Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г
въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети
май през 2019 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНЯ
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
АНЕТА ИЛЧЕВА
секретар
Алина Тодорова, като разгледа докладваното
от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 13064
по описа за 2018 година, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 444244 от 04.07.2018 г., постановено по гр.д. № 79667/2015 г. на СРС, 81 състав, е отхвърлен предявеният от О.С.С. против Д.И.П.
иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. чл.
79, ал. 1 от ЗЗД за сума в размер на 1800 евро, предоставена за закупуване на
микробус от Австрия, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението до окончателно изплащане на сумата, като е осъден О.С.С. да
заплати на Д.И.П. 485 лева разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението е обжалвано от ищеца О.С.С.
чрез пълномощник адв.Б.Т. с искане за
отмяната му и уважаване на иска. С въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност на
решението поради противоречие с материалния закон, нарушение на съдопроизводствените
правила, довело и до необоснованост на решението при преценка на събраните по
делото доказателства. Счита, че показанията на свидетелите на ищеца
установявали категорично, че межу ищеца и ответника е постигната уговорка
ответникът да закупи за ищеца автомобил в Австрия, за което ищецът му предал
сумата 1800 евро- без значение кога точно е предадена сумата, но ответникът
нито му предал закупения автомобил, нито му върнал парите. Намира посазанията
на свидетеля на ответника са негодни да опровергаят тези факти, тъй като този
свидетел само преразказвал какво е чул от ищеца. Претендира разноски.
Въззиваемата страна –
ответник Д.И.П. чрез
пълномощник адв.Н.Н., оспорва жалбата с писмен
отговор с доводите, че решението е правилно и съдът е обсъдил противоречието п
показанията на свидетелите на ищецавъззивниците не сочат пороци на същото, а
искането за събиране на доказателства от въззивния съд е недопустимо, тъй е
настъпила преклузия за тях. Моли жалбата да се остави без уважение, претендира
разноски за въззивната инстанция.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, съгласно чл.269
от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно, и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът
се е произнесъл съобразно предявената с исковата молба претенция.
При произнасянето си по
правилността на решението в обжалваните части, съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните
указания, дадени с т.
1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба на ответниците оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила, както обаче и трябва да провери правилното прилагане на релевантни
към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване.
Ищецът твърди, че с ответника Д.И.П., с когото се
познавали от 4 години, се уговорили през
месец декември 2014 г. ответникът да му намери микробус от Австрия, тъй като се
занимавал свнос на употребявани коли, като ответникът му предложил такъв марка
Фолксваген при цена 1100 евро, плюс
сумата от 100 евро за зимни гуми с джанти и 150 евро за труда, че е намерил
колата, и му предложил да пътуват заедно до Австрия, като ищецът ида види
колата а и да съдейства на ответника да докарат оттам още една кола с платформа.
Според ищеца, в средата на същия месец са се видели в с. Долни Богров, като са
се разбрали, че ще вземат и Р.С.-приятелката на ищеца, на което ответникът П.
се е съгласи, като е казал, че следва да му заплатят по 120 евро на човек за
пътни разходи. Ищецът сочи, тъй като не му достигали пари, на 21.12.2014 г. е
взел заем от Д.Н. ***, заем в размер на
2600 лв., като се е задължил да му ги върне в щестмесечен срок от датата на
заема. На 23.12.2014 г. след 23.00 часа ищецът и Р.С. са чакали П. *** Богров,
за да отпътуват за Австрия, като тогава в автомобила О.С.С. е предал сумата от
1 800 евро на Д.И.П., в присъствието на Р.С., която сума да покрие цената на
микробуса, уговореното за заплащане на ответника са услугата и тарспорта и др.,
и ако има остатък да му го върне. След
като са закупили микробуса и друг автомобил са тръгнали обратно за България, като
ищецът управлявал лекия автомобил на ответника с платформа към него, на която
имало закупен др.автомобил, а ответникът упрпавлял трети автомобил-джип с
платформа, който също купил в Австрия и на който качил закупения от него
микробус за ищеца. При пристигането си обаче на 27.12.2014 г. вечерта на румънската
граница на влизане при Свищов, ги е чакал вече ответника Д.П., който е
приближил, отворил шофьорската врата и се нахвърлил върху ищеца без причина.
Взел му е ключовете на микробуса и от колата, която ищецът управлявал от
Австрия, и в последствие, след намеса на полиц;ията ищецът му върнал
документите за управлявания от него автомобил и този, който бил на платформата,
като след това нито м,у предал закупения за него- за ищеца, микробус, нито му
върнал парите, нито искал да говори с него, както е посочено и в заявлението по
чл.410 от ГПК. Ето защо моли съда да признае за установено по отношение на
ответника Д.И.П., че последният му дължи сумата от 1800,00 евро, предадена му
по уговорка за закупуване на микробус от Австрия за ищеца, ведно със законната
лихва за периода от 09.07.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски.
Ответникът оспорва посочените твърдения. Не оспорва,
че с ищеца се познават и че през цитирания в исковата молба период са се
виждали и са коментирали, че често пътува в чужбина за внос на коли, но че в края на 2014 г. ищецът му споделил, че иска да заведе приятелката си Р.С.
на разходка до Австрия по Коледните празници. Ответникът твърди, че се е
съгласил и това е била причината да пътуват до Австрия заедно. Възразява, че
той-ответникът е собственик на микробуса, който е закупил и платил
предварително.
Пред въззивния съд не
са събирани нови доказателства, при което преценката се извършва въз основа на
тези, събрани пред първоинстанционния съд.
Първоинстанционният
съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по
делото писмени доказателства и гласни такива, и е приел, че събраните гласни доказателства не установяват твърдените
от ищеца факти, че съпщят да е заплатил посочената от него сума на Д.И.П., като
е приел, че показанията на свидетелите на ищеца са напълно противоречиви точно
относно това обстоятелство - дали и кога е предадена сума в размер на 1800,00
евро на Д.И.П., поради което съдът не може да приеме, че е доказан този факт,
който е основен за уважаване на настоящия иск.
Изложените в обжалваното
решение фактически и правни изводи въззивният съд споделя и на основание чл.272 от ГПК препраща изцяло към
мотивите на първоинстанционното решение. Не се установи при въззивната проверка
нарушение на императивни материално правни норми с обжалваното решение и при
липсата на други оплаквания по въззивната жалба и при същия доказателствен
материал по делото, въззивният съд приема, че шщецът не е доказал в процеса
наличие на предпоставките от фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.
чл.82, изр.първо, предл първо от ЗЗД, и първоинстанционното решение се явява
правилно и следва да се потвърди.
Съобразно изложеното
от ищеца като основание на предявеният иск за установяване на вземането му
спрямо ответника, същият сочи на предявен иск за вреди от неизпълнение на
договор за поръчка, сключен в средата на м.декември 2014 г. между ищеца като
доверител, и ответника като довереник, по силата на който ищецът възложил на
ответника да закупи от свое име / но за ищеца/ и за негова сметка – на ищеца,
микробус Фолксваген на стойност 1100 евро и с допълнителни разходи 100 евро за
гуми, още 150 евро възнаграждение да довереника, и 240 евро за транспорт на ищеца и
приятелката му до Австрия и обратно и остатъка за др. евентуални разходи.
Изложеното сочи на характеристиките на договор за изработка по чл.280, вр. чл.
292, ал.2 от ЗЗД, и в тежест на ищеца е да докаже сключването му и предаване на
ответника-довереник, на сумата по изпълнение на договора, и претърпените вреди
от неизпълнението. Вредите от неизпълнението ищецът съизмерява с дадената на
ответника сума от 1800 евро.
Събраните по делото
гласни доказателства не устаноняват сключването на такъв договор, по силата на
който ищецът да е възложил на ответника за закупи от негово име, но за сметка
на ищеца, бус в Австрия, и след това да му го предаде. Данни за това има в
показанията на свидетеля Р.С., която се установява че е пътувала за Австрия
заедно с ищеца и ответника в този период около Коледна 2014 г. Тъй като ищецът
и приятелката му твърдят, че са пътували за Австрия и обратно до
румънско-българската граница, с автомобил, собственост на ответника, логични се
явяват показанията на свидетеля К.П., че преди заминаването на тримата, ищецът О.
и приятелката му Р.да са предали на ответника парична сума-която сума
свидетелят П.не знае каква е по размер,
но това не означава, че тази парична сума /неустановена по размер/, е
именно за закупуване на микробус от Австрия, а не за разходите по пътуването.
Показанията на свидетеля Р.С. –че сумата от 1720 евро –за буса и за пътя, е
предадена на ответника от ищеца вече в Австрия, противоречат на твърденията на
ищеца, че парите са били предадени на ответника по пътя от България за Австрия.
Въззивният съд не кредитира изцяло показанията на свидетеля С.-тези в частта им
за целта, за която са дадени парите, и з арпедаването на сумата от 1720 евро, като
намира същата за заинтенресована от тези факти, предвид обстоятелството,
признато от нея и от ищеца, че е във фактическо съжителство с ищеца, противоречието
между нейните показания, тези на свидетеля П.и твърденията на ищеца за датата
на предаване на пари от ищеца на ответника. В тази насока възивният съд
съобрази и факта, установен от показанията в друга част на свидетеля Р.С.-че от
Австрия са си купили и пералня, печка и
хладилници, което подкрепя възражението на ответника, че целта на пътуването им
на ищеца и приятелката до Австрия е с друга цел, а не за покупката на бус. Показанията на свидетеля К.П.не са годни да
установят сключването на договор за поръчка между ищеца и ответника за поукпата
на бус от Австрия, тъй като свидетелят не е възприел такива факти, а пресъздава
чуто от ищеца и приятелката му за причината за пътуването до Австрия, свидетеля
П.отдалече е видял срещата между ищеца и ответника в София преди Коледа. Ето
защо защо и въззивният съд приема, че ищецът не
е доказал да е сключил с ищеца договор за поръчка, както твърди с иска,
и не е доказал, че в изпълнение на този договор му е предал сумата общо 1800
лв.Искът се явява недоказан и подлежащ на отхвърляне, а първоинстанционното
решение като правилно подлежащо на потвърждаване.
При този изход на спора,
направените от въззивника-ищец разноски остават в негова тежест.
Ответната страна е
представила списък на разноските по чл.80 от ГПК за въззивната инстанция в
размер на 500 лв. за заплатеното адвокатско възнаграждение от 780 лв., както и
договора за правна защита и съдействие с адв.Н.Н. за същата сума, пратена в
брой съгласно удостовереното с този договор от 10.05.2019 г. Пред въззиния съд
е и осъществена защита от адвоката чрез подаване на отговор на въззивната
жалба. Цената на иска е 3520, 49 лв./равностойност на 1800 евро/ , при което
минималният размер на адв.ъвзнаграждение съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №
1/2004 г. на ВАдвС, е 476,43 лв. , за който размер възражението на ищеца по
чл.78, ал.5 от ГПК се явява основателно, предвид липсата на фактическа иправна
сложност на спора пред възивния съд.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 444244 от
04.07.2018 г., постановено по гр.д. № 79667/2015 г. на СРС, 81 състав.
ОСЪЖДА
О.С.С. ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати
на Д.И.П.
ЕГН **********, с адрес *** А, сумата 476,43 лв. разноски
за въззивната инстанция на основание чл. 78, ал. 3 и ал.5 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1, предл.първо от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.