Решение по НАХД №601/2025 на Районен съд - Габрово

Жалбоподателя И.С.Т. от гр. Габрово е обжалвал Наказателно постановление №
**********, издадено на 15.07.2025 година от Директор на РДГ – гр. Велико Търново, чрез
което за нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ във вр. с чл. 53, ал. 3, т. 4 и чл. 53, ал. 4, т. 4 от
Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, издадена от Министъра на земеделието и
горите (обн. бр. 64 от 19.08.2011 г., изм. и доп., бр. 63 от 16.07.2013 г., в сила от 16.07.2013 г.,
бр. 72 от 18.09.2015 г., бр. 71 от 01.09.2017 г., изм. и доп., бр. 84 от 29.09.2020 г., в сила от
29.09.2020 г.; изм. с Решение № 6888 от 8.06.2021 г. на ВАС на РБ, Решение № 4795 от
18.05.2022 г. на ВАС на РБ и Решение № 5288 от 01.06.2022 г. на ВАС на РБ - бр. 50 от
09.06.2023 г., в сила от 09.06.2023 г.; изм. и доп., бр. 91 от 31.10.2023 г., в сила от 31.10.2023
г., бр. 49 от 17.06.2025 г., в сила от 19.07.2025 г.), същия е бил санкциониран с “Глоба” в
размер на сумата от 300 лева, наложена въз основа на чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ. По
съображения, изложени в жалбата и развити от процесуален представител, който е
упълномощил по предвидения за това ред, жалбоподателя е приел това наказателно
постановление за незаконосъобразно и го е обжалвал като такова с искания за неговата
цялостна отмяна, заедно с всички законни последици, които произтичат от това. Същите
включват и разноски – под формата на адвокатско възнаграждение, които се явяват
заплатени на този процесуален представител, чието присъждане се претендира въз основа на
указаните предпоставки в ЗАНН.
Ответната страна чрез собствен процесуален представител, който е упълномощен по
надлежния ред, оспорва подадената жалба и излага становище за нейното оставяне без
уважение. Този представител също е изразил искане за заплащане на разноски за
осъществено процесуално представителство по делото, които се претендират за присъждане
при предвидените условия в чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН. Освен описаното в предходното
изречение, процесуалния представител на ответната по жалба страна е направил и второ
искане - за намаляване (поради прекомерност) на заплатения адвокатски хонорар от
жалбоподателя в случай, че сумата по същия надвишава съответния размер, който е
предвиден в действащата нормативна база по отношение на него.
След като съпостави събраните в рамките на производството както писмени, така и
гласни доказателствени материали, от фактическа страна съдът намери за установено
следното:
Към месец април 2025 година свид. З.И. е изпълнявала длъжност като заместник
ръководител на РДГ – Велико Търново, а свид. П.П. и К.К. са изпълнявали длъжности като
горски инспектори при същата дирекция. Към посочения месец длъжност като горски
инспектор в РДГ – Велико Търново е изпълнявал и св. Н.И.М..
На 29.01.2025 г. първите три от посочените в предходния абзац лица извършили
проверка в три имота, попадащи в територията на ТП „ДГС Габрово“, между които бил и
имот № 23159.452.51, представляващ частна горска територия, разположен в отдел „354”,
подотдел „и” в землище Драгановци на това горско стопанство. Действията им са били
свързани с проверка на състоянието на сечища, за които е имало съставени протоколи за
освидетелстване на такива, в т.ч. и протокол № 0796696 от 20.01.2025 година (приложено
копие на л. 19 по делото), отнасящ се за описания по-горе имот, който е бил издаден от
страна на жалбоподателя И.Т.. При проверката в този имот, за който (на името на „Анцвет“
ЕООД, с нает регистриран лесовъд С. И.) е съществувало издадено позволително за сеч №
0793155/28.10.2024 г. (на л. 16) от жалбоподателя И.Т., е било установено, че на 20.10.2024
година същия е утвърдил технологичен план за имота, в който местоположението на
временния склад за дървесина с GPS координати 42°55'41.8"N, 25°11'0.7"E в местност
„Халачево“, преди гробищата, е на разстояние до 1000 метра от границата на насаждението.
Действителното разстояние е било по-голямо, а именно – 1500 метра, което е било
установено след измерване на извозното разстояние с лек автомобил „Лада Нива“ с Рег. №
ВТ 48-97 ВК, по трасето на съществуващия извозен път, отбелязан в технологичния план.
1

Във връзка с установените резултати при проверката в имота е съставен констативен
протокол Серия В, № 012109 от 29.01.2025 година (на л. 11-12), при чието съставяне
жалбоподателя И.Т. не е присъствал, но е получил копие от него на 25.03.2025 година. По
делото не са налице доказателства, които сочат, че той е присъствал и при осъществената
проверка в имота, тъй като подобно обстоятелство не се съдържа в показанията на
разпитаните по него лица.
По повод на изложеното до жалбоподателя И.Т. е била изпратена писмена покана
(Изх. № РДГ05-2387/28.02.2025 г., приложена на л. 14) за личното му явяване с цел съставяне
на акт за нарушение във връзка с отразените в протокола констатации на посочена в нея дата
– 17.03.2025 година. Тъй като на определената дата той не се е явил в сградата на РДГ
Велико Търново, на 17.03.2025 година против същия е бил съставен акт за установяване на
административно нарушение Серия В, с № ********** в личното му отсъствие. Копие от
акта е приложено на л. 7-8 по делото, като според отразеното в него той е бил издаден
поради това, че след като на 20.10.2024 година е утвърдил технологичен план за имот №
23159.452.51, представляващ частна горска територия, разположен в отдел „354”, подотдел
„и” в землище Драгановци на ТП „ДГС“ Габрово, в който местоположението на временния
склад за дървесина с GPS координати 42°55'41.8"N, 25°11'0.7"E в местност „Халачево“,
преди гробищата, е на разстояние повече от 1000 метра от границата на насаждението, а
именно – на 1500 метра, установено след измерване на извозното разстояние с лек
автомобил „Лада Нива“ с Рег. № ВТ 48-97 ВК, по трасето на съществуващия извозен път,
отбелязан в технологичния план, жалбоподателя И.Т. е нарушил чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ във
вр. с чл. 53, ал. 3, т. 4 и чл. 53, ал. 4, т. 4 от Наредба № 8 от 05.08.2011 година за сечите в
горите. След съставянето на акта са били предприети действия за неговото връчване на
жалбоподателя. В резултат на тях на 25.03.2025 година акта е бил връчен на И.Т., от когото е
бил и подписан, след като той се е запознал с отразените в него констатации във връзка с
нарушението.
По-късно, въз основа на акта и останалите приложени материали по
административно-наказателната преписка е издадено и посоченото по-горе наказателно
постановление, което е предмет на обжалване по настоящето дело.
При изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
От данните, които се съдържат в приложеното (на л. 23) от НАХД № 601/2025 г. на
Районен съд Габрово известие за доставяне, е видно, че обжалваното наказателно
постановление № ********** е било получено от жалбоподателя на 01.08.2025 г. заедно с
още две други такива, също издадени от Директора на РДГ – Велико Търново. Жалбата
против него (според отразените в същата дата и Вх. №) е постъпила при наказващия орган
на 06.08.2025 г., или в рамките на предвидения с чл. 59, ал. 2 от ЗАНН четиринадесет дневен
срок, започнал (съобразно указаното в чл. 84 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от
деня, следващ този за получаване на самото постановление. С оглед на изложеното и поради
обстоятелството, че се явява подадена от страна на правоимащо лице, тя следва да се приеме
за процесуално допустима, а разгледана по същество – и за основателна по отношение на
искането за неговата отмяна.
Законосъобразността на всяко едно наказателно постановление се предпоставя преди
всичко от тази на акта за установяване на съответното нарушение, които се санкционира
чрез него. Последния трябва да отговаря на конкретни изисквания и следва да бъде съставен
преди изтичането на определени срокове, посочени в нормата на чл. 34, ал. 1, б. ”В” от
ЗАНН. В настоящия случай изискванията във връзка с тези срокове са спазени, тъй актът е
бил съставен както преди изтичане на една година от датата (20.10.2024 г.) за извършване на
описаното в същия нарушение, така и преди края на предвидения тримесечен срок, започнал
да тече от деня, в който неговия автор се явява открит. Актът е съставен от компетентно
лице, работещо в регионална структура към ИАГ, което (съобразно предвиденото в чл. 274,
2

ал. 1, т. 1 от ЗГ) е разполагало с право да съставя актове за нарушения по този закон, и
съдържа всички реквизити, които са предвидени като задължителни в чл. 42 от ЗАНН.
Обжалваното наказателно постановление също е издадено от компетентен орган, тъй като
изрично направеното позоваване на отразената в него Заповед № РД49-171/23.05.2024 г.,
издадена от Министъра на земеделието и храните и приложена на л. 24-25 от делото, води до
заключение, че Директора на РДГ – град Велико Търново очевидно е бил надлежно
оправомощено (по смисъла на чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ) лице, което е разполагало с нужните
права да издава подобни постановления за нарушения на норми от посочения закон.
Предвидения в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН шестмесечен срок за санкциониране на самото
нарушение също е бил спазен, тъй като наказателното постановление е издадено на
15.07.2025 г., т.е. преди края на този срок, започнал да тече от момента за съставянето на
акта. То, както и акта за установяване на нарушението, съдържат информация, която
позволява да се формират и заключения за отнасящите се до него обстоятелства, явяваща се
свързана както с датата на неговото извършване – 20.10.2024 година, така и с данни,
касаещи мястото, в което е било осъществено и съответните нормативни разпоредби, за
които е било прието, че се явяват нарушени чрез него. При естеството на описаната по-горе
информация и изчерпателните данни за самоличността на самия нарушител не би могло да
се счита, че са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при
издаване на наказателното постановление и при документалното установяване на
свързаното с него нарушение, независимо от обстоятелството, че акта е бил съставен в
личното отсъствие на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице.
Жалбоподателя е бил надлежно уведомен за датата и часа, на които е следвало да се яви в
РДГ – Велико Търново за съставяне на акт във връзка с установяване на нарушението, и с
изпратената до същия покана е бил предупреден за последиците от неизпълнението на
посоченото в нея. Доколкото това е така, а Т. не се е отзовал на тази покана (която според
приложените на л. 15 писмени документи, по собствена воля е отказал да получи), акта
законосъобразно е бил съставен в негово отсъствие, в съгласие с предвиденото в нормата на
чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. След съставяне на акта са били предприети последващи действия във
връзка с неговото връчване и подписване, в резултат на които актът е бил подписан и връчен
на жалбоподателя, в изпълнение на указаното с чл. 43, ал. 4 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 53, ал. 3, т. 4 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите
предвижда, че „местоположението на временния склад по ал. 2, т. 2 се определя така, че …
той да не е на повече от 1000 метра от границите на насаждението“, а тази на чл. 53, ал. 4, т.
4 от същата Наредба, че „изключения от ал. 3 се допускат след утвърждаване на
технологичния план от директора на регионалната дирекция по горите или оправомощено от
него лице за случаите извън т. 1, 2 и 3“. Лицата по чл. 53, ал. 1 от Наредба № 8 се свързват с
тези, които са вписани в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, а
жалбоподателя И.Т. (предвид съдържащата се информация в приложените по делото
писмени материали) като лице, което е издало позволителното за сеч в имота и което е
одобрило технологичния план към него, очевидно е спадал към тях. Макар и от гледна точка
на това същия безспорно да се явява субект на описаното в акта нарушение, не би могло да
се счита, че последното е било извършено, установено и доказано според изискващия се за
това ред. Причината за това заключение се основава не само на използвания начин за
измерване на съответното разстояние – чрез дневния километраж на автомобил, който (дори
и при неговото вярно отчитане) се явява в разрез със способа за изчисляване (измерване в
метри по основната карта на горскостопанската единица в мащаб 1: 10000, като средно за
тази единица от лицето, което е изготвило технологичния план), посочен в изпратеното до
жалбоподателя писмо Изх. № 9334/19.08.2025 г. (копие, приложено на л. 42 от делото) във
връзка с него, но и в липсата на доказателства (в т.ч. и показанията на разпитаните
свидетели), които да установяват, че мястото, на което те (поради поставената на него табела
за такъв) са приели, че се намира временния склад, е било разположено именно на онези
3

географски координати - 42°55'41.8"N, 25°11'0.7"E в местността „Халачево“, преди
гробищата, посочено в технологичния план и че самия временен склад (поради
неопроверганата от доказателствените материали възможност да е бил към някой от другите
два проверени имота) се е отнасял именно за него. Дори и да се предположи, че това е било
така, и че жалбоподателя (като лице, което е одобрило технологичния план без да провери
верността на отразените в него данни, които по отношение на разстоянието са били вписани
от друго лице – св. Стоян Лалев, извършило самото замерване) би могъл да носи
отговорност поради наличие на проявена умишлена форма на вина по отношение на
административното нарушение, обжалваното постановление също не би могло да се счита за
законосъобразно от аспект на други обстоятелства, които са налице. В него са вписани
констатации, отнасящи се не само до типичния характер на нарушението, но и до
създадените (в резултат на него) препятствия пред възможността за упражняване на
превантивен контрол по опазване и законосъобразно стопанисване на горските територии, и
факта, че то е било осъществено по повод и във връзка с пряката дейност на жалбоподателя
като лицензиран лесовъд, въз основа на които наказващия орган е приел, че то не се явява
маловажен случай по смисъла на закона. Те обаче визират последици, произтичащи от всяко
едно извършено нарушение от съответния вид, към който е спадало и това по самото
постановление. Тъй като изложеното в предходното изречение определя тези последици
като общи, а свързаните с тях обстоятелства вече са били взети предвид от страна на
законодателя при определяне на границите, които са свързани с нормативно отредените
наказания за тях, същите не биха могли да се отчитат повторно при преценката на въпроса за
евентуалното приложение на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН като единствените обстоятелства, имащи
значение за нея, след като приложението на този текст се предпоставя от конкретни факти,
касаещи самото извършено нарушение, включително и конкретно произтеклите последици
от него. Такива факти изобщо не са посочени, а следователно - и обсъждани в обжалваното
пред съда постановление, което води до извод, че наказващия орган на практика не е
извършил дейността, която би позволила да прецени дали нарушението представлява
маловажен случай. А предпоставки за подобно заключение са били налице, тъй като при
естеството на такива неопровергани от приложените доказателства факти, свързани с
липсата на данни за други осъществени от жалбоподателя нарушения на норми от ЗГ или
подзаконови (в т.ч. и нормативни) актове във връзка с тяхното приложение, за които той да е
бил санкциониран по административен ред с влезли в сила наказателни постановления до
датата за издаване на обжалваното такова; формалния характер на самото извършено
нарушение, произтеклите от което общи последици биха могли да се свържат само с
ограничаване на възможността за упражняване на контрол спрямо документалното отчитане
на вече извършена разрешена дейност по добив на дървесина от горските територии, както и
липсата на каквито и да било вреди с друг (в т.ч. и материален) характер, които да са били
причинени или произтекли от него, се налага заключение, че конкретното нарушение се е
отличавало с осезаемо по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с тази при други
такива от неговия вид, която се допълва и от факта, че (дори в минимално възможния размер
от 300 лева, в който е и определена по НП) наложената глоба се явява завишена с оглед на
тях. При тези обстоятелства, които са обосновавали наличие на маловажен случай на
нарушение, наказващия орган е следвало да приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН и да
предупреди нарушителя, че при повторен случай ще го накаже. След като не го е сторил,
още повече и без да е извършил задължителната за него (според приложимото Тълкувателно
решение № 1/12.12.2007г по т.н.д. № 1/2005г. на ВКС на РБ, НК) проверка за наличието или
липсата на маловажност по същество, същият е издал едно незаконосъобразно
постановление, което подлежи на отмяна и поради тези причини.
Предвид изложените съображения съдът прие, че обжалваното наказателно
постановление следва да се отмени. Въз основа на това, с оглед на изрично направеното
искане и представените в негова подкрепа писмени доказателства, намери, че съобразно
4

предвиденото в нормата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН ответната по жалба страна следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя И. Т. стойността на разноски, които (според
приложения на л. 40 договор за правна защита и съдействие и отразените в него
обстоятелства) са направени действително от него във връзка с упълномощаване на
процесуален представител – адвокат от АК Габрово, който го е представлявал в
производството по настоящото дело. Вписаната в тях сума (от 300 лева) е под
възнаграждението (от 400 лева) за съответния вид дело, което е предвидено в разпоредбата
на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа.
Като отчете това обстоятелство съдът намери, че искането за нейното намаляване не би
могло да се уважи, още повече че заплатената сума е съобразена и със съдържанието на
самото процесуално представителство, което е осъществено по съответното дело.
Претенцията за присъждане на разноски във връзка с осъществено процесуално
представителство, която е направена от процесуалния представител на ответната по жалба
страна, е неоснователна, и тъй като предвидените за това предпоставки по чл. 143 от АПК
не са налице, същата следва да се остави без уважение като такава.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ..............................

5

Номер на акта:	172
Дата:	10 декември 2025 г.
Съдия:	Пламен Пантев Денев

Дело:	20254210200601
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	12 август 2025 г.

Решение по НАХД №601/2025 на Районен съд - Габрово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите