№ 1213
гр. Варна, 21.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесети септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20203100901113 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, гр. Варна,
чрез адв. А.Т., с която се иска изменение на постановеното по делото решение
№ 139 от 26.05.2021 год. в частта за разноските, като се присъди пълния
размер на претендирания адвокатския хонорар, определен поотделно за всеки
един от предявените главни искове, в общ размер на 6 864 лева.
В молбата се излага, че неправилно съдът определил дължимото
възнаграждение на база общия материален интерес по предявените искове,
като уважил възражението за прекомерност на насрещната страна и намалил
дължимото възнаграждение до предвидения минимален размер, съгласно чл.
7, ал.2, т.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – 4 266 лева. Твърди се, че както с оглед тълкуването, дадено
в т.18 от ТР № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС, така и правилата на чл. 72, ал.2
ГПК и на чл. 2, ал.5 НМРАВ, следвал извод за определяне на минималния
размер на адвокатското възнаграждение по чл. 7 и чл. 8 от Наредбата за всеки
от предявените искове поотделно, тъй като последните почивали на различни
факти и се отнасяли до различни периоди от време.
В срока по чл. 248, ал.2 от ГПК насрещната страна „УП БЪЛГАРИЯ 4“
ЕООД не изразява становище по молбата.
За да се произнесе съдът съобрази, следното:
Молбата за изменение е допустима, тъй като е подадена в срок, от
надлежна страна. Разгледана по същество молбата е неоснователна, по
следните съображения:
Производството по делото е инициирано по искова молба на „УП
1
БЪЛГАРИЯ 4“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр. София, с която са
предявени срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 86 от ЗЗД,
за осъждане на ответника да заплати:
1. сумата от 27 280.86 лева, представляваща дължима, но незаплатена
цена за произведена и доставена електрическа енергия от възобновяем
източник – ВяЕЦ за м. август 2017 год., за която е издадено дебитно известие
№ 107/30.09.2017 год. към Фактура № 106/12.09.17 год., както и сумата от
7 608.34 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2018
год. до датата на предявяване на иска;
2. сумата от 3 105.26 лева, представляваща дължима, но незаплатена
цена за произведена и доставена електрическа енергия от възобновяем
източник – ВяЕЦ за м. август 2017 год., за която е издадено дебитно известие
№ 109/01.10.2017 год. към фактура № 106/12.09.2017 год., както и сумата от
866.05 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2018
год. до датата на предявяване на иска,
3. сумата от 60 219.09 лева, представляваща дължима, но незаплатена
цена за произведена и доставена електрическа енергия от възобновяем
източник – ВяЕЦ за м. септември 2017 год., за която е издадена Фактура №
108/30.09.2017 год., както и сумата от 16 794.42 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода 01.01.2018 год. до датата на предявяване на
иска,
4. сумата от 6 883.73 лева, представляваща дължима, но незаплатена
цена за произведена и доставена електрическа енергия от възобновяем
източник – ВяЕЦ за м. септември 2017 год., за която е издадено дебитно
известие № 110/01.10.2017 год. към Фактура № 108/30.09.2017 год., както и
сумата от 1919.54 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
01.01.2018 год. до датата на предявяване на иска ведно законната лихва върху
горепосочените суми от подаване на настоящия иск до окончателното им
плащане.
Ответникът по исковете е претендирал и представил доказателства за
уговорен и платен адвокатски хонорар в размер на 6 864 лева за процесуално
представителство и защита в производството по т.д. № 1113/ 2020 год. на
ВОС. Видно от представения по делото договор за правна защита №
20640/20.11.2020 г., по всяка една от претенциите, посочени общо в т.1 – т. 4 е
уговорено отделно адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
С постановеното по делото решение № 139 от 26.05.2021 год. съдът е
отвхърлил изцяло предявените искове, поради което е присъдил на ответника
разноските за заплатено адвокатско възнаграждение, но след редуцирането им
по реда на 78, ал.5 от ГПК, във връзка със своевременно релевирано
възражение от ищцовата страна в тази връзка и поради липса на фактическа и
2
правна сложност на делото.
Настоящият състав не споделя доводите, изложени в сезиралата го
молба, досежно начина на определяне на минималния размер на дължимото
адвокатско възнаграждение.Възнаграждението за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес се
изчислява на база на интереса по конкретното дело. Когато с една искова
молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно
кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да
се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът
от цената на всички искове. Обратно, когато с една искова молба са
предявени в субективно съединение искове от няколко ищци срещу
определен ответник, като всеки ищец претендира защита на свои права,
адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие се определя на база интереса на всеки отделен ищец по делото.
(така Определение № 29 от 20.01.2020 год. на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019
год., II т. о., ТК).
Като съобрази доводите на молителя, че адвокатското възнаграждение
следва да бъде определено поотделно за всеки от исковете и предписанията на
визираната в чл.2, ал.5 от Наредба 1/2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения разпоредба, съдът намира, че с оглед
идентичния предмет на всеки от тях, извършеният от адвоката труд не се
отличава с фактическа и правна сложност. Следва да се наблегне на
обстоятелството, че във визираната разпоредба от Наредбата е посочено, че
адвокатските възнаграждения се определят не единствено спрямо броя, а и
спрямо вида на исковете, а както бе посочено последните са напълно
идентични, почиват на един и същи правопораждащ факт, доколкото ищецът
е претендирал определени суми на едно и също основание с единствена
разлика в периодите на дължимост, като исковете за обезщетения за забава са
изцяло в зависимост от основателността на исковете за главница.
Като се има предвид изложеното, както и че индивидуалните договорки
между страните не са обвързващи за съда, възнаграждението за процесуално
представителство е изчислено правилно на база сбора от цената на всички
искове, а не стойността на всеки от тях поотделно, поради което настоящата
молба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“
АД, гр. Варна, чрез адв. А.Т., с която се иска изменение на постановеното по
делото решение № 139 от 26.05.2021 год. в частта за разноските, като се
3
присъди пълния размер на претендирания адвокатския хонорар, определен
поотделно за всеки един от предявените главни искове, в общ размер на 6 864
лв.
Определението подлежи на обжалване пред ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4