Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260533 28.10.2020 г. град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен
съд ХХІ-ви
граждански състав
На втори
октомври две хиляди и двадесета година
В публично заседание,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Моника Яханаджиян
при
секретаря:Жасмина Славова, като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян гражданско
дело №813 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, подадена чрез пълномощник
– адв.З.Ц., съдебен адрес:***, с която се моли съда да приеме за установено, че
ответникът Й.С.Т., ЕГН **********, адрес ***, дължи на ищеца сумата от 429,23
лева, представляваща неплатени далекосъобщителни услуги, за които има издадени
фактури с №№**********/15.01.2018 г., №**********/15.02.2018 г.,
№**********/15.03.2018 г. и №**********/15.05.2018 г., ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410
от ГПК до окончателното плащане.
Сочи
се в исковата молба, че между страните са
сключени договори за мобилни услуги с
№№*********/12.10.2016 г., с който е предоставен мобилен телефонен номер ……………..
и №*********/20.07.2017 г., с който е предоставен мобилен телефонен номер ……………..
и допълнително споразумение към договора за мобилни/фиксирани услуги
01300527/13.12.2017 г., като
ответникът не е изпълнил задълженията си по тях, които са в общ размер на 429,23 лева и за които има
издадени фактури с №№**********/15.01.2018 г.,
№**********/15.02.2018 г., №**********/15.03.2018 г. и №**********/15.05.2018
г., сумите по които не са платени от ответника.
В подкрепа на иска са ангажирани доказателства,
претендират се разноски.
В съдебно заседание ищецът не се
представлява, представя молба-становищ, вх.№264755/28.09.2020 г., л.63.
В срока по чл. 131 ГПК ответната
страна чрез назначения му от съда особен представител депозира писмен отговор
на иска, в който оспорва иска като неоснователен и недоказан на подробно
изложени в отговора аргументи. Прави възражение за прекомерност на търсените
разноски за адвокат от страна на ищеца.
В съдебно заседание отговорът се
поддържа от назначения от съда особен представител – адв.Б.Й., който моли за
уважаване на въведените с отговора възражения за прекомерност.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ
на предявения установителен иск е по чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД.
При
преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
По
делото са приети писмени доказателства - договор за мобилни услуги от 12.10.2016
г. и от 20.07.2017 г., допълнително споразумение към договора от 20.07.2017 г.,
от съдържанието на които е видно, че са подписани от страните по настоящето
дело – „Теленор България“ ЕАД и ответника Т..
Налице
са данни, че във връзка със сключените договори мобилният оператор е издал общо четири броя фактури,
три от които за абонаментни такси и една за неустойка, приети като
доказателства по делото, сумите по които няма данни да са платени от страна на
ответника, а този факт не се оспорва и от назначения от съда особен
представител, който въвежда други възражения.
По
делото е приложено ч.гр.д.№9049/2019 г. по описа на РС-Бургас, от съдържанието
на което е видно, че е образувано на 23.10.2019 г. по заявление на „Теленор
България“ ЕАД, по което има издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №4013/24.10.2019 г., с която е разпоредено длъжникът
Й.С.Т. да заплати на заявителя сумата от 93,31 лева, дължима по фактура
№**********/15.01.2018 г. и падеж 30.01.2018 г., включваща месечна абонаментна
такса за мобилен номер …………….., други услуги, такса спиране на номер, месечна абонаментна
такса за мобилен номер ………………., други услуги, такса спиране на номер, такса
„плати с Теленор от Гугъл Плей Стор“, сумата от 119,03 лева, дължима по фактура
№**********/15.02.2018 г. и падеж 02.03.2018 г., включваща месечни абонаментни
таски за мобилен номер …………….., временно възстановяване на изходящ трафик,
допълнителни услуги мобилен интернет, кратки текстови съобщения, разговори към
„Грижа за клиента“, такса спиране на номер, месечна абонаментна такса за
мобилен номер …………….., сумата от 61,97 лева, дължима по фактура
№**********/15.03.2018 г. и падеж 30.03.2018 г., включваща месечна абонаментна
такса за два мобилни номера и сумата от 154, 92 лева, включваща неустойка за
предсрочно прекратяване на два договора за мобилни услуги от 12.10.2016 г. и от
20.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 23.10.2019
г. до окончателното изплащане на сумата.
При
така приетото за установено от фактическа страна се налагат следните изводи:
Съдът
констатира, че исковата молба, по повод на която е образувано производството по
гражданско дело №813 по описа на Бургаски районен съд за 2020 г., против
длъжника в заповедното производство по ч.гр.д.№9049/2019 г. по описа на
РС-Бургас, е подадена в едномесечния срок от уведомяването, съгласно чл.415 от ГПК и указанията, дадени с разпореждане от 18.12.2019 г., от лице легитимирано
да предяви иск, поради което и същият се явява допустим.
В
тежест на ищеца бе да се установи наличието на облигационна връзка с ответника.
Същата не се оспорва от ответника, чрез назначения му от съда особен
представител и се установява от приетите като писмени доказателства договори за
мобилни услуги, сключени между страните на 12.10.2016 г. и на 20.07.2019 г.
Действително
ищцовото дружество не ангажирани доказателства, удостоверяващи изправността
му по предоставяне на мобилните услуги, предмет на двата договора. Доколкото
обаче с издадените фактури с №№№**********/15.01.2018 г.,
№**********/15.02.2018 г. и №**********/15.03.2018 г., са фактурирани месечни
такси, дължимостта на които не е обвързана от доставката на услуги, съдът
намира, че ответникът дължи сумата от 93,31 лева по фактура
№**********/15.01.2018 г., сумата от 119,03 лева, дължима по фактура
№**********/15.02.2018 г. и сумата от 61,97 лева, дължима по фактура
№**********/15.03.2018 г. и това е така, тъй като валидно сключените договори
вменяват в задължение на абоната да заплаща ежемесечни такси, съобразно
избрания от него абонаментен план.
Поради основателността на главния иск за заплащане на мобилни услуги
основателен се явява и акцесорния иск за присъждане на законна лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите.
Относно претендираната неустойка.
Настоящият състав счита, че клаузата в подписания от страните договор,
уреждаща задължение за заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване в
размер на стандартните такси до края на срока на договора е нищожна поради
накърняване на добрите нрави и не поражда задължения за ответника. В този
смисъл възражението на осочения представител е основателно.
Съобразно нормата на чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. Така функциите, които изпълнява, са обезпечителна и
обезщетителна, като идеята на обезпечителната функция е да се гарантира точното
изпълнение на поетите задължения. В конкретния случай уговореният размер на
неустойката всъщност е равен на цената на самата услуга за оставащия период от
договора, като по този начин се позволява на доставчика да получи цялата цена,
независимо от това, че след прекратяването той не предоставя услугата.
Допустимо е също така уговарянето от страните на неустойка за вредите от
предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките на
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата
за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което
съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на
договора, а не към последващ момент – т.3 от Тълкувателно решение №1/15.06.2010
г. по тълк.д. №1/2009 г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изходи
преди всичко от характерните особености на договора за услуга и вида на
насрещните престации: мобилният оператор се задължава да предостави на
потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а
потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената му услуга. От друга
страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за
услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на
срока му, мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена
облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора, като в
случая дори в пъти повече, доколкото неустойката се определя въз основа на
стандартната месечна такса, а не въз основа на индивидуално договорената между
страните преференциална месечна такса. Следователно уговорената по този начин
неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на
неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия
услугата мобилен оператор и нарушава принципа за справедливост. Уговорката за
неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за
услуга поради неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер
на всички абонаментните вноски за периода от прекратяване на договора до
изтичане на уговорения в него срок, е нищожна, поради противоречие с добрите
нрави на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. В този смисъл е и константната
практика на ВКС: Решение №110/21.07.2016 г. по дело №1226/2015 г. на ВКС, ТК, I
т.о., Решение № 193/09.05.2016 г. по т.д. № 2659/2014 г. на ВКС , I т.о. и
Решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015 г. на ВКС , I т.о. Следва да се
посочи, че съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи предмет на
договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и
това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателства по делото. В
този смисъл са Решение № 178 от 26.02.2015 г. по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II
т. о. и Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС,
т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. на ОСТК
на ВКС.
Ето защо в тази му част искът е неоснователен и следва да се отхвърли като
такъв, ведно с претенцията за присъждане на законната лихва, считано от
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 23.10.2019 г.
Следва да бъде разгледано възражението за прекомерност на претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно с оглед на
претендирания материален интерес и нормата на чл.7 от Наредба №1/9.07.2004 г. На ищеца следва да се присъдят разноски съобразно уважената част на иска.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен
съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК по отношение на “Теленор България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. “Младост 4”,
Бизнес Парк София, сграда 6, че Й.С.Т., ЕГН **********,
адрес ***, дължи на ищеца сумата от 274,31 лева (двеста седемдесет и четири
лева и тридесет и една стотинки), от която 93,31 лева, дължима по фактура
№**********/15.01.2018 г., сумата от 119,03 лева, дължима по фактура
№**********/15.02.2018 г. и сумата от 61,97 лева, дължима по фактура
№**********/15.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано
от 23.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми има
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№9049/2019 г. по описа на РС-Бургас, като в останалата част за сумата от
154, 92 лева по фактура №**********/15.05.2018 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 23.10.2019 г., ОТХВЪРЛЯ
иска.
ОСЪЖДА Й.С.Т.,
ЕГН **********, адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ на “Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ж.к. “Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата
от 246,04 лева (двеста четиридесет и шест лева и четири стотинки),
представляваща направените в исковото заповедното производство по ч.гр.д.№9049/2019
г. по описа на РС-Бургас съдебно-деловодни разноски, съразмерно на уважената
част от иска.
ОСЪЖДА Й.С.Т.,
ЕГН **********, адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ на “Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ж.к. “Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата
от 381,00 лева (триста осемдесет и един лева), представляваща направените в исковото
производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно на уважената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно с
оригинала
Ж. С.