Р Е Ш Е Н И Е
№171
гр. Хасково,10.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Хасково в открито
съдебно заседание на шести март, две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
При участието на секретаря
Гергана Мазгалова и прокурор Цвета Пазаитова от Окръжна прокуратура - Хасково,
постави за разглеждане докладваното от съдия П.Костова исково адм.д. №96/2020 г. по
описа на Административен съд - Хасково и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 1,
ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по постъпила искова молба от В.Г.В., ЕГН **********
***, със съдебен адрес *** чрез адв. Б.И., срещу Областна Дирекция на МВР
Хасково, с адрес гр. Х, представлявана от Директора на дирекцията, с която се
иска осъждане на ответника на основание чл.1 ЗОДОВ, вр. чл.203 и 204 от АПК да
заплати на ищеца сумата в размер на 400.00 лева, представляваща причинени
имуществени вреди, сочени като пряк и непосредствен резултат от НП
№18-0351-000819/06.11.2018г., издадено от Началник група към ОДМВР – Хасково,
РУ- Свиленград, отменено като незаконосъобразно с Решение №77/23.05.2019г.,
постановено по АНД № 210/2019г. по описа на Районен съд Свиленград.
В исковата молба се сочи, че за обжалване на
наказателно постановление №18-0351-000819/06.11.2019г., издадено от Началник група
към ОДМВР – Хасково, РУ- Свиленград, ищецът е ангажирал адвокат, който е
подготвил жалбата и е осъществил процесуално представителство пред съда, за
което му е заплатил възнаграждение от 400лв. Това НП, с което на В.Г.В. на
основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП е било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца било отменено от състав на Районен съд Свиленград с Решение
№77/23.05.2019г., постановено по АНД № 210/2019г. по описа на съда, което е
влязло в сила 19.06.2019г. В тази връзка се претендира обезщетение за
заплатеното адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва, считано от
датата на влизане в сила на отменителното решение – 19.06.2019г., до нейното
окончателно изплащане. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски
по настоящото производство – държавна такса и адвокатско възнаграждение. В
съдебно заседание ищецът не се представлява, но от надлежноупълномощения му
адвокат е постъпила молба, с която се поддържа исковата молба по изложените в
нея съображения.
Ответникът, Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – Хасково, в представен по делото писмен отговор на исковата
молба намира предявения иск за допустим, но по същество за неоснователен и
недоказан. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар заявен пред
Районен съд Свиленград и този пред настоящата инстанция.
Заключението на прокурора е, че исковата
претенция е доказана по основание и размер, поради което предлага да бъде
уважена.
Административен съд Хасково,
като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
С решение №77 от 23.05.2019 г.,
постановено по АНД № 210/2019г., по описа на Районен съд - Свиленград, влязло в
сила на 19.06.2019 г., е отменено Наказателно постановление
№18-0351-000819/06.11.2018г., издадено от Началник група към ОДМВР – Хасково,
РУ- Свиленград, с което на В.Г.В. за извършено нарушение на разпоредбата на
чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата и на основание чл.175, ал.3,
предл.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
лв. и „лишаване от право да управлява МПС„ за срок от 6 месеца. Видно от АНД №210/2019 г. по описа на РС - Свиленград,
приложено като доказателство по делото, в съдебното производство по обжалване
на НП ищеца е бил представлявана от адвокат Б.И.,***, упълномощен с пълномощно
– л.20 от АНД №210/2019 г. по описа на РС - Свиленград. За процесуалното
представителство по делото ищеца е платил договорен хонорар в размер на 400
лева, която сума е получена от адвоката в брой на 24.04.2019г., видно от
отразеното в Договора за правна защита и съдействие – л.20 от въззивното дело.
При така установената фактическа
обстановка и събраните по делото доказателства съдът прави следните правни
изводи:
Налице е отменено наказателно постановление относно
наложена глоба в размер на 200 лв. и наказание „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 месеца. На основание т.1 от Тълкувателно постановление №
2/19.05.2015г. на ВАС и ВКС, искът е допустим и е подсъден за разглеждане от
административните съдилища.
Съобразно чл.7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се
предявява пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на
увредения срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1 ЗОДОВ, от чиито незаконни
актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът твърди, че
увреждането е настъпило от издадено НП от началник група при ОДМВР Хасково, РУ-
Свиленград, т.е. при спазване правилата за родова и местна подсъдност,
компетентен да разгледа предявения иск е Административен съд - Хасково.
Областната дирекция е юридическото лице, съгласно
чл.37, ал.2 ЗМВР. Съобразно правилата на чл.205 от АПК, искът е предявен срещу
надлежен ответник.
Отмяната на НП касателно наложената глоба в размер на
200лв., като властнически акт на административен орган, представлява материално
правно основание по смисъла на чл.1 от ЗОДОВ за реализиране на претенция по
възмездяване на причинените от ищеца щети, в това число и заплатените разноски
за процесуално представителство.
За да се ангажира отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
в случая трябва да са налице следните предпоставки: да е налице отменено като
незаконосъобразно наказателно постановление; да са претърпени реално
имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в
правната сфера на ищеца и да е налице пряка и непосредствена причинноследствена
връзка между отмененото НП и вредите. В производството по ЗОДОВ за обезщетяване
на имуществени вреди, причинени от заплатено адвокатско възнаграждение, следва
да се установи наличието на плащане на това възнаграждение към момента на
ползване на адвокатската услуга за процесуално представителство.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на
кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата
на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на
посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата
по този ред.
Отношенията между адвокат и клиент се уреждат от
договор, какъвто е и договорът, чиито разноски се претендират като обезщетение.
Съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. №
6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат,
когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан
начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
Съдът приема, че отмененото наказателно постановление
представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203 ал.1 от АПК и чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се компенсират по
реда на чл.1 от ЗОДОВ, с оглед посоченото в Тълкувателно решение № 1 от
15.03.2017г. на ВАС по т.д.№2/2016г. Ето защо е налице първата материалноправна
предпоставка за реализиране на тази отговорност. С влязло в сила съдебно
решение е било отменено издадено срещу ищеца наказателно постановление. От този
незаконосъобразен акт той е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски
за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването му, в размер на
400 лева. Ирелевантно за спора е обстоятелството, как като основание е описана
тази сума по-надолу в самия договор. Според правилото на чл.4 от ЗОДОВ,
дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищецът не би заплатил нито
една част от уговорената като адвокатски хонорар сума от 400.00 лева и
заплатената на това основание сума не би представлявала за него вреда, ако не
бе издадено наказателното постановление, отменено впоследствие като
незаконосъобразно. Независимо, че липсва нормативно установено задължение за
процесуално представителство по ЗАНН, по своя преценка оспорващият притежава
свободата и правото на лична преценка да ангажира адвокатска защита и да
направи за нея разходи, за да обезпечи присъствието на избрания от него адвокат
в о.с.з., както и успешния изход на спора по обжалване на издадено срещу него
НП, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от
издадения незаконосъобразен акт – наказателното постановление. От това следва,
че е налице и втората материалноправна предпоставка за отговорността на
държавата по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Изпълнено е и третото условие за реализиране на тази
отговорност, а именно да е налице причинна връзка между издаденото наказателно
постановление, отменено като незаконосъобразно по съответния ред и заплатената
във връзка с неговото обжалване сума за пътни разноски и адвокатско
възнаграждение. Пак според Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по
т.д. № 6/2012г., ОСГТК, неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно
постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена,
тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие –
гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт,
увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска
помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от
издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е
законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което
твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от
административнонаказващия орган.
Настоящият съдебен състав намира, че следва
да уважи предявения иск за имуществени
вреди в пълния му предявен размер от 400 лв., въпреки направеното възражение за
прекомерност от ответника в настоящото производство. Вярно е, че в чл. 18, ал.
2 от Наредба№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е посочено, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от
300 лв. В ал. 1 на чл. 18 от Наредбата обаче е посочено, че за изготвяне на
жалба срещу наказателно постановление без процесуално представителство
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 на базата на
половината от размера на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от
50 лв. Доколкото в конкретния случай е безспорно, че жалбата срещу
наказателното постановление е изготвена и депозирана в съда от адвокат И., то
несъмнено са налице две самостоятелни основания за заплащане на адвокатско
възнаграждение – по чл. 18, ал. 1 и чл. 18, ал. 2 от наредбата и заплатеното
възнаграждение в общ размер от 400 лв. не е прекомерен. Така договореното и
заплатено адвокатско възнаграждение изцяло съответна на принципите на
съразмерност и справедливост, посочени в чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата. Съобразявайки фактическата и правна сложност на конкретния казус,
като и обема на осъществената правна защита и процесуално представителство,
съдът счита, че въпросното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. е
обосновано, справедливо и съразмерно. В случая е уговорен и заплатен към
минималния размер възнаграждение по Наредбата и разхода е съразмерен и
съответства на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата –
"справедлив и обоснован". При тези съпоставки се налага изводът, че
възстановяването на този разход в настоящия процес в пълния му размер от 400
лв. не би имало за резултат неоснователно обогатяване на ищеца. Няма основание
съдът да присъди обезщетение в по-малък размер от претендирания и действително
заплатен размер на адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на
отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. По изложените
съображения настоящият съдебен състав на Административен съд Хасково счита, че
е доказано наличието на всички изискуеми предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на
претърпените от В.Г.В. имуществени вреди, като издателят на отмененото като
незаконосъобразно, с влязло в законна сила решение наказателно постановление -
ответник в настоящето съдебно производство трябва да заплати на ищцата сумата
400 лв., представляваща обезщетение за претърпените от В. имуществени вреди.
Настоящият съдебен състав намира за
основателен предявеният акцесорен иск за
присъждане на законната лихва върху присъденото обезщетение, представляващо
заплатения адвокатски хонорар за обжалване на въпросното наказателно
постановление, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, с
което наказателното постановление е било отменено като незаконосъобразно.
Съобразно чл. 86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/ - при неизпълнение
на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата, а съгласно чл. 84, ал. 3 от същия закон - при задължение
от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението
по чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД има акцесорен характер и е
обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по
делото. Законната лихва върху тази сума, с оглед т. 4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК
на ВКС, е дължима от влизане в сила на решението, с което се отменят
унищожаемите административни актове. Иначе казано, законната лихва е дължима от
датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменено като
незаконосъобразно наказателното постановление. Ето защо настоящият съдебен
състав намира за основателен и доказан и предявения от ищцата акцесорен иск за присъждане на законната лихва върху
обезщетението от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е
отменено като незаконосъобразно наказателното постановление.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, в полза на ищеца следва да бъде присъдена
сумата в размер на 310 лева, представляваща направените разноски в това
производството, в това число платена държавна такса в размер на 10 лева и
платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, което е определено към
законовия минимум.
Водим от горното и на основание чл. 204,
ал.1 АПК във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ,
Административен съд Хасково
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – Хасково, с адрес гр. Хда заплати на В.Г.В., ЕГН **********,***,
сумата от 400.00 лева /четиристотин лева/, представляваща обезщетение за
причинени на ищеца имуществени вреди в резултат от незаконосъобразно
Наказателно постановление №18-0351-000819/06.11.2018 г., издадено от Началник
група към ОДМВР – Хасково, РУ-Свиленград, отменено с
влязло в сила решение №77 от 23.05.2019 г. по АНД №210/2019 г., по описа на
Районен съд - Свиленград, изразяващи се в заплатени съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателното
постановление, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.06.2019г.
- датата на влизане в сила на съдебното решение до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Хасково с
адрес гр. Х да заплати на В.Г.В., ЕГН **********,***, деловодни разноски в
размер на 310.00лв. /триста и десет лева/, от които държавна такса – 10.00лв. и
адвокатско възнаграждение – 300.00лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14
- дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане преписи от същото.
СЪДИЯ: