Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260357/20.04.2021 г.
гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, LI наказателен състав, в публично съдебно заседание, проведено на 12.04.2021 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Красимира
Андонова, като разгледа НАХД № 437 по
описа на БРС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63
ЗАНН.
Образувано е по жалба на П.А.М., ЕГН **********,
срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия К № … на ОДМВР - Бургас, с
който за нарушение на чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лева.
Жалбоподателят оспорва наказателно постановление
като незаконосъобразно. Посочва, че автомобилът, с който е допуснато
нарушението, не е собственост на представляваното от него търговско дружество –
„П.“ ООД, ЕИК, доколкото МПС е било прехвърлено на И П М. още през 2012 г. с
договор за покупко-продажба на МПС, с
нотариална заверка на подписите.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се
явява и не се представлява в съдебно заседание. По делото е изразено писмено
становище за отмяна на ЕФ.
Административнонаказващият орган - ОД на
МВР Бургас, сектор "Пътна полиция", редовно уведомен, не изпраща
представител.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
На 06.01.2021 г., в 17:35 часа, в гр.
Бургас, на път Е 773, км. 491, до
бензиностанция „Ромпетрол“, в посока от кв. Ветрен към КПП-1, техническо
средство – стационарна система за контрол на скоростта – 00209D32D4F9, засякла и заснела, движещ се в
указаната посока със скорост от 117 км/ч., лек автомобил Ситроен Ц4 Пикасо 1.6
ХДИ, с рег. №. На мястото на контролирания пътен участък имало въведено с пътен
знак В-26 ограничение на скоростта до 90 км/ч. Участъкът от пътя бил сигнализиран
и с пътен знак Е-24 - контрол с автоматизирани технически средства или системи.
Въпросното нарушение било записано на файл с наименование "Снимка 854".
От извършена служебна справка се установило, че заснетият лек автомобил е регистриран
на търговско дружество - „П.“ ЕООД с ЕИК, чийто управител е жалбоподателят П.А.М.,
както и
че скоростта следва да се счита на 113 км/час (след приспаднатия толеранс от 3
% в полза на водача).
Бил издаден електронен фиш за налагане
на глоба, с който за нарушение на чл. 21 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр.
с чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП, на жалбоподателя, в качеството му на управител на
дружеството, било наложено наказание "Глоба" в размер на 100 лева.
Техническото средство - 00209D32D4F9,
към датата на заснемане на нарушението, било годно и калибрирано, видно от
приложените по делото удостоверение и протокол за проверка.
От представения по делото договор за покупко-продажба
на МПС с нотариална заверка на подписите /л. 7-8/ се установява, че търговското
дружество „П. “ ЕООД, ЕИК, с представляващ П.А.М., в качеството на продавач е
прехвърлило собствеността върху лек автомобил Ситроен С4 Пикасо, с рег. №, на
купувача И П М., ЕГН **********, на дата 12.12.2012 г. /когато е извършена
нотариалната заверка на подписа на купувача/.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и от
писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът
кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло,
приложената по преписката снимка.
От
правна страна:
Съдът приема, че жалбата е подадена в
рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, вр.
чл. 189, ал. 8 ЗДвП, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на § 6, т.
65 от ДР на ЗДвП, автоматизирани технически средства и системи" са уреди
за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;
мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък
от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес. В конкретния случай, видно от протокола
за проверка и удостоверението за одобрен тип средство за измерване, системата
за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е автоматизирано техническо
средство по смисъла на закона.
На следващо място следва да се посочи,
че легална дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1
от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП и
съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства или системи. Видно от приложения по делото фиш, същият е издаден от
компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП задължителни реквизити. Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР
Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона
– териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението. В ЕФ точно е
посочено мястото на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че в
този участък важи забрана за движение с по-висока от 90 км. ч/ скорост, както и
точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между
засечената и разрешената скорост – 23 км/час, като коректно е приспаднат в
полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата
техническа грешка при измерването на скоростта.
Въпреки това, съдът счита, че в случая
неправилно АНО е определил субекта на административното наказание. Разпоредбата
на чл. 188, ал. 1 ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за
собственика или за този, на когото е предоставено моторно превозно средство, а
разпоредбата на ал. 2 гласи, че когато нарушението е извършено при управление
на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по
този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето,
посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно
средство. В конкретния случай, към датата на нарушението – 06.01.2021 г., въпросният
лек автомобил - Ситроен Ц4 Пикасо, с рег. №, не е бил собственост на „П. “ ООД с
ЕИК, с представляващ П.А.М., а видно от представения по делото договор за
покупко-продажба още през 2012 г. същият е бил продаден на друго лице -И П М. с
ЕГН **********. Така, съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП,
собственикът/този, на когото е предоставено моторно превозно средство, следва
да отговаря за извършеното с него нарушение. Съдът кредитира именно договора за
покупко-продажба /на л. 7-8 от делото/, а не представената служебна справка /на
л. 16 от делото/, доколкото представеният договор с нотариална заверка на подписите
е писменият документ, с който се доказва собствеността на лекия автомобил. С
оглед на изложеното, настоящият състав счита, че решението на АНО да
санкционира жалбоподателя П.А.М. с ЕГН **********, е неправилно, доколкото към
момента на издаване на електронния фиш представляваното от него търговско
дружество - „П.“ ООД с ЕИК не е било
собственик на процесния автомобил.
Поради горните причини съдът счита, че неправилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и издаденият електронен фиш следва да се отмени.
В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски се дължат в полза на жалбоподателя, но доколкото
по делото не са представени доказателства за направени такива, то и съдът не
може да присъди служебно разноски.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Електронен фиш
за налагане на глоба серия К № … на ОДМВР - Бургас, с който за нарушение на чл.
21, ал. 1 и 2 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, на
жалбоподателя П.А.М., ЕГН **********, е наложено административно наказание
глоба в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано с касационна жалба пред Административен съд – Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВО:К.А