Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 23.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и
трети юни, през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
Членове: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря Евгения
Русева, като разгледа
докладваното от
съдията Емилия Кунчева в.гр.дело № 94 по
описа за 2020 година, на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на постъпила
въззивна жалба Л.Д.А. – ответник в
производството по гр.д. № 1496/2019 г. по описа на Районен съд - Плевен,
подадена чрез назначения му особен представител адв. Р.Л. ***, срещу
постановеното по същото дело съдебно решение № 2356 от 26.11.2019 г., в частта му, в която на основание чл. 422, ал. 1 ГПК е признато за установено съществуването на
вземането на „Топлофикация – Плевен” ЕАД към М.Н.Г., от гр. Плевен, за сумите,
както следва: сумата от 217,97 лв. – главница за периода 01.03.2016 г. до
30.04.2018 г., сумата 27,77 лв. – законна лихва за забава върху главницата за
периода 04.05.2016 г. до 08.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 21.11.2018 г. до
окончателното й изплащане, за които суми
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 5372/23.11.2018 г. по ч.гр.д. № 8513/2018 г. по описа на
Плевенски районен съд, както и разноските в исковото и заповедното
производство, съобразно уважената част на претенциите.
Въззивният жалбоподател счита
първоинстанционното решение за неправилно в обжалваната му част. В жалбата
са наведени са доводи, че в случая следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 62 ЗЗП, с оглед липсата на данни ответникът да е
поръчвал доставка на топлинна енергия в процесния имот, че по делото не са
събрани доказателства, установяващи дали ответникът е собственик или ползвател
на имота, че не е доказано възлагане на услугата дялово разпределение на
третото лице –помагач, както и че заключението на вещото лице по назначената
съдебно счетоводна експертиза няма доказателствена стойност и са изложени
подробни съображения в подкрепа на същите. Претендира
се отмяната на решението в обжалваната
му част и отхвърляне на предявения иск.
В съдебно заседание въззивната жалба
се поддържа от процесуалния представител на страната.
Ответникът по въззивната
жалба „Топлофикация – Плевен” ЕАД, със седалище гр. Плевен, изразява становище
за нейната неоснователност чрез пълномощника юрк. С. С.. Подробни съображения са изложени в представения писмен отговор на жалбата.
Ответникът по въззивната жалба „Техем Сървисис” ЕООД гр. София, което
дружество е конституирано като трето лице – помагач в първоинстанционното
производство, не ангажира становище.
Въззивната жалба е подадена в
предвидения от закона срок, от надлежна страна в процеса и при наличието на
правен интерес от обжалване на първоинстанционния съдебен акт, с оглед на което
разглеждането й е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Видно
е от данните по делото, че в полза на „Топлофикация Плевен” ЕАД е била
издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 8513/2018 г. по описа на Плевенски районен съд,
срещу длъжника Л.Д.А.,***. Тъй като
съобщение за издадената заповед е връчено на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, заповедният съд е дал указания на заявителя, на основание чл. 415, ал. 1,
т. 2 ГПК, че може да предяви иск за установяване на вземането си, при което заявителят
в срок е предявил положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК.
Предмет на иска е установяване дължимостта на присъденото
със заповедта в полза на „Топлофикация – Плевен” ЕАД вземане за ползвана
и незаплатена топлинна енергия, в размер на сумата от 435,94 лв. - главница за периода 01.03.2016 г. до 30.04.2017
г. и сумата 55,53 лв. - лихва за забава
за периода от 04.05.2016 г. до 08.11.2018 г., както и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението, до окончателното изплащане на сумите.
Ответникът Л.Д.А. е оспорил
основателността на предявения иск чрез назначения му особен представител адв. Р.Л.
***.
От събраните по делото писмени
доказателства се установява, че ответникът Л.А. е съсобственик на процесния
недвижим имот, представляващ апартамент в гр. Плевен, с административен адрес:
ул. „****“ **, ет.1, ап. 2. Имотът е закупен от Л.Д.А. и А.Т.П., като сделката
е обективирана в приложения по делото нотариален акт № 167, том X, рег.№ 10977, дело 1413/28.08.2007 г. на нотариус С.И.,
с район на действие РС-Плевен.
Жилището се намира в топлофицирана сграда в режим на етажна
собственост, като, видно от приложените по делото протоколи, вътрешната отоплителна инсталация на сградата
е приета през 1996 г. и периодично се извършва метрологична проверка на
монтирания в абонатната станция топломер.
Отчитането и дяловото разпределение на потребената топлинна енергия се извършва
от „Техем Сървисиз” ЕООД – дружество, включено в публичния регистър по чл. 139а
от ЗЕ, по силата на сключен договор с
„Топлофикация – Плевен“ ЕАД, който е приложен по делото.
За процесния
имот при ищцовото дружество съществува партида с потребителски № 26606, чийто титуляр е Л.Д.А..
Съгласно приетото по делото заключение на вещото лице по назначената
съдебно-икономическа експертиза, сумите за топлинна енергия в имота на ответника за исковия период са
начислявани от ищцовото дружество по изготвяни отчети от фирмата, осъществяваща
дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, на база отчет на уредите
за дялово разпределение. За процесния имот няма начислено отопление от налични
ИРУ за исковия период, няма отчетено ползване
на топла вода. Според заключението, начислената обща сума за
отопление в имота на ответника, без ИРУ, за процесния период е в размер на
179,10 лв., начислената сума за топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация е в общ размер на 194,65 лв., дължимата сума за БГВ е 1,60 лв., а за
услугата дялово разпределение – 60,59 лв., при което общо дължимата сума за
консумирана и незаплатена топлинна енергия е в размер на 435,94 лв., която сума
не е заплатена. Размерът на дължимата лихва за забава върху тази главница, изчислена от изискуемостта на отделните
плащания за процесния перидод, според заключението е 55,53 лв.
Правният спор в случая следва да бъде
разгледан на плоскостта на законовия
регламент, даден със Закона за енергетиката /ЗЕ/ и подзаконовите нормативни
актове по неговото приложение. Съгласно
въведеното с разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ законово правило, собственикът
или титулярът на вещното право на ползване в имот, под режима на етажна
собственост, по презумпция на закона се смята за клиент на топлинна енергия, а
по силата на ал. 6 от същата разпоредба, клиентите, прекратили топлоподаването
към отоплителните тела в имотите си, остават по презумпция клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела в
общите части на сградата.
В този смисъл и въз основа на доказателствения материал по
делото въззивната инстанция приема за установено по безспорен начин, че ответникът Л.Д.А. притежава качеството на клиент
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на Глава Десета, Раздел VІІ от Закона за
енергетиката /ЗЕ/ и между него и ищцовото дружество съществува валидно
облигационно правоотношение по доставка
и продажба на топлинна енергия,
което се регламентира от
действащите в тази област нормативни актове.
Ползването на топлинна енергия в жилището на
ответника през процесния период е било
отчитано в съответствие с нормативните
изисквания. Този извод се налага, тъй като отчетите на дружеството,
осъществяващо дяловото разпределение, са възпроизведени в счетоводните данни на
ищеца, въз основа на които е изготвено приетото по делото и неоспорено от
ответника заключение на вещото лице по назначената съдебно-икономическа
експертиза.
Въззивният съд намира за
неоснователно направеното от ответника с депозирания отговор на исковата молба
и поддържано с въззивната жалба възражение за нищожност на клауза от общите
условия на топлопреносното предприятие
/чл. 57, ал. 4/ като противоречаща на закона, накърняваща добрите нрави и
поставяща в неравноправно положение
потребителя. В тази връзка следва да бъде посочено, че не се касае за
клауза, върху чието съдържание потребителят не може да влияе /чл. 146, ал. 2 от
ЗЗП с идентично съдържание като чл.3, т.2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета
относно неравноправните клаузи на потребителските договори/. Този извод се
налага, тъй като съгласно чл. 150, ал. 3 от ЗЕ потребителите, които не са
съгласни с общите условия, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия, като
предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятие специални
условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. В случая по делото не
събрани доказателства ответникът да е упражнил правото си по чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ.
Предвид гореизложеното, предявеният
положителен установителен иск се явява доказан
по своето основание и следва да
бъде уважен в размер, представляващ половината от претендираните суми за
главница и мораторни лихви, тъй като съсобствениците на процесното жилище са
двама и доколкото в нотариалния акт за придобиването на имота не са посочени
дяловете на съсобственост, то следва да се приеме, че имотът е придобит при
равни права. Следователно ответникът следва да отговаря до размера на
притежаваната от него ½ идеална част от топлоснабдения имот, както
правилно е приел и първоинстанционният съд.
Въззиваемата страна е претендирала деловодни
разноски и с оглед изхода на спора следва да й бъдат присъдени сторените такива
в общ размер на 400 лв., от които 300 лв. заплатено възнаграждение за особения
представител на въззивника и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
Воден от горното и на
основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Окръжният съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2356 от 26.11.2019 г. на Плевенски районен съд,
постановено по гр.д. № 1496/2019 г., в
обжалваната му част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
Л.Д.А.,***, ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация – Плевен“ ЕАД гр.
Плевен, ЕИК ********, сумата 400
лв., представляваща деловодни разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: