РЕШЕНИЕ
№ 130 04.06.2020 г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд
граждански състав на двадесет и
седми май през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Н.М.Б.
секретар А.Г.
като разгледа докладваното от с. Н.М.гр.д.№ 974 по
описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на
„К.Б.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от Р.В., против Р.А.А., ЕГН **********, с настоящ
адрес ***. Твърди се, че на 25.02.2015г. между „4.” ЕООД, опериращо на пазара
на финансови услуги под търговската си марка „В.”, и Р.А.А.
бил сключен Договор за кредит № **********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР, оформен
съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от
ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора за кредит била подробно описана
в Общите условия на „4." ЕООД и била в съответствие с ЗПФУР и приложимото
законодателство. Кредитополучателят подавал заявка за отпускане на кредит, след
регистрация в системата на „В.” на интернет страницата на кредитодателя www.vivus.bg. На посочената страница, „В.” предоставяли Общите си
условия, които кредитополучателят трябвало да приеме, както и Стандартен
европейски формуляр с цялата преддоговорна
информация, с която трябвало да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8
от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора за кредит се
предоставял на кредитополучателя на интернет страницата на „В.”.
Кредитополучателят трябвало да подпише договора, ако го приеме, като това се
извършвало чрез натискане на бутона „Подпиши”, с което действие се считало, че
се подписва всяка страница от договора и приложимите Общи условия, доколкото те
били предоставени на кредитополучателя на подсигурен PDF формат. С подписването на договора за кредит,
кредитополучателят потвърждавал, че е прочел и приема условията на Договора за
кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи
договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният да преведе сумата
по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка***.
В процесният случай, на 25.02.2015г. страните сключили
договор за кредит, фигуриращ в системата на „В.” под № **********. В заявката
си А. заявила желание да й бъде отпусната сума в размер 250 лв. Кредитът бил
отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата 27.03.2015г. Съгласно специалните
условия по договора уговорената между страните лихва била в размер на 0 %, като
ответницата следвало да върне единствено сумата в размер на 250 лв. С настъпване
на падежа по договора кредитополучателят не погасил дължимата сума и изпаднал в
забава. Ищецът бил изпратил три напомнителни писма до ответника на адреса му,
посочен в договора, в които се съдържала информация за просрочения кредит-
актуален размер на задължението, дни просрочие.
Въпреки отправените покани ответникът не погасил задължението си. На
01.02.2018г. „4.” ЕООД, в качеството си на цедент,
сключил с „К.Б.” ЕООД, в качеството си на цесионер, договор за прехвърляне на
вземания № BGF- 2018-005/01.02.2018г., по силата на който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията по договора на
ответника в общ размер 622,12 лв., от които: главница- 246 лв., наказателна
лихва- 346,12 лв., и такси за събиране (3 бр. изпратени писма)- 30 лв. По
силата на сключеният договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него,
цесионерът бил изрично упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно
предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,
„К.Б.” ЕООД изпратило уведомление за цесията чрез препоръчана писмо посредством
„Български пощи” ЕАД, което било върнато с отметка, че получателят се бил
преместил на друг адрес. Предвид изложеното се моли да бъде осъден ответникът
да заплати на ищеца единствено сумата от 246 лв., представляваща главница по
договора за кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
В срокът по чл.131 ГПК не постъпи писмен отговор от
ответника, не се изрази становище по претенциите, не се ангажираха
доказателства.
Съдът,
като взе предвид становището на страната, приложения по делото доказателствен
материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Производството
е с правно основание чл.240 вр. чл. 86 от ЗЗД.
По
делото е представен договор за кредит № **********, сключен на 25.02.2015г.,
между „4.” ЕООД (В.) и Р.А.А., за сумата от 250 лв.,
със срок на издължаване 30 дни. Като крайна дата на връщане на сумата е
визирана 27.03.2015 г. Договорна лихва между страните не е била договорена.
Съобразно чл.13.3 от общите условия е прието, че в случай на забава в плащанията
от страна на кредитополучателя, същият дължи надбавка за наказателна лихва,
прибавена към договорения лихвен процент /в случая 0%/, в размер на законната
лихва върху неизплатената сума за периода на просрочие.
Към датата на сключване на договора наказателният лихвен процент възлизал на
10,03%. Представена е и разписка за извършено плащане в полза на Р.А. за сумата
от 250 лв., с основание- сочения договор. Приложен е и договор за прехвърляне
на вземания между ищецът и „4.” ЕООД, в предмета на който се включва и
вземането на ответника.
От страна на
представителят на ищеца бе направено искане за постановяване на неприсъствено
решение като предпоставките за това са налице. С разпореждане от 16.10.2019 г.,
постановено по чл.131 от ГПК, на ответникът изрично са указани последиците по
чл.238, ал.1 ГПК в случай, че не подаде отговор в определения срок и в съдебно
заседание не се яви негов представител, като не е направено искане за
разглеждане на делото в отсъствието му. В срока по чл.131 от ГПК по делото не е
представен писмен отговор, няма направено искане делото да се разгледа в
отсъствието на ответникът, поради което е налице хипотезата на чл.239, ал.1, т.
1 от ГПК.
Съдът намира, че с оглед изложените в
исковата молба обстоятелства и представените по делото писмени доказателства,
може да се приеме, че е налице вероятна основателност на иска. От страна на „К.Б.”
ЕООД се твърдят отрицателни факти, а именно неплащане на сумите, поради което в
тежест на ответникът бе да докаже недължимост на
сумите, което не бе сторено. Предвид на това е налице и второто условие за
постановяване на неприсъствено решение, предвидено в чл.239, ал.1, т.2 от ГПК.
Това дава основание на настоящата инстанция да приеме, че са налице условията
за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 239 от ГПК, като се осъди
ответницата да заплати на ищеца претендираните суми.
Предвид изхода на спора и направеното
искане за присъждане на разноските в настоящото производство, на ищеца следва
да бъдат присъдени сумата от 50 лв.- държавна такса, и 150 лв.- юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р.А.А., ЕГН **********, с
настоящ адрес ***, да заплати на „К.Б.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от Р.В., сумата от 246 лв. /двеста четиридесет и шест лева/, представляваща
незаплатена главница по договор за кредит № **********/25.02.2015 г., сключен
между длъжника и „4.“ ЕООД /В./, със срок на връщане 27.03.2015г., вземането по
който е прехвърлено на заявителя „К.Б.” ЕООД с договор за прехвърляне на
вземания /цесия/ № BGF- 2018-005/01.02.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от 15.10.2019 г. до окончателното
й изплащане, както и сумата от 200 лв., представляваща разноски.
Настоящото решение е неприсъствено и не
подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: