.2 от НПК, съдът прие, че
наказанието на подсъдимия Кирилов следва да бъде определено съгласно
правилата на чл. 58а. от НК. В актуалната си редакция този текст предвижда
две отделни възможности при индивидуализация на наказанието - първата е
по ал.1, а втората по ал.4 - вариант, който в случая би бил по-благоприятен, с
оглед възможността за определяне на наказанието под специалния минимум,
за което обаче е необходимо съдът да констатира наличие на многобройни,
респ. едно, но изключително смекчаващо вината обстоятелство.

Съдът намира в съответствие с константната практика на ВКС, че в
случая самопризнанието на дееца, направено под формата на волеизявление
по чл. 371, т.2 НПК не следва да се интерпретира допълнително като
смекчаващо обстоятелство при индивидуализиране на санкцията; същото не е
довело до съдействие за своевременно и съществено разкриване на
престъпното посегателство и неговия извършител в хода на досъдебното
производство; което разкриване е логично следствие от ефективната дейност
на компетентните органи /Тълкувателно решение № 1/06.04.2009 г. по тълк.д.
№ 1/08 г. на ВКС, Решение № 372/04.10.2011 г. по н.д.№ 1881/2011 г. на ВКС,
6

Решение № 377/26.09.2011 г. по н.д.№ 1765/2011 г. на ВКС/. Размерът на
наказанието съдът определи по правилата на чл. 54 НК на многократно
извършилия престъпления против собствеността и изтърпявал ефективно
наказание лишаване от свобода деец; като счете, че същият е достатъчен и
адекватен за реализиране на целите на индивидуалната и генералната
превенция на наказанието – поправяне на извършителя и възпитателно
въздействие върху останалите членове на обществото.

В хода на съкратеното съдебно следствие подсъдимия Ц. изразява
формално своето признание за извършеното престъпление, което в случая е и
предпоставка за провеждане на диференцираната процедура и определяне на
по-ниско по размер наказание лишаване от свобода. От друга страна съдът
отчете като отегчаващи вината обстоятелства съдебното миналото на
подсъдимия, извън осъжданията взети предвид при квалификацията на
настоящото престъпление.

При индивидуализацията на наказанието, при спазване на императивните
изисквания на чл. 373, ал.2 НПК, съдът прие, че наказанието на подсъдимия
В. В. Ц. следва да бъде определено съгласно правилата на чл. 58а НК. В
актуалната си редакция този текст предвижда две отделни възможности при
индивидуализация на наказанието – първата е по ал.1, а втората по ал.4 –
вариант, който в случая би бил по-благоприятен за дееца предвид
приложението на чл. 55 НК, за което обаче е необходимо съдът да констатира
наличие на многобройни, респ. изключително смекчаващо вината
обстоятелство.

В настоящият казус съдът прие, че наказанието следва да се определи в
хипотезата на чл. 58а, ал.4, във вр. с чл. 55, ал.1, т.1 НК, като отчете, че са
налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, а именно, а именно
изключително тежкото материално и социално положение на подсъдимия,
своевременното възстановяване на по-голямата част от причинените вреди,
младежката възраст, направените самопризнания и проявеното разкаяние,
което мотивира съда да приложи разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.1 НК. От друга
страна съдът отчете като отегчаващо вината обстоятелство съдебното
миналото на подсъдимия извън осъжданията взети предвид при
квалификацията на настоящото престъпление. Следва да се отбележи също, че
инкриминираното престъпно деяние е извършено в много кратък срок след
изтърпяване на последното наказание ЛОС, което показва, че подсъдимия не
се е поправил и предишните налагани ефективни наказания лишаване не са
оказали своето поправително и превъзпитателно въздействие. Именно
предвид това негово съдебно минало, действията му по настоящото дело са
квалифицирани значително по-тежко като извършени при условията "опасен
рецидив" по см. на чл. 29, ал.1, б."а" и б."б" НК. Следователно, касае се не за
инцидентна престъпна проява, а за поредно престъпно посегателство върху
7

чужда собственост, мотивирано изцяло от начина на живот на подсъдимия.

Наказанието, предвидено от законодателя в санкционната част на
нормата по чл. 196, ал.1, т.2 от НК е от 3 до 15 г. ЛОС, поради което
отчитайки наличието на специален минимум, непозволяващ замяната на
наказанието ЛОС с друг вид наказание, съдът на основание чл. 55, ал.1, т.1 от
НК го индивидуализира в размер на една година и три месеца лишаване от
свобода, като отчете, че в този размер успешно ще бъдат реализирани целите,
визирани в чл. 36 НК. При определяне на наказанието съдът отчете, че
изтърпените до момента ефективни наказания лишаване от свобода не са
оказали своето поправително и превъзпитателно въздействие, доколкото
подсъдимия е продължил да извършва престъпления против чуждата
собственост. Следва да се отчете и приеме, че настоящото му деяние е
поредно престъпно посегателство върху чужда собственост, мотивирано
изцяло от начина на живот на подсъдимия, тежкото му материално и социално
положение. На осн. Чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС съдът постанови
наказанието да се изтърпи в затвор при първоначален "строг" режим. При
определяне на режима и типа на мястото за изтърпяване на наказанието съдът
прие, че подсъдимия Ц. е "рецидивист" и по смисъла на §3, ал.1, т.1 и т.2 от ДР
на ЗИНЗС.

Съдът прецени по-горе високата обществена опастност на дееца, както и
с високата обществена опастнонст на деянието намира, че не е възможно
постигане целите на генералната и специална превенция на наказанието,
визирани в чл.36 от НК, без ефективно изтърпяване на наказанието. В този
смисъл е и константната съдебна практика на ВКС /Решение № 401/2002 год.
на ВКС, Решение № 528/1993 год. на ВКС, Решение № 386/1973 год. на ВКС
и др./.

На основание чл. 57 ал. 1 т. 2 б. „Б“ от ЗИНЗС съдът постанови
наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно от осъдения при
първоначален "строг" режим.

На основание чл.59, ал.2 от НК, зачита времето през което
подсъдимия Ц. е бил с МНО „задържане под стража“, считано от 13.09.2024 г.
по ЧНД № 3536/2024 г. по описа на Районен съд – Варна.

По отношение на ВД – 2 бр. DVD същите следва да останат в
кориците на делото.

Съдът се произнесе и по въпроса за разноските, като предвид изхода
8

на делото осъди подсъдимия да заплати сумата от 967.63 лв. в полза на ОД
МВР – Варна.

Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ при ВРС:
9

Номер на акта:	205
Дата:	9 юли 2025 г. (в сила от 25 юли 2025 г.)
Съдия:	Пламен Димитров Караниколов

Дело:	20253110201368
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	3 април 2025 г.

Присъда по дело №1368/2025 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите