Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Пазарджик, 19.03.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Пазарджишкият районен съд , гражданска
колегия, в открито съдебно заседание , проведено на седми март ,
през две хиляди и осемнадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛИНА ПОПОВА
при
секретаря Р. Димитрова…..………….………………… и в присъствието на
прокурора……………………………….…….. като разгледа докладваното от районен съдия Н.
Попова гражданско дело № 2789 по
описа за 2017 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК и чл. 535 ТЗ във връзка с чл. 79 ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В
подадената искова молба от „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН БЪЛГАРИЯ" ЕООД /с предишно
наименование „ХИПО АЛПЕ - АДРИА - ЛИЗИНГ" ООД, пререгистрирано в
Търговския регистър към Агенцията по вписванията към Министерството на
правосъдието под единен идентификационен код № ********* и със седалище и адрес
на управление в гр. София, Област София, Община „Столична", Район „Оборище",
ул. „Лисец" № 7, ап. 3/, представлявано от юрисконсулт Р.А.Р. срещу
„БЕСИЛОГИСТИК" АД пререгистрирано
в Търговския регистър към Агенцията по вписванията към Министерството на
правосъдието под единен идентификационен код № ********* и със седалище и адрес
на управление в гр. Пазарджик, Област Пазарджик, Община Пазарджик, ул.
„Заводска" № 2, представлявано от управителя Манчо Филипов М. и Ф.М.М., с ЕГН ********* и с адрес *** се излагат обстоятелства, че на
17.01.2008 г. в гр. София ответникът „БЕСИЛОГИСТИК" АД бил издал без протест и без разноски, а ответникът
Ф.М.М. бил авалирал, при условията, при които е бил издаден в полза на „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН
БЪЛГАРИЯ" ЕООД (с предишно наименование „ХИПО АЛПЕ - АДРИА - ЛИЗИНГ' ООД)
Запис на заповед без протест и без разноски за сума в размер на 6 214.08
EUR с падеж на 01.03.2011 г. Твърди се, че след настъпването на
01.03.2011 г. на падежа на вземането на "ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН
БЪЛГАРИЯ" ЕООД от
"БЕСИЛОГИСТИК" АД и Ф.М.М., обективирано в горепосочения Запис на заповед,
кредиторът бил подал в Районен съд - гр.
Пазарджик Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист при условията и по реда на чл. 417 от ГПК.
Въз основа на горепосоченото Заявление
в Районен съд - гр. Пазарджик било образувано частно гражданско дело №
430/2014 г., като на 07.02.2014 г. и била
издадена Заповед № 192 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК, а на 29.04.2015 г. е издаден Изпълнителен лист №
1070, с който ответниците "БЕСИЛОГИСТИК" АД и Ф.М.М. са
осъдени да заплатят солидарно на„ХИПО АЛПЕ - АДРИА – ЛИЗИНГ“ ООД /
преобразувано в "ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН БЪЛГАРИЯ" ООД - сума в размер на 6 214.08 EUR,
представляваща вземане, произтичащо от Запис на заповед, издаден на 17.01.2008
г. без протест и без разноски от "БЕСИЛОГИСТИК" АД и авалиран, при
условията при които бил издаден от Ф.М.М. в полза на „ХИПО АЛПЕ - АДРИА -
ЛИЗИНГ ЕООД с падеж на 01.03.2011 г.- законната лихва върху сума в размер
на 6 214.08 EUR, считано от 04.02.2014 г. до окончателното изплащане на
вземането;- сума в размер на 243.07 лв.
представляваща държавна такса за подаване на заявление за издаване на заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист при условията и по реда на чл. 417
от ГПК, - сума в размер на 493.07 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за подаване на заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
По молба на „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН
БЪЛГАРИЯ" ЕООД при частен съдебен
изпълнител под регистрационен № 844 на Камарата на частните съдебни изпълнители
на Република България и Район на действие Софийски градски съд Стоян Благоев
Якимов с негов входящ № 061788/20.12.2016 г. срещу "БЕСИЛОГИСТИК" АД
и Ф.М.М. е образувано изпълнително производство под № 20168440404401/2016 г. по
описа на частния съдебен изпълнител.Тъй като длъжниците са подали възражения в
срок , ищецът обосновава правния си
интерес от предявяването на настоящия иск, с който се моли съда да приеме за
установено по отношение на ответниците , че съществува по отношение на ищеца
тяхно солидарно задължение произтичащо от Запис на заповед, издаден на
17.01.2008 г., с падеж 01.03.2011 г., както следва: сума в размер на 6 214.08 EUR, представляваща
вземане, произтичащо от Запис на заповед, издаден на 17.01.2008 г. без протест
и без разноски от "БЕСИЛОГИСТИК" АД и авалиран, при условията при
които бил издаден от Ф.М.М. в полза на „ХИПО АЛПЕ - АДРИА - ЛИЗИНГ ЕООД с падеж на 01.03.2011 г.-законната лихва върху
сума в размер на 6 214.08 EUR, считано от 04.02.2014 г. до окончателното
изплащане на вземането. С оглед изхода на спора се моли съда да присъди и
сторените в заповедното производство , както и в исковото производство съдебно
–деловодни разноски. Сочат се доказателства.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК от ответниците "БЕСИЛОГИСТИК''-
АД, представлявано Манчо Филипов М. и Ф.М.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** е
постъпил писмен отговор в
който се оспорва изцяло основателността на предявения иск. Вярно било, че вторият
ответник Ф.М.М. в качеството си на директор на "Бесилогистик" АД и
лично като авалист е подписал Запис на заповед от 17.01.2008 г. и падеж
01.03.2011 г., приложен към исковата молба. Поддържа се обаче , че е налице каузално правоотношение, тъй като процесният
запис на заповед обезпечава вземания на
ищеца по договор за лизинг, по който ответниците били изпълнили изцяло задълженията си, чрез
плащане на лизингодателя, както и чрез плащане по изп. д. № 20168440404401 по
описа на ЧСИ Стоян Якимов и изп. д. № 20118400400027 по описа на ЧСИ Мария
Цачева.Не се оспорва , че ответниците като страна по договора за лизинг
ползвали лизинговата вещ, но до 31.03.2011 г., когато го върнали на
лизингодателя-ищец в отлично състояние, за което съставили Протокол за
доброволно предаване на лизингов обект от 31.03.2011 г. През времето на действие на описания
лизингов договор редовно били заплащали дължимите вноски. Договорът за лизинг
бил прекратен, поради връщане на отдаденото на лизинг МПС, като паричните
задължения били изцяло уредени, чрез плащане и приспадане на остатъчната
стойност на върнатото превозно средство.
Твърди се, че договорът за финансов лизинг № *********/17.01.2008 г., за
обезпечаването на който бил издаден процесния Запис на заповед от 17.01.2008 г.
бил прекратен едностранно с уведомително писмо на ищеца изх. № 394/29.03.2011
г., което им било връчено на 29.03.2011 г. В уведомителното писмо бил даден
5-дневен срок за доброволно изпълнение, който изтичал на 03.04.2011 г. Нямало
спор, че в този срок нямало изпълнение. Считано от датата на прекратяване на
договора - 03.04.2011 г., до настоящия момент били изминали повече от пет
години, като през това време ищецът не бил претендирал права по договора.
Считат, че след като процесният Запис на заповед обезпечавал каузалното
правоотношение и след като в петгодишния
давностен срок не били заявени искови претенции по каузалното правоотношение,
то правото по настоящия иск било погасено по давност. Твърди се още , че втория ответник
бил подписал процесния Запис на заповед в качеството си на авалист
/поръчител/. С прекратяването на договора за финансов лизинг №
*********/17.01.2008 г., извършено с уведомително писмо на ищеца изх. №
394/29.03.2011 г., считано от 03.04.2011 г., всички вземания по договора били станали изискуеми. Изтекъл бил обаче
6-месечния срок по смисъла на чл. 147, ал. 1 ЗЗД, в който поръчителят /авалист/
Ф.М.М. оставал задължен по каузалното правоотношение, при положение, че
кредиторът бил предявил иск против длъжника "Бесилогистик" АД. Такъв
иск в законоустановения срок обаче не бил предявяван! При това положение
вторият ответник, след като не бил задължен по каузалното правоотношение, не
следвало да носи отговорност и по поръчителството, поради което моли, да бъде отхвърлен иска спрямо него.
Твърди се още , че по силата на изпълнителен лист от 28.02.2017 г.,
издаден по т. д. № 215/2014 г. по описа на Окръжен съд Пазарджик, ищецът бил
осъден да заплати на първия ответник
„Бесилогистик"-АД сумата 1909,02 лева, представляваща разноски за ДТ и
адвокатски хонорар, направени пред въззивна инстанция по т.д. № 426/2016 г. по
описа на Апелативен Съд Пловдив, както и общо в полза на „Бесилогистик"-АД
и Ф.М.М. сумата 4383,00 лева, представляваща разноски пред първа инстанция по
т. д. № 215/2014 г. по описа на Окръжен съд Пазарджик. Прави
се възражение за прихващане, ако съдът
евентуално приеме предявения иск
за основателен и го уважи. Сочат се
доказателства . Претендират се съдебно-деловодни разноски.
В допълнително писмено становище
представено по делото, ищецът не оспорва твърденията на ответниците, че
процесният запис на заповед е издаден за обезпечаване изпълнението на
задължения за плащане на лизингова цена по валидно сключен между страните
лизингов договор. Оспорват се възраженията за изтекла погасителна давност и за
преклузия по чл. 147 ал.1 ЗЗД.
След преценка на събраните доказателства и доводите на страните, съдът прие
за установено следното:
От приложеното ч. гр.
дело № 430/2014 г. по описа на ПзРС се
установява , че ищцовото дружество / с предишно наименование / е подало заявление и е издадена Заповед за изпълнение №
192/07.02.2014 по чл. 417 ГПК с разпореждане длъжниците "БЕСИЛОГИСТИК"
АД и Ф.М.М. да заплатят солидарно на
"ХИПО АЛПЕ-АДРИЯ –ЛИЗИНГ „ООД -сума
в размер на 6 214.08 евро, представляваща вземане, произтичащо от Запис на
заповед, издаден на 17.01.2008 г. от
"БЕСИЛОГИСТИК" АД и авалиран, при условията при които бил издаден от Ф.М.М.
с падеж на 01.03.2011 г.- законната
лихва върху сума в размер на 6 214.08 евро, считано от 04.02.2014 г. до
окончателното изплащане на вземането;- сума
в размер на 243.07 лв. представляваща държавна такса за подаване на заявление
за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист при
условията и по реда на чл. 417 от ГПК, -сума в размер на 493.07 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за подаване на заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Длъжниците в това производство са подали възражения в срок
и с разпореждане съдът е указал
на заявителя да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок.
Искът е предявен в срока по чл. 415 ГПК и е процесуално допустим.
Не е спорно между страните и същото се установява от справка в ТР , че
ищцовото дружество „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН БЪЛГАРИЯ" ЕООД е с предишно
наименование „ХИПО АЛПЕ - АДРИА - ЛИЗИНГ" ООД, пререгистрирано в
Търговския регистър към Агенцията по вписванията към Министерството на
правосъдието под единен идентификационен код № ********* и със седалище и адрес
на управление в гр. София, Област София, Община „Столична", Район
„Оборище", ул. „Лисец" № 7, ап. 3.
Страните
не спорят ,а тези обстоятелства се установяват и от представените по делото
писмени доказателства , че между тях са били налице валидни
договорни правоотношения
, тъй като на 17.01.2008 г. и на 31.01.2008 г. първият ответник е
сключил с ищеца два договора за лизинг, като отношение към предмета на
настоящия спор има Договор за финансов лизинг № ********* / 17.01.2008 г. със срок на договора 48 месеца, по силата на който
ищецът-лизингодател е предоставил за ползване лизингов обект - 1 бр. ново полуремарке
Schmitz Cargobull, per. № С4317ЕР, с право на придобиване на собствеността при
лизингова цена 23800,00 евро, от която първоначалната вноска от 2380,00 евро
била заплатена при подписване на
договора, при лихвен процент от 7,83 %, или обща цена на лизинговата вещ в
размер на 27236,32 евро. Не е спорно и
се установява , че за обезпечаване на остатъка от задължението - главница
21420,00 евро и лихва 3436,32 евро, или сумата в общ размер 24856,32 евро, на основание Приложение
2 от договора, били издадени в полза на ищеца 4 бр. записи на заповед, всеки на стойност по
6214,08 евро, като процесният запис на заповед с дата на издаване 17.01.2008 г. и падеж
01.03.2011 г. е един от тези четири записа на заповед / останалите три издадени
на същата дата , но с падежи : 01.03.2008 г., 01.03.2009 г. и 01.03.2010 г. / .
Представени са също ОУ действащи към момента на сключването на процесния
договор и към които препраща
заключителния текст от същия договор. Относими към настоящия правен спор са
разпоредбите на 4.1, 4.2, 4.3 и 4.4 от ОУ , където са
регламентирани последиците от договорно неизпълнение от страна на
лизингополучателя и вариантите за избор,
с които разполага лизингодателя.
За процесния запис
на заповед / представен в оригинал в
заповедното производство / е безспорно, че вторият ответник Ф.М.М. в качеството
си на директор на "Бесилогистик" АД като издател / без разноски и без
протест / и лично като авалист е подписал тази ценна книга , като по този
начин е възникнало солидарно задължение за заплащане на сумата в размер на
6214,08 евро с падеж – 01.03.2011 г.
С уведомително
писмо изх. № 394/29.03.2011, лизингополучатеят е бил уведомен / чрез лично
връчване от същата дата на законния представител Ф.М. /, че има просрочени
задължения по договора за лизинг , като е поканен да ги плати в 5-дневен срок
от получаване на съобщението. Указано му е , че при неплащане на цялата лизингова
стойност , в 3-дневен срок от изтичането
на горния срок следва да върне лизинговата вещ в изправно състояние , с изключение на
нормалното износване и всички принадлежности. Указано му е , че при неплащане
на цялата лизингова стойност, съответно при невръщане на лизинговата вещ,
лизингодателят ще предприеме действия по принудително връщане на вещата и
дължимите по договора вземания.
Не е спорно и се
установява от представения протокол за доброволно предаване на лизинговия обект
/ двустранно подписан / , че лизинговия обект
е върнат на лизингодателя на 31.03.2011 г. Липсват констатации във
връзка със състоянието на лизинговия обект , но е отразена декларация за
редовно представителство , за доброволност на предаването и за липсата на
претенции към лизингодателя и лизинговия
обект.
От другите представени по делото писмени
доказателства- препис от решение № 318 / 21.10.2016 г. постановено по в.гр.д. №
426/2016 г. по описа на АС – Пловдив, , съобщение изх. № 18519/30.11.2015 г. по изп. д. №
20118400400027 на ЧСИ с рег. № 840 и изпълнителен лист от 10.11.2010 г. ,
издаден по ч.гр.д. № 4611/2010 г. по описа на ПзРС , както и от неоспореното
заключение на допуснатата по делото съдебно- счетоводна експертиза , се
установява, че по издадени от ищеца фактури по договора за лизинг , до
30.09.2011 г. ответниците са изплатили общо сумата в размер на 55259,71 лв. ,
включваща първоначална такса по договора, такса управление, такса регистрация,
услуга регистрация , междинна лихва , 37 бр. погасителни вноски / от общо 48
съгласно погасителния план към договора / , наказателна лихва до 30.09.2011 г.,
такса напомнителна до 30.09.2011 г. Вещото лице дава заключение , че тези плащания са извършени чрез : погасителни
вноски платени текущо през съответните месеци с известно закъснение и за което към м.януари 2009 г. е начислена и
заплатена наказателна лихва, като
последното директно плащане е извършено към 30.11.2010 г. , а към 30.09.2011 г.
ЧСИ е събрал всички непогасени лизингови
вноски, напомнителни такси , наказателни лихви за забава – дължими до м. март
2011 г. Общо платените директно суми са 30050,47 лв. , а чрез ЧСИ
25 209,24 лв.
При така
установените по делото обстоятелства, съдът от правна страна приема следното :
Безспорно се установи по делото, че ищцовото дружество / с променено към настоящия момент наименование/ и първият ответник „Бесилогистик“ АД са били обвързани от
валидно възникнала облигационна връзка , възникнала от договор за финансов лизинг , сключен на
17.01.2008 г. ,
по силата на който ищецът предоставил ползването на определена вещ с уговорена между страните възможност да се придобие собствеността върху тази вещ след изтичане на лизинговия период съобразно
условията на договора за финансов лизинг и заплащане на определени лизингови
вноски. Договорът е сключен в писмена форма, като
няма спор, че за обезпечаване на изпълнението по този договор
лизингодателят е подписал в качеството
му на издател общо четири записа на заповед
- без разноски и без протест , които също така валидно са авалирани от
законният представител на дружеството – лизингополучател – в качеството му на
физическо лице. Безспорно е , че процесният запис на заповед е четвъртият запис
на заповед / с най-късно настъпващ падеж 01.03.2011 г. и че по този запис на
заповед , ответниците не са извършили плащане.
След анализ на
събраните в настоящото производство доказателства , съдът приема за доказано и
поради това за основателно основното поддържано от ответниците възражение срещу
основателността на иска, а именно , че в каузалното правоотношение / чието
изпълнение е обезпечено с издадените записи на заповед / всички дължими суми са
били погасени чрез плащане. Безспорно от заключението на ССЕ се установява, че
чрез директни плащания и принудително в хода на изпълнително производство от
ЧСИ , са били изплатени от ответниците всички дължими суми / такси , лизингови
вноски включващи възнаграждение и съответните части от лизинговата цена / , такси
за услуги , наказателни лихви за забава – т.е. всичко , което лизингополучателят
е дължал до м. март 2011 г. включително.
Безспорно се установява , че след изпращане на уведомително писмо от
лизингодателя , лизингополучателят е предал доброволно лизинговата вещ съгласно
протокол от 31.03.2011 г. Самото уведомително писмо освен указания за общо
дължимите по договора за лизинг парични задължения, съдържа покана в 5-дневен
срок тази сума да бъде платена и в случай , че това не бъде сторено ,
лизингодателят е поканен в нов 3-дневен срок да върне лизинговата вещ / лизинговия
обект/ в изправно състояние заедно с
принадлежностите. Относими към дължимостта на претендираната в настоящото
производство сума са разпоредби от ОУ на договора за лизинг и по специално чл. 4.1 , 4.2, 4.3 и 4.4 според които
лизингодателят има правото да обяви всички суми по договора за финансов
лизинг за предсрочно изискуеми или да предприеме други действия /
включително да развали договора , като в случай на обявяване на задълженията за
предсрочно изискуеми, лизингополучателят е длъжен да заплати всички суми
съгласно актуалния погасителен план / включително дължими до края на лизинговия
период /, както и всички разходи , като
след изплащането им има правото да
придобие собствеността върху лизинговия обект. Другата възможност при
неизпълнение / чл.4.2/ е да развали договора , при което незабавно се поражда
задължението на лизингополучателя да върне лизинговия обект , както и да
заплати дължимите до момента на развалянето
на договора суми и всички разходи
/ породени от развалянето или принудително връщане на вещта / . В чл. 4.3
изрично е регламентирано правото на лизингодателя да задържи в случай на прекратяване на договора – всички
платени от лизингополучателя суми по договора , като възнаграждение за ползване на лизинговия обект. В т. 4.4 от
ОУ е регламентиран и реда за връщане на
лизинговата вещ при прекратяване на договора.
От тези клаузи
става ясно какви са двете възможности за лизингодателя при забава на вноска или
друго парично задължение – първата - да
обяви всички лизингови вноски за предсрочно изискуеми – но тогава договорът не
се разваля , всички вноски стават предсрочно изискуеми
и записите на заповеди / вкл. и процесния / биха могли да послужат като основание за тяхното принудително
събиране. Втората – от която в случая се е възползвал лизингодателя - е да развали договора поради неизпълнение ,
като си вземе обратно лизинговата вещ , запазвайки платените до момента вноски,
но и принудително събирайки остатъка от всички задължения – до
момента на развалянето на договора. Лизингодателят в своето уведомително писмо като
кредитор по договора за лизинг е избегнал изрично позоваване на разпоредбите от
ОУ , но тези изводи следват логически от тяхното съдържание. Когато договорът е
развален , без да са останали неплатени задължения до момента на развалянето ,
лизингодателят има правото да претендира неустойки и обезщетения за причинените му вреди , но
последното може да стане по исков ред и на друго основание. В осъществената хипотеза
той няма правото да иска заплащане на остатъка от вноските , за обезпечение на
които вземания е издаден записа на заповед. / същото разрешение на спорния
въпрос е дадено в Решение № 389/ 2014 г. на ВКС , ТК , ІІ, т.о. по реда на чл.
290 ГПК /. След като поради разваляне на
договора не съществува каузалното задължение за заплащане на остатъка от
лизинговите вноски в общ размер на 6214,08
евро, то не съществува и задължението на издателя и на авалиста по
процесния запис на заповед и
поради това искът за установяване му следва да бъде отхвърлен като
неоснователен, както и за лихви за забава върху тази сума.
Само за пълнота
на изложението съдът намира за неоснователни другите две възражения на
ответниците – за погасяване на задължението с изтичането на давностния срок,
тъй като заповедното производство е образувано преди изтичането на този срок.
Самото подаване на заявлението не прекъсва давността , но това става с подаване
на иска по чл. 422 ГПК , който обаче установява съществуването на вземането към
момента на подаване на заявлението. Неоснователно е и другото поддържано от
ответника Ф.М. възражение за изтичане по отношение на него на преклузивния погасителния
срок по чл. 147 ал.1 ЗЗД , тъй като по отношение на това задължение не важи
посочената норма. Същата се явява обща към приложимите в случая специални
разпоредби регламентиращи отговорността на авалиста при пораждане на менителнично
задължение.
Тъй като
възражението за прихващане е предявено при условие на евентуалност – с оглед на
изхода от спора – то съдът не дължи произнасяне при несбъдване на условието,
под което това възражение е предявено.
По разноските.
С оглед на изхода от спора , ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на
ответниците сторените по делото разноски за един адвокат в размер на 1300,00
лв.
Водим
от изложеното, Пазарджишкият районен съд :
Р
Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска
с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК и чл. 535 ТЗ във
връзка с чл. 79 ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД предявен от „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН
БЪЛГАРИЯ" ЕООД / с предишно наименование „ХИПО АЛПЕ - АДРИА - ЛИЗИНГ"
ООД, пререгистрирано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията към
Министерството на правосъдието под единен идентификационен код № ********* и
със седалище и адрес на управление в гр. София, Област София, Община
„Столична", Район „Оборище", ул. „Лисец" № 7, ап. 3/,
представлявано от юрисконсулт Р.А.Р.
срещу „БЕСИЛОГИСТИК" АД пререгистрирано в Търговския регистър към
Агенцията по вписванията към Министерството на правосъдието под единен
идентификационен код № ********* и със седалище и адрес на управление в гр.
Пазарджик, Област Пазарджик, Община Пазарджик, ул. „Заводска" № 2,
представлявано от управителя Манчо Филипов М.
и Ф.М.М., с ЕГН ********* и с адрес *** за установяване на
солидарно задължение на двамата ответници предмет на издадена Заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК № 192/ 07.02.2014 г. по ч.гр.д. № 430/ 2014
г. по описа на ПзРС в полза на "ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН БЪЛГАРИЯ" ООД /
с предишно наименование „ХИПО АЛПЕ - АДРИА - ЛИЗИНГ ЕООД / -за заплащане сума в размер на 6 214.08 евро ,
представляваща вземане, произтичащо от Запис на заповед, издаден на 17.01.2008
г. без протест и без разноски от "БЕСИЛОГИСТИК" АД и авалиран, при
условията при които бил издаден от Ф.М.М. в полза на „ХИПО АЛПЕ - АДРИА -
ЛИЗИНГ ЕООД с падеж на 01.03.2011 г.,
ведно със законната лихва върху главницата
, считано от датата на подаване на заявлението в съд 04.02.2014 г. до
окончателното изплащане на вземането- като
неоснователен.
ОСЪЖДА „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН
БЪЛГАРИЯ" ЕООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление в гр. София, Област София, Община
„Столична", Район „Оборище", ул. „Лисец" № 7, ап. 3,
представлявано от юрисконсулт Р.А.Р. ДА
ЗАПЛАТИ на „БЕСИЛОГИСТИК" АД ЕИК №
********* със седалище и адрес на
управление в гр. Пазарджик, Област Пазарджик, Община Пазарджик, ул.
„Заводска" № 2, представлявано от Манчо Филипов М. и Ф.М.М., с ЕГН ********* и с адрес ***
сторените по делото съдебно- деловодни разноски в размер на 1300,00 лв.
Решението
подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред ПзОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: