Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………
гр.
София, 25.03.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ- Б
въззивен състав в публично съдебно заседание на осми февруари през
две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова,
като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова
гр. дело № 6986 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С Решение № 51826 от 26.02.2020 г. по гр. д. № 51034/2019 г. по описа на СРС, 173 с-в е осъдена
Прокуратурата на Република България да заплати на В.Р.М., ЕГН **********, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, сумата от 1000.00 лева, представляваща обезщетение за нанесените му
неимуществени вреди от повдигнатото му обвинение по ДП № 11161/2017г. по описа на СДВР, пр.пр.
21422/2017г. на СРП, за което бил оправдан с влязло в сила решение по НАХД
13687/2018г. на СРС, НО, 19 състав, ведно със законната лихва от 27.06.2019г.
до окончателното ѝ изплащане, като е
отхвърлен предявения иск за горницата над 1000,00 лева до пълния предявен размер
от 5000,00 лева.
С постановеното решение е осъдена Прокуратурата на
Република България да заплати на В.Р.М., ЕГН **********,
на
основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, сумата от 1300,00 лева, представляваща
обезщетение за нанесените му имуществени вреди от повдигнатото му обвинение по ДП № 11161/2017г. по описа на СДВР, пр.пр.
21422/2017г. на СРП, за което бил оправдан с влязло в сила решение по НАХД
13687/2018г. на СРС, НО, 19 състав, изразяващи се в заплатено възнаграждение на
адвокат, ведно със законната лихва от 27.06.2019г. до окончателното ѝ
изплащане.
Срещу постановеното решение, в частта, с която са уважени исковете за
неимуществени вреди, е подадена въззивна жалба от ответника
Прокуратурата на Република България с изложени доводи за неправилност. Въззивникът излага
съображения, че в разглеждания случай не е установено наличието на претърпени
от ищеца неимуществени вреди, които да бъдат в причинно-следствена връзка с
процесното обвинение. Твърди се, че съдът не бил обсъдил всички възражения на
ответника свързани с мерките за процесуална принуда, интензитета на извършените
процесуални действия с ищеца. Посочва се, че съдът не бил взел предвид и
продължителността на наказателното производство, като ищец бил привлечен за
обвиняем на 04.02.2014 г., обвинителния акт бил внесен на 25.03.2014 г., а
присъдата била влязла в законна сила на 29.07.2014 г. Съдът не бил взел предвид
и обстоятелството, че ищецът бил осъждан и интензитета на търпените вреди бил
по-малък. Според жалбоподателя от показанията на разпитаната по делото
свидетелка не се установявало понесените неимуществени вреди от ищеца, както и
не били ангажирани доказателства, от които да е било видно какъв е бил
авторитета на ищеца след близките му и съседи, както и не са представени
доказателства относно негативната оценката на обществото. Отделно от това
поддържа, че при определяне на размера на обезщетението не бил спазен принципа
на чл. 52 от ЗЗД. Пред въззивния съд процесуалният представител
на въззивникът поддържа въззивната жалба.
Въззиваемата страна В.Р.М. изразява становище по жалбата в срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК, като моли подадената въззивна жалба да
бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - потвърдено. Пред въззивния
съд процесуалният представител на въззиваемата страна поддържа писмения отговор на въззивната жалба и
претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Софийски градски съд, след
като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната
страна, приема следното:
Жалбата, с която е сезиран
настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество
е неоснователна.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се
произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в
обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на
обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Претенциите на ищеца се основават на твърдение за водено срещу него по чл. 343, ал. 1,
б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК приключило с
оправдателна наказателно производство, като същият бил предаден на съд за
извършено престъпление присъда с Решение от 11.06.2019 г. постановена
по НАХД № 13687/2018г. на СРС, НО, 19 състав. Поради това претендира
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000.00 лева и 1300,00 лева – обезщетение за претърпените от него
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за адвокатско възнаграждение във
връзка с повдигнатото и поддържано срещу него обвинение по ДП № 11161/2017г. по
описа на СДВР, пр.пр. 21422/2017г. на СРП, за което бил оправдан с влязло в
сила решение по НАХД 13687/2018г. на СРС, НО, 19 състав, ведно със законната
лихва от 27.06.2019г. до окончателното ѝ изплащане.
Страните не спорят и се установява от събраните по делото
доказателства, че с Постановление от 01.06.2018г. по пр.пр. 21442/2017г. на СРП, ДП № ЗМ
11161/2017г. на СДВР – Сектор „РТП“, ищецът
В.Р.М. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр.
2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, изразяващо се в това, че на 19.05.2017 г. в гр.София, управлявайки МПС – маршрутно такси по линия № 29, марка „Ситроен“,
модел „Джъмпер“, рег. ********, движейки се по бул.Ал.Стамболийски, от улица
Опълченска към бул.Константин Величков, малко преди кръстовището на бул.Ал.Стамболийски и ул.Брегалница, нарушил чл.132, т. 2 ЗДвП
и предприел рязко спиране със спирачно закъснение, надвишаващо комфортабилното
спиране, което довело до залитане на пътничката М.П.Ч., като по този начин ѝ причинил средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на скочната кост (талуса) на лявото ходило, причинило на
пострадалата трайно затруднение на движенията не левия долен крайник за срок от
повече от 30 дни. Постановлението е предявено на обвиняемия на 07.06.2018г.,
като на същата дата същият е разпитан като обвиняем и на 28.06.2018г. му е предявено разследването. На
09.08.2018г.
Софийска районна прокуратура е внесла в съда Постановление с предложение обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност и да
му бъде наложено административно наказание за престъплението, за което му е
повдигнато обвинение. Образувано е НАХД № 13687/2018г. на СРС, НО,
19 състав, по което са проведени пет съдебни заседания, във
всяко от които обвиняемият се е явявал лично, като са извършвани съответни
процесуални действия. С Решение от 11.06.2019г. обвиняемият е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. За да
постанови акта си, съдът, видно от изложените мотиви, е приел, че обвиняемият
не е осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр.
чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК. Няма данни решението на съда да е оспорено пред
въззивна инстанция, поради което следва да се счита за влязло в сила.
В хода на производството
пред първоинстанционния съд като свидетел по делото е разпитана В.Й., от чийто показания преценени съобразно
евентуалната заинтересованост по реда на чл.172 ГПК е установено, че ищецът бил
много притеснен за това как ще се развие делото, изпитвал особена тревога във
връзка с опасността да бъде лишен от право да управлява МПС, тъй като така
изкарвал препитанието си, като споделял, че поради възрастта си трудно ще си намери работа. Започнал
да страда от повишено кръвно налягане, имал нарушения в съня, станал по-мълчалив, по-затворен. Дори и след оправдаването му изпитвал тревога какво може да стане и да се случи след това.
Чрез представените пред СРС доказателства, в т.ч. по
приложеното наказателно производство се установява, че ищецът е заплатил на адв. Г.Т. за оказаното съдействие по досъдебното производство
сума в общ размер от 1300,00 лева, от които 1000,00 лева за защита по делото и
300,00 лева за явяване в повече от две съдебни заседания.
При така установеното от
фактическа страна въззивният съд намира от правна страна следното:
Основните доводи на
въззивника се свеждат до твърдение, че в случая не е установено при условията
на главно и пълно доказване, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от
воденото срещу него наказателно производство, а в условията на евентуалност
възразява срещу размера на присъденото обезщетение.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано. Отговорността възниква не по повод на извършени от
ответната страна в производството незаконосъобразни действия и възникнали по
повод на тях между страните в производството отношения, а по силата за законова
разпоредба. Същата урежда отговорност на държавата за причинени от нейни органи
вреди, поради което има гаранционно обезщетителен характер. За това, предпоставките за
възникването ѝ се уредени в закона, като същите не може да се
допълват с други такива, за да бъде обосновано наличието или липсата ѝ.
Всички предпоставки за възникването на задължението за обезщетяване на
причинените вреди по силата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ имат обективен характер,
като не е предвидено като предпоставка наличието на виновно поведение на
длъжностните лица. Това сочи на извода, че това е обективна отговорност, която
се носи винаги, когато са налице посочените в разпоредбата предпоставки. Това е
така, тъй като с окончателен акт е установено, че
предприетите срещу лицето действия са били неоснователни. Без значение за тази
отговорност е това дали на определен етап от производството действията на Прокуратурата са били законосъобразни и
обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали при
извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила. Дължимото
обезщетение обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно
от съответното длъжностно лице.
Обезщетението за
неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или
правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални,
психически, психологически терзания на личността; накърнената чест и достойнство. Целта на обезщетението е не да поправи
вредите, а да възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие
на пострадалото лице. При това е посочено, че е нормално да се приеме, че по
време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на
престъпление, за което в последствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства
се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и
нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване като в тази
именно връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при
установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от
формалните, външни доказателства. Също така е уточнено, че когато се твърди
причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно
увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни
обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено
положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за
да могат да станат част от предмета на иска.
В настоящия случай е налице
хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ - ищецът е бил обвинен в
извършване на умишлено престъпление, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за
срок до три години или пробация, както и наказание по чл. 343г НК (лишаване от
права по чл. 37, ал. 1, т. 7, евентуално и по т. 6, НК), т.е. същото не е тежко
по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. Съдебното производство е
приключило с оправдаване на обвиняемия, поради обстоятелството, че
по делото било установено, че ищецът не е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК. Постановяване на
оправдателна присъда спрямо ищеца поради това, че деянието не е извършено от
него обосновава извод за незаконност по смисъла на чл. 2 от ЗОДОВ на повдигнатото обвинение, а оттук - и на
действията на длъжностните лица на Прокуратурата
на Република България по повод образуваното наказателно производство.
Незаконността на обвинението
съставлява основание за носене на имуществена отговорност от държавата в лицето
на нейните правозащитни органи по чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за
обезщетяване на претърпените от ищеца вреди, доколкото такива са настъпили като
пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Анализът на
събраните доказателства обосновава несъмнен извод, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното
обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника Прокуратура на Република България, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 вр. чл. 4 от ЗОДОВ.
Същевременно при определяне
на справедливото обезщетение за неимуществени вреди следва да се вземат под
внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. При установена
връзка обезщетението по чл. 52 от ЗЗД следва да бъде определено съобразно
принципа на справедливостта. Съгласно задължителните за съдилищата указания,
дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения
на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, понятието "справедливост" не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи
в действителността обстоятелства. На обезщетяване подлежат неимуществените
вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се
определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от
тежестта на уврежданията. Задължително се отчита тежестта на повдигнатото
обвинение и предвиденото за него наказание, продължителността на наказателното
преследване, вида и продължителността на наложените мярка за неотклонение и
мярка за процесуална принуда, данните за личността на подсъдимия с оглед на
това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, и
наложената мярка за неотклонение, се е отразило негативно на физическото
здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в
обществото, работата, в това число върху възможностите за професионални изяви и
развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение
към претърпените морални страдания.
В случая, чрез ангажираните в производството гласни
доказатества се установява, че ищецът е преживял психически и емоционални страдания във връзка с неоснователното обвинение, които не се
отличават със значителен интензитет и негативни последици.
Предвиденото в закона наказание за извършване на
това престъпление е „лишаване от свобода“ за срок до три години или пробация, както и
наказание по чл. 343г НК (лишаване от права по чл.37, ал. 1, т. 7, евентуално и
по т. 6, НК).
Продължителността на
наказателното производство в случая е
една година, т.е. същото се е развило и приключило в разумен срок, а осъществените
процесуални действия се отличават със занижена степен на процесуална принуда и
персонални ограничения спрямо обвиняемия.
Следва да бъде отчетено и че обвинението е внесено в
съда с предложение за освобождаване на
обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по реда на
чл.78а НК.
В тази връзка може да бъдат
споделени доводите на въззивника, че наказателното преследване срещу ищеца е
осъществено за непродължителен период - досъдебна и съдебна фаза. С оглед
критериите за разумност на срока по чл. 6 ЕКЗПЧОС, установени в практиката на Европейския съд по
правата на човека, а именно сложност на делото, поведение на подсъдимия и
поведение на компетентните органи, въззивният съд приема, че в конкретния
случай наказателното производство е приключило в разумен срок.
Основателен се явява доводът
на въззивника, че ищецът не е ангажирал
доказателства да е преживял психически и емоционални страдания, надвишаващи по
интензитет обичайните при наличие на обвиняване в престъпление.
На следващо място при
определяне на размера на обезщетението настоящият въззивен състав взе предвид
както периода на наказателното
производство, така и характеристичните данни на
ищеца. Последният не е осъждан и спрямо него не са били
предприети процесуални действия във връзка с други наказателни преследвания.
Съобразявайки всички
изложени по-горе обстоятелства свързани с тежестта на повдигнатото обвинение,
продължителността на наказателното производство, интензивността на упражнената
репресия, липсата на съпътстващи мерки за
процесуална принуда, степента на засягане на емоционални, личния и
професионалния живот на увредения, данните за личността му - неосъждан, въззивният съд намира, че в разглеждания
случай за претърпените болки и страдания от психическо естество, на ищеца
следва да бъде определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000.00 лева общо, отговарящо на
принципа на справедливостта, прогласен в чл. 52 ЗЗД и който размер е съобразен с предназначението
на обезщетението да поправи претърпяната лична болка и страдания от незаконното
преследване, които са установени по делото.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции
обжалваното решение следва да се потвърди
като правилно.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на процесуалния представител на въззиваемия разноски за
адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ в размер на 300.00 лв.
Воден от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 51826 от 26.02.2020 г. по гр. д. № 51034/2019 г. по описа на СРС, 173 с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗА, Прокуратурата на Република
България да заплати на адвокат Г.П.Т. от
САК, като процесуален представител на ищеца В.Р.М., ЕГН **********, сумата от 200.00 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение във въззивната инстанция
за оказана безплатна правна помощ на ищеца.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.