№ 40121
гр. София, 29.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110153598 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на Р. Д. В., чрез адвокат Г. Н. и адвокат М. М. /с
пълномощно на л. 6 СРС/, срещу М. Г. Б. и И. Х. Б..
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил общ писмен отговор на
исковата молба от ответниците М. Г. Б. и И. Х. Б., чрез адвокат Х. С. /с пълномощно,
приложено към ОИМ/.
В отговора на исковата молба се навеждат възражения за недопустимост на
предявените искове поради неприложимост в отношенията между съсобствениците на
правния ред по чл. 109 ЗС, които съдът намира за неоснователни. Съгласно приетото в
Тълкувателно решение № 31/84 г. от 6.II.1985 г. по гр. д. № 10/84 г., ОСГК, по реда на чл. 109
ЗС може да търсят защита на правата си и съсобственици на недвижим имот, включително и
срещу друг съсобственик, който упражнява правата си по начин, препятстващ възможността
останалите съсобственици да ползват имота според притежавания от тях обем от права. В
този смисъл, в Решение № 2177 от 29.IX.1973 г. по гр. д. № 1598/73 г., I г. о., е прието, че
негаторният иск е средство за правна защита на собственика срещу всяко неоснователно
действие или създадено състояние, което му пречи неоснователно да упражнява своето
право. Този иск може да бъде упражнен успешно и по отношение на съсобственик, ако той
препятства възможността на друг съсобственик да си служи с общата вещ според правата му
и според нейното предназначение. Това е така, защото чл. 109 ЗС обезпечава възможността
за правна защита на собственика въобще независимо от количествения израз на правата му
относно вещта или имота, които са станали обект на противоправно посегателство. С оглед
на тези правни положения, съдът намира предявените искове за допустими.
Като съобрази, че размяната на книжа е приключила и на основание чл. 140 ГПК,
Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.12.2025 г. от
15:00 часа, за която дата да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са за разглеждане при условията на пасивно субективно и обективно
1
кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на
ответниците М. Г. Б. и И. Х. Б. да преустановят действията, с които възпрепятстват правото
на ищеца Р. Д. В. да осъществява достъп до притежаваните в съсобственост поземлен имот с
идентификатор . по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-53/23.11.2011 г. на ИД на АГКК, и
жилищна сграда с идентификатор ., находящи се в гр. София, ул. № , и да ги ползва
съобразно правата му в съсобствеността – конкретно изразяващи се в заключване и смяна на
патрона на входната врата, водеща към дворното място, заключване и смяна на патрона на
входната врата на жилищната сграда, настаняване в имота на трети за съсобствеността лица,
които го ползват изцяло, както и да се въздържат занапред от такива действия.
В исковата молба, уточнена с молба вх. № 359607/08.11.2024 г. и молба вх. №
41556/06.02.2025 г., се излагат фактически твърдения, че ищецът Р. Д. В. е титуляр на
правото на собственост на ¼ идеални части от поземлен имот с идентификатор . по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-53/23.11.2011 г. на ИД на АГКК, и жилищна сграда с
идентификатор ., находящи се в гр. София, ул. № . С договор за дарение от 27.06.2024 г.,
обективиран в НА № 52/2024 г. по описа на нотариус К. С., неговият баща Д. Р. В. е дарил
притежаваната от него 1/8 идеална част от правото на собственост върху описаните имоти
на ответницата М. Г. Б.. С договор за прокупко – продажба от 27.06.2024 г., обективиран в
НА № 53/2024 г. по описа на нотариус К. С., Д. Р. В. е продал на М. Г. Б. останалата част от
притежаваните от него вещни права на собственост върху имотите, възлизаща на 4/8
идеални части. Към датата на сключване на договора за покупко-продажба М. Г. Б. се
намирала в брак с втория ответник – И. Х. Б.. Ищецът твърди, че считано от 04.07.2024 г.
ответниците възпрепятстват възможността му да ползва съсобствените им имоти, като са
заключили и сменили патроните на входните врати на поземления имот и построената в него
къща, с което са ограничили в цялост достъпа на ищеца до имотите и намиращите се в тях
негови лични вещи, както и са настанили в тях трети лица, които ползват изцяло имотите и
не допускат ищеца в тях. При тези фактически твърдения моли за постановяване на съдебно
решение, с което предявените искове да бъдат уважени.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран общ писмен отговор на
ответниците М. Г. Б. и И. Х. Б., с изразено становище за недопустимост и неоснователност
на предявените искове. Заявяват, че в качеството си на собственици, притежаващи повече от
половината от правата върху процесните имоти, са предприели действия по обикновено
управление на съсобственото имущество, като оспорват тези действия да са неправомерни.
Изразяват съмнения относно притежанието на вещни права върху последното от ищеца по
делото. Молят за прекратяване на производството като недопустимо, евентуално за
отхвърляне на предявените искове.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже при условията на пълно и главно
доказване следните обстоятелства: 1./ че е титуляр на правото на собственост върху ¼
идеални части от поземлен имот с идентификатор . по КККР, одобрени със Заповед № РД-
18-53/23.11.2011 г. на ИД на АГКК, и жилищна сграда с идентификатор ., находящи се в гр.
София, ул. № . 2./ конкретно твърдените в ИМ и уточненията към нея неоснователни
действия от страна на ответниците, с които се нарушава правото му да ползва пълноценно и
спокойно своята идеална част от имотите – в т. ч, че достъпът му съсобствените имоти е
ограничен от ответниците, които отказват да му предоставят достъп до тях, заключили са и
са сменили патроните на входните врати на поземления имот и построената в него къща,
настанили са в тях трети лица, които ползват изцяло имотите и не допускат ищеца в тях; че
поведението на ответниците ограничава, смущава или препятства възможността му да
ползва пълноценно имотите си по предназначение
УКАЗВА на ответниците, че в тяхна тежест, при установяване на горните факти, е
да докажат съществуването на основание да откажат достъп на ищеца до процесните имоти,
2
респ., че са предоставили на ищеца достъп до тях, вкл. са му предоставили ключ от входните
врати.
По доказателствата:
ДОПУСКА и ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба документи като
писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА на ищеца и на ответника по двама свидетели при режим на довеждане за
датата на първото открито съдебно заседание, за установяване на посочените в исковата
молба и отговора на исковата молба обстоятелства.
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че в случай, че не водят за датата на първото открито
съдебно заседание допуснатите им свидетели при липса на уважителна причина за това,
съдът ще отмени определението си, с което е допуснал тяхното изслушване.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, на ищеца – и препис от отговора.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3