РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _12.08._ 2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _шести август _ 2019 г. в състав:

                    Председател: _СТОЙКА МАНОЛОВА_

                                     

при участието на секретаря _В. Димитрова_, като разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _478_ по описа  за _2019_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Т.П.Ш., от Т.П.Ш., ЕГН**********, с пост. адрес: *** ***********, чрез адв. П.Л.,

против *********************** ЕООД, със седалище и адрес на управление: ***********************, представлявано от управителя Н.В.М. с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и 3 от КТ, по реда на чл. 310 от ГПК.

          Ищцата твърди, че до 12.05.2019г. е била във валидно трудово правоотношение с ответното дружество, където е заемала длъжността „регистратор” код по НКПД: 44152005, с място на работа – Б., на основание трудов договор за неопределено време №131 от 12.02.2003г.

          На 11.04.2019г. на ищцата било връчено предизвестие за прекратяване на трудовия договор, считано от 12.05.2019г. Със заповед от 10.05.2019г. на Управителя на дружеството трудовото правоотношение с ищцата било прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.3 от КТ, поради намаляване обема на работата, като заповедта била връчена на 12.05.2019г.

          Сочи, че заповедта от 10.05.2019г. на управителя на дружеството за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна, тъй като извършеното уволнение не било предизвикано и обусловено от настъпило намаляване обема на работа в болничното заведение. Навежда довод, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като ищцата е ползвала закрила по чл. 333, ал.1, т.2 от КТ като трудоустроен работник с Експертно решение на ТЕЛК, като преди издаване на заповедта за уволнение е следвало да се изиска предварително мнение на НЕЛК и разрешение на Инспекцията по труда, каквато процедура не била извършвана.

Твърди се в исковата молба, че Заповед от 10.05.2019 г. на Управителя на дружеството е незаконосъобразна, поради това, че за заеманата от ищцата длъжност е следвало да бъде извършен подбор, тъй като имало няколко служители в болничното заведение, които изпълнявали една и съща длъжност, като такъв подбор не бил извършван.

Моли съда да постанови решение, с което да признае уволнението за незаконно и отмени атакуваната Заповед от 10.05.2019г. на управителя на ответното дружество, както и да осъди ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 4536.00 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение за периода от 12.05.2019г. до 12.11.2019г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане.

Претендира направените по делото разноски.

Ответникът представя писмен отговор на исковата молба, с който изразява становище, че предявените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, чл. 344, ал.1,т.3, вр. чл. 225, ал.1 от КТ са допустими.

Признава, че атакуваната в настоящото производство заповед за уволнение е незаконосъобразна и че искът с правно основание чл. 344, ал.1,т.1 от КТ следва да бъде уважен, като съдът признае уволнението на ищцата за незаконно и отмени заповедта от 10.05.2019 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, считано от 12.05.2019г. С оглед на изразената позиция на работодателя, счита, че се явява безпредметно обсъждането на другите два наведени довода от страна на ищцата – че ищцата се е ползвала със закрила като трудоустроена и че не е извършен подбор, тъй като те би следвало да се анализират само при наличие на основанието, което пораждало нуждата от преодоляване защитата и от извършването на подбора.

Ответникът оспорва отчасти иска по чл. 344, ал.1, т.3, във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ. Твърди, че с оглед незаконосъобразността на заповедта за уволнение, следва да бъде присъдено обезщетение за времето, през което ищцата докаже, че е останала без работа, считано от момента на уволнението до съдебното заседание, в което съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение, но за не повече от 6 месеца.

Счита, че към настоящия момент имало доказателства само за оставане на ищцата без работа за 1 месец и за него се дължи обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ в законоустановения размер.

Твърди, че за въпросния месец на ищцата й било начислено и изплатено брутно обезщетение по чл. 222, ал.1 от КТ в размер на 504.00 лв., нетно – 459.75 лв., а за месец юни 2019 г. – 252.00 лв. брутно и 229.88 лв. - нетно, или общо начисленото й брутно обезщетение по чл. 222 от КТ е 756 лв.,  нетно – 689.63 лв., като последната сума й била изплатена по банков път с преводното нареждане от 21.06.2019г., като била включена към общия размер на заплатите при ответника за м. май 2019г. – на втори ред от списъка, съдържащ нейното име било изплатено обезщетение на ищцата, начислено във ведомостта за м. май в размер на 459.75 лв., а на първи ред обезщетението, начислено във ведомостта за м. юни в размер на 229.88 лв., което било включено към размера на заплатата за м. май (нетно 195.54 лв.). бил а допусната грешка в полза на ищцата – вместо 425.42 лв. погрешно била преведена сумата 460.14 лв., или 34.72 лв. се явявали надвнесени.

Навежда съображения, че доколкото обезщетението по чл. 222 от КТ се дължи при законно уволнение, а настоящото се явявало незаконно, това обезщетение подлежало на връщане от страна на ищцата, а и не можело да се кумулира с обезщетение за незаконно уволнение по чл. 225 от КТ, тъй като и двете служели за обезщетяване на едни и същи претърпени вреди – оставане без работа след уволнението, като ответникът се позовава на трайна съдебна практика на ВКС. В отговора на исковата молба ответникът прави възражение за прихващане на обезщетението по чл. 344, ал.1, т.3, във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ с изплатено на ищцата обезщетение по чл. 222 от КТ, което било в брутен размер на 756 лв., поради което моли съда след определяне на дължимата брутна сума за обезщетение по чл. 344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ, и след като се прихванат двете вземания, да присъди на ищцата разликата между дължимия брутен размер на обезщетението по чл. 225, ал.1 от КТ и брутния размер на обезщетението по чл. 222 от КТ.

Сочи се в отговора, че доколкото към настоящия момент нямало представени доказателства от ищцата, че продължава да не работи и след изтичане на първия месец от уволнението, както и предвид изтеклия период от време, считано от датата на уволнението към датата на подаване на отговора, ответникът оспорва периода, за който се претендира обезщетението, и размера на последното по иска с правно основание чл. 344, ал.1 т.3, във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ.

Моли съда да осъди ищцата да заплати на ответното дружество направените от последното деловодни разноски съобразно изхода на делото.

Представя писмени доказателства: трудовото досие на ищцата, разчетно – платежни ведомости и фишове за месеците от януари до юни вкл. 2019г., авизо за издадено преводно нареждане за кредитен период от 21.06.2019г., ведно с приложеното извлечение от списъка на служителите, касаещо изплатените суми на ищцата.        

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Ищцата е била в трудово  правоотношение с ответното дружество, където е заемала длъжността „регистратор” с място на работа гр. Б. Със Заповед от 12.05.2019г. на Управителя на дружеството, трудовото й правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал.1 т.3 от КТ, поради намаляване обема на работа.

С отговора на исковата молба ответникът е направил признание, че атакуваната заповед е незаконосъобразна, че искът с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ следва да бъде уважен.

В производството по иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ за отмяна на незаконно уволнение, работодателят носи тежестта за установяване наличието на всички предпоставки за извършеното прекратяване на трудовото правоотношение.

С оглед признанието на иска съдът следва да уважи иска по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, като съдът признае уволнението за незаконно и да отмени атакуваната заповед.

По отношение на акцесорния иск по чл. 344, ал.1, т.3 от КТ, съдът е назначил съдебно – счетоводна експертиза, която дава заключение, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата по чл. 228, ал.1 от КТ е 756 лв. месечно и 34.36 лв. на ден, като общият размер от 12.05.2019г. до 12.11.2019г. е в размер на 4536 лв. Среднодневният размер на обезщетението за м. юли, август и септември е в размер на 34.36 лв. Експертизата дава заключение, че обезщетението по чл. 222 от КТ – за оставане без работа за един месец е правилно изчислено, като изплатената по банков път сума – бруто 756 лв. и нетно 653.83 лв. е в пълен размер.

Въз основа на заключението на ССЕ, което не е оспорено от страните и като обективно е прието от съда, ищецът е направил на основание чл. 214 от ГПК изменение на иска относно размера, чрез неговото намаляване, предвид направеното от страна на ответника възражение за прихващане, като същият се счита предявен за сумата от 1386.48 лв., вместо за сумата 4536 лв. за периода от 12.05.2019г. до 06.08.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.

От страна на процесуалния представител на ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал.5 от ГПК. 

Разпоредбата на чл. 7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела, възнаграждението за отмяна на уволнение (чл. 344, ал.1, т.1 КТ) или възстановяване на работа (чл. 344, ал.1, т.2 КТ), когато искът е предявен самостоятелно – не по малко от размера на минималната работна заплата.

Предвид горното съдът споделя становището на процесуалния представител на ответника, че размерът, който е определен в размер на 560 лв. (размерът на мин. работна заплата) е неприложим, с оглед обстоятелството, че искът не е предявен самостоятелно.

Тъй като искът е предявен с друг оценяем иск, възнаграждението следва да бъде приложено общото правило на разпоредбата – т.е. 300 лв. 

Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно.

Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което следва да намери общото правило на наредбата, като при неоценяем иск възнаграждението е 300 лв., поради което заплатеният хонорар на адвоката на ищеца в размер на 560 лв. е прекомерен и като такъв следва да бъде намален в размер на 300 лв. по неоценяемия иск.

Спорът между страните е дали при пълно уважаване на намалените искови претенции се дължи и пълният размер на направените от ищеца разноски или само част, съобразно уважения размер от първоначално предявените искове.

Изменението на иска чрез намаляване размера на вземането по съществото си е съчетано с десезиране на съда за разликата до първоначално предявения размер. Поради това при пълното уважаване на намалените по реда на чл. 214 ГПК  искове на ищцата следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената част от първоначално предявения размер на исковете. Не би могло да се приеме, че в случая е налице пълно уважаване на исковете, поради което не следва да се присъди пълният размер на изплатеното адвокатско възнаграждение.

Предвид изложеното следва на ищеца да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лв. за неоценяемия иск.

По отношение на оценяемия иск за ищеца се получава при адвокатско възнаграждение 547.52 лв. уважителна сума в размер на 167.38 лв.. За ответника възнаграждението, което следва да се уважи е 277.72 лв.,  или по съразмерност за оценяемия иск на ответника следва да се присъди сума в размер на 110.34 лв.

Следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението на основание чл. 242, ал.1 от ГПК в частта относно присъдената сума по чл. 225, ал.1 от КТ.

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати 30 лв. държавна такса за неоценяемия иск и д.т. от 55.46 лв. върху уважения размер на иска.  

На основание изложеното съдът

Р Е Ш И:

          ПРИЗНАВА уволнението на Т.П.Ш., ЕГН**********, с адрес: *** **********, за НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед от 10.05.2019г., издадена от Управителя на *********************** ЕООД, със седалище и адрес на управление: ***********************, с която на основание чл. 328, ал.1, т.3 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с Т.П.Ш..

          ОСЪЖДА *********************** ЕООД, със седалище и адрес на управление: ***********************, представлявано от Управителя Н.В.М., да заплати на Т.П.Ш., ЕГН**********, с адрес: *** *************, сумата от 1386.48 лв. - обезщетение  на основание чл. 344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ за времето, през което е останала без работа, ведно със законната лихва, считано от 10.07.2019г. – датата на завеждане на иска, до окончателното й изплащане.

ДОПУСКА на основание чл. 242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената сума по чл. 225, ал.1 от КТ.

ОСЪЖДА *********************** ЕООД, със седалище и адрес на управление: ***********************, представлявано от Управителя Н.В.М., да заплати по сметка на РС – Л. 30 лв. държавна такса за неоценяемия иск и д.т. от 55.46 лв. върху уважения размер на иска.

ОСЪЖДА *********************** ЕООД, със седалище и адрес на управление: ***********************, представлявано от Управителя Н.В.М., да заплати на Т.П.Ш., ЕГН**********, с адрес: *** ***********, деловодни разноски в размер на 300 лв.

ОСЪЖДА Т.П.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** ***********, ДА ЗАПЛАТИ на *********************** ЕООД, със седалище и адрес на управление: ***********************, представлявано от Управителя Н.В.М. направените деловодни разноски оценяемия иск по съразмерност в размер на 110.34 лв.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Плевен в двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му – 12.08.2019 г.

         

                                                

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: