РЕШЕНИЕ
№ 587
гр. Б.град, 12.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.ГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Д. Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Г.а
като разгледа докладваното от Д. Р. Беровски Гражданско дело № 20211210103187 по описа
за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
I. Обстоятелства по производството.
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от А. Б. Б., ЕГН **********, Б. Г. Б., ЕГН
********** и С. К. Б., ЕГН **********, и тримата ищци с адрес: гр.*****, подадена против
Д. В. Т., ЕГН ********** и Д. Г. Т., ЕГН **********, и двамата ответници с адрес: гр.****.
Претендира се ответниците да премахнат извършено незаконно строителство, изразяващо
се в надстрояване на терасата към тавана и поставяне на покрив над нея, изградена баня и
тоалетна върху част от терасата и на тази база извършена промяна на предназначението на
таванско пространство в жилище в двуетажната жилищна сграда с идентификатор ***, която
сграда е построена в съсобствен урегулиран поземлен имот с идентификатор *** по плана
на гр.Б.град, с което да бъдат преустановени неоснователните действия по игнориране
правата на ищците, като собственици: за ищеца А. Б. като собственик на първия жилищен
етаж и с права върху общите части, а за ищците Б. Б. и С. Б. като собственици на 1/3 идеална
част от урегулирания поземлен имот, в който се намира жилищната сграда.
С оглед така изложеното искане в исковата молба следва да се приеме, че е предявен
осъдителен негаторен иск по чл. 109 ЗС.
Съгласно разпореждане на съда от 31.01.2023г. и с цел изпълнение на процедурата по чл.
131 ГПК, до ответниците Д. В. Т. и Д. Г. Т., на визирания от ищците адрес, е било изпратено
за връчване съобщение, ведно с препис от: цитираното разпореждане, исковата молба и
нейните приложения. Препис от горепосочените книжа били връчени ответника Д. В. Т. по
реда на 44, ал. 1, изр. 6 ГПК – на 22.03.2023г. при условията на отказ на адресата да получи
съобщението. С ръкописно разпореждане на съда от 27.03.2023г. е констатирано, че в
разглеждания случай са налице предпоставките за прилагане на реда за връчване,
регламентиран в разпоредбата на чл. 44, ал. 1, изр. 6 ГПК. В контекста на горното,
едномесечният срок за депозиране на писмен отговор на исковата молба от ответника Д. В.
Т., изчислен по правилото на чл. 60, ал. 3 вр. ал. 6 ГПК, е изтекъл на 24.04.2023г.
(присъствен ден – понеделник). До изтичането на визирания срок ответникът Д. В. Т. не е
бил депозирал отговор на исковата молба.
По отношение на другата ответна страна Д. Г. Т. съдът констатира, че последната е
получила препис от исковата молба и от приложенията към нея на 09.05.2023г. В
законоустановения едномесечен срок ответникът Д. Г. Т., чрез пълномощника си адв. К. Т. е
1
депозирал отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове като
неоснователни.
Настоящият съдебен състав с определение от 12.06.2023г. е констатирал, че в срока за
отговора на исковата молба е бил предявен и насрещен иск от ответницата Д. Г. Т., ЕГН
********** срещу ищците А. Б. Б., ЕГН **********, Б. Г. Б., ЕГН ********** и С. К. Б.,
ЕГН **********, и тримата ищци с адрес: гр.***** за осъждане ищците (ответници по
насрещния иск) да разрушат пристройката към жилищната сграда с идентификатор *** с
площ от 25,20 кв.м., да възстановят преградните стени на терасата на първия жилищен етаж,
на югозападното мазе на сградата и на стълбищната клетка, както и да премахнат откритите
кабели, разположени по стените на стълбищната клетка, чрез които се осъществява
електрозахранването на първия жилищен етаж и на мазето. С определение по реда на чл.
129, ал. 2 ГПК на ответника Д. Г. Т. (ищец по насрещния иск) са дадени указания за
отстраняване на нередовностите. Указанията са били изпълнени, като е внесена дължимата
се държавна такса по насрещния иск.
В законоустановения едномесечен срок ищците А. Б. Б., Б. Г. Б. и С. К. Б. са депозирали
отговор на насрещната искова молба, с който оспорват насрещния иск като неоснователен.
Ищците твърдят, че първият от тях А. Б. бил собственик на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***.1, подробно индивидуализирани в исковата молба, който обект се
намирал в сграда с № 1, разположена в поземлен имот ***, който обект представлявал
първият жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в процесния поземлен
имот. Сочат, че другите двама ищци Б. Б. и С. Б. били собственици на 1/3 ид. част от
процесния поземлен имот. Поддържат, че ответниците били собственици на втория
жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, ведно с мазе и таван, както и на 1/2 ид.ч. от
процесния поземлен имот. Заявяват, че през 2008г., без строително разрешение и никакви
строителни книжа ответниците започнали строителни дейности на тавана, като
съществувалата преди това тераса била преустроена в жилищно помещение. Излагат, че
било извършено незаконно строителство, изразяващо се в надстрояване на терасата към
тавана и поставянето на покрив над нея, била изградена баня и тоалетна върху част от
терасата и извършена промяна на предназначението на таванското пространство. Навеждат,
че с това незаконно строителство се засягали общи части на сградата и конкретно покрива и
фасадите на сградата, в резултат на което се стигнало до напукване на стените на първия
етаж – фасадната стена и част от преградните стени. Поддържат, че ответниците им били
ограничили и достъпа до единствената им капандура, чрез която можели да излизали на
покрива. Считат, че горепосочените действия на ответниците ограничавали правото им като
собственици на идеална част от поземления имот и на първия етаж от сградата. По
отношение на насрещния иск излагат съображения, с които обосновават позиция за неговата
неоснователност.
Ответниците смятат предявения иск за неоснователен. Оспорват твърдението на ищците,
че процесната сграда бил двуетажна. В тази връзка заявяват, че същата била триетажна – два
жилищни и един тавански. Признават, че били собственици на таванския етаж. Оспорват
фактическите твърдения на ищците, че преустройството на терасата било извършено през
2008г., както и че с извършеното преустройство се засягали общи части на сградата и
конкретно нейния покрив и фасади. Заявяват, че не били съществували пукнатини в
конструкцията на сградата, а ако имало такива, те били предизвикани от самите ищци, които
се изразявали в разрушаване на каменната зидария в основите на сградата през 2016г., което
сериозно застрашило нейната устойчивост. Считат, че с разрушаването на ищците на
преградната стена на терасата на първия етаж и присъединяването към дневната, същите
намалили сериозно товароносимостта и устойчивостта на строежа. Не се били ограничили
достъпа на ищците до единствената капандура, респективно до покрива на сградата.
Заявяват, че изграденият от тях строеж на таванския етаж бил търпим. По отношение на
насрещния иск обосновават теза, че ищците следвало да разрушат пристройката към
жилищната сграда с идентификатор *** с площ от 25,20 кв.м., да възстановят преградните
стени на терасата на първия жилищен етаж, на югозападното мазе на сградата и на
2
стълбищната клетка, както и кабелите, чрез които се осъществява електрозахранването на
първия жилищен етаж и на мазето да бъдат поставени в гофрирана тръба, скрита под
мазилката, а не да бъдат премахнати (съобразно допуснато изменение на насрещния
негаторен иск в тази му част, извършено на основание чл. 214, ал. 1 с протоколно
определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 12.06.2025г.).
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
следните негаторни искове с правна квалификация чл. 109 ЗС:
- първоначално предявеният иск на ищците А. Б. Б., Б. Г. Б., и С. К. Б., имащ за предмет
ответниците Д. В. Т. и Д. Г. Т. да бъдат осъдени да премахнат извършено незаконно
строителство, изразяващо се в надстрояване на терасата към тавана и поставяне на покрив
над нея, изградена баня и тоалетна върху част от терасата и на тази база извършена промяна
на предназначението на таванско пространство в жилище в двуетажната жилищна сграда с
идентификатор ***., както и ответниците да осигурят достъп на ищеца А. Б. Б. към
капандурата с оглед осигуряването на възможност за излизане на покрива при необходимост.
- насрещно предявения иск на ответницата Д. Г. Т. (ищца по насрещния иск), имащ за
предмет ищците А. Б. Б., Б. Г. Б. и С. К. Б., (ответници по насрещния иск) да бъдат осъдени
да разрушат пристройката към жилищната сграда с идентификатор *** с площ от 25,20
кв.м., да възстановят преградните стени на терасата на първия жилищен етаж, на
югозападното мазе на сградата и на стълбищната клетка, както и да поставят кабелите, чрез
които се осъществява електрозахранването на първия жилищен етаж и на мазето, в
гофрирана тръба, скрита под мазилката.
II. Фактически и правни изводи.
1. Относно допустимостта на предявените искове:
Предявените искове са процесуално допустими. Същите изхождат от легитимирани лица с
правен интерес и са депозирани пред компетентния съд, като отговарят на изискванията на
редовност, предвидени в чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК.
2. Относно основателността на предявените искове:
Основателността на предявения първоначално предявения негаторен иск с правно
основание чл.109 ЗС, се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/
ищците да са титуляри на правото на собственост, както следва: ищецът А. Б. е собственик
на първия етаж (самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.1) от жилищна сграда с
идентификатор ***., построена в процесния поземлен имот; другите двама ищци Б. Б. и С. Б.
са собственици на 1/3 ид. част от процесния поземлен имот; 2/ ответниците да са
осъществили, сочените по-горе неоснователни действия (извършено незаконно
строителство, изразяващо се в надстрояване на терасата към тавана и поставяне на покрив
над нея, изградена баня и тоалетна върху част от терасата и на тази база извършена промяна
на предназначението на таванско пространство в жилище в двуетажната жилищна сграда с
идентификатор ***., неосигуряване на достъп на ищеца А. Б. Б. към капандурата с оглед
възможност за излизане на покрива при необходимост), и 3/ тези неоснователни действия да
се довели до смущаване и накърняване на ищците да упражнява правото си на собственост
върху процесния имот в пълен обем.
Основателността на предявения насрещен негаторен иск с правно основание чл.109 ЗС, се
обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ ищцата Д. Г. Т. да е
титуляр на правото на собственост на последния етаж от жилищната сграда и на 1/2 ид.ч. от
поземления имот; 2/ ответниците да са осъществили, сочените по-горе неоснователни
действия (построяване на пристройката към жилищната сграда с идентификатор *** с площ
от 25,20 кв.м., разрушаване на преградните стени на терасата на първия жилищен етаж, на
югозападното мазе на сградата и на стълбищната клетка, поставянето на открити кабели,
разположени по стените на стълбищната клетка, чрез които се осъществява
електрозахранването на първия жилищен етаж и на мазето в сградата) и 3/ тези
неоснователни действия да се довели до смущаване и накърняване на ищцата да упражнява
3
правото си на собственост върху процесния имот и последния етаж от жилищната сграда,
построена в него в пълен обем.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), всеки един от ищците, както по първоначална иск по чл. 109 ЗС,
така и по насрещния иск по чл. 109 ЗС следва да установи изложените предпоставки. От
своя страна всеки един от ответниците по тези искове следва да установи, че направените от
него действия са основателни респективно, че не смущават и накърняват правото на
собственост на ищците.
Именно в контекста на тези принципни положения трябва да се потърси и разрешението на
фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.
Безспорно е по делото, че ищецът А. Б. е собственик на първия етаж (самостоятелен обект
в сграда с идентификатор ***.1) от жилищна сграда с идентификатор ***, построена в
процесния поземлен имот.
Не е спорно между страните, че другите двама ищци Б. Б. и С. Б. са собственици на 1/3 ид.
част от процесния поземлен имот с ***, както и че ответниците Д. В. Т. и Д. Г. Т. са
собственици на последния етаж от жилищната сграда и на 1/2 ид.ч. от поземления имот.
Установява се по делото, че първоначалните ищци Б. Б. и С. Б. са съпрузи. Третият ищец
А. Б. е техен син.
Става ясно по делото, че ответниците Д. Т. и Д. Т. също са съпрузи.
От приетите по делото доказателства се установява, че страните по делото са в силно
влошени отношения помежду си, като в основата на тези отношения са споровете помежду
им относно преустройства в процесния поземлен имот и на построената в него жилищна
сграда, както и на други постройки в него. В тази връзка между страните са се водили
предходните производства пред Адм.Съд – Б.град, а именно адм.д. № 1008/2017г. и адм.д. №
114/2020г.
Предмет на адм.д. № 1008/2017г. е била Заповед на от 18.10.2017г. на Началника на СГКК
– Б.град, с която е одобрено изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри,
състоящо се в допълване на сграда на Д. и Д. Т.и с идентификатор ***.5 в процесния
поземлен имот и на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.4 на трети етаж в
процесната сграда с идентификатор ***. Става ясно, че адм.д. № 1008/2017г. по описа на
Адм.Съд – Б.град е приключило с влязло в сила решение № 785/26.04.2018г., с което
горепосочената заповед на Началника на СГКК – Б.град е била отменена и
административната преписка е била върната на административния орган за ново
произнасяне.
Предмет на адм.д. № 114/2020г. е била Заповед от 07.11.2018г. на Началника на СГКК –
Б.град, с която е отказано изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри,
състоящо се в нанасяне на самостоятелен обект в сграда с проектен идентификатор ***.4 на
трети етаж в процесната сграда с идентификатор ***. Става ясно, че адм.д. № 114/2020г. по
описа на Адм.Съд – Б.град е приключило с влязло в сила определение № 513/23.03.2021г., с
което е оставена без разглеждане жалбата на Д. Т. срещу горепосочената заповед, като
производството по посоченото административно дело е било прекратено.
Всяка една от страните е депозирала жалби срещу другата пред Община Б.град, отново
свързани със спорове относно процесния имот и постройките в него, като е имало и
сезиране и на РП-Б.град.
От представения препис на нотариален акт № 142, том I, по нот.дело № 209/1955г. по
описа на Б.градски районен съдия, става ясно, че на 18.12.1955г. бащата **** Т. на ответника
Д. Т. е купил процесния УПИ, сега с идентификатор ***.
Процесната сграда с идентификатор *** е построена от бащата и праводателя на ответника
Д. Т. **** Т., като процедурата започва през 1957г. Това се установява от приетото копие на
Строително разрешение № 141/16.07.1957г., с което е позволено на **** Т. да построи нова
масивна жилищна сграда по одобрен проект, според който, сградата се състои от
полувкопано мазе, жилищен етаж и таван.
От представения препис на Строително разрешение №236 от 02.07.1967г. се установява, че
4
е позволено на **** Т. да построи надстройка на втори етаж по одобрен проект, според
който, по цялата дължина на югозападната фасада се разрешава пристройка от тераса с
ширина 1,40 м и надстройка от един етаж. Работният проект съдържа следните чертежи:
разпределение на първи етаж с пристройката от тераса, разпределение на втори етаж, разрез,
четири фасади. Според чертежи разпределения-санитарните възли за етажите са предвидени
за изпълнение до стълбищната клетка. Предвидени са външни колони-една на
североизточната тераса и две в двата края на новата тераса по югозападната фасада. Според
чертежи „Фасада югоизток, северозапад“, новата тераса се изпълнява само на първа и втора
етажни плочи. Не е предвидено да се изпълни и на таванската плоча. Не е предвидено и да
се покрие с покрив терасата на втори етаж. Според чертеж „Разрез“, на етажните нива са
предвидени стоманобетонови плочи, височината на надзида между таванската плоча и
покрива е 90 см /20см +70см/. Няма чертеж „ Разпределение на таван“ , или „Покривни
линии“.
От събрания по делото доказателствен материал се налага изводът, че процесната
жилищна сграда, ведно с таванския етаж е построена и завършена в периода 1973г.-1974г.
Видно е от приложения по делото препис от Нотариален акт № 166 от 1974г., том II,
издаден по нот. дело № 369 от 04.06.1974г. на РС-Б.град, че бащата и праводател на
ответника Д. Т., а именно **** Т. със съгласието на съпругата му *** Т. продал на сестра си
**** 1/3 ид.ч. от процесия УПИ, сега с идентификатор ***, ведно с първия жилищен етаж от
двуетажната масивна жилищна сграда, построена върху имота, както и на две зимнични
помещения от същата сграда, които се намират в северната част на къщата. Става ясно, че
**** е праводателтя на ищците Б. Б. и С. Б. на 1/3 ид.ч. от процесния имот, представляващ
дворно място и на първия жилищен етаж, сега с идентификатор ***.1.
Става ясно от приложеното копие на Нотариален акт № 185 от 1991г., том II, издаден по
нот. дело № 365 от 10.04.1991г. на РС – гр. Б.град, че ответникът Д. Т. е собственик на
основание договор за издръжка и гледане на 1/2 ид.ч. от процесното УПИ, в което е
построена сградата. Установява се, че този нотариален акт бащата на ответника **** Т. му е
прехвърлил собствеността на сградата, състояща се от мазе, етаж и таван. Тъй като по-рано
бащата на ответника **** Т. (през 1974г.) е бил прехвърлил на сестра си **** първия
жилищен етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, построена върху имота, както и на
две зимнични помещения от същата сграда, които се намират в северната част на къщата, се
налага изводът, че на 10.04.1991г. е бил прехвърлил на сина си Д. Т. собствеността върху
останалите обекти в процесната сграда, а именно втория жилищен етаж, сега с
идентификатор ***.2 и таванът.
С договор за дарение от 21.02.2014г., обективиран в Нотариален акт № 7 от 2014г., том I,
издаден по нот. дело № 7 на СВ – гр. Б.град ищците Б. и С. Б.и прехвърлят на сина си ищеца
А. Б. първият жилищен етаж, сега с идентификатор ***.1, ведно с две зимнични помещения
от същата сграда, които се намират в северната част на къщата. Следователно ищецът А. Б. е
собственик на първия етаж от жилищната сграда и на две зимнични помещения от същата
сграда, които се намират в северната част на къщата, което обстоятелство е безспорно, както
се отбеляза и по-горе.
От приложения Нотариален акт № 106 от 2018г., том IV, издаден по нот. дело № 492 от
21.03.2018г. на СВ – гр. Б.град става ясно, че ищците Б. Г. Б. и С. К. Б. са собственици
съответно 5/18 ид.ч. при режим на законов режим на общност и 1/18 ид.ч. на основание
наследство за Б. Г. Б. от процесния поземлен имот с идентификатор ***. Следователно
ищците Б. Г. Б. и С. К. Б. са собственици на общо 1/3 ид.ч. от процесния поземлен имот с
идентификатор ***. Б. Г. Б. и С. К. Б. нямат дял от първия етаж, който е собственост само на
сина им ищеца А. Б., като същите нямат дял и от останалите обекти в процесната жилищна
сграда.
От събраните по делото доказателства може да се направи извод, че както първоначалните
ищци Б.и, така и насрещните ищци Т.и са извършвали преустройства в процесното УПИ и на
построената в него жилищна сграда.
Съгласно Разрешението за строеж № 279/19.08.2015г. е предвидено преустройство на двете
5
зимнични помещения от същата сграда, които се намират в северната част на къщата, в
ателие. Това преустройство е осъществено, като двете зимнични помещения са превърнати в
ателие, което е собственост на ищеца А. Б.. Ателието е с идентификатор ***.3, като за
същото има и издадено Удостоверение за въвеждане в експлоатация.
В хода на процеса на 02.10.2023г. е била премахната незаконно изградена от Д. и Д. Т.и
лятна кухня, като за това е бил съставен и Констативен Протокол от Община Б.град.
На 13.07.2018г. ответникът Д. Т. е подал в Община Б.рад заявление за издаване на
удостоверение за търпимост с нотариална заверка, че третият мансарден, тавански етаж е
бил построен през 1974 г. Въз основа на това е било издадено и Удостоверение за търпимост
№ 35 от 23.08.2018г. на главния архитект на Община Б.град, съгласно което: строеж
“Надстройка от един тавански етаж, с идентификатор ***.4, върху двуетажна жилищна
сграда с идентификатор ***“ е изграден и завършен през 1974г., същият има траен
градоустройствен статут и е допустим по действащите строителни норми, съгласно ЗРИ,
одобрен със Заповед №64/06.05.1992г. на кмета на Община Б.град.
В хода на процеса страните Д. Т. и Д. Т. са се снабдили с нотариален акт с № 19 от
10.04.2024 г., том III, peг. № 3868, издаден по нот. дело № 390 от 2024 г. по описа на
кантората на нотариус *****, с район на действие – районът на Районен съд – гр. Б.град. С
него, след извършена обстоятелствена проверка по смисъла на чл. 587, ал. 1 ГПК,
нотариусът е признал ответниците Д. Т. и Д. Т. за еднолични собственици на третия
мансарден, тавански етаж в процесната жилищна сграда, който тавански етаж е описан като
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.4.
От заключението на вещото лице инж. **** по приетата по делото съдебно-техническа
експертиза, и направените от него уточнения в откритото съдебно заседание, проведено на
12.06.2025г., става ясно, че няма одобрен чертеж „Разпределение на таван“, или „Покривни
линии“ за процесната жилищна сграда, като единственото, което може да се сравни, е че с
изпълнението на надстройката /около 1970г,/ е изпълнена и терасата по югозападната фасада
на таванската плоча. Изпълнението на таванската плоча повтаря етажните плочи-със същите
размери като строителното разрешение от 1967г. Експертът е установил, че няма предвидена
тераса на тавана по архитектурния проект от 1967г., като същата е изпълнена със
строителството по Строително разрешение №236 от 02.07.1967г. Установява се, че
отклоненията от одобрения през 1967г. проект са изпълнението на терасата и нейното
покриване. По разрешението за строеж от 1967г., на място е изпълнено: Санитарен възел до
стьлбищната клетка в сутерена, не са изпълнени санитарни възли до стьлбищната клетка по
етажите. Пристройката -тераса е изпълнена с ширина 2,00м., вместо предвидените 1,40м.
Терасата е изпълнена и на таванската плоча. Терасите по етажите не се използват като
тераси, а са с изпълнена фасадна стена и са част от жилищата. В западния ъгъл на терасите
са изпълнени санитарните възли-на трите нива. На тавана са изпълнени тухлени зидове,
оформящи помещения, които повтарят разпределението на етажите. Става ясно, че няма
одобрени строителни книжа, разрешения за извършеното преустройство на тавана и няма
документация, като за него има издадено гореописаното удостоверение за търпимост
№35/23.08.2018г. на главния архитект на Община Б.град. В случая главният архитект е издал
това удостоверение за търпимост, с което казва, че надстройката на таванския етаж върху
двуетажната жилищна сграда има траен градоустройствен статут по действащия
градостроителен план на града от 1992 година. Установява се, че през 1974г. е построена
жилищната сграда ведно с тавана и трите тераси към двата етажа и тавана, а след това през
2003г. – 2008г. е била приобщена терасата към таванския етаж. Според вещото лице няма
сигурни данни, включително от снимки от Гугъл Мапс кога е било извършено покриването
на терасата на тавана и нейното приобщаване към тавана, но то е извършено в периода 2003-
2008г. На терасата на тавана е извършено остъкляване. Височината при стрехата е 1,80м.
Между прозорците са изпълнени колони от газобетон. На пода е изпълнена настилка от
теракота. В западния ъгъл е обособен санитарен възел със стени от гипскартон, разположен
над санитарните възли на втори и първи етажи. Захранването с вода е продължение на
водопровода от етажите, за отвеждане на отпадните води се ползва единственият в сградата
вертикален канализационен щранг. Канализационния клон е изваден над таванската плоча
6
още през 70-те години на 20-ти век. Към момента на построяване па сградата през 70-те
години не са използвани част от настоящите материали. Вещото лице е категорично, че така
изпълненият тавански етаж има предпоставките, които са в съответствие със строителните
правила и норми за промяна на тавана в жилищен етаж, като същият може да се ползва за
жилище. Изпълнени са всички изисквания за това – има санитарен възел, има кухня, дневна
и спални; конструктивната височина е повече от 50% и е налице. Експертът е категоричен,
че покриването на терасата на таванския етаж, отвеждането на дъждовните води извън
сградата, остъкляването на терасата на таванския етаж, несъмнено подобрява
експлоатационните и топлоизолационните характеристики на сградата. Става ясно, че
сградата е в перфектно състояние, по отношение на покрив и фасади. Няма белези от теч по
фасади, конденз по стени, има изпълнена топлоизолационна система. Вещото лице е
сигурно, че при разработване на ПУП, при действащите показатели на застрояване на ОУП,
таванският етаж може да се превърне в жилищен етаж, да се надстроят нови етажи и да се
пристроят нови площи към съществуващата сграда, съгласно изискванията на ЗУТ и
Наредба №7-2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони. Установява се от заключението, че терасата на тавана е изпълнена със
строителството на сградата през 70- те години на 20-ти век. За разлика от изпълнението на
терасите към първия и втория етаж, което е ставало чрез заваряване на арматурата на новата
тераса към съществуваща арматура от плочите и са армирани незнайно как, терасата на
таванската плоча е изпълнена заедно с плочата, свързана е към плочата по класическия
начин за армиране на конзола. Експертът е категоричен, че терасата на таванската плоча,
конструктивно е изпълнена най-правилно, защото тази тераса е изпълнена заедно с
таванската плоча и е армирана по правилата за армиране на стоманобетонова конзола. Тя не
предава натоварване на конструктивните елементи под нея. Товарите върху терасата се
предават на таванската плоча, а не на вертикални стени под нея. Преустройването на
таванския етаж не касае конструкцията на терасата. По носещите стени на сградата не се
наблюдават пукнатини. Има констатирани пукнатини по стената на санитарния възел на
първия етаж, но тази стена не е част от носещите стени на сградата. Тази стена е изпълнена
напречно на терасата, с цел преграждане на помещение за санитарен възел в западния край
на терасата, без този санитарен възел да е бил предмет на проекта от 1967г. Става ясно, че
остъкляването на терасите на първия и втория етаж, от двете страни на сградата е
извършено през 1984г-1985г., тоест около 10 години след строителството им, като както Т.и,
така и Б.и са направили тези преустройства, без да се съобразяват с предвижданията на
проекта, с изпълнението, което не е предвиждало допълнително натоварване на терасите.
Експертът е категоричен, че пукнатината в ниската част на стената на първия етаж не
причинена от натоварване от горните етажи. Според вещото лице тази пукнатина не е
вследствие от натоварване на таванския етаж. В тази връзка вещото лице поясни при
изслушването му, че когато се армира таванската плоча за терасата се слагат горни железа,
които пречат когато терасата от тежестта си иска да се наклони надолу, тази горна арматура
поддържа тези усилия и я прави неподвижна, за да не падне. Констатираната по време на
огледа пукнатина в ниската част на стената на първия етаж се дължи на провисване на
изпълнената тераса на първия етаж, защото терасите на първия етаж са изпълнявани след
самото изграждането на жилищната сграда. След това страните се решили да направят
тераса, но тогава вече е нямало възможност да се сложила тази горна армировка, която да
свърже бетона на първа плоча и на новата тераса, защото етажът вече е бил изграден и
страните са живеели вече там. Затова, незнайно как, е изпълнено парче бетон, пред сградата,
като плочата на първия етаж е очукана, показали са се армировъчни пръти под плочата и са
се заварявали с армировъчни пръти от новото парче бетон. Заварили са едната плоча с
другата плоча. Според експерта това не е конструктивно издържано и не би трябвало така
изпълнените тераси на първите два етажа да се очаква да бъдат вечни и да не направят
някакви деформации. От разясненията на вещото лице при изслушването му стана ясно, че
през 70-те години на 20-ти век са изпълнени санитарните възли на първи и втори етаж на
мястото, където са и сега. За да бъдат свързани с канализацията тези санитарни възли имат
изграден главен канализационен клон. За да диша този главен канализационен клон, тръбата
7
на канализацията се извежда над покрива, в случая, ако тази тераса не е била покрита, този
канализационен клон е изведен над таванската плоча. В противен случай канализацията не
може да работи, ако няма осигурен начин канализацията да диша. Съгласно одобрения
работен проект и издаденото разрешение за строеж от 1967г. санитарните възли в сградата е
трябвало да бъдат изпълнени до стълбищната клетка, вътре в сградата. На това място е
изпълнен санитарен възел само в мазето. Установява се от изводите на вещото лице, че
затварянето на терасата на таванския етаж представлява естествено продължение на
затварянето на терасите на първи и втори етаж по югозападната фасада на сградата. При
изпълнението на сградата през 1957г. са изпълнени: стоманобетонови плочи над мазето и
над първи етаж. При изпълнението на надстройката на таванския етаж и пристройката през
70-те години към първия етаж на страните Б.и е изпълнено следното: 1. по фасада югоизток:
една колона в средата на югоизточната стена с размери около 12см/12см-половин тухлен
зид, прорязана от първа до втора плоча, която е продължила и до новата трета плоча; две
колони от терена по късата страна на терасата, продължили до трета плоча; нова тухлена
стена от първа плоча по късата страна на терасата, до трета плоча; 2. по фасада югозапад:
една ст.бетонова колона 25/25см по средата на терасата, от терена до втора плоча, която
продължава като колона от тръба Ф100, напълнена с бетон и арматурни пръчки до трета
плоча; бетонова стена 25 см от мазето до втора плоча, разположена по късата северозападна
линия на терасата, продължила като тухлена стена до трета плоча; стоманобетонова тераса,
свързана с плочата на първи и втори етажи /съществуващи/ чрез заварка на новата арматура
със съществуваща арматура от плочите; 3. по фасада северозапад: една колона в средата на
северозападната стена с размери около 12см/12см-половин тухлен зид, прорязана от първа
до втора плоча, която е продължила и до новата трета плоча; 4. нова стоманобетонова трета
плоча, върху стоманобетонов пояс, като терасата е свързана към плочата по класическия
начин за армиране на конзола. Според експерта така изпълнените нови стоманобетонови
колони по фасадата не допринасят за укрепването на сградата-размерите са им символични,
колоните не са фундирани в земята, а са насадени върху първа плоча, между тях няма
изпълнени хоризонтални греди. Колоните в зоната на терасата от първа до втора плоча
поемат товарите само от терасите на първа и втора плочи. Няма изпълнени стоманобетонови
греди между колоните. Носещата конструкция на сградата се състои от носещи зидове-
каменна зидария по контура на сградата в сутерена и всички останали тухлени носещи стени
и стоманобетонови плочи. Специалистът е установил, че в проекта за преустройство на част
от зимничните помещения /2016г./ е предвидено отваряне на нова врата с размери
90см/200см в тухлен зид и затваряне на врата е размери 90см/200ем и дебелина на зида
25см. Строителството е извършено през 2016г., като в момента в мазето не се забелязват
провисвания на плочата, или пукнатини в зидовете. Отварянето на новата врата и
незатварянето на зида при съществуващата врата в пълен обем, не се е отразило на
конструктивната устойчивост на сградата. При огледа на място вещото лице е установило,
че на първи жилищен етаж, по югозападната фасада, в зоната под прозореца и вратата за
излизане на терасата зида е изпълнен е дебелина 12 см, а не както е бил първоначално с
дебелина 25см. Над прозореца и вратата има ст. бетонов щурц, изпълнен със строителството
през 1957г. Зидът под прозореца няма носеща функция. Не се вижда провисване на плочата
в тази зона, както и не се виждат пукнатини по стените. Установява се, че ищците Б.и са
изградили пристройка на нивото на втора плоча на процесната сграда-първи жилищен етаж.
Късата й стена заема площ с размери 2,85 м ширина и височина около 2,40м. Намира се пред
помещение от мазето, част от притежаваното от ищеца А. Б. „Ателие за творчески
дейности“. Според експерта всяка сграда трябва да има свободна прилежаща площ за
обслужването й, освен ако съсобствениците не са се договорили друго за използването на
тази площ, като пристройката препятства поддръжката на част от югозападната фасада.
Става ясно, че изграденият покрив над терасата на таванския етаж естествено затваря т.н.
„пета фасада“ на сградата. С това се постига правилно отвеждане на дъждовните води и
спомага за подобряване на топлоизолационните характеристики на сградата. Установява се,
че терасите по етажите, включително и на таванския не се използват като тераси, а са с
изпълнена фасадна стена и са част от жилищата. В западния ъгъл на терасите са изпълнени
8
санитарните възли-на трите нива. На тавана са изпълнени тухлени зидове, оформящи
помещения, които повтарят разпределението на етажите. Терасата на таванския етаж е
покрита. Според вещото лице, отклоненията от архитектурните проекти извършени както от
Б.и, така и от Т.и не са дали отражение на конструкцията на сградата. Експертът е
констатирал, че и двете страни имат открити кабели и при огледа всички страни се
съгласили, че трябва да се вземат мерки. Вещото лице е категорично, че е по-добре една
тераса да бъде покрита. За целите на цялата сграда е по-добре терасите да бъдат покрити, а
не оставени открити. Крайният извод на вещото лице е, че сградата има отличен външен
вид, като водоотвеждане, не са били констатирани никъде мокри стени, направена е
топлоизолация, мазилка, както и че сградата се държи прекрасно по отношение на общите
части. Преустройствата не създават пречки за ползването на отделните обекти от страна на
собствениците на сградата. Експертът е категоричен, че няма как да се каже, че вследствие
на едно строителство или друго строителство нещо е протекло в сградата, нещо се е случило
или нещо се е напукало. Това важи и по отношение на покрива – нищо, че не е естествено
продължение, тъй като са изпълнени добре детайлите за водоотвеждане и на място не се
забелязват никакви течове от неправилно изпълнен покрив. Експертът е установил, че на
ищеца А. Б. е бил осигурен достъп до тавана чрез изграждане на стълба на междинната
стълбищна площадка, която води до капандура на покрива. Според вещото лице така
изпълненият отвор на покрива, на междинната площадка, не създава пречки за излизане на
покрива.
От показанията на всички разпитани свидетели (***** К. Б.) става ясно, че на тавана от
процесната жилищна сграда не е имало тоалетна и кухня, а само мивка. Терасата към тавана
е била открита. От показанията на свидетелите може да се направи извод въпреки че е
нямало тоалетна и кухня, че помещенията на таванския етаж са използвани за жилищни
нужди, като същите са били отдавани и под наем. Според показанията на свидетелката Б.
през пролетта на 2008г. е започнало надграждането на терасата на таванския етаж, а според
свидетеля ***** през 2005г. – 2006г. терасата е била покрита.
От събрания по делото доказателствен материал се установява, че третият мансарден
(тавански) етаж е построен през 1974г.-1975г., без да има санитарен възел в него. От
събраните по делото доказателства може да се направи извод, че таванският етаж е изграден
и ползван от 1974г., като стаи от този етаж са отдавани под наем, като това се установява от
показанията на свидетелите *****.
От събраните доказателства се установява, че обособеното на трети мансарден етаж
жилище в двуетажна жилищна сграда е построено през 1974г., като строителството по
приобщаването на съществуваща тераса към жилището в таванския етаж (ограждане и
покриване) е извършено в периода от 2003г. до около 2008г. Следователно оспорването на
материалната доказателствена сила на официалния удостоверителен документ, а именно на
Удостоверение за търпимост № 35 от 23.08.2018г. на главния архитект на Община Б.град, е
неоснователно. През 1974г. е построен таванският етаж, а след това през 2003г. – 2008г. е
приобщена терасата към таванския етаж. Третият етаж е самостоятелен обект, а не обща
част. В тази връзка е категоричният извод на експерта инж. Ризова, че таванският етаж
отговаря на изискванията за самостоятелен обект и може да се ползва като жилище. Д. и Д.
Т.и са се снабдили на 10.04.2024г. по реда на чл. 587, ал. 1 ГПК с констативен нотариален акт
за този трети, мансарден (тавански) етаж от жилищната сграда, който ги легитимира като
собственици на същия до доказване на обратното. Освен това следва да се отбележи, че
ищците Б. Б. и Д. Б.и са собственици само на 1/3 ид.ч. от процесното УПИ, представляваща
дворно място, а пък ищецът А. Б. е собственик само на първия жилищен етаж, сега с
идентификатор ***.1 и на двете зимнични помещения, находящи се в северната част на
къщата, които е обособил в ателие с идентификатор ***.3 Ищците Б.и нямат дял от
таванския етаж. Това е така, защото през 1974г. техният праводател **** е придобила от
нейния брат **** Т. собствеността върху 1/3 ид.ч. от процесия УПИ, сега с идентификатор
***, ведно с първия жилищен етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, построена
върху имота, както и на две зимнични помещения от същата сграда, които се намират в
северната част на къщата, сега представляващи ателие с идентификатор ***.3. На **** не са
9
били прехвърлени права от тавана. Ответникът Д. Т. е придобил тавана с договора за
издръжка и гледане от 10.04.1991г., сключен с праводателя му и негов баща **** Т..
При това положение се налага изводът, че ищците Б.и не се легитимират като собственици
на таванския етаж, а само ответниците Т.и. Само на това основание предявеният
първоначален негаторен иск се явява неоснователен. Освен това от заключението на вещото
лице по приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че процесната сграда има
отличен външен вид, като водоотвеждане, не са били констатирани никъде мокри стени,
направена е топлоизолация, мазилка, както и че сградата се държи прекрасно по отношение
на общите части. Преустройствата не създават пречки за ползването на отделните обекти от
страна на собствениците на сградата. Стана ясно и че сградата е в перфектно състояние, по
отношение на покрив и фасади. Няма белези от теч по фасади, конденз по стени, има
изпълнена топлоизолационна система. Причината за пукнатината на първия етаж не е от
натоварване от горните етажи, включително и от натоварване на таванския етаж.
Констатираната пукнатина в ниската част на стената на първия етаж се дължи на провисване
на изпълнената тераса на първия етаж, защото терасите на първия етаж са изпълнявани след
самото изграждането на жилищната сграда. Ответниците Т.и са осигурили в хода на процеса
и достъп на ищеца А. Б. до покрива на сградата.
Следователно от събраните по делото доказателства не може да се направи еднозначен,
категоричен и несъмнен извод, че ответниците по първоначалния иск Т.и пречат на правото
на собственост на ищците, както следва ищецът А. Б. като собственик на първия етаж
(самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.1) от жилищна сграда с идентификатор
***., построена в процесния поземлен имот, а другите двама ищци Б. Б. и С. Б. като
собственици на 1/3 ид. част от процесния поземлен имот, чрез извършено незаконно
строителство, изразяващо се в надстрояване на терасата към тавана и поставяне на покрив
над нея, изградена баня и тоалетна върху част от терасата и на тази база извършена промяна
на предназначението на таванско пространство в жилище в двуетажната жилищна сграда с
идентификатор ***., неосигуряване на достъп на ищеца А. Б. Б. към капандурата с оглед
възможност за излизане на покрива при необходимост.
Неоснователен се явява насрещния иск на Д. Т. срещу Б.и. Това е така, защото
преустройството на част от зимничните помещения /през 2016г./ не е застрашило
конструктивната устойчивост на сградата. Както се изтъкна по-горе сградата е в перфектно
състояние, по отношение на покрив и фасади. Установи се, че както преустройствата и
строителството на Б.и, така и на Т.и не довело до застрашаване техническата годност на
сградата. Това се отнася и до изградената от Б.и пристройка към първия етаж на сградата. В
действителност пристройката препятства поддръжката на част от югозападната фасада на
сградата. Това само по себе си обаче не е достатъчно да се постанови нейното премахване.
Това е така, защото за уважаването на негаторния иск по чл. 109 ЗС във всички случаи е
необходимо и ищците да докажат, че осъщественото от ответниците въздействие създава за
ищците пречки за използването на собствения им имот по-големи от обикновените /арг. от
чл. 50 ЗС/. В настоящия случай, дори да се приеме, че ответниците по насрещния иск са
извършили твърдяното действие /построяване на пристройката към жилищната сграда с
идентификатор *** с площ от 25,20 кв.м /, то същото не създава пречки на ищцата по
насрещния иск по-големи от обикновените. Това е така, защото ищцата Т. има свободен
достъп до притежаваните от нея самостоятелни обекти в сградата, разположена в
поземления имот.
Единствено основателно се явява искането за задължаване на ответниците по насрещния
иск да поставят кабелите, чрез които се осъществява електрозахранването на първия
жилищен етаж и на мазето, в гофрирана тръба, скрита под мазилката. В тази връзка от
експертното заключение се констатира, че както Б.и, така и Т.и ползват външни кабели,
които не са обезопасени по необходимия се технически начин.
С оглед изложеното както първоначалните, така и насрещните ищци не са установили
наличието на неоснователни действия на ответниците по смисъла на чл. 109 ЗС, които да са
ограничили правото им на собственост. Следователно исковете по чл. 109 ЗС са
неоснователни, с изключение на поставянето на кабелите в гофрирана тръба, тъй като не са
10
доказани всичките законови предпоставки за уважаването им, поради което следва да бъдат
отхвърлени.
Относно разноските:
При този изход на делото (неоснователност както на първоначалния негаторен иск по чл.
109 ЗС, така и на насрещния негаторен иск по чл. 109 ЗС) разноски на страните не се
дължат. Този извод не се променя от обстоятелството, че ответниците по насрещния иск Б.и
ще бъдат осъдени да поставят кабелите, чрез които се осъществява електрозахранването на
първия жилищен етаж и на мазето, в гофрирана тръба, скрита под мазилката. Това е така,
защото самите Т.и също следва да направят същите действия по отношение на техните
необезопасени кабели. В този смисъл няма да е справедливо и обосновано само ответниците
по насрещния иск Б.и да заплатят разноски.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Б.град, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на ищците А. Б. Б., ЕГН **********, Б. Г. Б., ЕГН ********** и С. К. Б.,
ЕГН **********, и тримата ищци с адрес: гр.*****, предявен против ответниците Д. В. Т.,
ЕГН ********** и Д. Г. Т., ЕГН **********, и двамата ответници с адрес: гр.****, с който
се претендира ответниците да премахнат незаконно строителство, изразяващо се в
надстрояване на терасата към тавана и поставяне на покрив над нея, изградена баня и
тоалетна върху част от терасата и на тази база извършена промяна на предназначението на
таванско пространство в жилище в двуетажната жилищна сграда с идентификатор ***.,
както и да осигурят достъпа на ищеца А. Б. Б. към капандурата с оглед възможност за
излизане на покрива при необходимост.
ОТХВЪРЛЯ иска на ищцата Д. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, предявен против
ответниците А. Б. Б., ЕГН **********, Б. Г. Б., ЕГН ********** и С. К. Б., ЕГН **********,
и тримата ответници с адрес: гр.*****, с който се претендира ответниците да разрушат
пристройката към жилищната сграда с идентификатор *** с площ от 25,20 кв.м., да
възстановят преградните стени на терасата на първия жилищен етаж, на югозападното мазе
на сградата и на стълбищната клетка.
ОСЪЖДА ответниците А. Б. Б., ЕГН **********, Б. Г. Б., ЕГН ********** и С. К. Б., ЕГН
**********, и тримата ответници с адрес: гр.*****, да поставят кабелите, чрез които се
осъществява електрозахранването на първия жилищен етаж и на мазето на сграда с
идентификатор ***, в гофрирана тръба, скрита под мазилката.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от връчването на
препис на страните по делото, пред Окръжен съд – гр. Б.град. Като жалбата се подава чрез
Районен съд – гр. Б.град.
Съдия при Районен съд – Б.град: _______________________
11