Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1658/15.10.2018г.
15.10.2015 г.,гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд тридесет и
седми състав
На
десети октомври Година две
хиляди и осемнадесета
В
публичното съдебно заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
Пл.Караниколов
Секретар
Петранка Петрова
като
разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело
номер 3015 по описа за две хиляди и осемнадесета година.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП №
17-286350/07.09.2017 год. на Директор на Дирекция “Обслужване” при ТД на НАП -
Варна, с което на „В.И.Г.“ ЕООД, ЕИК ********* е наложено административно
наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 500.00 /петстотин/ лева на основание чл.261, ал.1 от ЗКПО.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на
мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е образувано по жалба на представляващ санкционираното лице
против НП на Директор на Дирекция “Обслужване” при ТД на НАП - Варна, издадено
на основание чл.53 вр. чл.24 ал.1 от ЗАНН.
С жалбата се иска отмяна на наказателното
постановление, като се изразява позиция, че е настъпила по- благоприятна законодателна
уредба.
В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата чрез
процесуален представите.
По същество счита, че наказателното постановление е
издадено извън шестмесечния преклузивен срок за издаването му. Сочи и на
настъпилата промяна в закона.
Процесуален представител на въззиваемата страна
оспорва жалбата. Моли съда да потвърди наказателното постановление, като счита,
че администартивнонаказателното производство е
проведено законосъобразно.
След преценка на събраните доказателства по делото,
съдът прие за установено от фактическа страна следното :
На 07.11.2013 год. в ТД на НАП Варна при проверка в
информационният масив на НАП от св. В. било установено, че „В.И.Г.“ ЕООД, ЕИК
*********, не е изпълнило задължението си да подаде годишна данъчна декларация
по чл.92 ЗКПО за 2012 год. в законоустановения срок до 01.04.2013 год.
На 17.12.2013 год. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение, в обстоятелствената част на който намерили отражение
горните факти.
Акта за установяване на административно нарушение бил
съставен в отсъствие на нарушителя, тъй като представляващ дружеството не бил
открит на посочените адреси.
АУАН е бил надлежно предявен и връчен на
представляващо лице на 28.08.2017 год., което не вписало в съдържанието му
възражения. Такива постъпили по преписката впоследствие, в които било направено
искане за приложение на чл.28 от ЗАНН.
На 07.09.2017 год. въз основа на акта било издадено
НП, с което за нарушението на разпоредбите на ЗКПО на дружеството било наложено административно наказание на
основание чл.261, ал.1 от същия закон.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани по делото доказателства – разпит на св.В. и св.П., справка за задължено
лице; покани; заповед и др., като същата на практика не се оспорва.
За
да се произнесе по жалбата, съдът преди всичко взе предвид, че от 01.01.2018 год. нормата на чл. 92, ал.4 от ЗКПО е изменена и
по силата на същата годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността не
подават данъчно задължените лица, които през данъчния период не са
осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството. При тази законова
регламентация и с оглед на декларираното, че дружеството не осъществява дейност
по смисъла на ЗСч., се налага извод, че е налице по-благоприятен закон за
санкционираното лице.
Налице
са основанията по чл. 3, ал.2 от ЗАНН, тъй като в настоящия казус се твърди, че
дружеството не е осъществявало дейност и не е установявано и доказвано
противното. В този смисъл и за дружеството и неговия управител не е възникнало
задължение за подаване на декларация по чл. 92, ал.1 от ЗКПО. Съгласно новата
редакция на чл. 92, ал.4 от ЗКПО, в сила от 01.01.2018
г., годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността не подават данъчно
задължените лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по
смисъла на Закона за счетоводството. При тази законова регламентация и с оглед
неосъществена през 2012 год. дейност по смисъла на ЗСч. от дружеството,
безспорно е налице по-благоприятен закон за нарушителя, в качеството на
управител, поради което и на основание чл. 3, ал.2 от ЗАНН наказателното
постановление следва да бъде отменено. В тази насока е и
константната практика на АС Варна – Решение № 942 от 4.05.2018 г. по к. а. н.
д. № 3292/2017 г.; Решение № 707 от 30.03.2018 год. по к.а.н.д. № 215/2018
год.; Решение № 599 от 21.03.2018 г. по к. а. н. д. № 307/2018 г.; Решение №
352 от 22.02.2018 г. по к. а. н. д. № 86/2018 г. и др.
Водим от горното, съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: