Р
Е Ш Е Н И Е
№
260568 / 23.12.2020г.
гр. Перник, 23.12.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на трети декември, две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 00213 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове от “Водоснабдяване и
канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.Перник,
кв. “Варош“, ул. “Средец“ № 11, срещу П.М.В., с адрес: ***, с които се иска да
бъде признато в отношенията между страните, че П.М.В. дължи на ищцовото
дружество сумата от 728,94 лева за доставена и отведена, но незаплатена вода в
жилище, находящо се на адрес: гр. П., с. Б. д., общ. П., ул. „” № , от които:
главница в размер на 555,38 лева за периода от 13.09.2015г. до 18.08.2016г. и 173,56
лева – лихва за забава на месечните плащания за периода от 24.09.2016г. до 23.10.2019г.,
ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на сумата, за които суми по ч. гр. д. № 06826/2019г. по
описа на Районен съд – Перник, е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК. Претендират се и разноски.
В
исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника, в качеството му на
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги, съществува облигационно
правоотношение във връзка с доставка на питейна вода и отвеждане на канални
води, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи
условия, чиито клаузи обвързват ответника без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот, находящ се в гр. П., с. Б.д. общ. П.,
ул. „” № , е водоснабден.
Посочва, че ответникът се явява задължено лице за заплащане стойността на
консумираната питейна вода и на отведените канални такива от момента на
присъединяването му към ВиК системата и откриването на партида с абонатен
номер. Поддържа се, че през процесния период ищецът е изпълнил задълженията си,
като е доставил до имота водоснабдителни и канализационни услуги, чиято
стойност възлиза на сумата от 555,38лв. Изяснява се, че от своя страна
потребителят не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата
цена. Липсата на плащане на падежа – в 30-дневен срок след фактурирането на
сумата, обуславя начисляването и на законна лихва за забава. С тези съображения
се отправя искане за уважаване на предявените искови претенции.
В
предоставения от чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът не е депозирал писмен
отговор на исковата молба.
В
съдебно заседание, ищецът не се представлява. В депозирано становище, същия
пледира за основателност на исковите претенции, като заявява, че процесните
суми са начислени след извършен отчет на водомера и не са налице вземания,
които да са погасени по давност. Твърди, че от представеното с исковата молба
извлечение от сметки от счетоводните регистри на дружеството се установява, че
количествата и сумите са начислени правилно и съвпадат с тези, посочени в
петитума на исковата молба.
Пълномощникът
на ответника пледира за решение, с което предявените установителни искове бъдат
отхвърлени като неоснователни. Поддържа направеното в първото по делото открито
съдебно заседание възражение за погасяване на вземанията поради изтичане на
предвидената в закона погасителна давност, както и твърдението, че ответника не
е собственик на процесния недвижим имот. Оспорва обстоятелството, че
претендираните суми на правилно начислени, като се аргументира с нарушение на
изискванията на чл. 23 от Общите условия.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
За
сумите по предявените обективно кумулативно съединени установителни искове е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 5125
от 07.11.2019г. по ч. гр. д. № 06826 по описа за 2019г. на ПРС. Същата е връчена
на длъжника (ответника по настоящото дело), при което, в срока по чл. 414 ГПК, същия е оспорил вземанията, депозирайки писмено
възражение. Последното, от своя страна, е обосноваващо за предявените понастоящем
установителни искове, в синхрон с обстоятелството, че настоящата искова молба е
депозирана в предоставения от чл. 415 ГПК едномесечен срок. Тези обстоятелства
сочат на допустимост на предявените искови претенции, респ. съдът дължи
произнасяне по тях.
По основателността:
Предявени
са от страна на ищеца обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и с
правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В доказатествена тежест на ищеца е да докаже
при главно и пълно доказване съществуването на валидно възникнало облигационно
отношение с ответника като установи вземането си на твърдяното договорно
основание и в претендирания размер; че през процесния период е извършвал в
договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на
канална вода за обект, находящ се гр. П., , с. Б.д., общ. П., ул. „” № и че през процесния период ответникът е имал
качеството потребител по смисъла на Общите условия. Следва да докаже и
твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в
тази връзка суми, съгласно чл. 23 от ОУ.
Безспорно е, че
ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за
водите и предоставя ВиК услуги на
потребителите срещу заплащане за територията на гр. Перник.
Съгласно чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР
общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един
централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им.
Съгласно чл. 8
от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите,
като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК
услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената
нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите
не се изисква.
Според
чл. 3 от посочената Наредба, потребители на ВиК услуги са собствениците или
притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени
имоти, което е залегнало и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от ОУ на
оператора, която разпоредба регламентира няколко основни групи потребители:
собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия,
препродаващи непитейна вода след обработката й и наематели.
За да възникне задължението за
заплащане на ВиК услуги за който и да е субект, той на първо място трябва да
има качеството на “потребител” на тези услуги по смисъла на чл. 2, ал. 1 ОУ за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор – „Водоснабдяване и
канализация” ООД - Перник.
За да докаже това свое твърдение,
ищецът е ангажирал писмени доказателства – заверено копие на Предписание № 12
от 13.05.2011г., 3 броя актове (потвърждение), представени в заверени копия,
заверено копие на Приемо-предавателен протокол № 0005403 от 30.05.2017г., ведно
с извадка от карнетен картон, касаещ абонатен № 1440431 и заверено копие на
констативен протокол за оглед на място на СВО № 0001246 от27.05.2019г. От
същите е видно, че са подписани от страна на ответника, като собственик на
процесния имот, което обстоятелство не е оспорено. Видно е и, че същите касаят
именно процесния недвижим имот. С оглед неоспорване на представените писмени
доказателства, съдът приема, че ответникът е бил собственик на процесния имот
за процесния исков период и като собственик притежава качеството
потребител на ВиК услуги, съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от Наредба №
4 от 14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи /Наредбата № 4/2004/ и пар.1, ал.1,
т.2, б. „а” от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационни услуги. Още повече от изготвена служебна справка на съда за настоящ и
постоянен адрес на ответника (находяща се в кориците на ч. гр. д. № 6826/2019г.
по описа на ПРС), същия е с регистриран постоянен адрес ***. Този извод се
подкрепя и от представените от страна на ответника по ч.гр. д. № 6826/2019г. по
описа на ПРС писмени доказателства, в това число и декларация/заявление от
ответника (длъжник в заповедното производство) от 16.08.2016г.
С оглед
изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е
съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при
общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл.8, ал.1 от Наредба №
4, като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на
индивидуален договор между страните. Със самият факт на присъединяване към
водопроводната система на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД потребителят е
обвързан от общите условия на дружеството. Общите условия са влезнали в
сила. Според нормата на чл. 8, ал. 4
от наредбата в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
предприятие заявление, в което да предложат различни условия. По делото не са
релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото
си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че
между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на
водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в
него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и
съответните Общи условия на ВиК П. за различните периоди на отчитане. В тази връзка и предвид изложеното е неоснователно
възражението на ответника, че доколкото общите условия не са му връчени лично,
същите не го обвързват.
Основно
задължение на ВиК оператора, предвидено в чл.42, ал.1, т.1 от Наредба № 4
е да снабдява потребителите с вода с
питейни качества при равни условия, с икономически обосновани разходи за
доставката й до имотите им, което задължение е залегнало и в чл.8 от Общите
условия, както и има задължения за отвеждане на каналната вода.
В
чл. 18, ал.3 /чл.17, ал.3/ от действащите през процесния период Общи условия на
ищцовото дружество, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-027 от
09.06.2006 г. и Общи условия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г., се съдържа изрично
задължение на потребителите на ВиК услуги да поставят индивидуални водомери,
като средство за измерване, чрез което количеството потребени услуги да бъде
надлежно отчетено, след което да бъде начислено и остойностено.
Това
задължение на ВиК потребителите е залегнало и нормативно, в разпоредбата на
чл.11, ал.4 и ал. 5 от Наредба № 4/2004, съгласно която потребителят поставя индивидуален
водомер, като доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на
индивидуалните водомери са също негово задължение.
Съгласно
разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4/2004 г., аналогична на чл.23, ал.1 /чл.25,
ал.1/ от Общите условия, услугите на В и К се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора,
отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Изключение
е служебно начислява на количества вода, при наличие на определени предпоставки
за това.
Съдът намира, че с ангажираните от
страна на ищеца писмени доказателства, а именно: заверено копие на извлечение
от сметка и заверено копие от извадка от карнетен картон, не се доказа, че за процесния
период правилно е прилагана разпоредбата на чл.23, ал. 1 от Общите условия,
респ. че сумите са правилно начислени, каквото възражение е въведено и от
страна на ответника. В представената извадка от карнетен картон, номера на
водомера и номера на пломбата са задраскани, а срещу отчитанията, извършени на
14.09.2015г. и 16.08.2016г. липсва подпис, както на потребителя, така и на
свидетел или длъжностно лице на ВиК оператора, при евентуалното неосигуряване
на представител на потребителя. Видно е и обстоятелството, че от 14.09.2015г.
до 18.07.2016г. липсват отчитания на водомера, каквото е изискването на чл. 23
ал. 1 от Общите условия. Не са ангажирани и доказателства, които да установят
размера на акцесорната претенция.
С оглед горните обстоятелства съдът
намира, че ищецът не е доказал исковите си претенции по размер, поради което
искът с правно основание чл. чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен. С оглед отхвърляне на главния иск, като неоснователна следва да
бъде отхвърлена и акцесорната претенция за обезщетение за забава за посочения
исков период.
Предвид отхвърляне на главния иск,
съдът намира за ненужно обсъждането на направеното от страна на ответника
възражение за погасяване на сумите по давност. Само за прецизност следва да
бъде посочено, че същото е въведено след изтичане на едномесечния срок,
предоставен с разпоредбата на чл. 131 от ГПК.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г.
на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.
Предвид
изхода на делото, разноски се дължат само на ответната страна. Същата е претендирала такива по чл. 38 от ЗА в размер
на 300,00 лева, която сума съдът намира в съответствие си разпоредбата на чл. 7
ал. 2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, респ. следва да
бъде присъдена на пълномощника на ответника.
Мотивиран
от горното, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ
исковете, предявени от “Водоснабдяване и канализация”ООД, с ЕИК:********* и
седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв. “Варош“, ул. “Средец“
№ 11, срещу П.М.В., с адрес: ***, с които се иска да
бъде признато в отношенията между страните, че П.М.В. дължи на ищцовото
дружество сумата от 728,94 лева за доставена и отведена, но незаплатена вода в
жилище, находящо се на адрес: гр. П., с. Б. д., общ. П., ул. „” № от които: главница в размер на 555,38 лева за
периода от 13.09.2015г. до 18.08.2016г. и 173,56 лева – лихва за забава на
месечните плащания за периода от 24.09.2016г. до 23.10.2019г., ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на сумата, за които суми по ч. гр. д. № 06826/2019г. по описа на
Районен съд – Перник, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване
и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.Перник,
кв. “Варош“, ул. “Средец“ № 11 ДА ЗАПЛАТИ
на адв. Р.З. - ПАК, с адрес: ***3 Б сумата от 300,00 лева, представляваща определеното по реда
на чл. 38 ЗА адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. г. д. № 06826/2019г. на ПРС да бъде върнато на съответния
съдебен състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящото дело.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: