№ 404
гр. София, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мария Митева
Членове:Татяна Грозданова
Петър Гунчев
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Петър Гунчев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20251000601186 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 13.03.2025г. по НОХД № 2753/21г., Софийски Градски съд
– Специализиран наказателен съд /закрит/, се е произнесъл по повдигнатите
срещу подсъдимите обвинения, като:
Подсъдимият Я. К. Й. е признат за невиновен и е оправдан по
повдигнатите срещу него обвинения за извършени престъпления по чл.321,
ал.3, пр.2, т.1 вр. ал.1 от НК, по чл.252, ал.2 вр. ал.1, пр.1 от НК, по чл.213а,
ал.2, т.2 вр. ал.1 от НК и по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.
Подсъдимият М. Я. Й. е признат за невиновен и е оправдан по
повдигнатите срещу него обвинения за извършени престъпления по чл.321,
ал.3, пр.2, т.1 вр. ал.2 от НК и по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.
Подсъдимите Т. С. В., Д. Т. С., А. Т. И., К. Р. Р. и Д. Р. Р. са признати за
невиновни и са оправдани по повдигнатите срещу тях обвинения за извършено
престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.1 вр. ал.2 от НК.
1
С присъдата съдът се е произнесъл по въпроса за разноските, като е
разпоредил същите да останат в тежест на държавата, както и по отношение
на част от веществените доказателства.
Срещу така постановената присъда е постъпил протест от прокурор при
СГП в който се твърди, че присъдата, в частта, в която подсъдимият Я. К. Й. е
оправдан по повдигнатите обвинения по чл.213а, ал.2, т.2 вр. ал.1 от НК и по
чл.354а, ал.3, т.1 от НК и в която подсъдимият М. Я. Й. е оправдан по
повдигнатото обвинение по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК, е неправилна и
незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена, а подсъдимите
бъдат признати за виновни по така повдигнатите им обвинения, като им бъде
наложено съответното наказание. Излагат се доводи, че обвиненията за тези
престъпления са доказателствено обезпечени, поради което и неправилно
подсъдимите са оправдани по същите. В протеста и допълнението към него се
излагат подробни съображения, че тези обвинения са доказани по безспорен и
категоричен начин, като ниската стойност на инкриминираните наркотични
вещества не води до различни правни изводи. Поради това моли съда да
постанови присъда, с която да признае подсъдимите за виновни по така
повдигнатите обвинения. В протеста изрично се сочи, че в останалата част, в
която подсъдимите са оправдани по обвиненията за престъпления по чл. 321,
ал. 3, вр. Ал. 1 и ал. 2 от НК, а за подсъдимия Я. Й. и за престъплението по чл.
252, ал.2 вр. ал.1, пр.1 от НК, постановената първоинстанционна присъда не
се протестира, тъй като се явява правилна и законосъобразна, предвид и
постановеното в рамките на делото ТР на ВКС.
Постъпило е писмено възражение срещу така депозирания протест от
подсъдимия Я. К. Й.. В същия се твърди, че постановената присъда е правилна
и законосъобразна и следва да бъде потвърдена, като се моли за съдебен акт в
този смисъл. Излагат се подробни съображения относно обвиненията, за които
е водено първоинстанционното производство и е постъпил въззивен протест.
Сочи се, че не е доказано, че наркотичните вещества са държани именно от
него, доколкото са намерени на място в къщата, където той живее с цялото си
семейство. Излага доводи, че става въпрос за минимално количество, което,
дори да е съставомерно по смисъла на чл. 354 А, ал. 5 от НПК, за това
престъпление е изтекла максимално предвидената в наказателния закон
давност. По отношение на престъплението по чл. 213 А, ал. 2, т. 2, вр. Ал. 1 от
2
НК подсъдимият твърди, че по делото не са събрани никакви доказателства
относно неговото авторство, с оглед процесуалната позиция на св. О. И..
Поради това моли за потвърждаване на постановената първоинстанционна
присъда.
В разпоредително заседание на 13.10.2025г. и в съдебно заседание на
17.11.2025г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и
свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други
доказателства.
Пред въззивния съд представителят на Софийска апелативна
прокуратура поддържа подадения протест и моли същият да бъде уважен.
Солидаризира се с доводите, изложени в него и моли присъдата да бъде
отменена в атакуваните части, като подсъдимите Я. Й. и М. Й. бъдат признати
за виновни съответно в извършване на престъпления по 213 А, ал. 2, т. 2, вр.
Ал. 1 от НК и чл. 354 А, ал. 3, т. 1 от НК и по чл. 354 А, ал. 3, т. 1 от НК.
Защитата на подсъдимия Я. Й., в лицето на адв. К., оспорва
подадения протест и поддържа доводите, развити в подаденото срещу същия
възражение. Счита, че първоинстанционният съд се е съобразил с всички
налични по делото доказателства, които е обсъдил логично, обосновано и в
съответствие със съдебната практика. Поради това намира постановената
оправдателна присъда за правилна и законосъобразна и моли за нейното
потвърждаване.
Подсъдимият Я. Й. се присъединява към казаното от своя защитник.
В дадената последна дума моли за потвърждаване на оправдателната присъда.
Защитата на подсъдимия М. Й., в лицето на адв. П., оспорва
подадения протест и намира първоинстанционната присъда за правилна и
законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена. Счита, че първият
съд е направил обосновани изводи за осъществилата се фактическа
обстановка, които изводи почиват на събраните по делото доказателства. От
друга страна, акцентира, че вмененото на подзащитния му количество
наркотично вещество е минимално, в която насока твърди, че доводите в
3
обжалвания акт следва да бъдат споделени. Поради това моли за
потвърждаване на присъдата.
Подсъдимият М. Й. се присъединява към казаното от своя защитник.
В дадената последна дума моли за потвърждаване на оправдателната присъда.
Защитата на подсъдимия Т. В., в лицето на адв. К., оспорва
подадения протест, като счита, че първоинстанционната присъда е
постановена въз основа на задълбочен и всестранен анализ на събраните по
делото доказателства. Поддържа доводите, развити пред първоинстанционния
съд и и моли за потвърждаването на атакуваната присъда.
Подсъдимият Т. В. се присъединява към казаното от своя защитник.
В дадената последна дума моли за потвърждаване на оправдателната присъда.
Защитата на подсъдимия Д. С., в лицето на адв. Ш., намира
подадения протест за несъстоятелен и моли за потвърждаване на присъдата в
нейната цялост.
Подсъдимият Д. С. се присъединява към казаното от своя защитник.
В дадената последна дума моли за потвърждаване на оправдателната присъда.
Защитата на подсъдимия А. И., в лицето на адв. И., оспорва
подадения протест, като сочи изрично, че същият не касае деянията, вменени
на неговия подзащитен, за които същият е бил оправдан от
първоинстанционния съд. Сочи, че по делото не са събрани доказателства,
които да сочат, че И. е извършил каквото и да било престъпно деяние. Моли за
потвърждаване на присъдата на СГС.
Подсъдимият А. И. се присъединява към казаното от своя защитник.
В дадената последна дума моли за потвърждаване на оправдателната присъда.
Защитата на подсъдимия Д. Р., в лицето на адв. Д., оспорва подадения
протест и намира постановената присъда за правилна и законосъобразна.
Счита, че изводите в същата отговарят изцяло на събраните по делото
доказателства, от които не се установява извършването на деянията, описани в
обвинителния акт. Също така твърди, че в рамките на воденото наказателно
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, поради което моли за решение, с което атакуваната присъда да бъде
потвърдена изцяло.
Подсъдимият Д. Р. се присъединява към казаното от своя защитник.
4
В дадената последна дума моли за потвърждаване на оправдателната присъда.
Защитата на подсъдимия Т. А., в лицето на адв. Т., оспорва подадения
протест и моли за потвърждаване на постановената първоинстанционна
присъда.
Подсъдимият Т. А., не се явява в съдебното заседание, в което че
даден ход по същество пред въззивния съд. Производството спрямо него е
протекло при условията на чл. 269, ал. 3 от НПК, тъй като същият е напуснал
адреса, известен до този моменти и към настоящия момент живее в чужбина.
Доколкото по отношение на него е изпълнена процедурата по чл. 247 В, ал. 1
от НПК, делото бе разгледано в негово отсъствие.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в протеста ‚
както и тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и след като в
съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, констатира, че не са налице основания за нейното отменяване или
изменение. На първо място, съдът следва да посочи, че предметът на
настоящото въззивно производство е свързан и очертан от подадения срещу
първоинстанционната присъда протест. Ето защо и преценявайки
правомощията на съда относно възможната ревизия на постановената
присъда, намира, че следва да се излагат съображения основно относно
деянията, за които е постановена оправдателната присъда и е постъпил
своевремен протест, а именно: относно вменените на подсъдимия Я. К. Й.
престъпления по чл.213а, ал.2, т.2 вр. ал.1 от НК и по чл.354а, ал.3, т.1 от НК и
мененото на подсъдимия М. Я. Й. престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК. В
останалата си част, въпреки че присъдата не може да се счита за влязла в сила,
с оглед изложеното в Тълкувателно решение № 5 от 21.05.2018 г. на ВКС по
тълк. д. № 5/2017 г., ОСНК, този състав нито е сезиран, нито има правомощия
да я ревизира по същество, поради което както относно осъществилата се
фактическа обстановка, респективно, нейното правно квалифициране, както
що се отнася до доказателствения анализ не следва да бъде извършено
обстойно описание и обсъждане.
Приетата фактическа обстановка от първоинстанционния съд е
съответна на всички събрани по делото доказателства – показанията на
разпитаните по делото свидетели, както следва:
5
А. П. Г., дадени в съдебно заседание и тези, дадени на фазата на
досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал по
реда на чл. 281, ал.4, вр.ал.1, т.2 НПК;И. Г. Г., дадени в съдебно заседание и
тези, дадени на фазата на досъдебното производство, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 281 от НПК, Т. Р. М., дадени в
съдебно заседание и тези, дадени на фазата на досъдебното производство,
приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от
НПК, М. К. В., дадени в съдебно заседание и тези, дадени на фазата на
досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал по
реда на чл. 281, т. 1 от НПК, С. К. Д., В. А. Т., В. А. Т., дадени в съдебно
заседание и тези, дадени на фазата на досъдебното производство, приобщени
към доказателствения материал по реда на чл. 281 от НПК, К. А. М., В. С. М.,
С. С. П., Ю. Я. И., дадени в съдебно заседание и тези, дадени на фазата на
досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал по
реда на чл. 281, ал. 4, вр. Ал. 1 от НПК, К. К. Т., дадени на фазата на ДП,
приобщени на осн.чл. 281, ал. 7, вр. ал.1 НПК;
Приетите по делото експертни заключения, както следва: СППЕ по
отношение на Д. Т. С., изготвена от в.л. Ц. Г., Т. К. и Г. Г.; заключението на
ФХЕ № 22- Х /21.06.2016, изготвена от в.л. Н. Х. Н.; заключението на СКТЕ,
изготвена от в.л. Ц. А. А., заключението на СКТЕ, изготвена от в.л. Н. Н. Х.,
заключението на ФХЕ, изготвена от в.л. Г. Е. Г., заключението на СИЕ,
изготвена от вл И. П. П., заключението на СМЕ, изготвена от в.л. Д. Н. Н.,
заключението на фармокологична експертиза, изготвена от в.л. И. П. П.,
Писмените доказателства и доказателствени средства.
Като цяло следва да се посочи, че фактическата обстановка по
делото е относително безспорна между страните и са налице дребни
несъответствия, без съществено значение за крайния изход на делото. Поради
това и с оглед тази безспорност на фактите по делото, безпредметно се явява
детайлното им обсъждане, доколкото спорът се явява относно
обстоятелството, дали описаните и установени по безспорен начин факти
водят до извод за съставомерност на деянието с оглед правното му
квалифициране. Първоинстанционният съд детайлно е обсъдил
противоречията в доказателствения материал по делото и е направил логични
и обосновани изводи относно приетата фактическа обстановка. Извършеният в
6
мотивите към първоинстанционната присъда доказателствен анализ,
независимо, че е пределно лаконичен, като се споделя изцяло от настоящия
въззивен състав, поради което и е безпредметно цялостното му преповтаряне в
настоящото решение. Въззивният съд не намира основания да приема нови
фактически положения.
Въззивният съд подложи на внимателен анализ същите
доказателства и не установи възможност въз основа на тези доказателства да
се стигне до различни изводи относно фактите по делото, поради което прие
следното от фактическа страна:
ПОДСЪДИМИЯТ Я. К. Й. е роден на ******** г. в гр. ***,
българин, българско гражданство, разведен, неосъждан, със средно
образование, работи като готвач в „БАХ РИЕАЛ ЕСТЕЙТ“, адрес гр. София,
ж.к. „Ф.ци“ № 69, ет. 3, ЕГН **********;
ПОДСЪДИМИЯТ М. Я. Й. е роден на ********г. в гр.***,
българин, българско гражданство, женен, неосъждан, със средно образование,
безработен, адрес гр. ***, ж.к. „*“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, ЕГН **********;
ПОДСЪДИМИЯТ Т. С. В. 3 роден на ******** г. в гр. ***,
българин, българско гражданство, неженен, неосъждан, с основно
образование, работи като монтажник на трудов договор, адрес гр. ***, ж.к. „*“
№ *, ап. *, ЕГН **********;
ПОДСЪДИМИЯТ А. Т. И. е роден на ******** г. в гр. ***,
българин, българско гражданство, неженен, неосъждан, без образование,
работи в Германия на трудов договор, адрес гр. ***, ж.к. „***“ № *, ап. *, ЕГН
**********;
ПОДСЪДИМИЯТ К. Р. Р. е роден на ********г. в гр. ***, българин,
българско гражданство, разведен, осъждан, със средно образование,
безработен, адрес гр. ***, ж.к. „***“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, ЕГН **********;
ПОДСЪДИМИЯТ Д. Р. Р. е роден на ********г. в гр. ***, българин,
българско гражданство, неженен, осъждан, със средно образование,
пенсионер, адрес гр. ***, ж.к. „***“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, ЕГН **********;
ПОДСЪДИМИЯТ Т. В. А. е роден на ********г. в гр. ***, българин,
българско гражданство, женен, неосъждан, с основно образование, работи в
строителството, адрес гр. ***, ж.к. „***“ № *, ЕГН **********.
7
Подсъдимите се познавали помежду си, като всички живеели в
района на ж.к. Люлин и кв. Ф.ци, като между тях има както приятелски, а що
се отнася до подсъдимите Я. Й. и М. Й., както и К. Р. и Д. Р. - и роднински
отношения. Срещу тях е водено досъдебно производство 158/2015г. по описа
на ГДБОП, пр.пр. № 426/14г. на СГП за участие в организирана престъпна
група, създадена с цел извършване на престъпления по чл. 252, ал. 1 от НК,
свързани с отдаване на различни лица на парични суми в заем срещу
задължението за връщането им с определена лихва. Установява се от
материалите по делото, че подсъдимият Я. Й. е предоставил парични суми в
заем на различни лица, както следва:
На св. М. Ц. е предоставена сумата от 150 лева, на св. Й. Й. е
предоставена сума в размер на 2933, 74 лева, на св. М. К. е предоставена сума
в размер на 2200 лева, на А. Г. – 2200 лева, на В. Т. – в размер на 1000 лева, на
Т. М. – в размер на 100 лева и на свидетел с идентификационен номер 14 –
сумата от 1500 лева.
На неустановена дата през лятото на О. Т. И. е била нанесена лека
телесна повреда, изразяваща се в разкървавяване на носа и устата, което
увреждане му е причинило болка. И. не бил освидетелстван своевременно от
компетентен специалист, поради което и за нараняването липсва медицинска
документация.
На 12.05.2016г., в обитавания от подсъдимия Я. Й. и семейството му
имот - къща, намиращ се в гр. ***, кв. *** № *, ап. * било извършено
претърсване, в рамките на така образуваното досъдебно производство. При
това процесуално следствено действие, в шкаф от помещение - кухня на втори
етаж, от шкаф над мивката“ е иззето полиетиленово пличе, съдържащо суха
тревна маса, представляваща марихуана - коноп с тегло 0,08 г . на стойност
0,48 /четирдесет и осем стотинки/ лева. Подсъдимият Я. Й. не притежава
разрешително за държане и ползване на наркотични вещества.
На същата дата, 12.05.2016г. било извършено претърсване на л.а.
„Форд“ с ДК № ********, ползван от подсъдимия М. Й. и паркиран пред
същия адрес. Видно от изготвения протокол, в отделение на предна дясна
врата на колата, е открито наркотично вещество - 0,12 грама марихуана
/коноп/, с процентно съдържание на активното вещество -
тетрахидроканабинол 17,5 %, на стойност 0,72 /седемдесет и две стотинки/
8
лева. Подсъдимият М. Й. не притежава разрешително за държане и ползване
на наркотични вещества.
Още веднъж следва да се посочи че този съдебен състав изцяло
споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния такъв, които
са отговарят на доказателствената съвкупност. Първоинстанционният съд
детайлно е посочил кои се явяват съставомерните елементи на всяко едно от
вменените на подсъдимите деяния и е отразил в мотивите към изготвената
присъда както настъпилата правна промяна с Тълкувателно решение № 1 от
15.03.2024 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСНК и практическата
декриминализация на част от деянията, за които се води производството, така
и доказателствената необезпеченост за другите деяния – тези по чл. 213 А, от
НК и по чл. 354 А, ал. 3 от НК. По този начин, макар и извънредно лаконично,
съдът е направил обосновани и логични изводи както за осъществилата се
фактическа обстановка, така и за нейното правно квалифициране.
Правилно са възприети и показанията на разпитаните по делото
свидетели, тъй като изложеното от тях почива на лични и непосредствени
впечатления за осъществилата се фактическа обстановка, поради което следва
да бъде кредитирано, като следва да се посочи, че съдът се е ползвал от
правната възможност за приобщаване към доказателствената съвкупност на
показанията, дадени на фазата на досъдебното производство, предвид
констатираните противоречия.ц
Съдът намира, че следва да бъдат кредитирани и приетите по делото
експертни заключения, като обективни и компетентно изготвени. Същите не
са оспорени от страните и отразяват безспорни по делото обстоятелства,
свързани с естеството на инкриминираните вещи и тяхната стойност.
Следва да бъдат кредитирани и писмените доказателства по делото
като относими към предмета на доказване по делото.
При така описаната фактическа обстановка, този въззивен състав
споделя правните изводи на първоинстанционния съд относно липсата на
данни за осъществяване от страна на подсъдимите на престъпленията,у за
които се води настоящото наказателно производство.
С оглед постановената оправдателна присъда и липсата на надлежен
9
протест по отношение на престъпленията по чл. 321 от НК и чл. 252, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК, съдът ще се спре лаконично по отношение на тях, с оглед
пълнотата на изложението и това, че с оглед посоченото в Тълкувателно
решение № 1 от 15.03.2024 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСНК,
независимо от така описаната процесуална съдба на тези обвинения и липсата
процесуална възможност за съда да ревизира присъдата в тази й част, същата
не може да се счита за влязла в сила. Ето защо, независимо от всичко, следва
да се посочи, че законосъобразно и в съответствие с нормите на НК,
първоинстанционният съд е оправдал подсъдимите по отношение на
обвинението по чл. 321, ал. 3, вр. Ал. 1 от НК и по чл. 321, ал. 2, вр. Ал. 1 от
НК, както и подсъдимият Я. Й. относно обвинението за извършено
престъпление по чл. 252, ал. 2, вр. Ал. 1 от НК, като и този съдебен състав
приема, че тези деяния, така както са описани, се явяват несъставомерни от
обективна страна. Срещу подсъдимия Я. Й. има повдигнато обвинение и
същият е предаден на съд за извършено престъпление по чл. 252, ал. 2, вр. Ал.
1 от НК, за извършване на банкова дейност по занятие, изразяваща се като
фактическо описание в предоставяне на конкретни лица на парични суми като
кредит с уговорена лихва. Съгласно изложеното в Тълкувателно решение № 1
от 15.03.2024 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСНК, „Предоставянето по
занятие на заеми/кредити със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства, не представлява
банкова дейност и нейното осъществяване без разрешение не осъществява
състава на престъплението по чл. 252, ал. 1 от НК“. Ето защо, с огед така
възприетото задължително тълкуване на нормите на Закона за кредитните
институции, във връзка с нормата на чл. 252 от НК, тази дейност се явява
несъставомерна и дори да бъде установено детайлно нейното извършване, не
осъществява състав на престъпление. Това законодателно положение е
подробно разгледано и обсъдено от първоинстанционния съд в мотивите към
атакуваната присъда и е отнесено както към съдебната практика, така и към
относимата международна правна уредба и правилно е възприето, че същото
обуславя оправдаването на подсъдимия Й..
Същото се отнася и до вмененото на всички подсъдими престъпна
дейност по смисъла на чл. 321, ал. 3, вр. Ал. 1 от НК, а за подсъдимия Я. Й., по
смисъла на чл. 323,, ал. 2, вр. Ал. 1 от НК. Доколкото изрично в обвинителния
акт е посочено, че става въпрос за сдружаване за извършване на престъпления
10
по чл. 252 от НК, и то по начин, описан по-горе, както и с оглед изложеното
по-горе относно несъставомернността на този тип деятелност като
престъпление, очевидно е че и сдружаването с цел извършване на такива
деяние не може да се възприеме като престъпно по смисъла на чл. 321 от НК.
Респективно, това предполага оправдаването на всички подсъдими по това
повдигнато им обвинение, като се явява безпредметно обсъждането на
другите елементи от състава на престъплението по чл. 321 от НК. Доводите на
първоинстанционния съд изцяло се споделят и от настоящата въззивна
инстанция и е безпредметно да бъдат преповтаряни, с оглед и липсата на
протест срещу постановената присъда, що се отнася оправдаването на
подсъдимите и по това обвинение.
Срещу подсъдимия Я. Й. има повдигнати обвинения и за извършени
престъпления по чл. 213 А, ал. 2, т. 2, вр. Ал. 1 от НК и по чл. 354 А, ал. 3 от
НК, а по отношение на подсъдимия М. Й. – по чл. 354 А, ал. 3 от НК. По тези
обвинения подсъдимите са оправдани с постановената първоинстанционна
присъда, в която част има подаден и протест, който се поддържа от
представителя на САП в съдебното заседание, в което че даден ход по
същество.
Относно подсъдимия Я. Й.:
Обвинението в извършено престъпление по чл. 213 А, ал. 2, т. 2, вр.
Ал. 1 от НК не е подкрепено с каквито и да било доказателства, що се касае до
твърдения извършител. Единствено се установява по делото, от приетата
СМЕ, изготвена от вещото лице Н., че в определен минал период, О. И. е
посочил, че му е било нанесено телесно увреждане, квалифицирано от вещото
лице като лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК. С оглед
обаче процесуалната позиция на И., който се е възползвал от правото си по
смисъла на чл. 119 от НПК да не дава показания по делото, тъй като брат му е
едно от лицата, срещу които се води наказателното производство, правилно
първоинстанционният съд не е инкорпорирал в доказателствената съвкупност
показанията му, дадени на фазата на досъдебното производство, тъй като И.
на практика е загубил качеството си на „свидетел“ по делото. Поради това
съдът счита, че не са налице събрани каквито и да било данни в подкрепа на
обвинението, по отношение на всеки един от неговите съставомерни
признаци. Не става ясно нито кога, нито от кого е нанесено инкриминираното
11
телесно увреждане. На практика, доколкото същото е анализирано единствено
по неговото опА.ие, без да са налице никакви медицински документи за
извършено освидетелстване, под въпрос е и самото наличие на нанесено
телесно увреждане. В още по-голяма степен не се установява, че едно такова
евентуално деяние е извършено със съставомерната по смисъла на чл. 213 А,
ал. 1 от НК цел – да бъде принудено лицето да поеме имущественото
задължение, описано в обвинителния акт. Ето защо, с оглед липсата на
каквито и да било доказателства в подкрепа на това обвинение, правилно и
законосъобразно, в съответствие с правилата на доказателствената тежест,
подсъдимият Я. Й. е оправдан по повдигнатото обвинение да е извършил
престъпление по чл. 213, А, ал. 2, т. 2, вр. Ал. 1 от НК. Изводите на
първоинстанционния съд се споделят изцяло и от настоящата въззивна
инстанция.
Изцяло следва да бъдат споделени и доводите относно вмененото на
Я. Й. престъпление по чл. 354 А, ал. 3 от НК. Единственото което се установя
по делото от представения протокол за претърсване и изземване, че в къщата,
намираща се намиращ се в гр. ***, кв. *** № *, ап. *, която къща се обитава и
от подсъдимия Й. в кухненски шкаф над мивката, е открито и иззето
полиетиленово пликче, съдържащо суха тревна маса, представляваща
марихуана - коноп с тегло 0,08 г . на стойност 0,48 /четиридесет и осем
стотинки/ лева. Това фактическо обстоятелство се установява по несъмнен
начин, доколкото при извършеното процесуално следствено действие са
спазени всички процесуални изисквания, като изготвеният протокол е одобрен
от съответния първоинстанционен съд на основание чл. 161 от НПК. Съдът
намира обаче, че не се установява по достатъчно убедителен начин връзката
на подсъдимия Й. с инкриминираните наркотични вещества. На първо място, в
къщата, където са открити веществата не живее само подсъдимият и същите
са открити на място, което е общо и достъпно за всички обитатели на имота. В
същото време, по пликчето не са открити дактилоскопни отпечатъци, които да
го свържат именно с държането му от страна на подсъдимия. Няма данни по
делото, от които да се направи извод, че в принципен план Й. да е съпричастен
с такава дейност, за да се направи извод, че наркотичните вещества са държани
там именно от него, а не от някой друг член на неговото домакинство. Ето
защо и този съдебен състав приема, че няма достатъчно и убедителни
доказателства, че установеното наркотично вещество при извършеното
12
претърсване и изземване е държано там именно от подсъдимия Я. Й., поради
което и правилно същият е оправдан по повдигнатото срещу него обвинение
за извършено престъпление по чл. 354 А, ал. 3 от НК. С оглед пълнотата на
изложението следва да се посочи, че е налице и още едно основание в тази
насока. Дори и едно такова деяние да бъде доказано, този съдебен състав
счита, че при условията и конкретиката на чл. 9, ал. 2 от НК, обществената
опасност на деянието се явява явно незначителна и в този смисъл същото не е
престъпно. Става въпрос за минимално количество наркотично вещество,
както като грамаж, така и като стойност. Подсъдимият е неосъждан и по
делото липсват каквито и да било данни за извършвани от него деяния,
свързани с незаконно държане на наркотични вещества, както и че същите са
държани с цел предоставянето им на други лица. Засягането на обществените
отношения с конкретно описаното в обвинителния акт деяние би било явно
незначително с оглед количеството на инкриминираното вещество и данните
за личността на подсъдимия Предвид всичко изложено съдът счита, че така
описаното деяние , дори и да се бяха установили неговите съставомерни
признаци, би следвало да бъде прието като такова с явно незначителна
обществена опасност и в този смисъл същото не е престъпно. Всичко
изложено дотук предполага оправдаването на подсъдимия Я. Й. и по това
повдигнато срещу него обвинение, в която насока този въззивен състав
споделя крайните фактически и правни изводи на първоинстанционния съд.
Изложеното дотук се отнася и до обвинението срещу подсъдимия М.
Й. за извършено престъпление по чл. 354 А, ал. 3 от НК. Единственото, което
се установява по безспорен начин е намирането в лекия автомобил „Форд“ с
ДК № ********, паркиран пред същия адрес, посочен по-горе на
инкриминираното наркотично вещество - 0,12 грама марихуана /коноп/, с
процентно съдържание на активното вещество - тетрахидроканабинол 17,5 %,
на стойност 0,72 /седемдесет и две стотинки/ лева. На първо място, макар и
по-непосредствена от тази, що се отнася до жилищното помещение, връзката
на подсъдимия с лекия автомобил не създава достатъчно силна увереност, че
след като наркотичните вещества са открити в ползвания от него лек
автомобил, то същите несъмнено са били държани от него. По делото не са
събрани доказателства дали този автомобил не е ползван и от друго лице,
както и дали наркотичните вещества не са оставени там от лице, което се е
возило в автомобила, доколкото същите са открити в отделение на предната
13
дясна врата на същия. По опаковката и на тези вещества не са открити следи,
които да ти свържат именно с подсъдимия М. Й., като по делото няма данни
този подсъдим да е свързван с такава дейност. Ето защо съдът намира
повдигнатото обвинение за недоказано по необходимия за постановяване на
осъдителна присъда несъмнен и категоричен начин, което предполага
оправдаването на подсъдимия на основание чл. 304 от НПК. В пълна степен и
по отношение на този подсъдим и това вменено му деяние важи изложеното
по-горе относно приложимостта на хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК. Също,
подобно и в хипотезата спрямо подсъдимия Я. Й., става въпрос за минимално
количество наркотично вещество, както като грамаж, така и като стойност и за
лице, което е неосъждано и за което няма данни да е съпричастно към такава
дейност. Всичко изложено дотук мотивира съда да възприеме като правилни и
законосъобразни фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд,
който е приел така повдигнатото обвинение за недоказано и е оправдал
подсъдимия М. Й. да е извършил престъпление по чл. 354 А, ал. 3 от НК,
описано във внесения в съда обвинителен акт, инициирал съдебното
производство.
С оглед изложените доводи, този въззивен състав намира, че
атакуваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да
бъде потвърдена. С оглед пълнотата на изложението, следва да се посочи, че
мотивите към присъдата, както що се отнася до описанието на възприетата за
осъществила се фактическа обстановка, така и до дължимия доказателствен
анализ са пределно лаконични, като по отношение на определени
обстоятелства следва да се приемат за липсващи. Първоинстанционният съд,
независимо от изводите си и от практическото декримирализиране на
престъпленията по чл. 252 от НК в разглежданата хипотеза, а оттук и на
сдружаването на подсъдимите, е следвало да изложи, макар и накратко,
доводи в тази насока, която бе посочена по-горе и което не е сторено в
мотивите към присъдата. Независимо от това обаче, тази констатация не може
да повлияе върху крайния резултат от делото. Допуснатите нарушения касаят
обвинения и твърдяни престъпления, за които е постановена оправдателна
присъда, която не е протестирана, поради което следва да се приеме, че по
този начин правата на лицата, срещу които се води производството са
защитени в максимална степен. За съда не е налице възможност, а и се явява
безпредметно, отмяната на присъдата и връщане на делото за ново
14
разглеждане от друг състав на съда, само с оглед по-доброто мотивиране на
крайните изводи, които по естеството си се явяват законосъобразни и
съобразени както с правната уредба, така и с превалиращата и задължителна
съдебна практика.
Правилно също така, с оглед постановената присъда, направените по
делото разноски са отсъдени да останат в тежест на държавата, а
веществените доказателства – инкриминираните вещи, са отнети в полза на
държавата, предвид обективно установената липса на разрешение у
подсъдимия за държането им. Това налага потвърждаването на присъдата и в
тази й част.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на други основания, налагащи нейната отмяна или
изменение, поради което и на основание чл.334, т.6 от НПК, Софийски
Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО присъда от 13.03.2025г., постановена по
НОХД № 2753/21г. по описа на Софийски Градски съд – Специализиран
наказателен съд /закрит/.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС в 15-дневен
срок от съобщението за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15