№ 1487
гр. Пазарджик, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:М. Анг. Ненова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от М. Анг. Ненова Гражданско дело №
20255220100642 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищците М. Й. П., ЕГН **********, Д. С. П., ЕГН ********** и Й. С. П.,
ЕГН ********** и тримата от с. *****, общ. Септември, обл. Пазарджик, ул.
„***** чрез пълномощника си адвокат Х. Г. твърдят, че са наследници по
закон на В. Й. С., който приживе притежавал от своя баща и наследодател Й.
С. М. имот с пл. № 251 в кв. 22 по плана на с. Б., общ. Пазарджик, с площ от 1
650 кв.м.
С влязло в сила решение по гр.д. № 811/1996 г. по описа на Районен съд–
Пазарджик било установено, че наследниците на В. Й. С. имат правото да
възстановят собствеността върху описания имот.
Със заповеди от 1988 г. имотът бил урегулиран, като за него били
отредени общински парцели: IV-общ. и V-общ. в кв. 22. Към настоящия
момент УПИ IV-общ. съответствал на поземлен имот с идентификатор
06149.502.673 с площ от 662 кв.м., а УПИ V-общ. – на поземлен имот с
идентификатор 06149.502.745 с площ от 949 кв.м.
С Решение № 4А028/12.11.1996 г. на Поземлена комисия – Пазарджик
правото на собственост върху имота, индивидуализиран по кадастралния и
регулационен план от 1934 г., било възстановено на наследниците на В. Й. С. в
стари реални граници.
Оттогава ищците се смятали за собственици на имота, като по силата на
наследственото правоприемство притежавали общо ½ идеална част от
реституирания имот, и необезпокоявано владели същия до месец март 2023 г.,
когато разбрали, че част от наследствения имот, понастоящем
1
индивидуализиран като поземлен имот с идентификатор 06149.502.673, бил
закупен от П. Г. К. по силата на договор за покупко-продажба чрез публичен
търг с тайно наддаване, като преди това имотът бил актуван като общинска
собственост с Акт за частна общинска собственост № 6372/18.11.2022 г.
С актуването на единия от днес съществуващите поземлени имоти като
общинска собственост и извършеното разпореждане с него в полза на трето
лице, Община Пазарджик оспорвала правото на собственост на ищците, а по
отношение на другия поземлен имот правото им на собственост било
заплашено от нарушаване с оглед разпоредбата на § 42 от ПЗР към ЗИД на
ЗОС и възможността във всеки един момент общината да се разпореди и с
него.
Поради това предявяват против Община Пазарджик, ЕИК *********,
адрес: гр. Пазарджик, бул. „България“ № 2, представлявана от кмета П. К., иск
за признаване за установено, че всеки от тях е собственик на 1/6 идеална част
от поземлен имот с идентификатор 06149.502.673 и поземлен имот с
идентификатор 06149.502.745 на основание реституция и наследство, а против
П. Г. К., ЕГН ********** от с. Б., общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, ул. „*****
– иск за признаване за установено, че всеки от тях е собственик на основание
реституция и наследство на 1/6 идеална част от поземлен имот с
идентификатор 06149.502.673 и осъждане на ответника да им предаде
владението върху целия имот.
Претендират разноските по делото.
Ангажират доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Община Пазарджик намира
предявения против нея установителен иск за собственост, касаещ поземлен
имот с идентификатор 06149.502.673 за недопустим и лишен от правен
интерес поради извършената в полза на трето лице разпоредителна сделка с
имота, а по същество – за неоснователен и недоказан, тъй като имотът е бил
общинска собственост и законосъобразно общината се е разпоредила с него.
Поддържа, че през 1962 г. имот с пл. № 251 в кв. 22 по обезсиления план
на с. Б. от 1934 г. е изключен от регулация, с което имотът е изгубил своята
индивидуалност и не може да се остане собственост на бившия собственик в
реални граници.
През 1988 г. имотът отново бил включен в регулация, като за него били
отредени парцели IV-общ. и V-общ. в кв. 22 по плана на с. Б. от 1962 г. През
1989 г. за двата парцела били съставени актове за държавна собственост, а за
парцел IV-общ. – през 2022 г. бил съставен акт за частна общинска
собственост на основание § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС.
Твърди, че след възстановяване на правото на собственост върху имота
правоимащите лица не са предприели съответните действия по нанасяне на
имота като самостоятелна кадастрална единица в кадастралния план на с. Б. и
границите му не са били установени на терена.
2
Ангажира писмени доказателства.
Ответникът П. Г. К. не е подал отговор на исковата молба. В съдебно
заседание, представляван от пълномощника си адвокат М. П., оспорва иска
като неоснователен.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото, намира за установено следното:
С влязло в сила решение по гр.д. № 811/1996 г. по описа на Районен съд -
Пазарджик е уважен предявеният от П. В. Й., ЕГН ********** от с. Б., общ.
Пазарджик иск, като е прието за установено по отношение на Поземлена
комисия – Пазарджик, че наследниците на В. Й. С., бивш жител на с. Б., общ.
Пазарджик, имат право да си възстановяват собствеността във възстановими
стари граници на имот пл. № 251 в кв. 22 по плана на с. Б. от 1934 г., целият с
площ от 2 250 кв.м., като е отхвърлен искът за разликата до 2 300 кв.м. Към
решението е приложена скица на имот пл. № 251 в кв. 22 по действащия към
онзи момент план на с. Б., изготвена от вещо лице.
Въз основа на влязлото в сила съдебно решение е издадено Решение №
4А028/12.11.1996 г. на Поземлена комисия – Пазарджик, с което е
възстановено правото на собственост на наследниците на В. Й. С. в
съществуващи (възстановими) стари реални граници на следния имот: други
от 1,650 дка, находящ се в землището на с. Б., кв. 22, имот № 251 по
кадастралния план, изработен през 1934 г., като за имот - други от 0,600 дка,
находящ се в землището на с. Б., кв. 22, имот № 251 от кадастралния план,
изработен през 1934 г., е отказано да се възстанови правото на собственост в
съществуващи (възстановими) стари реални граници, тъй частта от имота е
застроена – предаваема към парцели и улица с о.с. 67-68 съгласно решение по
гр.д. № 811/1996 г. по описа на Районен съд - Пазарджик.
Наследници по закон на В. Й. С., починал на 1***** г., са дъщеря му Й.
В. П., сина му С. В. Й. и съпругата му Н. Л. С.а.
Н. Л. С.а е починала на ***** г. и е оставила за свои наследници децата
си Й. В. П. и С. В. Й..
Й. В. П. е починала на ***** г. и е оставила за свои наследници по закон
съпруга си Д. А. П., починал на **** г., сина си С. Д. П., починал на **** г. и
оставил за свои за наследници по закон съпругата си М. Й. П. и синовете си Д.
С. П. и Й. С. П..
С. В. Й. е починал на ***** г. и е оставил за свои наследници по закон
синовете си П. С. Й., В. С. В., дъщерите си Н. С.а Л. и С. С.а В. и съпругата си
П. В. Й., починала на ***** г., оставайки за наследници посочените лица.
Възстановеният поземлен имот с пл. № 251 в кв. 22 по плана на с. Б. от
1934 г. е записан в разписната книга към плана от 1934 г. на името на Й. С.
М..
Същият е починал на 12.04.1942 г. и е оставил за свои наследници по
закон децата си В. Й. С., Р. Й. В., А. Й. С., М. Й. Д., И. Й. С., Е. Й. С.а, Г. Й. С.
3
и съпругата си К. П. С.а.
Със Заповед № 178/04.10.1962 г. имотът е изключен от регулацията.
Със Заповед № 75/21.11.1988 г. отново е включен в регулацията и за него
са отредени общински парцели ІV-общ. и V-общ. в кв. 22 по плана за с. Б.,
одобрен със Заповед № 178/04.10.1962 г.
За УПИ ІV-общ. в кв. 22 е съставен Акт за държавна собственост №
114/11.04.1989 г., а за УПИ V-общ. в кв. 22 по плана на с. Б. – Акт за държавна
собственост № 115/11.04.1989 г.
По действащата към момента кадастрална карта на с. Б. на УПИ ІV-общ.
в кв. 22 съответства поземлен имот с идентификатор 06149.502.673 с площ от
662 кв.м. Имотът е незастроен, с приложена регулация. Актуван е като частна
общинска собственост с Акт за частна общинска собственост №
6372/18.11.2022 г.
С договор за покупко-продажба чрез публичен търг с тайно наддаване на
недвижим имот по чл. 35, ал. 1 от ЗОС, вписан с акт № 137, том 6, дв.вх.рег. №
1785, дело № 581 от 13.03.2023 г. имотът е продаден от Община Пазарджик на
П. Г. К.. Към настоящия момент имотът се владее от купувача П. Г. К., което
обстоятелство е безспорно между страните.
Понастоящем на УПИ V-общ. съответства поземлен имот с
идентификатор 06149.502.745 с площ от 949 кв.м. Имотът е незастроен, с
неприложена регулация с поземлен имот 06149.502.656.
Съгласно приетото по делото без възражения от страните заключение на
съдебно-техническата експертиза поземлени имоти с идентификатори
06149.502.673 с площ от 662 кв.м и 06149.502.745 с площ от 949 кв.м по КККР
на с. Б., са идентични с парцелите, в които имот с пл. № 251 в кв. 22 по плана
от 1988 г. и 2004 г. е включен: парцел ІV-общ. (идентичен с имот с
идентификатор 06149.502.673) и парцел V-общ. (идентичен с имот с
идентификатор 06149.502.745 в кв. 22 съгласно действащата регулация от
1988 г. и от 2004 г., т.е. са идентични с частта от реституирания имот пл. №
251 по плана от 1934 г. Към имот № 745 е добавена и частта от имота,
придаваема към съседния парцел от изток, което не е заето и източната
граница на имот № 745 минава по източната граница на имот пл. № 251.
Казано с други думи процесните имоти № 673 и № 745, за които се търси
собственост, са част от имот пл. № 251 по плана от 1934 г. В разписната книга
към плана от 1934 г. имот пл. № 251 е записан на Й. С. М.. Имотът е изключен
от регулацията през 1962 г. и отново е включен през 1988 г., но вече като
държавна собственост. Поземлен имот с идентификатор 06149.502.673 по КК
на с. Б. от 2020 г., с площ 662 кв.м, урбанизирана територия, с начин на трайно
ползване: ниско застрояване (стреха до 10 м) е записан в регистъра към
кадастралната карта като собственост на П. Г. К. на основание договор №
137/2023 г. За поземлен имот с идентификатор 06149.502.745 по КК на с. Б. от
2020 г., с площ 949 кв.м, урбанизирана територия, с начин на трайно ползване:
4
ниско застрояване (стреха до 10 м), в регистъра към кадастралната карта е
вписано, че няма данни за собственост.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Предявени са кумулативно съединени установителни искове по чл. 124
от ГПК за собственост на недвижими имоти против Община Пазарджик и
ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС против ответника П. Г. К. за
установяване на правото на собственост върху недвижим имот и осъждане на
ответника да предаде владението му.
Съгласно т. 3Б от ТР № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС е налице правен
интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е
разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба, с оглед
на което установителният иск за собственост на имот с идентификатор
06149.502.673 спрямо ответника Община Пазарджик е допустим и подлежи на
разглеждане по същество.
В тежест на ищците е да установят по делото при условията на пълно и
главно доказване, че са придобили съответните идеални части от правото на
собственост върху процесните имоти на соченото от тях придобивно
основание, а именно реституция и наследствено правоприемство, както и че
ответникът П. Г. К. упражнява фактическа власт върху поземлен имот с
идентификатор 06149.502.673.
Реституцията е способ за превръщане на държавната собственост в
частна, при който собствеността върху имоти, които са били одържавени или
масовизирани (включени в ТКЗС), се възстановява на бившите собственици
или на техните наследници. Когато реституцията се осъществява по
административен ред, актът за възстановяване на собствеността има
значението на индивидуален административен акт с конститутивно действие,
изразяващо се във възникване занапред на собственически права върху
индивидуално определен имот. Административният акт за възстановяване на
собствеността представлява годно придобивно основание по смисъла на чл. 77
от ЗС. При спор за собственост лицата, в чиято полза е издаден
административният акт, следва да докажат предпоставките за възстановяване
на собствеността, включително правото на собственост на своя наследодател.
В случая ищците се легитимират като собственици на процесните
поземлени имоти на основание Решение № 4А028/12.11.1996 г. на Поземлена
комисия – Пазарджик, с което е възстановено правото на собственост на
наследниците на В. Й. С. в съществуващи (възстановими) стари реални
граници на поземлен имот, обозначен като ,,други“ от 1,650 дка, находящ се в
землището на с. Б., кв. 22, имот № 251 по кадастралния план, изработен през
1934 г., като за имот, обозначен като „други“ от 0,600 дка, находящ се в
землището на с. Б., кв. 22, имот № 251 от кадастралния план, изработен през
1934 г., е отказано да се възстанови правото на собственост в съществуващи
(възстановими) стари реални граници, тъй частта от имота е застроена
5
– предаваема към парцели и улица с о.с. 67-68 съгласно решение по гр.д. №
811/1996 г. по описа на Районен съд - Пазарджик.
Налице са материалноправните предпоставки за възстановяване на
правото на собственост върху имота.
С решението на поземлената комисия е възстановено правото на
собственост на наследниците на лице, което е било собственик на процесния
земеделски имот към момента на включването му в ТКЗС. Това обстоятелство
по начало не се оспорва от ответниците, а и се установява от писмените
доказателства по делото и от приетото по делото, неоспорено от страните и
ценено от съда като компетентно, обективно и обосновано изготвено
заключение на съдебно-техническата експертиза, според което в разписната
книга към плана на с. Б. от 1934 г. имотът е записан на Й. С. М., който е
наследен от В. Й. С., а той от своя страна – от ищците.
Имотът, който е реституиран, е земеделски по своя характер, т.е. е
предназначен за земеделско производство. Тази характеристика на имота се
преценява към момента на включването му в ТКЗС, а не към момента на
реституцията.
Обстоятелството, че имотът е бил включен в регулацията с първия
регулационен план на с. Б. от 1934 г., а впоследствие – по силата на ПМС №
216/08.11.1961 г. за подобряване градоустройственото планиране на
населените места и увеличаване фонда на обработваемата земя (отм.), е
изключен от регулация, не е пречка същият да бъде годен обект на земеделска
реституция. С посоченото ПМС е предвидено да се изключат от строителната
част онези терени, които са подходящи за обработване и надхвърлят
нормативите за неподходящата регулационна площ на населеното място. След
изключването на съответните имоти от регулация е следвало да се изпълни
процедурата, предвиждаща собствениците да бъдат обезщетени за
направените подобрения и трайни насаждения съобразно действащия тогава
ЗПИНМ.
Трайна е практиката на ВКС, че с изключване на имота от регулация
същият губи своята индивидуалност и се променя неговото предназначение
по силата на чл. 7 и чл. 12 от примерния устав на ТКЗС, като той се превръща
в селскостопански, а член-кооператорът загубва правото си на собственост в
реални граници. Фактът, че впоследствие имотът е включен в регулационния
план, след като веднъж е бил изключен, не създава права на първоначалния
собственик. Следователно с изключването от регулация и включването на
процесния имот в държавния поземлен фонд е променен статутът му от
регулационен в селскостопански, поради което подлежи на реституция по
ЗСПЗЗ – този смисъл Решение № 124/28.04.2010 г. по гр.д. № 709/2009 г., I г.о.
С включването на имота отново в регулация през 1988 г. същият попада
в границите на урбанизирана територия (населено място), което е
предпоставка да бъде реституиран при условията на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ. В
тези случаи за индивидуализацията на имота, която в останалите случаи се
6
съдържа в решението на поземлената комисия и скицата към него, е
извършена предварително, още при осъществяването на административната
процедура при издаване на удостоверението по чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ.
Поради това административната процедура по възстановяване на
собствеността приключва с решението на поземлената комисия, без да е
необходимо към това решение да е издадена скица. В този смисъл е и
задължителната практика на ВКС, обективирана в Решение № 254/26.05.2010
г. по гр.д. № 1134/2009 г., II г.о., Решение № 360/08.02.2012 г. по гр.д. №
79/2011 г., II г.о., Решение № 287/13.07.2011 г. по гр.д. № 1032/2010 г., I г.о. и
други. В случая решението на поземлената комисия е издадено след
проведено исково производство по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, като границите на
имота са индивидуализирани в приложена към съдебното решение скица,
която ясно показва частта от имота, подлежаща на реституция, и частта,
неподлежаща на реституция понеже е заета от улица и предаваема към друг
парцел. Следователно по делото има достатъчно данни, за да се
индивидуализира възстановеният имот и няма съмнение за неговите граници.
Няма пречка по реда на ЗСПЗЗ да се възстанови собствеността върху
реална част от земеделски имот. ЗСПЗЗ не поставя изискване
възстановяването на земеделски имоти да става, само ако те са предварително
обособени в отделни урегулирани поземлени имоти или ако могат да бъдат
обособени като такива. Относно подлежащите на възстановяване земеделски
земи ЗСПЗЗ не препраща и към нормите на благоустройствените закони за
необходимите минимални площ и лице на урегулираните поземлени имоти.
Напротив, в разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ППЗСПЗЗ изрично е посочено, че
се възстановява правото на собственост върху имоти или части от имоти – в
този смисъл Решение № 482/20.12.2012 г. по гр.д. № 551/2012 г., I г.о.
Процесните имоти, понастоящем с идентификатори 06149.502.673 и
06149.502.745, съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, са
идентични с парцелите, в които имот с пл. № 251 в кв. 22 по плана от 1988 г. и
2004 г. е включен: парцел ІV-общ. и парцел V-общ., т.е. са идентични с частта
от реституирания имот пл. № 251 по плана от 1934 г. Заключението на
съдебно-техническата експертиза не е опровергано от други доказателства по
делото, поради което съдът приема, че двата процесни недвижими имота са
идентични с тази част от имот с пл. 251 по плана от 1934 г., по отношение на
която е възстановено правото на собственост в полза на ищците като
наследници на В. Й. С.. Разликата в площта на процесните имоти – общо 1 161
кв.м, и възстановената част от имот с пл. № 251 по плана от 1934 г. – 1 650
кв.м, е ирелевантна за индивидуализацията на имота, тъй като всеки поземлен
имот се идентифицира по местоположение, граници и съседи, а площта не е
негов решаващ индивидуализиращ белег.
С оглед спазването на материалноправните изисквания за
осъществяване на земеделска реституция, съдът намира, че с Решение №
4А028/12.11.1996 г. на Поземлена комисия – Пазарджик надлежно е
възстановено правото на собственост върху процесните имоти на
7
наследниците на В. Й. С., сред които са и ищците. Следователно решението на
поземлената комисия представлява валидно придобивно основание,
легитимиращо ищците като собственици на поземлени имоти с
идентификатори 06149.502.673 и 06149.502.745 на основание земеделска
реституция и наследство. Правата на всеки от тях в собствеността е по 1/6
идеална част, доколкото същите са наследници от коляното на Й. В. П.,
наследила ½ идеална част от наследството на В. Й. С..
Съставянето на акт за частна общинска собственост на имот с
идентификатор 06149.502.673 не се отразява на правото на собственост на
ищците, тъй като същият има констативно, а не конститутивно действие и не
може да породи собственически права за ответната община.
Предвид установеното право на собственост на ищците върху
процесните имоти, извършената от Община Пазарджик в полза на ответника
П. Г. К. разпоредителна сделка с договор за покупко-продажба чрез публичен
търг с тайно наддаване на недвижим имот по чл. 35, ал. 1 от ЗОС от 13.03.2023
г. не е породила вещнопрехвърлително действие с оглед обстоятелството, че
праводателят не е бил собственик, а никой не може да прехвърля повече
права, отколкото сам притежава.
С оглед изложеното следва да бъде постановено решение, с което
предявените установителни искове за собственост против ответника Община
Пазарджик по отношение на двата процесни имота да бъдат уважени изцяло,
както и ревандикационният иск за поземлен имот с идентификатор
06149.502.673, предявен против ответника П. Г. К., доколкото между страните
по делото няма спор, че към настоящия момент имотът се владее от него.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските по делото следва да бъдат
възложени в тежест на ответниците, съгласно представения списък на
разноските по чл. 80 от ГПК и доказателствата за направата им.
Ответниците чрез пълномощниците си са направили възражение за
прекомерност на претендираното от ищците адвокатско възнаграждение, но
същото е неоснователно с оглед естеството на предявените искове, броя на
субективно и обективно съединените искове и обема на събраните по делото
доказателства.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Община
Пазарджик, ЕИК *********, адрес: гр. Пазарджик, бул. „България“ № 2,
представлявана от кмета П. К., че ищците М. Й. П., ЕГН **********, Д. С. П.,
ЕГН ********** и Й. С. П., ЕГН ********** и тримата от с. *****, общ.
Септември, обл. Пазарджик, ул. „***** са собственици на по 1/6 идеална част
от следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор 06149.502.673
8
по КККР на с. Б., общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, одобрени със Заповед №
РД-18-199/29.05.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно
изменение на КККР, засягащо поземления имот от 17.03.2023 г., адрес на
поземления имот: с. Б., ул. „*****, площ 662 кв.м, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
10 м), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: кв. 22,
парцел IV, съседи: 06149.502.655, 06149.502.725, 06149.502.745,
06149.502.727, 06149.502.674, и поземлен имот с идентификатор
06149.502.745 по КККР на с. Б., общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, одобрени
със Заповед № РД-18-199/29.05.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
последно изменение на КККР, засягащо поземления имот: няма, с адрес на
поземления имот: с. Б., ул. „*****, площ 949 кв.м, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
10 м), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: кв. 22,
парцел V, съседи: 06149.502.673, 06149.502.725, 06149.502.743, 06149.502.656,
06149.502.727, на основание реституция и наследство.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника П. Г. К.,
ЕГН ********** от с. Б., общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, ул. „*****, че
ищците М. Й. П., ЕГН **********, Д. С. П., ЕГН ********** и Й. С. П., ЕГН
********** и тримата от с. *****, общ. Септември, обл. Пазарджик, ул.
„***** са собственици на по 1/6 идеална част от следния недвижим имот:
поземлен имот с идентификатор 06149.502.673 по КККР на с. Б., общ.
Пазарджик, обл. Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-18-199/29.05.2020 г.
на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР,
засягащо поземления имот от 17.03.2023 г., с адрес на поземления имот: с. Б.,
ул. „*****, площ 662 кв.м, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м),
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: кв. 22, парцел IV,
съседи: 06149.502.655, 06149.502.725, 06149.502.745, 06149.502.727,
06149.502.674, на основание реституция и наследство.
ОСЪЖДА ответника П. Г. К., ЕГН ********** от с. Б., общ.
Пазарджик, обл. Пазарджик, ул. „***** да предаде на ищците М. Й. П., ЕГН
**********, Д. С. П., ЕГН ********** и Й. С. П., ЕГН ********** и тримата
от с. *****, общ. Септември, обл. Пазарджик, ул. „***** владението върху
следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 06149.502.673 по
КККР на с. Б., общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-
18-199/29.05.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно
изменение на КККР, засягащо поземления имот от 17.03.2023 г., с адрес на
поземления имот: с. Б., ул. „*****, площ 662 кв.м, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
10 м), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: кв. 22,
парцел IV, съседи: 06149.502.655, 06149.502.725, 06149.502.745,
06149.502.727, 06149.502.674.
ОСЪЖДА Община Пазарджик, ЕИК *********, адрес: гр. Пазарджик,
9
бул. „България“ № 2, представлявана от кмета П. К., и П. Г. К., ЕГН
********** от с. Б., общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, ул. „***** да заплатят
на М. Й. П., ЕГН **********, Д. С. П., ЕГН ********** и Й. С. П., ЕГН
********** и тримата от с. *****, общ. Септември, обл. Пазарджик, ул.
„***** сторените по делото разноски, както следва: държавна такса в размер
на 100,00 лева, възнаграждение за вещо лице в размер на 450,00 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 1 500,00 лева.
Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването.
Препис от решението да се връчи на страните чрез пълномощниците
им.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
10