Решение по дело №1586/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на П. В. К. от гр. Варна, [улица], ет. 1 и по жалба на „Стройгарант Варна“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, [улица], ет.2, ап.39, представлявано от Г. Н. Д., против заповед № 2343/03.07.2024г. на директора на дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред” към Община Варна, с която на основание чл. 224а, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 224, ал. 1, т. 1 от ЗУТ и предоставени правомощия по чл. 223, ал. 1 от ЗУТ и заповед № 4146/27.11.2023г. на кмета на община Варна е наредено спиране изпълнението и забрана достъпа до строеж: „Многофамилна жилищна сграда с подземен паркинг“, находящ се в УПИ ХХVІІ-445 /№ *****.****.****/, кв. 26 по плана на СО „Акчелар“, гр. Варна.

В жалбите се твърди, че заповедта е нищожна, поради издаването й от некомпетентен орган. Сочи се, че е подписана от А. Д. - директор на Дирекция „УСКОР” на Община Варна при отсъствие на компетентност за това. Актовете по чл.224а, ал. 1 от ЗУТ от вида на процесната се издават от кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице. В случая авторът на заповедта не е разполагал с правомощия да я издаде, тъй като такива не са му предоставени по надлежния ред с цитираната в нея оправомощаваща заповед № 4146/27.11,2023г. на кмета на община Варна. Релевират се доводи за незаконосъобразност на заповедта, поради допуснати съществени процесуални нарушения и несъответствието й с материалния закон. Поддържа се, че разрешение за строеж № 227/25.10.2023г., издадено от главния архитект на Район „Приморски“-Община Варна е влязло в сила на 14.11.2023г. - датата, на която е удостоверено това обстоятелство от неговия издател. Съобщено е на всички заинтересовани страни и РДНСК-Варна. Не са постъпили жалби или възражения. Не е постановена неговата отмяна. Обосновава се възражението, че подаването на протест от Районна прокуратура - Варна на 15.05.2024г. срещу разрешението за строеж, не може да възстанови неговата висящност и протеста не спира неговото изпълнение.

По изложените в жалбите съображения се отправя искане за отмяна на оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят П. В. К., чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. По съществото на спора отправя искане оспорената заповед да бъде обявена за нищожна, а в условие на евентуалност отменена като незаконосъобразна. Счита, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, а посочената заповед № 4146 от 27.11.2023г. като основание за правомощията на нейния издател, не му легитимират компетентността за това. Заповедта е с различен предмет. Не се представят и други доказателства за оправомощаване на директора на Дирекция „УСКОР” за издаване на процесната заповед. В тази връзка счита, че заповедта е нищожна, в условие на евентуалност отправя искане за отмяната й като незаконосъобразна по подробно изложени съображения в жалбата и в представени подробни писмени бележки. Претендира за присъждане на разноски, съобразно представен списък.

Жалбоподателят „Стройгарант Варна“ ЕООД, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. По съществото на спора отправя искане за прогласяване на процесната заповед като нищожна, издадена от орган, който не притежава материална компетентност за издаването й, с оглед посочената в самата заповед друга такава за правомощия, които не касаят настоящата хипотеза. Освен това счита, че приложената допълнително от ответника заповед за правомощие с № 4152 от 2023г. не е отменена и оправомощава кметовете на райони, които и по закон са териториално компетентни да издават заповеди от вида на процесната. На следващо място релевира доводи за материална незаконосъобразност на заповедта. Представя писмени бележки. Моли за присъждане на разноски по приложен списък.

Ответната страна, чрез процесуален представител, оспорва жалбите като неоснователни. Счита, че оспорената заповед на директора на дирекция „УСКОР” е постановена в съответствие с обстоятелствата и фактите в административното производство, с административнопроизводствените правила, материалния закон и неговата цел. Моли за решение в този смисъл.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство започнало във връзка с жалби с peг. N90C24000062BH/25.01.2024г.,№ОС24000062_001ВН/25.01.2024г.,№ОС24000062_002 ВН/01.02.2024 г. Извършена била проверка от служители на отдел „Строителен контрол", дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред" при Община Варна на строеж: „Многофамилна жилищна сграда с подземен паркинг", находища се в [УПИ] /№ *****.****.****/, кв. 26 по плана на СО „Акчелар", гр. Варна", при която било установено изпълнение на СМР по Разрешение за строеж № 227/25.10.2023 г., издадено от Главния архитект на Район „Приморски" - Община Варна. С писмо с peг. №ОС24000062ВН_011ВН/17.04.2024 г. административната преписка, заедно с издаденото разрешение за строеж и одобрените към него строителни книжа и документи било изпратено на Районна прокуратура-Варна, във връзка с действия по чл. 149, ал. 5 от АПК и чл. 126 от АПК. В общинската администрация постъпило писмо с peг. №ОС24000062ВН_ 015ВН/04.06.2024 г., във връзка с образувана преписка на Районна прокуратура-Варна с техен вх. №3389/2024г., с което било постановено при констатиране на строителни дейности по Разрешение за строеж № 227/25.10.2023 г. издадено от главния архитект на район „Приморски" - община Варна, същите незабавно да бъдат спрени, доколкото е налице протест по издаденото разрешение за строеж и следва на основание чл. 166, ал. 1 от АПК оспорването да спре неговото изпълнение.

Извършена била справка, като се установило, че във връзка с подаденият протест срещу разрешение за строеж е образувано адм. дело №1032/2024 г. по описа на Административен съд-Варна. Въз основа на приложените доказателства за собственост било установено, че строежът е собственост на „Стройгарант Варна" ЕООД, П. В. К., Р. В. К., Г. Н. Д., С. Н. Д., Н. К. К.. След извършена проверка на строежа била установена стоманобетонна конструкция на два етажа, като същевременно бил изпълнен и вертикал на армировка и кофраж за следващо ниво в поземлен [имот номер] по КККР на гр. Варна. Предвид подаден от прокурор при ВРП протест в Административен съд-Варна срещу Разрешение за строеж № 227/25.10.2023 г. издадено от гл. архитект на район „Приморски" - община Варна било прието, че разрешението за строеж не е влязло в законна сила, поради което установените извършени строително-монтажни дейности попадат в обхвата на хипотезата на чл. 224, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, а именно извършване на строителство „без влязло в сила разрешение за строеж". Строежът бил установен като такъв от пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, буква „а" от ЗУТ.

Констатациите били обективирани в констативен акт № 9/12.06.2024 г., с който било поставено началото на административно производство по чл. 224а, ал. 1 от ЗУТ за спиране изпълнението и забрана достъпа до строежа, във връзка с нарушение на чл. 224, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Констативният акт бил връчен на заинтересованите страни като в законоустановения 7-дневен срок постъпили възражения от тях. Административният орган ги приел за неоснователни. Предвид горното, на основание чл. 166, ал. 1 от АПК, чл. 224а, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 224, ал.1 т. 1 от ЗУТ и предоставени правомощия по чл. 223, ал. 1 от ЗУТ и заповед № 4146/27.11.2023 г. на кмета на община Варна, директора на дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред" при Община Варна наредил спиране изпълнението и забранен достъпа до строежа: „Многофамилна жилищна сграда с подземен паркинг", находища се в [УПИ] /№ *****.****.****/, кв. 26 по плана на СО „Акчелар", гр. Варна".

С оглед установяването на компетентността на органа издал акта, в хода на съдебното производство, от страна на ответника е представена Заповед № 4146/27.11.2023 г. на кмета на община Варна, от която се установява, че е издадена на основание §1 ал.3 от ДР на ЗУТ, във връзка с чл.195 и чл.196 от ЗУТ, чл.232 ал.6 ЗУТ, чл.237 ал.2 т.6 от ЗУТ във вр. с чл.238 от ЗУТ и е назначена комисия по смисъла на чл.196 ал.1 ЗУТ с определен председател, членове и резервни членове, правомощията на същата комисия, както и са определени актосъставители по чл.238 ал.2 т.1 от ЗУТ. Приложена е и Заповед №4152/28.11.2023г. на кмета на община Варна, с която е предоставил свои функции и правомощия по чл.223 ал.1 т.1-10 от ЗУТ за строежи от четвърта, пета и шеста категория на кметовете на райони като в т.4 от същата да издават мотивирани заповеди по чл.224а ал.1 от ЗУТ за спиране изпълнението и забрана достъпа до строежи или части от тях от четвърта до шеста категория при нарушения по смисъла на чл.224 ал.1 от ЗУТ, както и Заповед №0016 от 04.01.2024г., с която кмета на община Варна оправомощава за актосъставители по смисъла на отделни закони служители на община Варна.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбите са подадени пред надлежен съд, от легитимирани лица, в законоустановения срок, като е налице правен интерес от обжалването, поради което са процесуално допустими за разглеждане.

Съгласно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, съдът приема жалбите за основателни, по следните съображения:

Със заповед № 2343/03.07.2024г. издадена от директора на дирекция „УСКОР“ при Община Варна, на основание чл. 224а, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 224, ал. 1, т. 1 от ЗУТ и предоставени правомощия по чл. 223, ал. 1 от ЗУТ и заповед № 4146/27.11.2023г. на кмета на община Варна е наредено спиране изпълнението и забрана достъпа до строеж: „Многофамилна жилищна сграда с подземен паркинг“, находящ се в УПИ ХХVІІ-445 /[идентификатор]/, кв. 26 по плана на СО „Акчелар“, гр. Варна.

Съгласно чл.224а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед спира изпълнението и забранява достъпа до строеж или до част от строеж от четвърта до шеста категория с нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 1.

По делото не е налице спор, че строежът е V категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, буква „а" от ЗУТ.

Ответникът обосновава компетентността си със заповед № 4146/27.11.2023г. на кмета на община Варна. От последната се установява, че е издадена на основание §1 ал.3 от ДР на ЗУТ, във връзка с чл.195 и чл.196 от ЗУТ, чл.232 ал.6 ЗУТ, чл.237 ал.2 т.6 от ЗУТ във вр. с чл.238 от ЗУТ и е назначена комисия по смисъла на чл.196 ал.1 ЗУТ с определен председател, членове и резервни членове, правомощията на същата комисия, както и са определени актосъставители по чл.238 ал.2 т.1 от ЗУТ. В същата не се съдържа делегиране на правомощия от кмета на община Варна на директора на дирекция „УСКОР“ при Община Варна да издава заповеди по чл.224а ал.1 от ЗУТ.

Горното налага извод, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган, поради което следва да бъде обявена за нищожна.

Този извод не се разколебава и от приложената по делото заповед №4152/28.11.2023г. на кмета на община Варна, тъй като със същата кмета на община Варна е предоставил свои функции и правомощия по чл.223 ал.1 т.1-10 от ЗУТ за строежи от четвърта, пета и шеста категория на кметовете на райони и в т.4 от същата да издават мотивирани заповеди по чл.224а ал.1 от ЗУТ за спиране изпълнението и забрана достъпа до строежи или части от тях от четвърта до шеста категория при нарушения по смисъла на чл.224 ал.1 от ЗУТ. Доколкото оспорената заповед е издадена от директора на дирекция „УСКОР“, а не от кмета на район в чиято компетентност кмета на община Варна е делегирал правомощия по издаване на заповед от вида на процесната, съдът приема, че е налице отменително основание по чл.146 т.1 от АПК.

Липсата на материалноправна компетентност за издалия акта административен орган представлява съществен порок и във всички случаи има за последица нищожност на постановения акт.

Предвид установената нищожност съдът не следва да проверява основанията за законосъобразност на административния акт по чл. 146, т.2, т.3, т.4 и т.5 от АПК.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалните представители на жалбоподателите за присъждане на разноските по делото, съдът намира същото за основателно и следва да им бъдат присъдени такива, както следва: в полза на жалбоподателя П. В. К. сумата в размер на 1010 лева от които 10 лева държавна такса и 1000 лева адвокатско възнаграждение и в полза на жалбоподателя „Стройгарант Варна” ЕООД сумата в размер на 1300 лева от които 50 лева държавна такса и 1250 лева адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 предл първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА заповед № 2343/03.07.2024г. на директора на Дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред” към община Варна, с която е наредено спиране изпълнението и забрана достъпа до строеж: „Многофамилна жилищна сграда с подземен паркинг“, находяща се в УПИ ХХVІІ-445 /№ *****.****.****/, кв. 26 по плана на СО „Акчелар“, гр. Варна.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на П. В. К. [ЕГН], от гр. Варна, [улица], ет. 1, сумата в размер на 1010 /хиляда и десет/ лева разноски по делото.

 

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на „Стройгарант Варна“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, [улица], ет.2, ап.39, представлявано от Г. Н. Д. сумата в размер на 1300 /хиляда и триста/ лева разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд.