Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 19.07.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на втори юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2575 по описа на ВРС за 2019 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „В.И К.”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу Р.И.И., ЕГН **********,
с адрес: *** по реда на чл.415 от ГПК за установяване на вземането, предмет на
Заповед № 9088/04.12.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 18180/2018г. по описа на ВРС за следните суми:
сумата от 895,13 лева, представляваща незаплатена главница за ползвани В и К
услуги за периода от 04.09.2015г. до 08.11.2018г., по партида с абонатен номер ***
за обект, находящ се в адрес *** и сумата от 135,43 лева, представляваща
сбор от обезщетения за забава за периода от 12.11.2015г. до 27.11.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 30.11.2018г. до окончателното
изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.
Изложени са
обстоятелства, че ищцовото дружество в качеството си на ВиК оператор съгласно
чл.2, ал.1 от ЗРВКУ е предоставило на ответника ВиК услуги за имот на адрес ***.
Ответникът бил титуляр на партида с абонатен номер ***, по която се води отчета
на консумираната вода. Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия за предоставяне
на ВиК услуги, потребителите са длъжни да заплащат услугите в 30-дневен срок
след датата на фактуриране. Ответницата не била заплатила дължимите за услугите
суми.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК от особения
представител на ответника е депозиран писмен отговор на исковата молба, с който
се оспорват предявените искове по основание и размер. Оспорва качеството на
ответника на потребител на ВиК услуги. Оспорва реалната доставка на ВиК услуги
до потребителя за процесния период. Сочи се, че в справката за недобора е
записан друг абонат. Оспорва показанията в справката, като неотговарящи на
действителните.
В съдебно заседание, процесуалният представител на
ищеца поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на
ответника поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Представена от ищеца е справка за недобора
на частен абонат от 27.11.2017г., съгласно която за периода от за периода 04.09.2015г.
до 08.11.2018г. ответникът има задължения към ВиК оператора
в размер на 895.13 лева главница и 135.43 лева лихви.
Представена е справка по лице от Служба по
вписванията – Варна, видно от която по партидата на ответника е вписан договор
за дарение от 2004г., по силата на който дарителите Иван И.И. и Йорданка
Христова Иванова са прехвърлили на Р.И.И. собствеността върху поземлен имот,
жилище – 99,200 кв.м., находящ се в ***, ет.2 при запазено право на ползване за
дарителите.
Представени от ищеца са още карнетни листи за абонатен № *** и титуляр Иван И.И./Р.И.И.,
за периода от 03.06.2015г. до 11.01.2019г., като на част от записванията има
подпис на абоната.
Съгласно заключението на допуснатата по
делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и
обективно дадено, общият сбор на задълженията за ползване на ВиК услуги на клиент с абонатен номер *** за периода
от 04.09.2015г. до 08.11.2018г. възлиза на 895.13 лева по 26
фактури, а сумите за лихва за забава по всяка месечна фактура, считано от
съответния им падеж до 27.11.2018г. са в общ размер от 135.43 лева. По
документи у ищеца абонат по партиден № *** се води на Р.И.И.. Не е налице
плащане по фактурите за процесния период.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание
по чл.422 вр. с чл.415 ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Исковете са предявени след провеждане на
производство по чл.410 от ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по
реда на чл.414, ал.1 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1
от ГПК и са процесуално допустими.
Разгледани по същество, исковете са
неоснователни.
Съобразно правилата на чл.154 от ГПК
ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че
ответникът е собственик/ползвател за процесния имот, че е предоставил ВиК услуги на обекта в посочените количества за
посочения период, както и размера на дължимите плащания за тях,
обстоятелството, че ответникът е изпаднал в забава и дължи лихва за забава за
посочения период в претендираните размери,
а ответникът следва да докаже правопогасяващ факт
(плащане, давност и пр.).
От ответника е оспорено качеството му на
потребител на ВиК услуги.
Съгласно пар. 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги потребители на ВиК услуги са
юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които
се предоставят ВиК услуги. С идентично съдържание е и текста на разпоредбата на
чл. 2, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на „Водоснабдяване
и канализация” ООД, гр.Варна.
Установи се от представената справка от
Службата по вписванията, че ответникът е собственик на процесния имот.
Действително дарителите са запазили правото на ползване върху имота, но
отчетникът като собственик също има качеството потребител на ВиК услуги.
Следващият спорен между страните въпрос
касае количеството на предоставените услуги.
За да се приеме,
че за абоната
е налице възникнало задлъжение, в тежест на ответното дружество
е да установи, че осчетоводеното количество ВиК услуги е реално доставено. В тази връзка следва
да бъдат съобразени правилата на ОУ за предоставяне
на ВиК услуги
на потребителите. В чл. 21 от
ОУ са предвидени условията и начина за отчитане на
средствата за търговско измерване (водомерите) – същото следва да се
извършва от служител на ВиК
оператора, в присъствието на титуляра на
абонатния номер или на негов
представител. По този начин резултатите от отчитането се
свеждат до знанието на потребителя.
В същото време,
с подписа си върху карнетния лист, абонатът удостоверява неизгоден за себе си
факт. Последното е от значение,
с оглед доказателствената сила
на карнетния лист – той представлява
частен свидетелстващ документ, поради което се ползва
с доказателствена сила само
когато удостоверява неизгодни за издателя
му факти, а също и е непротивопоставим на страната, която
не го е подписала.
В конкретния случай представеният по делото карнетен лист е подписан от лицето, посочено
като абонат или от негов
представител относно отчитанията за период вкл. и към м. ноември 2018 год. С подписа, положен на карнетния лист
абонатът не само удостоверява, че е запознат и е съгласен със начисленото
количество ВиК услуги за последния
месец, но е и съгласен с доставеното количество услуги в предходния период, тъй като показанията
за съответния месец на средството
за търговско измерване са сбор
от количеството доставени ВиК услуги
за предходни месеци.
В карнетните листи по партида с абонатен
№ ***, е положен подпис на абоната/негов представител срещу показанията на водомера към
дата 08.11.2018 г., т.е.
следва да се приеме, че
абонатът е изразил съгласие и е признал количеството и размера на доставените му услуги за
целия процесен период от 04.09.2015г. до 08.11.2018г.. (последната изададена процесна фактури касае потребено количество за периода от 03.10.2018г. до 08.11.2018г.).
Няма спор между страните и по отношение
на цените, по които следва
да бъдат заплатени предоставените услуги.
Изложеното обуславя извода, че за
ответника е възникнало задължение за заплащане на потребените количества ВиК
услуги за периода до 04.09.2015г. до 08.11.2018г., в размер на
895.13 лева, установен по безспорен начин от заключението на съдебно
– счетоводната експертиза.
По изложените съображения съдът намира, че
предявеният иск за установяване на главницата е основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
С оглед изхода на спора по главния иск
ответникът дължи и обезщетение за забава в плащането на главниците по всяка
една фактура. От заключението на експертизата се установи, че размерът на лихва
за забава по всяка месечна фактура, считано от съответния им падеж до
27.11.2018г. е в размер на 135.43 лева, предвид което искът се явява
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски съобразно
с уважената част от исковете. Ищецът е направил разноски в размер на 75 лева за
платена държавна такса, 150 лева за депозит за вещо лице, 300 лева за особен
представител на ответника и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от НЗПП. Ответникът следва да заплати и направените от ищеца в заповедното производсвто разноски
в размер на 25 лева за платена държавна
такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че Р.И.И., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „В.И К.” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *** следните суми: сумата от 895,13
лева, представляваща незаплатена главница за ползвани В и К услуги за
периода от 04.09.2015г. до 08.11.2018г., по партида с абонатен номер *** за
обект, находящ се в адрес *** и сумата от 135,43
лева, представляваща сбор от
обезщетения за забава за периода от 12.11.2015г. до 27.11.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 30.11.2018г. до окончателното
изплащане, за които суми е издадена Заповед № 9088/04.12.2018г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 18180/2018г. по описа на
ВРС.
ОСЪЖДА Р.И.И.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „В.И К.” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 625 лева, представляваща направени в настоящото производство
разноски, както и сумата от 75 лева, представляваща направени в заповедното производство
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: