№ 18
гр. Разград, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Атанас Д. Христов
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Въззивно гражданско
дело № 20233300500009 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 724 от 07.11.2022 г. по гр.д № 283 /2022 г. на РС -
Разград, са отхвърлени исковете предявени от „Енерго-Про Продажби“ АД
против И. И. М., за установяване съществуването на парично задължение за
сумата 309,33лв. обективирани във фактури издадени в периода 13.08.2020г. -
19.05.202 за обект с абонатен №********** и клиентски №**********, ведно
с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 29.09.2021г. до датата на
изплащане на задължението, както сумата 17,41лв. представляваща сбора от
мораторната лихва на издадените в този период фактури – от 25.09.2020г. до
10.09.2021г., за които суми е издадена Заповед №1237 от 30.09.2021г. за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 2062/2021г. по описа на РС
Разград.
Постъпила е въззивна жалба от „Енерго-Про Продажби“ АД чрез
пълномощник - адв.М. против Решение № 724/07.11.2022г. по гр. д. №
283/2022 г. по описа на РС Разград, с което са отхвърлени обективно
съединените искове, предявени от въззивника против И. И. М. за
1
установяване на задължението му за заплащане на посочените суми. Сочи се,
че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено в
нарушение на материалния закон и събраните по делото доказателства. Моли
да бъде отменено посоченото решение и постановено друго, с което да бъдe
уважен предявения иск. Сочи, че е налице валидно облигационно отношение
за доставка на електрическа енергия в обект на ответника. „Енерго-Про
Продажби“ АД и абоната са страни по облигационно правоотношение по
доставка на ел. енергия през електроразпределителните мрежи на
„Електроразпределение Север“ АД, по силата на което абонатът е потребител
на доставяна от ищцовото дружество електрическа енергия, като „Енерго-Про
Продажби“ АД има качеството на краен снабдител на ответника за процесния
период. Последният е потребител на ел. енергия за стопански нужди съгласно
чл.4 ал.2 ОУ на „Енерго-Про Продажби“ АД. За процесния период на абоната
е начислявана единствено мрежова услуга „достъп до
електроразпределителната мрежа, тъй като няма отчетена потребена енергия
в обекта. Претендира разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител поддържа жалбата,
моли за отмяна на атакуваното решение. Претендира разноски, за които
представя списък по чл.80 ГПК.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, въззиваемата страна не депозира отговор.
В с.з. чрез особен представител депозира писмено становище, моли жалбата
да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде
потвърдено. Поддържа становището си отразено пред районния, че не е
налице облигационно отношение. Както, че твърденията на жалбоподателя,
че е клиент не намират подкрепа в представените от него доказателства и за
това, че обектът е предназначен за стопански нужди.
Разградският окръжен съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, намира от фактическа и
правна страна следното: Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Атакуваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо. Постановено от законен съдебен състав в
2
рамките на правораздавателната му компетентност и по надлежно предявен
иск по реда на чл.422 вр. с чл.415 ГПК. Като при разглеждане на делото и при
постановяване на решението, първоинстанционният съд е изпълнил
задълженията си по чл.131 и сл. ГПК, не е нарушил процесуалните права,
гарантиращи правото на участие и защита на страните. Правилно и съответно
на търсената защита е разпределена доказателствената тежест и в рамките на
дължимото по смисъла на чл.140 и сл. ГПК е възложил на всяка от страните,
подлежащите на доказване от нея факти. В настоящото производство не се
правят доказателствени искания, нито се навеждат нови доводи, от които да
следва различна от установената фактическа обстановка, поради което
препраща на осн. чл. 272 ГПК към мотивите на РРС. По отношение на
правилността на решението, настоящият съдебен състав не констатира
неправилно приложение на императивни материално правни норми при
подвеждане на фактите към приложимата нормативна уредба.
Съдът е сезиран с искова молба от “Енерго-Про Продажби“АД, против
И. И. М., за установяване съществуването на парично задължение за сумата
309,33лв. обективирани във фактури издадени в периода 13.08.2020г. -
19.05.2021г. за обект с абонатен №********** и клиентски №**********,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 29.09.2021г. до датата на
изплащане на задължението, както сумата 17,41лв. представляваща сбора от
мораторната лихва на издадените в този период фактури – от 25.09.2020г. до
10.09.2021г. по подадено заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което е
образувано ч.гр.дело №2062/2021г. по описа на РРС. В тежест на ищеца е да
докаже облигационно отношение между него и ответника като небитов
клиент, по силата на което е предоставен достъп до електроразпределителната
мрежа на посочената от него стойност. В исковата молба са изложени
подробно съображенията на ищеца за дължимост на исковите суми, свързани
с качеството на дружеството като краен снабдител на ел.енергия и това на
ответника като краен клиент-небитов с адрес в гр. ***. Сочи се, че сумите по
процесните фактури са начислени единствено за мрежова услуга „достъп до
електроразпределителната мрежа“ на база на предоставената мощност до
обекта. Ответникът чрез особен представител е оспорил обстоятелството, че
е страна в облигационното отношение.
Районният съд правилно е установил фактическата обстановка. Във
3
връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се
посочи следното: Спорен по делото въпрос е, наличието на облигационна
връзка между страните. Според чл.4 ал.2 ОУ на ДПЕЕ на „Енерго-ПРО
Продажби“ АД потребител на електрическа енергия за небитови нужди е
физическо или юридическо лице, присъединено към
електроразпределителната мрежа на „Енерго ПРО Мрежи“ АД и което купува
електрическа енергия за стопански нужди, включително и лица на издръжка
на държавния или общински бюджет. Съгласно 8, § 1 от ДР на Правилата за
търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/ "мрежови услуги" са всички услуги,
свързани с достъп до електропреносната мрежа, пренос на електрическа
енергия през електропреносната мрежа, достъп до електроразпределителните
мрежи и пренос на електрическа енергия през електроразпределителните
мрежи. Задължението за заплащане на начислената такса за достъп произтича
от нормата на чл. 28, ал. 1 от ПТЕЕ /ДВ бр.39/2014г./ - "Битовите и
небитовите крайни клиенти на крайните снабдители заплащат всички
мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител."
Съгласно чл. чл.29 ал.1 ПТЕЕ, мрежовите услуги се заплащат от
потребителите върху използваната ел. енергия и/или предоставената
мощност. Горепосочените услуги се заплащат от всички потребители, чийто
обекти са присъединени към мрежата на съответния оператор. Поначало
всички потребители на електрическа енергия дължат цена за достъпа до
електроразпределителната мрежа, изрично предвидена като компонента в чл.
28, ал. 2 от ПТЕЕ, като с Решенията на КЕВР е разграничен начинът на
образуване на цената и условията за нейната дължимост по отношение на
битовите и стопанските клиенти. Прието е, че цената за достъп за небитовите
потребители не зависи от потребеното количество енергия, а от ангажирания
от обекта капацитет на мрежата. В случая всички фактури, на които ищецът
основава вземането си за периода 13.08.2020г. - 19.05.2021г. издадени за
обект №********** с адрес, с.Синя вода Шипка №7 магазин с получател - И.
И. М., като първата твърдяна фактура включена в исковия период
№**********/13.08.2020г., не е представена по делото. Въпреки дадените от
съда указания към ищеца да представи доказателства за валидни
облигационни отношения между него и ответника, ищецът не е направил
доказателствени искания и съответно не е представил други доказателства
освен приемане на приложените към исковата молба писмени документи. По
4
делото единствено е приложено /л.25 от гр.д.№283/2022г. на РС Разград/
Удостоверение №1/16.01.2006г. на Община Лозница за въвеждане в
експлоатация на строеж – Преустройство на част от жилищна сграда в
„Смесен магазин“ на Рукие Хюсеинова Горелска и И. И. М. находящ се на
посочения адрес. Документът с дата 15.10.2021г. на /л.26/, подписан на
мястото на „заявител“ от И. И. М., не става ясно какъв е, както коя е другата
подписала го страна, освен това тази дата е след процесния период. Небитов
клиент какъвто се твърди, че е ответникът по смисъла на §1 т.33а ДР ЗЕ е
клиент, който купува ел. енергия за небитови нужди. Дали енергията е за
небитови нужди следва да се преценява на плоскостта на различните нужди,
които ще задоволяват със закупената ел. енергия, а не на плоскостта на
предназначението на обектите, за които ще я закупят. Дори ответникът да е
собственик върху недвижим имот, представляващ магазин, според посоченото
по-горе удостоверение за въвеждане в експлоатация, това не е равносилно на
извършване на търговска дейност или упражняване на професионална
дейност, т.к. няма данни относно функционирането на обекта/ в т.см. решение
№265922/28.09.2021г. в.гр.д.№8788/2020г. на СГС/. В случая явно е разкрита
партида на името на физическото лице и не е установено защо се твърди, че
ответникът е небитов клиент, респ. че е купувал ел. енергия за небитови
нужди. По-скоро от изложеното следва, че по отношение на ответника е
следвало да бъде приложена тарифата за битови клиенти - т.е. цената се
начислява на база на отчетеното потребление, но във всички фактури,
касаещи такса за предоставена мрежова услуга "достъп до разпределителната
мрежа", консумация не е отчетена. Ищецът, чиято доказателствена тежест е
не установи, че ответникът е бил „небитов клиент“, поради което не се дължи
заплащането на мрежовата услуга и претенцията за установяване на вземания
по издадените в периода 13.08.2020г.-19.05.2021г. 10 бр. фактури се явява
неоснователна.
С оглед гореизложеното съдът приема, че правилно районният съд е
отхвърлил исковите претенции. Поради съвпадане на изводите на въззивния
съд с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено изцяло.
С оглед изхода на спора, искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски пред въззивната инстанция се явява неоснователно.
5
Воден от горното, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №724 от 07.11.2022 г. по гр.д № 283 /2022г.
на РС - Разград.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6